Р
Е Ш Е Н И Е
№
55
Гр. Бяла, 19.04.2019г.
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в
публично съдебно заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
При секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на
прокурора.................., като разгледа докладваното от съдията НАХД №407 по
описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.М.И. ***-1085-002603/03.10.2018г.
на Началник сектор към ОДМВР Русе, с-р“Пътна полиция“ Русе, с което за
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, са му
наложени административни наказания –глоба в размер на 2000лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации
отразени в акта. Твърди, че не е управлявал МПС на посочената дата и място. В
жалбата и в с.з., чрез процесуалния си представител, молят НП да бъде отменено
като незаконосъобразно на посоченото основание.
Наказващият орган – Сектор „ПП“ ОДМВР Русе не е
изпратил представител и не е взел становище по жалбата.
Районна прокуратура-гр.Бяла, не е изпратила
представител и не е взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство срещу
жалбоподателя В.М.И. започнало със
съставянето от св.В.-на длъжност младши автоконтрольор при „ПП“-Русе, на АУАН от 22.09.2018г. на
жалбоподателя, за това, че на 21.09.2018г., около 23,00часа в гр.Д. М., бул.”Б.”
до общината, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ………, като
отказва да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство,с което
нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП. АУАН бил подписан от жалбоподателя с възражението,
че не е управлявал автомобила. Издаден му бил и талон за медицинско изследване
№0033778 от 22.09.2018г. В предвидения в чл.44 ал.1 от ЗАНН тридневен срок, не
постъпили писмени възражения срещу акта. Така на 03.10.2018г., наказващият
орган въз основа на акта, издал оспореното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на св.В., св.И., св.С.,
АУАН, НП, талон за медицинско изследване, справки, заповед, докладна записка,
обяснения, както и останалите материали по преписката.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП не е установено по
несъмнен начин. Посочената норма предвижда санкция за водач на МПС, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол. В случая, не се доказва по безспорен начин, че на посочената дата и
място в АУАН и НП, жалбоподателят е имал качество на водач на МПС съгласно §6
т.25 от ЗДвП, тъй като не се установява да е управлявал процесния автомобил.
Този извод следва от съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства.
Така от показанията на актосъставителя З.В. се
установява, че е бил изпратен заедно с колегата си в гр.Д. М. по сигнал за
водач на МПС употребил алкохол и предизвикал ПТП, като при пристигане на място
установил паркиран автомобил без водач в него. Там вече били полицейски
служители от гр.Д. м., които му посочили жалбоподателя като лицето, което е
управлявало автомобила, а св.А.И. бил посочен от тях като лицето, което е
видяло жалб.И. да управлява автомобила. Св.В. поканил нарушителя да даде проба
с техническо средство за установяване употреба на алкохол, която жалб.М. отказал,
а от св.А.И. били снети писмени обяснения.
От показанията на св.А.И. в с.з. се установява, че
около 23,00часа е видял на тротоара автомобил със светнати фарове и изгасен
двигател, а вътре на предната седалка, до шофьорската, бил жалбоподателя, който
спял неподвижно.След сигнализиране на дежурния, пристигнал полицейски служител
от РУ Две могили, а след това и полицейски патрул от гр.Русе. Св.А.И. посочил
още в с.з., че е станал свидетел на отказа на
жалб.И. да даде алкохолна проба, за което се подписал като свидетел в
акта.
Разпитаният в качеството на свидетел С. С. е посочил,
че около 23,00часа е видял жалбоподателя на пътническата предна седалка в
автомобила, който бил паркиран, да разговаря с полицая от гр.Д. м., след което
пристигнал и патрулен автомобил.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели като непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се, без индиции
за заинтересованост от изхода по делото. От своя страна показанията на св.В. изцяло кореспондират с
обстоятелствата отразени от него в саморъчна докладна записка, а показанията на
св.А.И. са съответни на изложеното в писмените му обяснения. Липсват гласни доказателства
по делото, които да доказват, че жалбоподателя е извършил каквито и да било
действия по управление на автомобила на посочената дата и място в АУАН и НП,
поради което не е налице изискуемата предпоставка по чл.174 ал.3 от ЗДвП-особено качество на нарушителя, а именно да е бил водач на МПС, към
момента на отказа да бъде изпробван с техническо средство. Отразените в АУАН и
НП фактически обстоятелства на нарушението не кореспондират с действително
установените факти и обстоятелства по делото. С оглед на това съдът счита, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП и неправилно
е бил санкциониран с предвидените посочената норма наказания. Това налага НП да
бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.
Що се касае до направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото
разноски, съдът счита следното:
В ЗАНН няма уредена процедура по възлагане на
направените разноски в тежест на една от страните като съгласно разпоредбата на
чл.84 от с.з. за неуредените от закона и изчерпателно изброени хипотези се
прилагат съответните разпоредби на НПК. Направените от жалбоподателя разноски
по водене на делото не попадат в това изброяване, поради което искането следва
да бъде оставено без уважение. От друга страна правилата на АПК и ГПК пред
първоинстанционния съд са неприложими, следователно разноските следва да
останат в тежест на жалбоподателя. В този смисъл е и задължителната за съдилищата съдебна
практика – Тълкувателно решение № 2/03.06.2009г. по тълкувателно дело №
7/2008г. на ВАС, в мотивите на което се сочи, че по дела
от административно-наказателен характер районният съд не присъжда разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА НП №
18-1085-002603/03.10.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Русе, с-р“Пътна
полиция“ Русе, с което за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.174 ал.3
пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания –глоба в размер на 2000лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на В.М.И., ЕГН **********,***.
Оставя без уважение искането за
присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/