Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.08.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 6796 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 269631 от 08.11.2019 г., постановено по
гр. д. № 36058/2018 г., Софийският
районен съд, II ГО, 66-ти състав, е отхвърлил предявения от ЗАД „А.“ ЕАД срещу ответника З. „Л.И.“ АД иск по чл.
411 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10261,10 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и 15 лева ликвидационни разходи за
нанесени вреди на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № *******причинени
при ПТП, настъпило на 04.08.2017 г., в с. Момина Клисура, по вина на водача на
МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Е *******, застрахован по
застраховка „ГО“ при ответника, ведно с обезщетение за забава върху главницата в
размер на законната лихва от 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед изхода на ищецът е осъден да заплати на ответника,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 205 лева – разноски по делото.
В законоустановения срок срещу решението, в частта с
която искът е отхвърлен за сумата от 5130,55 лева е постъпила въззивна жалба от
ЗАД „А.“ ЕАД чрез адв. А.Б., в която се правят оплаквания, че решението
е неправилно, тъй като съдът погрешно е приел, че виновен за настъпване на ПТП
е водачът на застрахования при ищеца водач на лекия автомобил марка „Рено“,
модел „Меган“. Излага, че безспорно установено по делото е, че на 04.08.2017 г.
в с. Момина Клисура, водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, е
предприела маневра завой наляво, с цел включване в главен път без да се убеди,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението като реализира
ПТП с движещия се с несъобразена скорост лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, застрахован при ответника, който с поведението си е създал
предпоставка за ПТП. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което искът да бъде уважен и ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 5130,55 лева. Претендира разноски за двете инстанции в пълен
размер. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е постъпил от
въззиваемата страна З. „Л.И.“ АД. В молба, постъпила преди открито съдебно
заседание прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество, настоящият
състав на въззивния съд счита, че същото
е правилно в обжалваната част, тъй като е постановено при вярна и точна
интерпретация на правилно установените по делото факти и при правилно приложен
материален закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите му и в допълнение намира следното по доводите във въззивната жалба:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане
на регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ и направени ликвидационни разноски от 15 лева, за нанесени
вследствие на ПТП, станало на 04.08.2017 г. в с. Момина клисура, ПТП причинено
от застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на
автомобилиста“ водач, вреди на МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел ‚Меган“ с рег. № *******ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от подаване на исковата молба на 01.06.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“,
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо ищецът
при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи,
съществуването на договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който, и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС или при наличие на някоя от хипотезите за ангажиране
на безвиновната отговорност на застрахования по чл. 493, ал. 2 т. 3 до 7
от КЗ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
При така очертаната правна рамка спорен по делото е
единствено въпросът по чия вина е настъпило ПТП, обезщетение за вредите от
което се претендира от застрахователя по застраховката „КАСКО“ .
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с рег. № 340р-9592 от 05.08.2017 г. и неоспорените констатации на заключението
по САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Й.Й., както и от показанията на
разпитания по делото свидетел П.Д.Б., преценени съобразно указаното в чл. 172
от ГПК (свидетелят е водачът на застрахования при ищеца лек автомобил) се
установява, че на 04.08.2017 г. около 18:20 часа, в с. Момина клисура, обл.
Пазарджик, при ясно, сухо време, водачът на застрахования при ищеца лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ се движел по второстепенен път, откъдето предприема
маневра „завой наляво“ с посока на движение от ул. „Шестнадесета“ към ул.
„Двадесет и осма“ с цел включване в движението по главен път I-8, където
реализира ПТП в лентата за движение на насрещно движещия се, застраховани при
ответника лек автомобил марка „Фолскваген“, модел „Голф“, който се движел в
посока от гр. София към гр. Белово, по пътя с предимство. Скоростите на двата
автомобила и опасните зони на спиране не са установени, но неоспореното
заключение е дало отговор на поставения в този смисъл въпрос, че ПТП е било
предотвратимо за водача на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, ако
последният е пропуснал движещия се лека автомобил марка „Фолскваген“, модел
„Голф“ преди да предприеме маневра „завой наляво“. Ударът за лекия автомобил
марка „Рено“, модел „Меган“ е в лявата и задната част на автомобила, а за
лекият автомобил марка „Фолскваген“, модел „Голф“ в предната част. Съдът не
дава вяра на показанията на свидетеляБ., че ударът между двата автомобила е
настъпил в нейната лента за движение, както и че маневрата е била завършена и
управляваният от нея автомобил изцяло се е намирал в нейната лента за движение,
тъй като тези показания се опровергават от разясненията на вещото лице,
направени в открити съдебно заседание при изслушване на заключението му, както
и от констатираните деформации по двата автомобила.
От събраните по делото доказателства се установява,
че на водачите на двата автомобила са съставени Наказателни постановления, като
водачът на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ е санкциониран за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а този на лекия автомобил марка
„Фолскваген“ – за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – за движение с
несъобразена с конкретните пътни условия скорост, без да се установява нарушение
на чл. 21 от ЗДвП.
При изследване механизма на ПТП, чрез събраните
писмени доказателства и констатациите на САТЕ, съдът намира, че се установи
противоправност в поведението на водача на лекия автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“ - П.Д.Б., изразяваща се в това, че водачът е предприел маневра „завой наляво“ за включване в
главното движение в обратна посока от второстепенен път, без да се увери, че от
ляво няма автомобили, които са с предимство и които следва да пропусне, като с
поведението си станал причина за настъпилото ПТП – нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Сочената разпоредба (чл. 37, ал. 1 от ЗДвП) предвижда, че при завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Според чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В
конкретния случай, водачътБ. е предприел маневрата без да пропусне насрещно движещия
се в лента, в която навлиза, за да извърши маневрата, лек автомобил марка „Фоклсваген“
като е нарушила предимството му, изразяващо се според параграф 6, т. 31 от ДР
на ЗДвП в правото на един участник в движението да премине преди друг през
дадено място от пътното платно, с което е станал препятствие пред него и е
реализирал ПТП. С оглед изложеното, съдът намира, че както правилно е приела и
първата съдебна инстанция поведението на водача П.Д.Б., е в противоречие с
предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за виновност
по чл. 45 от ЗЗД, като безспорно се установява, че вина за настъпване на ПТП
носи застрахования при ищеца, а не този при ответника водач.
Възражението във въззивната жалба, че вина за ПТП
има водача на лекият автомобил марка „Фолксваген“ съдът счита за неоснователно,
тъй като по делото липсват каквито и да било обективни данни за неговата
скорост, както и данни дали е било обективно възможно да предприеме аварийно
спиране при избраната от водача скорост на движение, което както се установява
от административно-наказателната преписка е била разрешена, но санкционирана като
несъобразена. По делото не се установи без съмнение, по начин покриващ
стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК и че застрахованият при ответното дружество
автомобил в равна степен е създал предпоставки за ПТП. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а изисква доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с
което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение
99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г.
по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/, доказване на каквито в настоящия случай
не е налице. От изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача
на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, застрахована при ищеца, а не на
действия и бездействия на застрахования при ответника по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност като автомобилиста“ както правилно е приел
и първоинстанционният съд.
Поради изложеното,
въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът-ищец няма право на разноски.
На въззиваемата страна в
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да
се присъждат, тъй като по делото не са извършвани никакви действия, освен
подаването на молба преди открито съдебно заседание, в която въззивната жалба е
общо оспорена и е направено искане за присъждане на разноски.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 269631 от 08.11.2019 г., постановено по
гр. дело № 36058/2018 г. на Софийски районен съд, II ГО, 66-ти състав, в
обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от ЗАД „А.“ ЕАД срещу ответника З. „Л.И.“ АД иск по чл.
411 от КЗ за сумата от 5130,55 лева, представляващи регресна претенция за
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ и ликвидационни разходи за нанесени вреди на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган“ с рег. № *******причинени при ПТП, настъпило на
04.08.2017 г., в с. Момина Клисура, по вина на водача на МПС марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № Е *******, застрахован по застраховка „ГО“
при ответника, ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва от 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и в частта за разноските.
Решението не е обжалвано
и е влязло в сила в частта, с която предявеният иск по чл. 411 от КЗ за сумата над
5130,55
лева до пълния претендиран размер от 10261,10 лева е отхвърлен.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.