РЕШЕНИЕ
№ 1281
гр. София, 19.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.КР. П.
при участието на секретаря Л. ГР. П.
като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20211110145736
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и с правно основание
чл. 149 СК.
Ищцата СЛ. ХР. ЗЛ. е предявила против ответника Ж. Т. С. иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК за уреждане на въпросите относно упражняването на родителските права
над родените по време на връзката им без брак деца Т. Ж. С., род. 25.02.2008 г., и Л. Ж. С.а,
род. 05.02.2013 г., определяне на местоживеенето на децата при майката, определяне на
режим на лични отношения на децата с бащата, посочен в исковата молба. Моли бащата да
бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 300 лв. за детето Т. и 250 лв. за детето Л..
Предявява искове за издръжка за минало време за времето 04.08.2020 г.-04.08.2021 г. в
размер на 300 лв. за детето Т. и 250 лв. за детето Л.. Претендира разноски.
Ответникът Ж. Т. С. е предявил против първоначалната ищца СЛ. ХР. ЗЛ. искове с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК за уреждане на въпросите относно упражняването на
родителските права над родените по време на връзката им без брак деца Т. Ж. С., род.
25.02.2008 г., и Л. Ж. С.а, род. 05.02.2013 г., определяне на местоживеенето на децата при
бащата, определяне на режим на лични отношения на децата с майката, посочен в
насрещната искова молба. Претендира разноски.
С отговора на насрещната искова молба ищцата оспорва твърденията в
насрещната искова молба.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По молбите с правно основание чл. 127, ал. 2 СК
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако
родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
1
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на
спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански
правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се
администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г., на
ОСГК, разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК (и чл. 127, ал. 2 СК) изключва възможността
родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители,
в случай че не се постигне споразумение по упражняването им по този начин. Такова по
делото не е постигнато. Съдът е длъжен да избере родител, комуто да предостави за
упражняване родителските права, да прецени необходими ли са конкретни мерки за
упражняването им, къде да бъде местоживеенето на детето и какъв да бъде режимът на
контакт на другия родител.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2
СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър
интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна
преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства,
имащи отношение към детето.
В настоящия случай е безспорно, че страните са родители на Т. Ж. С., род. 25.02.2008
г., и Л. Ж. С.а, род. 05.02.2013 г., че живеят разделени, че непосредствено след раздялата
двете деца са живели при майката, а от м.03.2021 г. детето Т. живее при бащата, а детето Л.
– при майката.
Социалните доклади и разпитаните по делото свидетели установяват добър
родителски капацитет на двамата родители, както и привързаност на децата и към двамата
родители.
Социалните доклади, личните впечатления на съда при изслушването по чл. 15, ал. 1
ЗЗДет. на детето Т. и водените от ответника свидетели сочат еднопосочно, че детето Т.няма
никакви проблеми в контакта с майка си, но все пак предпочита да живее при бащата. След
като се е преместило при бащата, детето Т.е повишило успеха си, като в училището, в което
е учил дотогава, близо до дома на майката, не е успял да се адаптира, имал е лош успех,
няма приятели там, докато сега, когато е при бащата има приятели, има по-висок успех в
училище и се чувства добре при бащата.
Социалните доклади и водените от ищцата свидетели сочат еднопосочно, че детето Л.
няма проблеми да контактува с баща си, но предпочита да живее при майка си, като в
училището, в което учи, близо до дома на майката, е отлична ученичка и е щастлива там.
Всеки един от двамата родители се справя добре в грижата и отглеждането на детето,
което е при него, а с другото дете контактува през уикендите, през ваканциите, на празници.
Съдът намира, че така установеното след м.03.2021 г. статукво не следва да бъде променяно,
тъй като (§ 1, т. 5 ДР ЗЗДет.) би противоречало на желанията и чувствата на децата; има
опасност да накърни техните потребности; може да навреди на децата в образователно или в
емоционално отношение. Бащата, таксиметров шофьор, има по-добра подкрепяща среда от
близки и роднини в гр. С. от майката, но неговата способност да полага грижи за двете деца,
2
учещи в различни училища, на различна възраст, от различен пол и с различни нужди не
може да бъде установена със сигурност, а същото важи и за майката. Съгласно т. 3 от ППВС
№ 1/1974 г., с предоставяне упражнението на родителските права на единия родител всички
деца следва да живеят при този родител. Отделното живеене на децата е допустимо само
когато важни причини налагат това. Съдът решава въпроса за разделно живеене на децата,
ако интересите им налагат това, като се ръководи от всестранната защита на интересите на
децата.
Важни причини според посоченото ППВС могат да бъдат редица обстоятелства, вкл.
продължителното и продължаващо разделено живеене, желанията на децата,
невъзможността и на двамата родители в пълна степен да отглеждат сами едновременно
всички деца съобразно нуждите на последните и др. В случая вече почти година децата са
разделени, като те живеят при различен родител и това съответства на желанията на всяко
дете, като същевременно всяко дете има мобилен телефон и контактува с другото почти
ежедневно (обяснения на детето Т.), а жилищата на бащата и майката в гр. София на
практика са на по-малко от 20 мин. разстояние с метро и всеки уикенд от месеца и всяка
ваканция и официален празник децата се събират ту при майката, ту при бащата. Съдът
намира, че всестранната защита на децата налага определяне на местоживеенето на всяко
едно от децата при родителя, който и в момента продължава преимуществено да се грижи за
съответното дете, като именно на този родител бъде поверено и упражняването на
родителските права.
Съгласно чл. 59, ал. 3 СК на другия родител следва да бъде определен режим на
лични контакти с детето, което преимуществено не се отглежда от него. Императивната
норма на закона налага контакт да има през почивни дни, през училищни ваканции, на
официални и лични за родителя и детето празници. Интересите на децата с оглед разделното
живеене налагат те да се събират често и съответно да бъдат в режима на контакт заедно,
независимо дали при бащата, или при майката.
Режимът на контакт на майката с детето Т. следва да бъде:
всяка нечетна според поредния й номер в годината седмица за времето от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя (с пренощуване в дома на майката), като майката взема детето
от дома на бащата и го връща в дома на бащата;
два пъти по 15 дни през лятото (юни, юли и август), по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата. Бащата се задължава да уведоми до 1 юни майката за
режима на ползване на своя платен годишен отпуск;
първата половина на пролетната ученическа ваканция;
всяка нечетна година на Коледните празници, за времето от 18:00 часа на 23 декември
до 18:00 часа на 26 декември, а всяка четна година – на Новогодишните празници, за
времето от 18:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 2 януари следващата година,
всяка четна година – Великденските празници, за времето от 18:00 часа на първия ден
до 18:00 часа на последния ден;
за рождения ден на майката 16.01 за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, а ако денят е
учебен за детето, за времето след приключване на учебни занятия до 20:00 часа;
за рождения ден на детето – 25.02 – празнуване съвместно с другия родител, а ако
няма съгласие – за 3 часа на този ден от 17:00-20:00 часа,
на 01 май и на 22 септември – за времето от 10:00 часа до 17:00 часа.
Наопаки, режимът на контакт на бащата с детето Л. следва да бъде:
всяка четна според поредния й номер в годината седмица за времето от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя (с пренощуване в дома на бащата), като бащата взема детето от
дома на майката и го връща в дома на майката;
3
два пъти по 15 дни през лятото (юни, юли и август), по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. Майката се задължава да уведоми до 1 юни бащата за
режима на ползване на своя платен годишен отпуск;
втората половина на пролетната ученическа ваканция;
всяка четна година на Коледните празници, за времето от 18:00 часа на 23 декември
до 18:00 часа на 26 декември, а всяка нечетна година – на Новогодишните празници, за
времето от 18:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 2 януари следващата година,
всяка нечетна година – Великденските празници, за времето от 18:00 часа на първия
ден до 18:00 часа на последния ден;
за рождения ден на бащата 13.06 за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, а ако денят е
учебен за детето, за времето след приключване на учебни занятия до 20:00 часа;
за рождения ден на детето – 05.02 – празнуване съвместно с другия родител, а ако
няма съгласие – за 3 часа на този ден от 17:00-20:00 часа,
на 06 май и на 6 септември – за времето от 10:00 часа до 17:00 часа;
По издръжката на децата
Задължението на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда до
това да се предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.
Задължението на родителя е безусловно – родителят дължи издръжка и ако детето е
трудоспособно и може да се издържа от труда си, както липсата на трудова заетост у
родителя нe го освобождава от задължението за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и
ако няма имущество. Издръжка може да се търси и за минало време, но само за период от
година преди исковата молба. Размерът на издръжката зависи не само от нуждите на детето,
но и от възможностите и материалното състояние на родителя (неговите доходи, имущество
и квалификация), като по арг. от чл. 59, ал. 5 СК вр. чл. 47, ал. 3 КРБ размерът на
издръжката трябва да осигури условия на живот на детето, каквито е имало преди раздялата
на родителите, освен ако това би създало особени затруднения за дължащия издръжка
родител. В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като процесуален
субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като част от мерките за уреждане
отношенията по упражняването на родителските права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК
приложими съответно са правилата на чл. 59 СК, като съгласно ал. 2 на последния член
съдът служебно се произнася по въпросите на издръжката на детето. Съдът е длъжен
служебно да присъди на детето издръжка, независимо от това дали родителят изрично е
предявил искане за присъждането на издръжка. Минималният размер на издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е 1/4 от минималната работна заплата – чл. 142, ал. 2 СК.
Данните по делото не установяват децата да има особени нужди и потребности от
издръжка, надхвърлящи тези на всяко дете на тяхна възраст, растящи в столицата на
страната и потребяващи блага от имуществен и неимуществен характер в своето развитие.
По-голямото дете Тодор има наследствено заболяване – наследствен ангиоедем, което обаче
не налага регулярни разходи за лечение, а само детето да не се натоварва физически, да бъде
подготвено да реагира при кризи и др. (решение на ТЕЛК, приложено по делото). И двете
деца са ученици в държавни училища.
Ето защо, за определяне на издръжката следва да се ползват данните на статистиката.
Определеният с Постановление на МС размер на линията на бедност за страната за
2022 г. е 413 лв. Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС
Методика, с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от
27.09.2019 г. Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз
основа на данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-
SILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно
методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за страната се изчислява по
4
формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където:
t е текуща календарна година;
t-1 – предходна календарна година;
t+1 – следваща календарна година;
LB – линия на бедност за страната;
PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването
EU-SILC;
PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на
година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.
Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя
до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения
размер за предходната календарна година.
Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход
на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в
последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е
показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната, като може да се
приеме, че издръжката на едно дете е също процент от издръжката на едно пълнолетно лице,
с оглед по-големите нужди на пълнолетния. Линията на бедност е именно показател, който е
обективен (статистически) и следва да служи и за определяне на издръжката на едно дете,
която за 2022 г. е 413 лв.
Поначало по-голямата част от дължимата издръжка следва да бъде покрита от
неотглеждащия родител между 2/3 и 3/4 част, тъй като отглеждащият родител дава издръжка
в натура, докато полага непосредствените грижи за детето (т. IX от мотивите на ППВС №
5/1970 г.), т.е. в случая между 275 лв. и 309 лв.
По реда на чл. 162 ГПК и с оглед различната възраст на децата съдът намира, че
детето Л. се нуждае от издръжка от баща си в размер на 280 лв. мес., а детето Т. се нуждае
от издръжка от майка си в размер на 300 лв. мес. Напълно във възможностите и на двамата
родители е да заплащат издръжка в посочените размери – майката има средномесечни
доходи от около 1300 лв., а бащата – около 800 лв.
По отношение на издръжката на детето Л. майката е предявила иск за издръжка в
размер на 250 лв. и съобразно диспозитивното начало в процеса ответникът следва да бъде
осъден да плаща издръжка в такъв размер, начиная от датата на исковата молба 04.08.2021 г.
до пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката.
По отношение на издръжката на детето Т. бащата не е предявил нарочен иск за
издръжка, поради което и съдът служебно следва да я присъди, в посочения размер от 300
лв., но считано от датата на настоящото съдебно решение (а не от датата на влизане в сила
на решението в частта на местоживеенето на детето, тъй като детето и понастоящем живее
при бащата, а на първоинстанционното решение служебно се допуска предварително
изпълнение в частта за издръжката), до пълнолетие или до настъпване на обстоянтелства за
изменение или прекратяване на издръжката.
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод (а с арг. от чл. 47, ал. 3 КРБ и при
раздяла на родителите, създали дете без брак) съдът е длъжен служебно да се произнесе за
издръжката на децата, дори ако няма предявен иск за издръжка. В случаите на служебно
присъждане на издръжка следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или
няма искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало, както и
главницата. Ето защо съдът е длъжен да осъди родителя, който дължи издръжка, да плаща и
законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка.
5
По исковете с правно основание чл. 149 СК, предявени от майката
Издръжка може да се търси и за минало време, но не за повече от година преди
исковата молба.
Съдът намира, че в периода на издръжката за минало време на осн. чл. 162 ГПК на
детето Л.се е дължала издръжка от неотглеждащия родител в размер на 250 лв., а на детето
Т. – в размер на 280 лв. мес. (С оглед по-малкия размер на линията на бедност за 2020 г. и
2021 г. от този през 2022 г. – 363 лв. и 369 лв.)
В част от исковия период по претенцията за издръжка за минало време 04.08.2020 г.-
28.02.2021 г. и двете деца са живели при майката. По признания на майката в исковата
молба през различни месеци от сочения период бащата е давал издръжка: първоначално по
40 лв. мес. и ваучери за пазаруване в Кауфланд, а впоследствие по 300 лв. мес., но не всеки
месец в пълния размер. По реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че в сочения подпериод на
исковия 04.08.2020 г.-28.02.2021 г. следва да се приеме, че бащата средно е давал издръжка
от по 200 лв. мес. за двете деца – по 100 лв. за всяко. Така за този подпериод бащата следва
да бъде осъден да доплати разликата от 150 лв., респ. 180 лв. мес., ведно със законната
лихва.
По отношение на втория подпериод 01.03.2021 г.-04.08.2021 г. съдът намира, че
исковете са неоснователни. От социалния доклад на ДСП-Л. се установява, а не се и
оспорва, че през този подпериод всеки един от родителите е отглеждал едното от двете деца
и нито един от родителите не е плащал издръжка за другото, нито е имал съзнанието, че по
този начин ощетява децата си.
По предварителното изпълнение на решението
Следва да бъде постановявано предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката – арг. чл. 242, ал. 1 ГПК.
По държавната такса
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), поради
което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК всеки един от родителите следва да заплати държавна
такса по сметка на съда върху присъдената в негова тежест, определена съгласно чл. 69, ал.
1, т.т. 6 и 7 ГПК и чл. 1, пр. 1 ТДТ ГПК.
Бащата дължи държавна такса върху уважената част от исковата за издръжка в
размер на 452,40 лв.
Майката дължи държавна такса върху служебно присъдената издръжка в размер на
432 лв.
По разноските
Съдът намира, че на нито една от страните не следва да се присъждат разноски. За
разлика от исковото производство в настоящото производство на спорна съдебна
администрация не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие относно начина на
определяне на режим на лични отношения с дете, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето,
ползва и всички страни и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила независимо от изхода на спора (определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч.гр.д. №
3423/2015 г., ВКС, I г.о.). Поради двустранния спорен характер на производството разноски
биха могли да се присъдят само ако молбата по чл. 127, ал. 2 СК бъде изцяло отхвърлена по
причина на отсъствие на родителско качество на страна или на пълнолетие на детето, т.е.
когато изобщо липсва субективно право да се иска постановяване на мярка за уреждане на
гражданските отношения, което не е случаят по делото. Разноски могат да се претендират и
6
във въззивното и касационното производство, ако бъде подадена неоснователна въззивна и
касационна жалба (определение № 45 от 17.01.2020 г. по ч.гр.д. № 2857/2019 г., ВКС, III г.о.,
определение № 475 от 20.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4327/2018 г., ВКС, III г.о. и др.). В първата
инстанция обаче, когато съдът сам преценява кой режим е в интерес на детето, разноски не
се дължат на нито една страна (решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр.д. № 3356/2014 г.,
ВКС, IV г.о., решение № 139 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 6998/2013 г., ВКС, IV г.о. – и двете
решения са постановени от ВКС по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК, т.е. са решения по същество, а
не контролно-отменителни решения).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете Т. Ж. С. , ЕГН **********, на бащата Ж. Т. С. , ЕГН **********, на осн. чл. 127, ал. 2
СК.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Т. Ж. С. , ЕГН **********, при
бащата Ж. Т. С., ЕГН **********, като привременна мярка, на осн. чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката СЛ. ХР. ЗЛ., ЕГН **********, с
детето Т. Ж.С., ЕГН **********, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, както следва:
всяка нечетна според поредния й номер в годината седмица за времето от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя (с пренощуване в дома на майката), като майката взема детето
от дома на бащата и го връща в дома на бащата;
два пъти по 15 дни през лятото (юни, юли и август), по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата. Бащата се задължава да уведоми до 1 юни майката за
режима на ползване на своя платен годишен отпуск;
първата половина на пролетната ученическа ваканция;
всяка нечетна година на Коледните празници, за времето от 18:00 часа на 23 декември
до 18:00 часа на 26 декември, а всяка четна година – на Новогодишните празници, за
времето от 18:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 2 януари следващата година,
всяка четна година – Великденските празници, за времето от 18:00 часа на първия ден
до 18:00 часа на последния ден;
за рождения ден на майката 16.01 за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, а ако денят е
учебен за детето, за времето след приключване на учебни занятия до 20:00 часа;
за рождения ден на детето – 25.02 – празнуване съвместно с другия родител, а ако
няма съгласие – за 3 часа на този ден от 17:00-20:00 часа,
на 01 май и на 22 септември – за времето от 10:00 часа до 17:00 часа.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете Л. Ж. С.а, ЕГН **********, на майката СЛ. ХР. ЗЛ., ЕГН **********, на осн. чл. 127,
ал. 2 СК.
ОСЪЖДА СЛ. ХР. ЗЛ., ЕГН **********, да заплаща на детето си Т. Ж. С. , ЕГН
**********, чрез неговия баща Ж. Т. С. , ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК
вр. чл. 143, ал. 1 СК издръжка в размер на 300 лв. месечно, считано от 19.02.2022 г. до
пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Л. Ж. С.а, ЕГН **********, при
майката СЛ. ХР. ЗЛ., ЕГН **********, на осн. чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ж. Т. С. , ЕГН **********, с
7
детето Л. Ж. С.а, ЕГН **********, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, както следва:
всяка четна според поредния й номер в годината седмица за времето от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя (с пренощуване в дома на бащата), като бащата взема детето от
дома на майката и го връща в дома на майката;
два пъти по 15 дни през лятото (юни, юли и август), по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. Майката се задължава да уведоми до 1 юни бащата за
режима на ползване на своя платен годишен отпуск;
втората половина на пролетната ученическа ваканция;
всяка четна година на Коледните празници, за времето от 18:00 часа на 23 декември
до 18:00 часа на 26 декември, а всяка нечетна година – на Новогодишните празници, за
времето от 18:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 2 януари следващата година,
всяка нечетна година – Великденските празници, за времето от 18:00 часа на първия
ден до 18:00 часа на последния ден;
за рождения ден на бащата 13.06 за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, а ако денят е
учебен за детето, за времето след приключване на учебни занятия до 20:00 часа;
за рождения ден на детето – 05.02 – празнуване съвместно с другия родител, а ако
няма съгласие – за 3 часа на този ден от 17:00-20:00 часа,
на 06 май и на 6 септември – за времето от 10:00 часа до 17:00 часа.
ОСЪЖДА Ж. Т. С. , ЕГН **********, да заплаща на детето си Л. Ж. С.а, ЕГН
**********, чрез неговата майка СЛ. ХР. ЗЛ., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2
СК вр. чл. 143, ал. 1 СК издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от 04.08.2021 г. до
пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Ж. Т. С. , ЕГН **********, да заплати на детето си Л. Ж. С.а, ЕГН
**********, чрез неговата майка СЛ. ХР. ЗЛ., ЕГН **********, на основание чл. 149 СК вр.
чл. 143, ал. 1 СК издръжка за минало време в размер на 150 лв. месечно, за периода
04.08.2020 г.-28.02.2021 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 150 лв. до 250 лв. и за периода 01.03.2021 г.-
04.08.2021 г.
ОСЪЖДА Ж. Т. С. , ЕГН **********, да заплати на детето си Т. Ж. С. , ЕГН
**********, чрез неговата майка СЛ. ХР. ЗЛ., ЕГН **********, на основание чл. 149 СК вр.
чл. 143, ал. 1 СК издръжка за минало време в размер на 180 лв. месечно, за периода
04.08.2020 г.-28.02.2021 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 180 лв. до 300 лв. и за периода 01.03.2021 г.-
04.08.2021 г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на децата.
ОСЪЖДА Ж. Т. С. , ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на съда сумата от 452,40 лв., допълнителна държавна такса.
ОСЪЖДА СЛ. ХР. ЗЛ., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
по сметка на съда сумата от 432 лв., допълнителна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9