№ 149
гр. ****** , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100764 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 12 - 19 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба вх. № 2574/01.07.2021 г., подадена от Й. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, ул. „****" № 16, вх. Б, ет. 5, ап. 17 срещу СТ. Н. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, ул. „******" № 68.
В молбата се твърди, че страните са живели на съпружески начала в дома на ответника
в периода от м. октомври 2016 г. до м. декември 2020 г. От съвместното им съжителство се
родил синът им Н. СТ. Н., роден на 03.11.2018 г. Излага се, че от месец март 2020 г.
отношенията им се влошили, като ответникът станал по – избухлив, закъснявал вечер, а на
въпросите на молителя за причините за закъснението побеснявал и назрявал поредният
скандал. Това довело до раздялата им на 18.12.2020 г. След като заживяла при майка си
ответникът започвал да я заплашва по телефона, че ще я пребие, че ще разбие главата , че
ще ѝ остави белег от ютията, която ѝ подарил. Следил я поС.но в социалните мрежи.
Твърди, че на 26.06.2021 г. била с приятели на заведение в гр. ****, когато ответникът
позвънил и казал да излезе пред заведението. Той бил в нетрезво съС.ие и започнал да
крещи – с кого е и че ще пребие нея и тези, с които е. Тя разказала на охраната на клуба
какво се е случило, които казали да остане вътре, а после казали да не се притеснява и че
няма да има проблеми.
Твърди също, че на 30.06.2021 г. започнала да се изнася от квартирата, в която живеела
с детето, за да се премести в друга, поради това че баба щяла да дойде да живее с тях, за да
помага. Към 20:30 часа пренасяла последния багаж с колата, когато ответникът се
обадил, за да я попита къде е. Тя му обяснила, че се премества в друго жилище и че детето е
с баба на детската площадка пред блока. По пътя към квартирата, на кръстовището на знак
„стоп“, той я застигнал, отворил прозореца на колата си и започнал да крещи, че била
ненормална и да обърне колата. Тя успяла да набере номера на приятелката си, за да чуе тя
1
какво става. Ответникът казал, че ще вземе детето от площадката и че тя няма да го види
п******е. Тя обърнала колата и двамата се върнали. Слизайки от колата, ответникът
започнал да крещи, грабнал детето и я заставил да се качат в апартамента. Всички се
качили в апартамента. Детето се разплакало. При влизане в жилището ответникът видял
складирания багаж в хола. Започнал да крещи и да къса чувалите, като казал, че детето
отива при него и че тя няма да го види п******е. Тя взела детето и го отвела в другата стая,
за да не чува то скандала. От хола се чувало чупене, блъскане и нецензурни думи. Сочи, че
отишла при него и му казала да престане, а той я хванал за горната част на лявата ръка,
стиснал я силно и я разтресъл, като я бутал към вратата. Тя се разплакала, а баба му казала
„да не прави така“. Молителят отишла при детето, а ответникът дошъл при тях в кухнята и
казал да спре баба си и тя да не се меси, защото ще има последствия за всички, включително
и за нея. Ответникът позвънил на свой приятел, който да дойде и да изнесе багажа на детето.
Момчето дошло, а ответникът ѝ казал да подготви детето, защото ще го вземе със себе си. Тя
го попитала – защо, кога ще го върне, но ответникът отговорил, че щели да се разберат.
Грабнал детето и тръгнал, а детето плачело.
Твърди, че на следващия ден отишла в полицията, където казали, че ще направят
протокол за незабавна защита.
Предвид изложеното, моли съда да постанови следните мерки за закрила спрямо
ответника: задължаване на същия да се въздържа от домашно насилие; забрана да
приближава молителя на по – малко от 50 метра, местоработата , както и жилището и
местата за социални контакти, които посещава; да бъде задължен да посещава
специализирани програми, както и да му бъде наложена глоба в определен от съда размер.
