Решение по дело №697/2016 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 96
Дата: 29 юни 2017 г. (в сила от 1 август 2017 г.)
Съдия: Цонко Славков Иванов
Дело: 20163210100697
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    29.06.2017 г.                                        гр. Балчик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд-Балчик                                                              граждански състав

в открито заседание на двадесети юни                    две хиляди и седемнадесета година

в състав :

                                                                                         Председател :  Цонко Иванов

секретар Радостина Стоилова

прокурор      

изслуша докладваното от съдия Иванов

гр.дело № 697 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е образувано по постъпила искова от Гаранционен фонд гр. София ул. Граф Игнатиев № 2, представляван от изп. директор  и председател Б.М., представляван от адв. Л.В.-Т., с адрес *** против Г.И.Г. с ЕГН********** *** и установен служебно от съда по Нар.14/09 г., съвпадащ постоянен адрес *** и обща цена на исковете 40000лв..

            Ищеца твърди, че на основание чл.288 ал.1, т.2, б.„а” от Кодекса за застраховането, изплатил по Щета № 210182/08.09.2011 г. сумата от 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди при условията на 1/2съпричиняване от страна на техния син и наследодател П.П.С., на майка му-С.П.С.и на баща му-С.И.С., и по Щета № 210183/08.09.2011 г. сумата от 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди при условията на 1/2съпричиняване от страна на техния син и наследодател П.И.П. на майка му-М.Д.В. и на баща му-И.П..В., двамата загинали като пътници в лек автомобил, вследствие претърпяно ПТП на 02.11.2009 г. Виновен за катастрофата съгласно влязла в сила Присъда №27 от 17.09.2010 г. на ОС-Добрич е ответникът Г.И.Г., който управлявайки лек автомобил „Форд Ескорт” с ДКН ТХ0117ТХ, с отнето СУМПС и поради употреба на алкохол с концентрация от 1,57 промила в кръвта, движение със скорост от 147 км/ч - превишена и несъобразена, след десен попътен завой губи контрол над управлението излиза извън платното за движение, където се удря челно в дърво. При удара загиват на място двамата пътници-П.П., като пътник на предна дясна седалка и Ц.С.- пътник на задна дясна седалка. В нарушение на чл.259 ал.1 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал увреждащия лек автомобил, без да има за него сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Потърсили са ответника да възстанови платеното, но и до днес ответника не е погасил задължението си. Моли на основание чл.45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането, да бъдат призовани с ответника на съд и след установяване на горепосочените обстоятелства, съдът да осъди Г.И.Г. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 40000лв.(четиридесет хиляди лева), представляваща сбора от изплатените от Гаранционен фонд обезщетения за неимуществени вреди по Щета № 210182/08.09.2011 г. сумата от 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди при условията на 1/2съпричиняване от страна на П.П.С.-син и наследодател на майка му-С.П.С.и на баща му-С.И.С., и по Щета № 210183/08.09.2011 г. сумата от 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди при условията на 1/2 съпричиняване от страна на П.И.П.-син и наследодател на майка му-М.Д.В. и на баща му-И.П..В., двамата загинали като пътници в лек автомобил, вследствие претърпяно ПТП на 02.11.2009 г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответника Г.И.Г. с ЕГН********** *** и установен служебно от съда по Нар.14/09г. , съвпадащ постоянен адрес ***, , чрез назначения му от съда особен представител адв.П.Г. *** подава писмен отговор. Сочи, че в случая се касае за заплащане на неимуществени вреди на четири различни лица, родители на двамата починали пътници, вследствие претърпяно ПТП на 02.11.2009г. породени от един и същ деликт. Осъдителните искове са предявени от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от ГПК, поради което претенцията е процесуално допустима. Не спори, че е налице влязла в сила Присъда по НОХД № 210 по описа за 2010г. на ОС-гр. Добрич, по силата на която ответникът Г.И.Г. с ЕГН********** е признат за виновен. Не спори, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.), сега чл.490 от КЗ ответникът е управлявал увреждащият автомобил без да има към датата на ПТП действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорвам и твърдението, че ищецът е поканил ответника да възстанови платеното обезщетение от Гаранционен фонд, но до подаване на иска, лицето не е погасило задължението си, а липсват доказателства търсената сума по осъдителния иск да е възстановена на Гаранционния фонд от ответника. По същество намира, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по регресния иск за поправяне на виновно причинените вреди. При тези данни, намира предявените общо 4 бр. отделни обективно и субективно съединени искови претенции в общ размер на 40000лв., представляващи изцяло изплатените парични обезщетенията за причинени неимуществени вреди на пострадалите от ПТП, ведно със законната лихва от предявяване на вземането до окончателното му изплащане, за доказани по основание и размер : по щета № 210182/08.09.2011г. на наследниците на починалия на 02.11.2009 г.. в следствие на ПТП от същата дата, като пътник на задна дясна седалка лек автомобил „Форд Ескорт” с ДКН ТХ0117ТХ П.П.С.: на С.П.С.(майка)-10000.00лв.; С.И.С.(баща)-10000.00лв; по щета № 210183/08.09.2011г. на наследниците на починалия на 02.11.2009г.. в следствие на ПТП от същата дата, като пътник на предна дясна седалка лек автомобил „Форд Ескорт” с ДКН ТХ0117ТХ П.И.П., на М.Д.В.(майка)-10000.00лв.; на И.П..В.(баща)-10000.00лв.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните от фактическа и правна страна прие за установено : Не се спори, че ищецът е изплатил по щета № 210182/08.09.2011 г. и щета № 210183/08.09.2011 г. суми, в полза на родителите на загиналите при ПТП от 02.11.2009г.  по пътя с.Козлодуйци, общ.Добричка. Виновен за ПТП съгласно влязлата в сила на 05.10.2010г. присъда от 2010г. по НОХД №210/2010г. на ОС-Добрич ответникът по делото Г.И.Г. е признат за виновен в това, че на 02.11.2009г. по пътя за с.Козлодуйци, общ.Добричка, при управление на МПС-лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ТХ0117ТХ, в пияно състояние е нарушил правилата за движение-чл.20, ал.2 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице-П.П.С. и П.И.П., двамата от гр.Добрич, поради което на основание чл. 343, ал.3 предл.1 и 4-то, б."б" от НК във вр. с чл. 58а от НК, във вр. с чл.2, ал.2 във вр. с чл.55, ал.1,т.1 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца".. В нарушение на чл. 260 от КЗ ответникът управлявал лекия автомобил при липсваща към датата на ПТП валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С регресна покана от 05.01.2015г. ищецът поканил ответника да възстанови платените суми, но същият не погасил задължението си, което наложило и предявяване на настоящите искове.

Сочената присъда е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което тези въпроси не подлежат на пререшаване в настоящия граждански процес, т.е. вината на ответника Г.И.Г., респ. пасивната му легитимация да отговаря по предявените искове, като пряк причинител на обезщетените от ГФ вреди е надлежно установена и не подлежи на преразглеждане в рамките на настоящия спор.

Отговорността на ГФ спрямо увредените лица е установена по основание и размер, поради безспорно установеното обстоятелство, че към датата на процесното ПТП виновният водач не е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като последното се установява и от извършена и представената проверка, приета като доказателство за липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 02.11.2009г. на МПС-то управлявано от ответника.

От депозираните по делото преводни нареждания е видно, че в изпълнение на претенциите на родителите-наследници на П.П.С. и П.И.П., ищецът е превел суми, както са претендирани от него по настоящото дело. Не е спорно, че преведените от ГФ по сметка на родителите  на С.и П.са били изплатени.

При надлежно установена вина на ответника Г.И.Г. за причиняване на обезщетените вреди, при установена отговорност на ГФ за заплащане в полза на увредените лица на дължимите обезщетения за тези вреди. Налице са неоспорени от ответника доказателства за реално извършеното от ГФ изплащане на горните вземания в полза на четирите увредени лица, като по силата на закона /чл. 288, ал.12 от КЗ/ за ищеца е възникнало регресното право да се суброгира в правата на увредените и да претендира чрез настоящите регресни искове осъждане на ответника Г., като делинквент да му заплати всички посочени суми. Според разпоредбата на чл. 288, ал.12 изр.1 от КЗ във връзка с чл. 288, ал.8 от КЗ фондът има право на всички изплатени от него суми като обезщетения /за неимуществени вреди и за забавено плащане/, разноски по водените от увредените лица дела и разноските по изпълнителните дела.За претендираните вземания на ГФ, отговаря виновният водач-ответника Г.И.Г.. Исковете срещу него са основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат изцяло уважени. На ищеца следва да се присъди и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху тях, начиная от датата на предявяване на исковете-28.12.2016г., до окончателното им изплащане.

При уважаване на исковете изцяло право на сторени по делото разноски има само ищецът, който изрично е претендирал такива и съдът следва да му ги присъди на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в размер, 3330лв. разноски по делото. С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски.

Водим от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И :

 

ОСЪЖДА Г.И.Г. с ЕГН********** *** и установен служебно от съда по Нар.14/09г., съвпадащ постоянен адрес *** да заплати на Гаранционен фонд гр. София ул. Граф Игнатиев № 2, представляван от изп. директор и председател Б.М. сумата в размер на 40000лв./четиридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от 28.12.2016г. до окончателното изплащане, изплатени от ГФ по щета № 210182/08.09.2011г. и щета № 210183/08.09.2011 г. обезщетение за неимуществени вреди при ПТП.

ОСЪЖДА Г.И.Г. с ЕГН********** *** и установен служебно от съда по Нар.14/09г., съвпадащ постоянен адрес *** да заплати на Гаранционен фонд гр. София ул. Граф Игнатиев № 2, представляван от изп. директор и председател Б.М. разноски по делото в размер на 3330лв./три хиляди триста и тридесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                 Съдия: