РЕШЕНИЕ
№ 260347 /21.10.2021
година, град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд, Четвърти граждански състав,
на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов,
секретар: Е. Г.
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Цветанов гражданско дело номер 1548
по описа на съда за
2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Б. П.”ООД срещу А.В.К. и Д.Г.Г. - за установяване по отношение на ответниците, че ищцовото
дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор 56277.501.780, ведно с
построената в имота сграда с идентификатор 56277.501.780.1 - по КККР на гр. Пещера,
одобрени със Заповед № РД-18.-11/10.07.2013г. на ИД на АГКК.
Твърденията на
ищцовото дружество са, че на 28.08.2008г. „управителят му“ е сключил с
ответниците два предварителни договора за прокупко-продажба съответно на два
съседни имота – УПИ XII и УПИ XIII
(процесния) в кв. 80 по регулационния
план на гр. Пещера. Поддържа се, че владението върху УПИ XIII (сега с идентификатор 56277.501.780) „е
предадено“ на ищеца на 28.08.2008г., тъй като постройките върху тези два
поземлени имота и трети съседен на тях (УПИ XIV) представлявали един общ склад. Същевременно се сочи, че по първия от
двата предварителни договора дружеството-ищец е закупило УПИ XII на 16.12.2008г., като на същата дата е закупило и
УПИ XIV. Твърди се, че по предварителния
договор за продажба на УПИ XIII било предвидено
да се сключи окончателен след дата 30.10.2012г., но и че дружеството-ищец
владее имота явно, несмущавано и непрекъснато още от 28.08.2008г., поради което
се поддържа, че го е придобило по давност – на основание чл. 79, ал.1 от ЗС. В
тази връзка се изтъкват като показателни за собственическото отношение на
дружеството - направени строително-монтажни работи по сградата върху имота,
въведена в експлоатация 2013г. Сочи се, че през 2019г. ищецът получил
уведомително писмо от ЧСИ за насрочен за 02.09.2019г. опис върху имота по
изпълнително дело, по което ответниците са длъжници. Предвид изложеното се иска
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на
имота с идентификатор
56277.501.780, ведно с построената в него сграда с идентификатор
56277.501.780.1 - по КККР на гр. Пещера. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор само от ответника А.К., в който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. От една страна се изтъква, че предварителен договор
за покупко-продажба на процесния имот е сключен с А. П. в лично качество, а не
като представител на ответното дружество. От друга страна - при твърдения, че след
нотариална покана А. П. не е подписал окончателен договор за покупко-продажба,
се поддържа, че ищцовото дружество няма намерение за придобиване на имота и
въпросната покана е прекъснала претендираната от ищеца придобивна давност.
Оспорват се твърденията на ищеца, че владее процесния имот от 28.08.2008г. с
доводи, че в предварителния договор липсва клауза за предаване на владението, и
че по отношение на друго дружество („АС и
КО“ ООД) - от 20.09.2006г.
е било учредено право на ползване за срок от 6 години и е бил сключен договор
за наем на имота за периода от
06.11.2006г. до 06.11.2012г. Поддържа се, че сочената от ищеца за изтекла
придобивна давност е прекъсната и предвид проведено на 05.11.2013г. Общо събрание на съдружниците в
ищцовото дружество отоносно закупуването на процесния имот, на което не било
постиганто необходимото единодушно съгласие той да бъде придобит. Предвид
изложеното се моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се
разноски.
В срока за
отговор на исковата молба е предявена насрещна претенция (чл. 211, ал.1 ГПК) от
ответника А.К. – за осъждане на „Б. П.” ООД
да му заплати сумата от 14400 лв. – обезщетение за времето от 01.03.2017г. до
01.03.2020г., за което твърди да е бил лишен
от ищцовото дружество от правото си да ползва процесните имоти, както и
законна лихва - от предявяване на тази насрещна претенция – до изплащане на
претендираната сума.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на
насрещната искова претенция тя е оспорена от страна на „Б. П.” ООД като
неоснователна с доводи: - че процесните имоти (с идентификатори 56277.501.780 и 56277.501.780.1) са
ползвани от дружеството „на валидно правно основание“, без то да се
конкретизира; - че липсва валидно отправена до дружеството покана за заплащане
на обезщетение на А.К. за лишаването му от право да ползва имотите в
съответствие с притежаваната от него ½ идеална част от тях. Излагат се и
неотносими към насрещния иск твърдения, касаещи дружество „АС и КО“ ООД и
покани за сключване на окончателен договор за покупко-продажба. Моли се за
отхвърляне на предявения насрещен иск. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно и субективно
кумулативно съединяване искове с правни квалификации по чл. 124, ал.1 ГПК и по
чл. 59, ал.1от ЗЗД.