Ответникът е подал отговор на молбата, с който оспорва всички твърдения на
молителя, че срещу нея са извършени актове на домашно насилие. Твърди, че не е проявявал
агресивно отношение към нея, не е използвал груб език, заплахи или обиди по неин адрес.
Твърденията за употребен физически и/или психически тормоз от негова върху майката на
детето му били неверни.
По делото не било представено нито едно доказателство в подкрепа на твърденията на
молителя, че е била подложена на тормоз от ответника. Излага, че нито на 26.06.2021 г.,
нито на 30.06.2021 г. молителят не е сигнализирала незабавно органите на МВР на телефон
112 за упражнявано насилие върху нея. Недоумение будело обяснението, че на 30.06.2021 г.
молителят се е почувствала уплашена, но е предпочела да звънне на приятелката си, а не на
спешния номер 112. В тази връзка оспорва твърдението, че молителят действително е
водила подобен телефонен разговор със своя приятелка. По делото липсвали и медицински
документи, които да констатират, че Й.П. е била подложена на физически тормоз, както
твърди.
Органите на МВР били сезирани по-късно, дни след датите, на които молителят
твърдяла, че спрямо нея са извършени актове на домашно насилие. Твърди, че
уведомяването било извършено единствено за нуждите на настоящото производство, за да
може молителят да представи някакво доказателство в подкрепя на твърденията си. По
делото не бил представен протокол за незабавна защита, поради което оспорва, че такъв
действително е бил изготвен.
От съдържанието на представената с отговора извадка от електронна комуникация в
Месинджър, проведена между молителя и ответника след датите, на които се твърди, че са
извършени актове на домашно насилие, било видно, че страните имали напълно нормални
2
разговори, в които добронамерено и дори приятелски обсъждали грижите по съвместното си
дете. Нямало и бегъл намек за някаква обида, огорчение или страх у молителя. Напротив, тя
напълно доброволно предоставяла детето на грижите на баща му.
Нещо п******е, след 30.06.2021 г. молителят продължавала да звъни на ответника
по телефона и не била прекъснала комуникацията си с него, като по никакъв начин не
проявявала признаци на страх и безпокойство. Подобно поведение поставяло под сериозно
съмнение достоверността на историята за домашно насилие, описана в молбата. Видно било,
че общуването между страните продължава и това било напълно в интерес на детето им.
Излага, че молителя са живели съвместно в периода от 2017 г. до края на 2020 г.,
като имали общо дете - Н.С.а Н., но по неясни за него мотиви тя решила да го напусне, като
взела детето със себе си. За период от половин година последната променяла няколкократно
местонахождението си, включително без да го информира къде живее синът му. Въпреки
това, двамата поддържали отношения и имали почти ежедневен контакт. Често той водел и
прибирал детето от детска градина, като то оставало да нощува при него. През периода на
съвместното си съжителство, както и след това, двамата не са имали сериозни конфликти
помежду си, които да доведат до ескалация на напрежение, използване на обиди или
физическо насилие. Описаните в молбата обстоятелства не отговаряли на истината и били
изключително подвеждащи. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли молбата.
Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание молителят се явява лично. Чрез
своя процесуален представител поддържа молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи молбата и да постанови мерки за закрила
спрямо ответника в настоящото производство, като поддържа мерките, посочени в молбата.
Ответникът лично и чрез своя процесуален представител поддържа отговора и оспорва
молбата. Моли съда да отхвърли молбата по ЗЗДН.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН. Пострадалата твърди, че с ответника се намират във фактическо съпружеско
съжителство от около 4 години. Ето защо съдът приема, че молбата е подадена от лице,
което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 2 от закона, а
ответникът е легитимиран да отговаря по молбата.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от ЗЗДН. Целта на закона
е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на
съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави
защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт, респ. актове на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Съгласно посочената разпоредба, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
3
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Според нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН. В представената такава се съдържат твърдения за упражнено на 26.06.2021 г.
