Р Е Ш Е
Н И Е
№ 227
град Велико Търново, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
363/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от К.С.М. с
адрес ***, чрез *** Л. В. от ВТАК, срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново. С молбата се претендира
на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3000 лв., претърпени в резултат на незаконно задържане,
разпоредено с отменена Заповед за задържане на лице рег. № 319-зз-6/28.04.2019
г., издадена от младши инспектор при РУ – Полски Тръмбеш, представляващи изживени
от ищеца негативни емоции на силен стрес, притеснения и неудобства, възмущение,
унижение, срам и накърнен авторитет, физически болки. Претендира се и законната
лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението за
отмяна на административния акт до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се излага от фактическа страна, че ищецът е бил задържан на
28.04.2019 г. около 07,30 ч. пред кафене „Добрев“ в гр. Полски Тръмбеш, където
седял на една от масите със свои приятели. Заповедта за задържането му била
отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Велико Търново по
КАХД № 10503/2019 г. Задържането било осъществено от двама служители на РУ П.
Тръмбеш, като същите употребили физическа сила да дърпат ищеца под мишниците и
му поставили стегнато белезници. Това било видяно от клиентите на заведението,
което го злепоставило пред тях и уронило достойнството му. При задържането на
ищеца не били разяснени правата и основанието за задържане и не му била
осигурена адвокатска защита въпреки изразеното от него желание за ползване на
такава. Информацията за задържането му се била разпространила бързо, което
породило отрицателно обществено отношение спрямо ищеца и негативни коментари, а
това накърнило авторитета му. В резултат на задържането претърпял болки и
страдания, като негативните емоции продължавали и към момента. По тези
съображения, допълнително развити в писмена защита, моли да бъдат уважени
предявените искове, като претендира присъждането и на направените в настоящото
производство разноски, ведно със законната лихва върху тях считано от датата на
влизане в сила на решението в частта за разноските до окончателното заплащане
на сумата.
Ответникът
по жалбата, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико
Търново, чрез своя пълномощник
оспорва исковете като неоснователни и недоказани, алтернативно – като завишени
по размер. Излага подробни доводи, че по делото не се установява наличието на
вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменената като
незаконосъобразна заповед за задържане. Претендира
за присъждане на ***ско възнаграждение.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение, че исковите
претенции са основателни, но завишени по размер.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се
спори, че К.М. е бил задържан със Заповед за задържане № 319-зз-6/28.04.2019
г., издадена от младши инспектор при РУ – Полски Тръмбеш. Същата първоначално е
била потвърдена от ВТРС с решение от 18.07.2019 г. по НАХД № 762/2019 г., но
впоследствие отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение № 196/13.11.2019
г. на Административен съд – Велико Търново по КАХД № 503/2019 г. по описа на съда, действал в
качеството на касационна инстанция. С въпросната
заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено
задържане на К.М. за срок от 24 часа, аргументирано с неизпълнение на дадено му
устно полицейско разпореждане да представи документ за самоличност и да даде
обяснения, като задържането е за времето от 07,50 ч. до 10,15 ч. на 28.04.2019
г. Установява се, че всъщност задържането е мотивирано от отказа на
ищеца да отиде в районното управление и да даде свидетелски показания за
възникнал конфликт с пострадало лице пред друго заведение в по-ранен момент от
денонощието. От събраните доказателства по НАХД № 762/2019 г. по описа на ВТРС
се установява, че ищецът действителност е задържан около 7,30 ч., а в заповедта
е вписан часът на влизане в районното управление. Задържането е извършено от
двама полицейски служители в бар „Добрев“ в гр. Полски Тръмбеш, като в
заведението са се намирали и други лица. При задържането на ищеца са били
поставени белезници и същият е бил дърпан под мишниците от полицейските органи.
След като е бил доведен до сградата на РУ на МВР – П. Тръмбеш за беседа, същият
е дал обяснения и е бил освободен. По време на задържането е отказал преглед от
лекар. Не му е била предоставена адвокатска защита, въпреки попълнената
декларация, че желае такава.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателствени средства /в т.ч. са присъединени материалите по адм. дело № 762/2019
г. на ВТРС/, които ще бъдат обсъдени по съществото на спора.
Въз основа на събраните доказателства
съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба е допустима като предявена
от надлежна страна пред родово и местно компетентен съд – Административен съд
Велико Търново. Ответникът – Областна дирекция на МВР - гр. Велико Търново е
юридическото лице, в състава на което е структурата, в която e зает служителя, издал
незаконосъобразния административен акт, което ЮЛ е със седалище гр. Велико
Търново, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи.
Разгледана по същество исковата
претенция се явява частично основателна по следните съображения:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт /отменен по съответния ред/, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
По
исковата претенция за репариране на неимуществени вреди събраните по делото
доказателства безспорно установяват наличие на първата предпоставка за
ангажиране на обективната отговорност на ответника, а именно – отмяната на
незаконосъобразен административен акт, какъвто е Заповед
за задържане № 319-зз-6/28.04.2019 г. Дейността, свързана с налагането на
мярката задържане от полицейски орган по реда на чл. 72 от ЗМВР има
административен характер, с оглед характеристиките й на такава, свързана с
упражняване на държавна принуда и правомощията на полицейските органи, визирани
в разпоредбите на ЗМВР.
Съдът намира за безспорно установен и
следващия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а
именно настъпването на неимуществени вреди, състоящи се във морални и физически
болки и страдания, които са пряк и непосредствен резултат от действията на
служителите на ответната страна. Обстоятелството, че ищецът има три предходни
задържания съгласно представените доказателства от ответника, не води до
обратния извод. Самият факт на задържането и фактическото лишаване на всяко
нормално човешко същество от правото на свободно придвижване, предполага
настъпването на емоционален стрес и психически страдания, като извършените
вследствие на незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка
фактически и правни действия /ограничаване възможността за свободна комуникация
и личен обиск/, неминуемо водят до унижение, неудобство и притеснение и
съответно до претърпени неимуществени вреди. В този смисъл е и т. 84 от Решение
от 31.03.2016 г. на Европейския съд по правата на човека по делото „Джабаров и
други срещу България“. Създадените за времето на задържане дискомфорт и
неудобства произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна
принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за
задържане. Същевременно от показанията на свидетеля Д.С. е видно, че М. е
изпитал душевни страдания, като е бил разстроен, обиден и унижен. Обстоятелството
за задържането е станало известно на широк кръг лица, което е допринесло за
промяната в емоционалното и психическо състояние на М.. Вярно е, че свидетелят
е роднина на жалбоподателя, но заинтересоваността на свидетел при доказване на
претенция за неимуществени вреди не следва да се абсолютизира. Самият факт, че
съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се
доказва основно чрез свидетелски показания, указва на необходимостта
съответните свидетели да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото
му обкръжение. Не е установено обаче това състояние да е трайно, да се е
отразило на здравето на ищеца и на неговия личен и социален живот.
Доказват се и понесените физически
болки и страдания. Видно от приетото по делото съдебномедицинско удостоверение
№ Г-39/30.04.2019 г., издадено от д-р Н. Г.– специалист по съдебна медицина,
при извършен преглед на 30.04.2019 г. са констатирани охлузвания по двете
гривнени стави и кръвонасядания в областта на двете мишници на М., като е
отбелязано, че уврежданията му се дължат на тъпи травми и могат да бъдат
получени по време и начин, съобщени от освидетелствания, а именно на 28.04.2019
г. около 7,40 ч. са му сложени стегнато белезници от полицейски служители на
двете ръце, стискан и дърпан от същите служители по двете мишници. Съдебният
лекар е дал заключение, че телесните увреждания са причинили на ищеца болки и
страдания. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
участващия по делото прокурор, че медицинското удостоверение не доказвало пряка
причинна връзка, тъй като било издадено два дни след задържането. Касае се за
официален документ, чиято доказателствена сила следва да бъде зачетена. Вярно
е, че в административната преписка по задържането е приложена служебна бележка,
според която лицето няма оплаквания и няма следи от физическо насилие, но от
показанията на св. Н.П.по НАХД № 762/2019 г. е видно, че М. е бил превъзбуден и
всъщност е отказал да бъде прегледан /л. 44-45 от делото/. Същевременно
свидетелите Т.К.и П.Г.по същото дело са дали показания, че са видели ищеца на същия
ден след освобождаването му и тогава охлузванията от белезниците са били видими
/л. 31 от делото/. В този смисъл са и показанията на св. С. по настоящото дело.
Настъпилите вредни последици съдът намира за неизбежно следствие от
противоправното задържане на К.М., с което е изпълнен и последния елемент от
състава на отговорността на държавата, а именно наличието на причинна връзка
между незаконосъобразното властническо волеизявление,
обективирано
в издаването на Заповед за задържане № 319-зз-6/28.04.2019 г., и настъпилите
от задържането за ищеца неимуществени вреди, поради което за ответника е възникнало задължение за тяхното репариране.
Недоказано остана по делото твърдяното
уронване на авторитета и добрата репутация на М.. Извън свидетелските показания
на С. не са ангажирани други доказателства за отзвука от извършеното задържане
сред приятели, близки и въобще в обществото в гр. Полски Тръмбеш и с.
Климентово. Така събраните показания не са годни да установят субективното
отношение и възприятията на обществеността по повод задържането на М.. От
същите е видно, че свидетелят очевидно не е променил своето отношение към
ищеца, а изцяло е получил неговата подкрепа и разбиране. Същевременно не са
посочени други лица, които да са демонстрирали негативно отношение към лицето.
Свидетелят бил чувал негативни коментари, но кой коментира и какво коментира не
става ясно. Вярно е, че задържането на ищеца е осъществено на публично място и
пред свидетели. Същевременно от представените доказателства от ответника,
неоспорени от ищеца, е видно, че К.М. вече е бил задържан за срок до 24 часа,
както следва: със Заповед за задържане № 18/19.01.2012 г. за наличие на данни
за съпричастност към извършена кражба; със Заповед за задържане №
319зз-101/29.04.2014 г. за нарушаване на обществения ред, като с влязло в сила
решение на ВТРС по АНД № 2354/2014 г. лицето е признато за виновно за това, че
на 29.09.2014 г. на публично място е нанесъл удари по лицето на М.Й., за което
му е наложена глоба в размер на 100 лв.; със Заповед за задържане № 319зз-26/13.05.2018
г. за нарушаване на обществения ред. Както самият ищец и св. С. сочат, новините
за подобни събития се разпространяват бързо в малките населени места като гр.
П. Тръмбеш и с. Климентово. От горепосочените факти могат да се направят
логичните изводи, че или ищецът вече е бил с уронен авторитет предвид
предходните му задържания, при което процесното задържане не би допринесло с
нещо повече за това, или пък в случай че М. е с незасегнат авторитет и добро
име в обществото въпреки тези задържания, то и настоящото такова не би ги
накърнило. Следователно не е установено, че в случая незаконосъобразното задържане на ищеца е засегнало
авторитета, с който той се е ползвал в местната общественост, изграден в
неговия житейски и професионален път.
В обобщение на изложеното, съдът
намира за доказан по
основание искът за репариране на неимуществени вреди от незаконосъобразното
задържане под стража на 28.04.2019 г., изразяващо се в изтърпени душевни и
физически болки, страдания и влошаване емоционалното състояние на М., но съдът
намира, че размерът на същия от 3000 лв. е завишен. Доколкото неимуществените
вреди представляват засягане личността и достойнството на гражданина,
изразяващи се в претърпени от последния болки и страдания, законът не
установява критериите за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва
субсидиарно да се приложи гражданското законодателство. В случая приложение
намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, която
постановява, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за
неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили
обстоятелства - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е настъпило увреждането, продължителност и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение, включително и периода, през
който те са търпени. Поради това,
обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем причинените страдания, стрес, унижение на човешкото
достойнство, чувството на безпомощност и тревожност, чувството на несигурност. След като прецени периода на задържането /около
3 часа/, интензитетът на увреждането и преживеният от ищеца дискомфорт, липсата
на доказателства тези негативни преживявания да са довели до намесата на
специализирана медицинска помощ или до трайно увреждане на здравословното
състояние на М., данните
за личността на субекта, съдът намира, че не са налице основания за
освобождаване на ответника от отговорност. Обезщетението за
неимуществени вреди, определено от съда с оглед критерия справедливост се
съизмерява със сумата от 300 лв., до
който размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а в останалата
част над тази сума следва да се
отхвърли.
Върху
сумата от 300 лв. следва да се присъди и законната лихва, считано от 13.11.2019
г. – датата на отмяна на Заповед за задържане № 319-зз-6/28.04.2019 г.,
съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. от 22.04.2005 г. на ОСГК на
ВКС.
При този изход на делото на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, представляващи
внесена държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 50 лв. изчислено съразмерно с уважената част от иска.
Неоснователен е искът за присъждане на
лихви върху съдебните разноски, определени в полза на ищеца с решението по настоящото дело. Вземането за
присъдени разноски по водено дело има облигационен, извъндоговорен характер, и
произтича от възникнало и приключило процесуално правоотношение въз основа на
конкретна законова норма, определяща механизма за възлагане на разноските. Присъдените
разноски нямат характера на обезщетение за непозволено увреждане и по отношение
на тях не намира приложение уредбата по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Изискуемостта на
паричното задължение, предвид неговата безсрочност, настъпва с влизането в сила
на съдебния акт, но не поставя сама по себе си длъжника в забава, за да се
търси лихва за забавено изпълнение. Необходимо е длъжникът да бъде поканен по
смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за да възникне
отговорността му за забава. Законът не предписва особена форма на поканата, но
от нейното съдържание трябва да стане ясно, че се иска изпълнение на конкретна
по размер парична престация. Такава покана може да се предяви едва след като
възникне вземането. Предвид изложеното, към настоящия момент искането се явява
преждевременно подадено.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, и съразмерно на отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се присъдят разноски за ***ско възнаграждение в размер на 90 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново
да заплати на К.С.М. с адрес ***,
ЕГН **********, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, произтекли от незаконосъобразно задържане,
разпоредено със Заповед за задържане на лице рег. № 319-зз-6/28.04.2019 г.,
издадена от младши инспектор при РУ – Полски Тръмбеш, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 13.11.2019 г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска на К.С.М. с адрес
***, ЕГН **********, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр. Велико Търново за претърпени неимуществени вреди произтекли от
незаконосъобразно задържане в останалата част до пълния предявен размер от 3000
лв. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
гр. Велико Търново да заплати на К.С.М.
с адрес ***, ЕГН ********** разноски по делото в размер на 60 лв. /шестдесет
лева/. ОТХВЪРЛЯ искането на К.С.М. с
адрес ***, ЕГН ********** за заплащане на законната лихва върху присъдените
разноски от датата на влизане в сила на решението до окончателното заплащане
на сумата. ОСЪЖДА
К.С.М. с адрес ***, ЕГН ********** да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.
Велико Търново разноски по делото в размер на 90 лв. /деветдесет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: