РЕШЕНИЕ
№ 2030
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110115431 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ****** чрез процесуалния й представител –
адв. Й. А., срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ****** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 3804.32 лв.,
представляваща частичен иск от целия в размер на 7294.39 лв. /след допуснато
изменение на размера на исковата претенция по реда на чл. 214 , ал. 1 ГПК
вместо първоначалния за сумата 100 лв., частичен иск от целия в размер на
7294.39 лв./, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
собствения на ищцата л. а. „Фолкваген голф“, с рег. № ****** настъпили в
резултат на реализирано на ****** ПТП в гр. Варна, ****** причинено по
вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес еСпринтер“, с рег. № ******
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
изразяващи се в увреждане на облицовка врата предна лява, врата задна лява,
уплътнение задна лява врата, средна колона лява и стъкло предна лява врата,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата твърди, че на ******, около 17:30 часа, в гр.
Варна, ******, ****** собственият й лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ ****** бил блъснат от товарен автомобил „Мерцедес еСпринтер“, с рег. №
****** управляван от Т.М.. Посочва, че собственият й автомобил бил
паркиран на паркинга на хотела, а водачът на другия автомобил при маневра
на заден ход го блъснал. За произшествието водачите попълнили двустранен
протокол, като за виновен бил посочен този на товарния автомобил. Посочва,
1
че към датата на ПТП автомобилът на виновния водач бил застрахован при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ със срок
18.01.2024 г. – 17.01.2025 г., предвид което на ****** уведомил застрахователя
за настъпилия инцидент. След огледа на увредения автомобил бил съставен
Опис на претенция № ************, в който като увредени детайли на
процесния автомобил били посочени: врата предна лява, врата задна лява,
уплътнение задна лява врата, средна колона лява и стъкло предна лява врата.
Излага, че от ответното дружество й било заплатено обезщетение в размер на
1005.61 лв. за констатираните повреди, което счита за недостатъчно за
поправянето на същите в цялост. Намира, че нужната сума за
отремонтирането на автомобила е в размер на 8300 лв., съобразно
направеното проучване в няколко сервиза. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ е депозирал отговор
на исковата молба, в който застъпва становище за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и
вината на водача на товарен автомобил „Мерцедес еСпринтер“, с рег. №
****** Оспорва представения двустранен констативен протокол по
отношение на съдържанието и подписалите го лица, доколкото същият не
установява по безспорен начин механизма на ПТП, както и обстоятелствата
относно настъпване на произшествието. Оспорва стойността на причинените
вреди по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ******
Счита, че претендираното обезщетение значително надвишава действително
претърпените вреди. Поддържа, че не е налице причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и щетите, за които претендира ищцата. Счита, че в
настоящия случай е налице „тотална щета“. Оспорва претенцията за законна
лихва, тъй като процесният автомобил не е дерегистриран, като не са
представени доказателства в тази насока. По изложените в отговора
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. Кристина Костадинова, редовно преупълномощена от
адв. Й. А., която заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде
уважен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата при
условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата
/******/ е настъпило ПТП по вина на водача на т. а. „Мерцедес еСпринтер“, с
рег. № ****** в резултат на което е претърпяла твърдените имуществени
вреди по вид и размер, доколкото е увредено нейно собствено моторно
превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомила
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие,
съответно че е поискала заплащането на обезщетение за претърпените от нея
щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване
на автомобила.
2
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност” за т. а. „Мерцедес
еСпринтер“, с рег. № ****** със срок на действие 18.01.2024 г. – 17.01.2025 г.,
валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – ******; че
при застрахователя е образувана преписка по щета № ************ във
връзка с настъпилото ПТП и нарочно уведомление от ищцата, подадено на
******, както и че по тази щета ответникът е заплатил на ищцата обезщетение
в размер на 1005.61 лв.
От представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие от ****** и от заключението на вещото лице С. М. по приетата
по делото без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза,
съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че механизмът на
настъпване на процесното ПТП е посоченият от ищцата в исковата молба, а
именно: На ******, около 17:30 часа, в гр. Варна, ******, на паркинг ****** в
колона от автомобили е бил паркиран лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег. № ****** с водач Г. С. /ищцата в настоящото производство/. В този
момент на същия паркинг на заден ход маневрира товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“, с рег. № ****** управляван от Т.М.. При маневрата си
на заден ход същият автомобил със задната си част влиза в съприкосновение с
левите врати на паркирания лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
******
Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ****** е собственост на ищцата Г. В.
С..
Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя ЗЕАД
„Б.В.И.Г.”, където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис на
щетите и изготвен снимков материал. Констатирани са следните увреждания:
врата предна лява /подмяна, боя/, врата задна лява /подмяна, боя/, уплътнение
задна лява /съдът намира, че е допусната техническа грешка като вместо лява
е посочена дясна/ врата /подмяна/, средна колона лява /ремонт – среден – 2-ра
степен, боя/ и стъкло предна лява врата /подмяна/.
Вещото лице в заключението си категорично посочва, че е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и всички получени
увреждания по автомобила.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че
процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача Т.М., управлявал
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ****** който при
маневриране на заден ход е блъснал паркирания лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № ****** собственост на ищцата.
Вследствие на настъпилия удар по моторното превозно средство на
ищцата са настъпили и съответни щети. Установена е и причинно-
следствената връзка между събитието и вредоносния резултат, в който смисъл
е коментираната по-горе САТЕ.
Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и
образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на
ищцата обезщетение в размер на 1005.61 лв. Фактът на плащане на тази сума
съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на
3
ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на
ищцата.
Основният спорен момент в производството е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и
настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно
установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по
т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС,
II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за
овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи
вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
Съгласно експертизата, в следствие на процесното ПТП няма части за
подмяна, а само ремонтни операции и боядисване. Стойността на ремонта за
възстановяване на процесния увреден автомобил по средни пазарни цени към
датата на събитието се равнява на сумата 4809.93 лв.
Следва да се отбележи, че остана недоказано възражението на
ответника, че в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на КЗ. Изрично в
заключението си вещото лице М. посочва, че щетите по автомобила не
представляват „тотална“ щета, доколкото необходимата сума за
ремонт/възстановяване на автомобила – 4809.93 лв. не надвишава 70 % от
пазарната стойност на процесното МПС към датата на ПТП, възлизаща на
19135.44 лв.
Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че
застрахователят дължи на ищцата допълнително сумата 3804.32 лв., след
приспадане на вече заплатеното застрахователно обезщетение – 1005.61 лв.
/4809.93 лв. – 1005.61 лв. = 3804.32 лв./, необходима за възстановяване на
увреденото моторно превозно средство в състоянието му преди инцидента.
Такъв е и размерът на предявения частичен иск /след неговото увеличение по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/, поради което същият следва да бъде уважен
изцяло.
Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законна
4
лихва, като върху главницата 100 лв. /първоначално предявения размер на
частичния иск/ същата следва да е от датата на подаване на исковата молба в
съда – 04.12.2024 г. до окончателното й изплащане, а за уважения увеличен
размер на исковата претенция, равняващ се на сумата 3704.32 лв. считано от
датата на изменението на иска – 28.05.2025 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че право на разноски в
производството има ищцата. Същата представя списък на разноските по чл. 80
ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 1291.78 лв., в това
число: 171.78 лв. - държавна такса, 300 лв. – депозит вещо лице и 820 лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие от 20.05.2025 г., която сума следва да
бъде присъдена на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност,
доколкото заплатеният адвокатски хонорар е в рамките на размера, определен
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа и съответства на действителната правна и фактическа
сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен материал
и проявената процесуална активност от страна на процесуалния представител
на ищцата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. София, *****, да заплати на Г. В. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ****** сумата 3804.32 лв. /три хиляди осемстотин и
четири лева и тридесет и две стотинки/, частичен иск от целия в размер на
7294.39 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
собствения на ищцата лек автомобил „Фолкваген голф“, с рег. № ******
настъпили в резултат на реализирано на ****** ПТП в гр. Варна, ******
причинено по вина на водача на товарен автомобил „Мерцедес еСпринтер“, с
рег. № ****** застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, изразяващи се в увреждане на облицовка врата предна
лява, врата задна лява, уплътнение задна лява врата, средна колона лява и
стъкло предна лява врата, ведно със законната лихва върху сумата 100 лв.
/първоначално предявения размер на частичния иск/, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.12.2024 г. до окончателното й
изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата 3704.32 лв. /уважения
увеличен размер на претенцията/, считано от датата на изменение на иска –
28.05.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, да заплати на Г. В. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ****** сумата 1291.78 лв. /хиляда двеста деветдесет и един лева
и седемдесет и осем стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6