Относно иска по чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от
„Б. П.” ООД срещу А.В.К. и Д.Г.Г.:
Претендираното
от дружеството-ищец за придобито право на собственост по давност върху процесните
недвижими имоти предполага доказване на непрекъснато владение
в продължение на 10 години (чл. 79 от ЗС). Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя (чл. 68 от ЗС). То съдържа два
основни признака: обективен - упражняването на фактическа власт върху вещта
(corpus) и
субективен - намерението да се
държи и използва вещта като собствена (animus),
както и допълниелни признаци – владението да е постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно, явно.
В
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи всеки
от горепосочените признаци. С оглед твърденията му приоритетно следва да се
обсъди субективния признак на владението.
Според
изложеното още в исковата молба ищцовото дружесво поддържа фактическата власт
върху имотите да му е „предадена“ във връзка с предварителен договор. Без
значение дали това действително е станало така – явно в субективните представи
на управителите на дружеството (които формират, чрез Общо събрание, и изразяват
волята му) процесните имоти не са неправомерно завладяни, а материалното
държане е установено на правно основание, и то такова, предполагащо сключването
след датата 30.10.2012г. на последващ договор, чрез който да се придобие собствеността.
Очакването за придобиване на правото на собственост въз основа на сделка
изключва намерението вещта да се свои преди това, т.е. изключва намерението
фактическата власт да се упражнява за себе си преди сключването на договора,
тъй като по отношение на способа, чрез който ще бъде придобита собствеността,
държателят (в случая - органите му на управление) има
знание и определеност. Ако промени това свое
субективно отношение към вещта и започне да я счита за своя с оглед уговорката собствеността да му бъде прехвърлена, държателят
следва да уведоми собственика за тази промяна, т.е. да демонстрира спрямо него
намерението си занапред да свои вещта (в такъв смисъл - Решение №
159/14.06.2013 г. по гр.д. № 1492/2013, ІІ г.о на
ВКС). От страна на ищеца не са
ангажирани доказателства за такова уведомяване на ответниците. Според твърденията
в исковата молба - за такава демонстрация за своене на недвижимите имоти се
сочат извършените строително-монтажни работи по сградата върху УПИ XIII (56277.501.780), но от приложените по делото писмени доказателства и заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза следва, че те не касаят процесния имот (56277.501.780.1). Дори да се приеме, че от показанията на разпитаните свидетели водени
от ищеца се установява част от ремонтите и подобренията да са направени върху
конкретната сграда – това не води до извод, че тя и
поземленият имот са владяни от дружеството като негови собствени (animus),
в контекста на очакването те да бъдат придобити след горепосочената дата.
Така, парадоксално - твърдейки, че е установил фактическата власт върху процесните
имоти на правно основание предварителен договор – ищецът сам опровергава претенцията
си да е упражнявал владение (а не държане) върху тях още от 28.08.2008г. От изложеното следва, че поне до упоменатата в предварителния договор за покупко-продажба
на УПИ XIII дата - 30.10.2012г. за ищцовото
дружество липсва субективния признак (animus) на владението, който да
обоснове теченето на придобивна давност. Това само по себе си е достатъчно за
отхвърляне на иска му като неоснователен – тъй като очевидно от тази дата до
момента не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал.1 от ЗС срок от 10 години.
От друг
аспект – несъмнено от предварителния договор, касаещ УПИ XIII се
установява, че той е сключен между ответниците и А. П. в лично качество, а не в
качеството му на управител на „Б.
П.” ООД. Но юридическите лица формират и изразяват волята си
посредством техните органи. При справка в общодостъпния в Търговския регистър
учредителен акт (дружествен договор) на „Б. П.” ООД се установява, че волеобразуващ орган на дружеството е
Общото събрание, в което участват двамата съдружници А. И. П. и Д.И. П., а
волеизразяващ е всеки от тях двамата - като управители. Следователно
формирането на волята (а от там и намерението) на дружеството да свои
процесните имоти неизменно зависи от тази на съдружниците, в това число А. П..
Не става въпрос за воля за придобиване чрез сделка, а за воля (намерение) за
своене. В този контекст – от Констативен протокол акт № 69, том I, рег. № 2365 от 23.11.2016г. по описа на нотариус С. Т.
(л.105) се доказва, че на 23.11.2016г. А. И. П. се е явил в лично качество по
повод нотариална покана за сключване с А.К. на окончателен договор за
покупко-продажба на процесните имоти, и е направил изявление, че решава да
сключат нов предварителен договор за същите имоти в срок до 05.12.2016г. Нещо
повече - от цитирания официален
свидетелстващ документ се установява наличието и на отправена от самия А. П.
нотариална покана № 68, том I, рег. № 2364/23.11.2016г., с
която цели придобиване на имотите. Предвид изложеното няма как да се приеме за
смислена тезата в един и същи момент (23.11.2016г.) А. П. като управител – да участва
във формирането на воля за явно своене на имотите от представляваното от него
дружество, а като физическо лице – добросъвестно
да манифестира пред А.К. не само признание, че имотите са на последния, а и да
го кани да му ги продаде. Налага се извод, че и към датата 23.11.2016г. е
отсъствал субективния признак (animus), който да обоснове твърдяното от
дружеството-ищец владение, или най-малкото – спрямо съсобственика А.К. е налице
прикритост на такова мнимо владение върху УПИ XIII и построената там сграда. Явно от тази дата до момента няма как да са
изтекли необходимите за придобивна давност по чл. 79, ал.1 от ЗС 10 години,
което отново предопределя отхвърляне на предявения от „Б. П.” ООД положителен установителен иск като неоснователен.
Изложеното прави безпредметно
обсъждането по конкретния иск на доказателствата ангажирани за установяване на
обективния признак на твърдяното владение, а и някой от тях (представените с
молба вх. № 261964/12.04.2021г. – л. 234) са приети след настъпила процесуална преклузия
по чл. 131, ал.3 вр. с чл. 146, ал.3 ГПК. Макар и неотносими за изхода по
конкретния спор – уместно е да се отбележи практическото значение за случая на фактите,
установяващи се от приложеното писмо с изх. № 9258.21.08.2019г. по описа на ЧСИ
Добромир Даскалов (л.23). От документа става ясно, че върху двата процесни
имота с идентификатори 56277.501.780 и 56277.501.780.1 са учредени
договорни ипотеки в полза на банка, вписани на 02.03.2007г. и на 20.03.2008г. –
т.е. преди 28.08.2008г. Титулярът
на ипотеката не владее ипотекарния имот, но независимо кой и как (включитрелно чрез оригинерен
способ) е придобил имота след вписването на ипотеката - имотът е подчинен на кредитора с цел последния да бъде удовлетворен за вземането си.
Ипотечното право съпътства правото на собственост върху ипотекирания имот- тежи
върху него. (така - Решение
№ 204 от 19.10.2017 г. по гр.д. № 4806/2016 г., IV г.о.)
Относно насрещния иск по чл. 59,
ал.1 от ЗЗД: Както е посочено и в доклада по делото
– за да се приеме той за основателен следва да се установи неоснователното
обогатяване на „Б. П.” ООД за сметка на А.К., връзката между
обедняването и обогатяването и размерът на сумата, с която насрещният ищец К. е обеднял. За отблъскване
на претенцията дружеството-отетник по този иск следва да установи, че
имущественото разместване е с правно основание.
По делото няма спор, а и от приетия
като доказателство нотариален акт № 118, том VI, рег.№7508 по дело №993 от 22.11.2005г. по описа на нотариус Г. К. (л.56) се
установява, че А.В.К. е купил УПИ № XIII в кв. 80 по
регулационния план на гр. Пещера заедно с
построената в имота едноетажна масивна сграда-складова клетка (понастоящем - със съответни идентификатори 56277.501.780 и 56277.501.780.1). Не се спори и,
че това се е случило докато К. е бил в брак с бившата си вече съпруга Д.Г.Г. и
следователно имотите са били съпружеска имуществена общност (СИО), като след
развода са преминали в режим на обикновена съсобственост при равни дялове – по
½ идеална част за всеки от бившите съпрузи.
В показанията си всеки от
свидетелите И. Б., Й. П., Иван П., М. К. и Д. В. безпротиворечиво твърди, че в
периода от 2008 г. до момента дружеството „Б. П.” ООД е ремонтирало и ползва магазин със склад, включващ
процесната сграда върху УПИ XIII. А от съдържанието на нотариална покана от А.К. до А. П. (л.102),
връчена на 04.11.2016г. от нотариус Софка Тумбева се установява, че А.К. е заявил претенция за наем върху
процесния имот, считано от дата 24.11.2016г.
От посоченото логично следва, че макар между страните по иска да са
спорни обстоятелствата, касаещи ремонта и ползването на конкретния имот за
времето от 28.08.2008г. до 24.11.2016г. – то не се спори, че след тази дата „Б. П.” ООД са ползвали обекта, включващ и недвижимите имоти
с идентификатори 56277.501.780 и 56277.501.780.1. Ето защо следва
да се приеме за доказано, и то от страна на ответника по насрещния иск, че в
периода от 01.03.2017г. до 01.03.2020г. само той е държал и ползвал ПИ с
идентификатор 56277.501.780 и находящата се
върху него сграда.
Недоказани обаче остават твърденията на „Б. П.” ООД, че имотите са ползвани на „валидно правно основание“. В
приложения предварителен договор за покупко-продажба на съответните имоти, по
който дружеството не е страна, няма клауза, предвиждаща предаването им на и
ползването им от юридическото лице. Не се сочи и доказва и друго
правоотношение, което да легитимира правото на „Б. П.” ООД да ползват имотите за конкретния период на претенцията
на А.К. или да е платено на последния за това ползване. Предвид изложените обстоятелства се налага извод, че за времето
от 01.03.2017г. до
01.03.2020г. „Б.
П.” ООД
неоснователно се е обогатило, ползвайки безвъзмездно собственост на насрещния
ищец.
Възражението от страна на „Б. П.” ООД за липса на покана от страна на А.К. за заплащане на
обезщетение,
че е бил лишен от право да
ползва имотите е
несъстоятелно. За възникване на задължението за заплащане на обезщетение в
общия случай на чл. 59, ал.1 от ЗЗД не е необходима покана (за разлика от това
по чл. 31, ал.2 от ЗС). Фактическият състав на чл. 59 от ЗЗД, от който се
поражда вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот без основание, не
включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от момента,
от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ
и да реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на обезщетение има значение
само за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава, и ще
дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху
сумата, с която неоснователно се е обогатил. В случая – това е датата на
предявяване на насрещния иск.
Претенцията на А.К. обаче е
неоснователна по размер. Видно от заключението на изготвената по делото
техническа експертиза (л.157) съизмеримата с обедняването на собствениците
пазарна наемна стойност на имотите за периода 01.03.2017г. – 01.03.2020г. е
6120лв. Същевременно обаче, това е размерът на полагащото се обезщетение общо
за двамата съсобственици – А.К. и Д.Г.. Доколкото след прекратяване на брака им
имотите са станали обикновена съсобственост при равни идеални части – то за
всеки от двамата се полага по ½ от изчисленият от експерта размер на
наемната стойност на имотите. Ето защо искът на А.К. е основателен до размера
от 3060лв., като за разликата над тази сума – до претендираните 14400лв.
подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
Такива са претендирани и от двете
страни, като са представени и съответни списъци (л.306, л.307, л.309)
Претендираните от страна на „Б. П.” ООД разноски включват адвокатски хонорар в размер на
1130 лв. В договора за правна защита и съдействие, с който е уговорен този
размер обаче, ясно е посочено, че възнаграждението е платимо по банкова сметка ***.
Но в несъответствие с изискването на т.1 от TP №6 от 06.11.2013г. по т.д.
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС („…В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това…“) по делото не са представени
доказателства за реалното извършване на този разход и поради това той принципно
няма как да бъде присъждан – независимо от резултата по споровете. Останалите
претендирани от „Б. П.” ООД разноски, представляват доказано
направени разходи (л.2 и л.126) за държавни такси - 383,90лв. и 10 лв. и за
съдебно-техническа експертиза - 300лв. Всички те са извършени във връзка с иска
по чл. 124 ГПК, който гореобосновано следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Ето защо на ищцовото дружество разноски по делото не следва да
се присъждат.
Претендираните от А.К. разноски
са посочени в два списъка. Те включват платената държавна такса по насрещния
иск (л.110) - 576лв., два адвокатски
хонорара – съответно в размери 700лв. и 1500лв., чието изплащане в брой се
установява от приложените договори (л.308 и л.310), и два платени депозита
(л.129, л.181) от по 300 лв., съответно – за съдебно-техническа експертиза,
изготвена от в.л. Г. и за съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Б..
От така посочените разноски –
тези за адв. хонорар в размер на 700 лв. и за депозит по изготвената от в.л. Б.
експертиза са сторени във връзка с иска по чл. 124 ГПК. Доколкото той подлежи
на отхвърляне, на основание чл. 78, ал.3 ГПК – сборът им от 1000лв. следва да
се присъди в пълен размер на А.К..
Останалите разноски, извършени от
страна на К., а именно – за държавна такса 576 лв., адвокатски хонорар в размер
на 1500 лв. и депозит за възнаграждение на в.л. Г. – 300 лв. се отнасят за
насрещния иск. Относно адвокатското възнаграждение е направено възражение за
прекомерност от страна на ищцовото дружество, което настоящият състав намира за
основателно. Минималният размер на това възнаграждение, изчислен съобразно разпоредбата
на чл. 7, ал.2, т.4 от НМРАВ спрямо цената на иска от 14400лв. е 932 лв.
Относно конкретния иск делото не представлява правна сложност, като съответната
страна е представлявана реално в 4 съдебни заседания, последното от които
състояло се единствено заради нейно недопустимо доказателствено искане. С оглед
изложеното и на основание чл. 78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение от
1500лв. следва да бъде намалено на 1032 лв. Така общият размер на разноските на
А.К. по насрещния иск, възлиза на 1908лв. На основание чл. 78, ал.1 ГПК тези
разноски следва да се заплатят от ответника по насрещния иск съразмерно с
уважената част. Гореобосновано насрещният иск е основателен до размера от 3060
лв. от общо претендираните 14400лв. Така пропорционалните на това съотношение
разноските по него, които следва да се заплатят от „Б. П.“ ООД са в размер на
405,45 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б. П.“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Брацигово, ул***, иск за признаване за
установено по отношение на А.В.К. с ЕГН ********** и адрес: *** и Д.Г.Г. с ЕГН **********
и адрес: ***, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 56277.501.780, ведно с находящата се в този имот сграда с идентификатор 56277.501.780.1.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59,
ал.1 ЗЗД, „Б. П.“
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Брацигово, ***да
заплати на А.В.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 3060 /три хиляди и
шестдесет/ лева - главница, представляваща парично обезщетение за периода от
01.03.2017г. до 01.03.2020г. за неоснователно обогатяване чрез ползване на
собствената на ищеца ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 56277.501.780 и находящата се в този имот сграда с идентификатор 56277.501.780.1., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на насрещния иск - 25.03.2020г., до окончателното й изплащане, а
искът за разликата над тази сума – до пълния предявен размер от 14400 лева ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б. П.“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Брацигово, ул***, да заплати на А.В.К. с
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1405,45 лева – деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /