РЕШЕНИЕ
№ 2357
гр.
Пловдив, 19 ноември, 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на двадесет и
първи октомври, две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно дело № 2694 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател В.М.Г. с ЕГН ********** ***, обжалва Решение № 1349 от 17.07.2019 г.,
постановено по АНД № 3417/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІХ
наказателен състав. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш Серия К №
2638595 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, с който на В.Г. е наложена
глоба от 400 лева на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Претендира се отмяна на решението на РС - Пловдив, както и на
потвърдения с него електронен фиш, като се излагат съображения, че решението е незаконосъобразно,
неправилно и постановено в противоречие с фактите по делото. Твърди се, че
районният съд не е обсъдил всички
доказателства по делото, нито в пълнота изложените в жалбата факти, че е
проявил обвинителен уклон при постановяване на решението си и едностранчиво е
възприел и интерпретирал фактите основно и само в полза на административно - наказващия
орган, че е нарушен принципа на равенство в процеса, както и че не са изследвани
от съда конкретно посочени от жалбоподателя обстоятелства. В съдебно заседание,
жалбоподателят Г., редовно призован, не се е явил и не е изложил становище по
същество.
Ответникът
в производството – ОД на МВР - Пловдив - не е депозирал отговор по касационната
жалба и не е изпратил представител в съдебното заседание пред Административния
съд.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Вълев, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, част от които биха могли да се подведат под
нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
като е счел, че е налице осъществено от нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят
Г. законосъобразно е бил санкциониран с издадения електронен фиш, като му е
наложена глоба в размер, съобразен с предвиденото в закона. При тази си
преценка, Районният съд е изложил мотиви, в които е обсъдил задълбочено и
подробно събрания доказателствен материал, като се е спрял на доказателствата
поотделно, разгледал ги е и в съвкупност и им е дал правилна и обективна
оценка. Съдът, постановил обжалваното решение, е отговорил и на всички
възражения на жалбоподателя, наведени с жалбата против електронния фиш.
Настоящият съдебен състав, проверявайки
оспореното съдебно решение, възприема напълно изводите на Районния съд относно
установеността на описаните от него фактически констатации по случая, намерили
отражение и в самия електронен фиш, доколкото същите са изцяло обосновани със
събраните по делото доказателства, в която връзка са изложени конкретни мотиви
към обжалваното решение. В тази насока и съдът намира за неоснователни
възраженията по касационната жалба относно това, че нарушението е останало
недоказано и че съдът, постановил обжалваното решение, не е извършил служебно
проверка на конкретни факти, които според жалбоподателя биха довели до извод
относно недоказаност на осъщественото нарушение. В случая, неправилно се
интерпретира от касационния жалбоподател разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, която впрочем
е обсъдена изрично от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП действително предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, но във
второто си предложение същата норма сочи, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая, с оглед начина на
установяване на нарушението, а именно по специалния ред на чл.189, ал.4 от ЗДвП, самият законодател е
предвидил и конкретна възможност, както и конкретен срок за собственика на
автомобила, да представи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство /чл.189, ал.5 от ЗДвП/. В съдебното решение на Районния съд правилно е
посочено, че доказателства за депозирана такава декларация от страна на
жалбоподателя – собственик на МПС, не са налични. Поради това и правилни са
били изводите на първоинстанционния съд относно това, че жалбоподателят се
явява субект на административната отговорност. С оглед специфичния характер на
нарушенията и предвидения поради това специалния ред за тяхното установяване,
законът указва, че в случаите на подадена декларация от собственика на лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 на чл.189
от ЗДвП за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се
анулира. Следователно, предвиден е специфичен и сравнително бърз ред за
ангажиране административно-наказателна отговорност за определен вид
административни нарушения по ЗДвП, поради което и възраженията на жалбоподателя
относно това, че наказващият орган бил процедирал в условията на заобикаляне на
закона, като не бил осъществил допълнителни действия за установяване на
действителния според жалбоподателя извършител, съответно за проявен обвинителен
уклон от съда, се явяват напълно неоснователни,
доколкото процедурата, предвидена в чл.189 от ЗДвП е била спазена и това е било
именно и предмет на преценка от пъроинстанционния съд. В насока несъгласие с
изложеното в касционната жалбата твърдение, че съдът е проявил обвинителен
уклон и не е извършил допълнително необходима според касационния жалбоподател
служебна проверка на факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав счита за
нужно да посочи и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, сочеща, че редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, в светлината на която разпоредба и Районният съд е съсредоточил
проверката си. В тази връзка следва да
се има предвид, че се касае до ред за установяване на административно
нарушение, а не престъпление по смисъла на НК, при което отговорността, макар и
наказателна по своя характер, е със значително по-нисък интензитет на въздействие
в сравнение с тази, предвидена за престъпления по НК. Поради това и напълно
обясним е законодателния подход, възприет в разпоредбите на чл.188 и чл.189 от ЗДвП.
Неоснователни
са твърденията в касационната жалба относно това, че в електронния фиш липсвали
задължителни реквизити, като Районният съд е посочил конкретно какво е
законоустановеното съдържание на електронния фиш и е изследвал въпроса за
наличието му, като е стигнал до законосъобразния извод за неоснователност на
това възражение на жалбоподателя.
Неоснователно
е възражението относно това, че съдът не бил изследвал обстоятелството дали на
мястото на нарушението бил поставен знак за ограничение на скоростта. С оглед
разпоредбата, която се сочи за нарушена в електронния фиш – чл.21, ал.1 от ЗДвП
и изричното отразяване в текста на електронния фиш, че нарушението е извършено
в населено място – на територията на гр. Пловдив, подобна проверка изобщо не е
дължима, тъй като не се твърди несъобразяване на скорост, сигнализирана с пътен
знак, което би било нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Неоснователно
е възражението на касационния жалбоподател и че районният съд не бил изследвал
приложения по преписката Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Напротив, видно от
мотивите на решението, районният съд изрично се е позовал на посочения протокол,
който очевидно е кредитирал, като на базата на отразеното в същия е формирал и
извод относно законосъобразното привеждане и използване в работен режим на
техническото средство, с което е установено нарушението. Наведеният едва с
касационната жалба довод относно това, че съдът не бил съобразил възражението
на нарушение на чл.7 от посочената Наредба е напълно несъстоятелен, като се има
предвид, че разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е
отменена от месец януари 2018 г.
Напълно
коректно и във връзка със събраните доказателства относно вида и проверката за
техническото съответствие на одобрения тип средство за измерване Районният съд
е отбелязал, че в случая е отчетена и то в полза на нарушителя, допустимата
грешка при измерването от три километра в час. В тази връзка и напълно
несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че не била установена
действителната скорост на автомобила, с който е извършено нарушението,
доколкото при така събраните доказателства относно техническата годност на
мобилната система за видеоконтрол, които не са били оспорени от жалбоподателя и
при отчитане на допустимата грешка при измерване на скоростта в полза на
нарушителя, действително отчетената скорост на движение /86 км/час/ е била
намалена с три км/час и така е получена стойността на скоростта, установена в
електронния фиш за налагане на глоба, въз основа на която е определено
превишението и съответно размера на глобата.
Правилна
и съобразена и с разрешението, дадено в ТР № 1/2015 г. по т.д. № 1/14 г. на ОСНК
на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, е преценката на Районния съд относно
сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Неоснователно
е възражението по касационната жалба за нарушаване принципа на равенство на
страните в процеса, като е видно, че жалбоподателят е бил надлежно призован и
за двете съдебни заседания, следователно е имал възможност да участва като
страна по делото, както и да прави конкретни доказателствени искания, като
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, както и такива за оборване
констатациите по електронния фиш.
При извършената и служебна проверка от
страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице
и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на
Районния съд да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1349 от 17.07.2019 г., постановено по АНД № 3417/2019 г. на Районен съд – Пловдив, ІХ наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.