психическо насилие, изразяващо се в отправяни заплахи спрямо личността на молителя, че
ще я пребие, както и психическо, емоционално и физическо такова на 30.06.2021 г.,
изразяващо се в заплахи, че ще вземе детето и тя няма да го види п******е, обида - че е
ненормална, както и хващане и стискане на горната част на лявата ръка на молителя,
разтърсване и бутане на същата.
Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие посредством тази
декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед
обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно или значително затруднено
доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. В конкретния
случай обаче, по делото са налице и други писмени и гласни доказателства, в подкрепа на
твърдяното от молителя.
От представения по делото протокол за полицейско предупреждение от 02.07.2021 г.,
подписан от ответника, се установява, че на основание чл. 65 от ЗМВР полицейски
инспектор при РУ ****** П. П. е предупредил ответника СТ. Н. СТ. да не проявява домашно
насилие /физическо и психическо/ спрямо бившата си съжителка – Й. П. П., и да не отправя
закани за извършване на престъпления спрямо нея.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
С.Н.Ж. – баба на молителя, и В.В. И. – приятелка на молителя.
Свидетелят С.Ж. посочва, че на 30.06.2021 г. е била в ******, когато внучката си
носела багаж в новата квартира. Живеела в с. *****, но дошла да помага на Й., да гледа
детето. Заявява, че на 30.06.2021 г. гледала детето. Към 19 ч. тя и детето били на площадката
до блока, в който Й. живеела на квартира. Тя носела багажа си от старата квартира в кв.
„****“ в новата квартира. Към 19:00 ч. – 20:00 часа дошъл С. да вземе детето. Казал да го
даде, защото щял да го вземе. Като казал това бил нервен. Казал : „Защо детето е още
навън“. Извикал това, взел детето и отишъл горе да вземе багаж за детето. Качили се и
той започнал да взема багажа на детето. Слагал го в чували, за да го свали надолу. С. после
извикал още един човек и той дошъл. Този човек свалил чувалите в неговата кола и взели
детето. През това време свидетелят стояла в кухнята и гледала. Страните били в хола и той
вземал дрехите. Дрехите били сгънати в чували в хола. С. изкарвал дрехите на детето от
чувала и ги слагал в друг чувал. Свидетелят посочва, че понякога е виждала ответника
ядосан, но имало разлика в поведението му тогава и преди това, към по зле. Когато той се
развикал, Й. била в хола, а детето било при тях. С. казал на свидетеля да стои в кухнята и да
4
не идва. През това време детето било в ръцете на Й. и плачело. Й. му казала да не взема
дрехите на детето, че тя ще ги отдели и той да дойде утре да го вземе. Той казал, че ще го
вземе и няма да го даде. Обиждал Й., карал се, викал . Карал се, защото не му се е
обадила, че си мести квартирата. Твърди, че видяла, че С. е хванал Й. за ръката. Това
станало пред блока, пред входа, преди да се качат. Когато С. вземал детето с багажа, Й.
плачела, защото било мъчно за детето. Молела С. да остави детето. Той казал, че ще го
вземе и няма да го върне. Детето продължавало да плаче. Тогава той взел детето, било около
20:00 часа. Сега детето било при тях. След като С. заминал, Й. плачела за детето. Заявява, че
не са се обаждали на никого. Били разтревожени. Посочва, че обикновено бащата вземал
детето в събота и неделя и го връщал вечерта в неделя, защото детето в понеделник е на
градина.
В своите показанията свидетеля В. И. посочва, че на 26.06.2021 г. ходили с Й. и
приятели на заведение в гр. ****. Били компания. Тръгнали за **** към 19.00-20.00 ч. Първо
отишли в гр. Нови пазар, стояли там и след това заминали за ****. Върнали се след
полунощ. Знае, че Й. има отношения със С. и че имат дете, както и че не се разбират. Тогава
детето го гледала майката на С.. В **** били на дискотека, при което видели, че С. е търсил
няколко пъти Й. по телефона. Той се обадил и казал да излезе пред дискотеката. Те
излезли двете и той бил отвън. Той търсел сметка, защо тя е там. Тонът му бил груб.
Говорел на висок тон. Свидетелят помислила, че е пиян, защото не изглеждал много
трезвен, но не е усетила дали мирише на алкохол. Питал Й. какво прави там на висок тон и
на места имало крясъци. Тя се притеснила и се свила. След това той казал, че ще
замръзне усмивката. Обиждал я. Каза , че е малоумна и че ще разбие зъбите. Тя стояла,
мълчала и се притеснила. Двете отишли при охраната и тя се разплакала. Охраната попитала
какъв е проблемът и тя казала, че бившият съпруг е вън. Охраната казала, че ще се разбере
с него. Те стояли още малко в дискотеката и като излезли С. го нямало. Твърди, че С.
държал сметка къде е и с кого е. Тогава свидетелят видяла С. за първи път. Твърди, че друг
път той не е правил така. След тази случка Й. споделила, че С. е дошъл и е взел детето. В
деня, когато е взел детето, тя дошла в заведението, плачела, треперела. Те потърсили
някакво хапче, за да се успокои. След това Й. казала, че детето е при нея.
Съдът, съблюдавайки нормата на чл. 172 от ГПК, намира, че показанията на
свидетелката Ж., макар и роднина на молителката, следва да бъдат кредитирани, тъй като
кореспондират с останалите доказателства по делото и са ясни, последователни и
непротиворечиви в основната си част. Единствено показанията на този свидетел се
различават от твърдяното от молителя място, в което последната посочва, че ответникът
хванал ръката и я стиснал. Според молителя това е станало в апартамента, а според
свидетеля – на входа, преди да се качат в апартамента. Това разминаване обаче не е толкова
съществено, а и е обяснимо с оглед възрастта на свидетеля и вълнението от случилото се.
Същата е била очевидец на случилото се и има преки впечатления за съС.ието на внучката
си на процесната дата. Съдът кредитира и показанията на свидетеля И., които са логични,
последователни и не са опровергани от останалите доказателства по делото. Този свидетел е
5
бил очевидец на случилото се на 26.06.2021 г. и е възприел съС.ието на молителя след
случилото се на 30.06.2021 г., поради което съдът няма основание да се усъмни в тяхната
правдивост.
Ответникът оспорва да е извършвал соченото от молителката, но ангажираните от
него доказателства, не оборват по категоричен и несъмнен начин изложеното от
пострадалата, закрепено и в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ответникът е ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
П.Г.Д.. Същият твърди, че семействата им били приятелски и общували много често. Със С.
общували почти всеки ден. Твърди, че С. не се е държал грубо с Й., не я е обиждал и не е
повишавал тон. Същевременно свидетелят посочва, че не знае кога са се разделили страните
и че С. не му е споделил, че са се разделили. За случилото се на 30.06.2021 г. твърди, че
видял около 9.00 ч. вечерта малкия с баба си пред своя блок и се обадил на С., защото си
помислил, че и той може да е там, за да слезе да се видят. С. му казал, че не е там и че след
малко ще дойде. След около половин час му се обадил. Тогава свидетелят, като отишъл до
съседния блок, разбрал че Й. е там на квартира с баба си и малкия. С. го извикал да се качи
до горе, за да вземат някакви торби с багаж. После той слязъл и тогава свидетелят разбрал,
че двамата са се разделили. Знаел, че страните не живеят заедно, че Й. е живяла в кв. ****,
но за раздялата им разбрал, когато изнесли този багаж. Твърди, че не знае на кого е този
багаж. Когато се качил до горе, там били С., който държал малкия, бабата и Й.. С. бил до
входната врата и говорел с Й., но не знае какво точно е казал. Заявява, че С. не е крещял,
а говорел спокойно, но свидетелят не чул какво е казал. Бабата била някъде в коридора, а
Й. малко по – навътре от входната врата. Заявява, че не е чул тя да казва нещо на С.. Твърди,
че стоял горе 1-2 минути. С. му подал две торби и свидетелят слязъл надолу. След него
дошли С. и детето. Свидетелят и С. говорили навън 2 – 3 минути. Свидетелят го попитал
какво става и той му отговорил, че Й. е отишла там на квартира без да го уведоми и че са
разделени. Твърди, че С. не му е казал какви са намеренията му за детето. След това С. и
детето се качили в колата на С., а свидетелят си тръгнал.
Разпитан по делото е и свидетелят Н. С. Н. – баща на ответника. Същият твърди, че
живели със страните около една година на един етаж. Заявява, че не знае защо Й. е на
квартира и че никой не му е споделил за това. Те до последно се разбирали. Това, че тя е на
квартира, го изненадало. Твърди, че вижда внука си всяка седмица, например петък, събота,
неделя. С. връщал детето. На 30.06.2021г. синът му дошъл с багаж на детето. Това били
няколко найлонови торби с дрехи. Било след 20:00 ч. Когато той дошъл с детето, те били на
улицата, за да разходят кучето. С. казал, че е донесъл багажа на детето – дрехите, защото са
се изнесли на друго място. Когато му казал това, С. бил в нормално съС.ие. СъС.ието на
детето било нормално. То не плачело и даже отишло със свидетеля, за да разходят кучето.
Заявява, че С. не вземал редовно детето през седмицата, но че се е случвало той да вземе
детето, да го води и взема от детската градина и то да остава да спи при тях. Твърди, че не
знае защо се налага С. да взема детето през седмицата от детската градина и да го води на
6
другия ден. Твърди, че не знае какво се е случило между двамата и че синът му не му е
разказвал. С. му казал, че ще върне детето и го върнал на другия или на по - другия ден.
Нито един от свидетелите на ответника не е възприел случилото се между страните
на процесните дати 26.06.2021 г. и 30.06.2021 г. На последната дата свидетелят Д. се е
отзовал на молбата на ответника да дойде и да му помогне да вземе багажа на детето, но,
както самият той твърди, е стоял 1 – 2 минути при страните. С. му подал торбите и той
слязъл надолу. Казаното от свидетеля кореспондира с твърденията на молителя в молбата и
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в които се посочва, че свидетелят е помогнал на
ответника с изнасянето на багажа на детето. От показанията на свидетеля Н. също не се
установява нито един факт от твърдения акт на домашно насилие на 30.06.2021 г.
Последният е възприел единствено пристигането на сина си и внука си на въпросната дата
около 20:00 часа с багажа на детето – няколко найлонови торби. Затова чрез тези показания
не може да се обори изложеното в молбата за защита.
Представените от двете страни разпечатки от електронна кореспонденция между тях,
чието съдържание, авторство и време на провеждане не се оспорват, касаят разменени
съобщения по време преди и след процесните дати. Макар и да не могат да служат като
преки доказателства за описаните в молбата актове на домашно насилие, същите индицират
за съС.ието на отношенията между страните, от една страна, и от друга – за проявяваните от
ответника грижи и внимание към сина му, което не се отрича от молителя. При това от
проявяваната от ответника родителска отговорност не може да се направи извод за
действителните му отношения с майката на детето му, а още по – малко да се приеме, че
поведението му спрямо всеки един от тях е едно и също.
Що се отнася до представения от молителя диск с видеозапис от камерата на
автомобила, който същата е управлявала вечерта на 30.06.2021 г., съдът намира следното:
Установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на
описаните в закона доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства,
обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата следва да
бъдат представени по начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и
страните, или във вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на
специалните знания и при явно наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между
твърдяното обстоятелство, отразената картина и сторения коментар.
Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на
чл. 204, ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в
определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от
значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт.
Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да
носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично
посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в
7
тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на
специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите
на доказването в гражданския процес, включително и при установяване на осъществено
домашно насилие. Физическото възпроизвеждане на доказателствени факти, каквото е по
естеството си видеозаписът, следва да отговаря на общото изискване – да е достоверно /така
решение № 136/11.04.2011 г. по г. д. № 602/2010 г. на ВКС, IV г.о./.
В случая достоверността на записа не е оспорена от ответника. Видеозаписът е
възприет непосредствено от съда, като видеоносителят е приет по делото като веществено
доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му оглед. Огледът е осъществен
по реда, определен в чл. 204 ГПК с участието на двете страни. При извършването на огледа
се установи, че липсва аудиозапис, а от видеозаписа се установи единствено, че на
30.06.2021 г. /датата на видеозаписа също не оспорена от ответника/ вечерта ответникът,
който е заснет от видеокамерата в лице, говори на молителя и жестикулира, а молителят е с
гръб към камерата. След извършването на огледа ответникът посочи, че това, което е
възприел от записа се е случило на 30.06.2021 г. в 21:00 часа. Заяви, че не е знаел, че
молителят и детето се местят в нова квартира, че той е звънял, но тя не му вдигала
телефона и след поредното позвъняване молителят му казала, че детето и бабата са някъде
навън на детска площадка. Той обиколил няколко детски площадки, на които знаел, че
ходят, но не ги открил. Ядосал се, че тя криела детето от него и не му е споделила, че се
местят в друга квартира, а това го разбрал от свидетеля П. Д.. Твърди, че няма обяснения
защо тя не му е казала за това преместване, като за предишните премествания го
уведомявала 1-2 дни преди това.
От своя страна молителят обясни, че не му е казала, защото в предишните квартири
той идвал и започвал с поредния скандал. Решила, че той ще взема детето от други места
или от яслата на детето. Заявява, че не му е казала, че се мести в друга квартира и по
причина на инцидента от 26.06.2021 г.
Предвид изложеното, съдът не приема за доказана тезата на ответника за липса на
осъществено от него насилие на процесните дати. Напротив, събраните по делото
доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, водят до
извод, че твърденията за осъществени актове на домашно насилие се установяват с
категоричност. Влошените отношения между страните са рефлектирали негативно върху
поведението и на двамата, но от страна на ответника те са се проявили в осъществени
актове предимно на психическо и емоционално насилие, и макар и с по – малък интензитет
– на физическо такова, спрямо молителя, което е недопустимо.
Съдът приема, че изложеното от молителя в декларацията е доказано, като случило се
в обективната действителност. Молбата за защита от домашното насилие е основателна.
За да се защитят правата на пострадалото лице, е необходимо съдът да наложи
съответни мерки за защита. Посоченото в молбата и декларацията, дава основание за
8
реакция и изисква намесата на съда като регулатор в отношенията между страните, в което
именно е вложена и целта на законодателя - да обезпечи неприкосновеността на личността,
обект на посегателство, чрез механизми на въздействие за закрила, които по делото
несъмнено са необходими. Мерките за защита, които могат да се наложат са изброени
изчерпателно в чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Съдът не е обвързан от исканите от молителя мерки за
защита. В настоящия случай, с оглед тежестта на извършеното домашно насилие, и
евентуалната бъдеща опасност за молителя, съдът намира, че подходящи за осъществяване
на защита се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от закона, т.е. ответникът следва да
бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, като му бъде забранено
да приближава молителя, жилището и местоработата за срок от 3 месеца на разС.ие от 5
метра. Този период съдът счита за достатъчен. Страните имат родено от връзката си
малолетно дете, по отношение на което и двамата имат правото и задължението да
осъществяват родителски права. От друга страна, няма данни след завеждане на делото да е
било осъществявано ново насилие. Предвид установените по делото факти и обстоятелства,
проявеното отношение от ответника и поведението му спрямо молителя, съдът намира, че
адекватна с оглед тежестта на извършеното насилие и настъпилите последици, би била
посочената по - горе мярка да е с упоменатата продължителност, считано от постановяване
на решението. Този срок е в съС.ие да спомогне да се предотврати напрежението. Не е
необходимо срокът да е по-дълъг, защото мерките нямат характер на наказание и не могат
да бъдат самоцел или средство за принуда, а също така страните твърдят, че вече не
обитават едно домакинство. Отделно от това, при несъобразяване с наложените мерки или
неспазването им дори еднократно, законодателят е предвидил неблагоприятни последици за
нарушителя, свързани с намеса на органите на реда и сигнализиране на Прокуратурата - чл.
21, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДН.
По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, следва да се посочи, че
задължаването на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, по
съдържание не се различава от задължението на всеки правен субект да не нарушава правата
на останалите. Тази мярка се налага без определяне на срок и поради това с нея се гарантира
трайна превенция на пострадалия от последващи посегателства върху неговата правна
сфера.
По отношение на местата за социални контакти следва да се отбележи, че същите не
са индивидуализирани по делото по никакъв начин, а не могат да бъдат и определяеми, тъй
като са строго специфични за всеки отделен човек. Общото налагане на тази мярка без
конкретизиране на местата за социални контакти на молителя прави реално неизпълнима
заповедта за защита, като не могат да се постигнат целите на тази мярка, а от друга страна
води до недопустимо ограничаване правата на ответника.
По отношение на другата мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН – задължаване на
извършителя на насилието да посещава специализирани програми, съдът намира, че същата
не е подходяща, тъй като не съответства на характера и степента на извършените актове на
9
насилие. Същевременно налагането на останалите мерки за защита от домашно насилие в
достатъчна степен ще въздействат върху личността на ответника и ще го мотивират към
спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, за сметка на
нарушителя следва да се възложат разходите за държавна такса за образуваното
производство, възлизащи в размер на 25 лева, съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, като последица
от решението, нарушителят трябва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата глоба,
която съдът намира, че следва да бъде определена в минималния размер от 200 лева.
Глобата е необходима заради извършеното от дееца по отношение на молителя, като
задължителна реакция спрямо укоримо поведение, което следва да се преустанови.
Паричната санкция в този размер е в съС.ие да окаже търсеното превантивно въздействие
занапред и без да е необходимо тя да се налага в по - висок размер, защото целта на това
наказание е с него да намери реализация идеята за поправяне и превъзпитание на
нарушителя, без да се оказва ненужно негативно и неблагоприятно икономическо
въздействие върху него.
При този изход на делото ищецът има право на разноски, но такива не са поискани,
поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 15, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 16,
ал. 1 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА СТ. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „******" № 68 да
се въздържа от извършване на ВСЯКАКЪВ АКТ на физическо и/или психическо,
емоционално и друга форма на насилие по отношение на Й. П. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. ******, ул. „****" № 16, вх. Б, ет. 5, ап. 17.
ЗАБРАНЯВА на СТ. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „******" № 68
да приближава Й. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „****" № 16, вх. Б, ет. 5,
ап. 17, дома, в който живее и местоработата , на по – малко от 5 метра разС.ие, за срок от 3
/три/ месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на СТ. Н. СТ., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, ул. „******" № 68, в размер на 200.00 лева /двеста лева/, платима по
сметката на Районен съд – ****** в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното
решение.
10
ОСЪЖДА СТ. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „******" № 68 да
заплати по сметка на Районен съд - ******, в полза на бюджета на съдебната власт,
държавна такса за образуваното дело в размер на 25 лева /двадесет и пет/ лева, на основание
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА СТ. Н. СТ., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта
за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и
уведомява органите на прокуратурата на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните,
като в изпълнение на чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУ ******.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в седемдневен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - Варна.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
11