№ 664
гр. П., 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.а
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220103828 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на И. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „3-та“, №6, общ. Б., обл. П., срещу ТП „Държавно
горско стопанство Б.“, Югозападно държавно предприятие“ Б., ЕИК *****, с адрес в гр. Б.,
бул. „Ю.“ № 20.
В исковата молба се твърди, че ищецът е заемал длъжността „горски стражар“, по
силата на трудов договор № 17 от 14.05.2001 г.. Сочи, че с допълнително споразумение №
ТД-02-53/01.08.2022 г. за изменение на трудов договор № 17 от 14.05.2001 г., основното му
месечно възнаграждение било уговорено на 1 200 лева.
Посочва, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед № РД-07-321 от
05.10.2022 г. на директора на ТП ДГС Б., връчена му лично, с която на посочените в
заповедта правни норми от КТ му било наложено дисциплинарно наказание “уволнение” за
това, че в дните 09.09.2022 г., 12.09.2022 г., 13.09.2022 г., 14.09.2022 г., 15.09.2022 г.,
16.09.2022 г. и 19.09.2022 г. не се е явявал на работа, като нямало издадена заповед за
ползване на платен или неплатен отпуск и липсвал издаден болничен лист. Счита, че така
наложеното му наказание „уволнение“ е незаконно по следните съображения:
Твърди, че в периода, който е посочен в уволнителната заповед е ползвал платен
годишен отпуск. Счита, че от посоченото в молба заявление вх. № 10-06-274/07.09.2022 г.,
адресирано до директора на ТП ДГС Б. „Разрешавам“, неговият работодател му е позволил
да полза отпуска си и не било необходимо да има изрична заповед. Посочва, че получил
уверение от М. С. – зам.-директор, тъй като в този момент директорът бил освободен от
1
длъжност, че ще подпише разрешението за ползването на отпуска, като същевременно му
разрешила устно.
Счита, че дори да се приемело, че е не е налице разрешение от работодателя му, в
случай било налице злоупотреба с права от страна на работодателя му. Излага подробни
съображения.
Споделя, че предоставил подробни писмени обяснения.
В уточнителна молба, посочва, че е член на синдикален орган „Подкрепа“ в ТП „
Горско стопанство Б.“- гр. Б.. Налице бил и действащ колективен трудов договор, в който
изрично била предвидена предварителна закрила. По силата на тази закрила
предварителното съгласие се давало от съответния синдикален орган в предприятието, като
в конкретния случай нямало такова искане, предварително преди налагане на наказанието.
Твърди, че било налице и друго нарушение при уволнението, тъй като работодателят
не бил поискал предварително разрешение от инспекция по труда, тъй като ответникът
боледува от „исхемична болест на сърцето“ и се ползвал от закрилата по чл.333, ал.1, т.3
КТ. Не били изискано и разрешение за неговото уволнение, тъй като се ползвал и от
закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ, защото бил започнал ползването на платен годишен
отпуск, разрешен му от зам.-директор М. С..
В случай, че съдът не сподели доводите, че ищецът се ползвал от закрилата по чл.333
КТ смята, че вменените нарушение не са извършени виновно. Процесната заповед не
съдържала минимално необходимите данни, които законодателят императивно е въздигнал
като условие за законност на една дисциплинарна заповед: конкретно описание на
нарушението с неговите обективни и субективни признаци.
Твърди, че вследствие на уволнението е останал без работа и не е зает по друго
трудово правоотношение.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да признае уволнението на И. Д. Д. за незаконно и отмени заповед № РД-07-321 от
05.10.2022 г. на директора на ТП „ДГС Б.“; да възстанови ищеца на длъжност заемана преди
уволнението и да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в
размер 10 080 лева /допуснато е увеличение на предявения размер от 7200 лева, на
основание чл.214 ГПК в проведеното съдебно заседание на 08.03.2023 г./, от 05.10.2022 г. до
04.04.2023 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното му изплащане.
При така изложените твърдения съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ - за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването за ищеца се явява пълномощник
- адвокат Ц. М. от АК П.. Иска от съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени в цялост.
2
Депозира писмена защита.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете
и счита, че същите са допустими, но неоснователни и недоказани и моли съда да ги
отхвърли.
Счита, че спряно ищеца било проведено законосъобразно дисциплинарно
производство. Издадената заповед била правилна и законосъобразна, издадена при спазване
на процесуалните правила, обоснована и мотивирана. По категоричен начин се
установявало, че ищецът не се явил на работа в дните посочени в заповедта, като по този
начин не е спазил трудовите си задължения, като е нарушил разпоредбата на чл.126, ал.1, т.1
КТ.
Оспорва изцяло като неоснователни и неверни твърденията на ищеца, че заявлението
за ползване на отпуск е подписано от работодателя в частта „Разрешавам”. Твърди, че
заявлението било съгласувано (подписано) със старши лесничея В. П. и подписано от
служителя Б. П., който ще го замества. Но в частта „Разрешавам“ нямало положен подпис на
директора, а имало отбелязано „НЕ“ т.е. отпускът не бил разрешен. Поставеното „НЕ” в
заявлението за отпуск и положения подпис на директора в заповедта за уволнение се
различавали, което се установявало и с просто око. В случая нямало разрешение за
ползването на отпуска от работодателя и нямало волеизявление от страна на работодателя за
разрешаване на ползването на поискания платен отпуск, както се твърдяло в исковата молба.
Счита, че писмената молба за ползване на платен годишен отпуск не замествала
писменото разрешение на работодателя. Нямало законова възможност за ползване на платен
годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя, нито задължение на последния да
уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск.
Съгласието на работодателя следвало да се обективира в нарочна заповед.
Възразява срещу твърденията на ищеца относно злоупотреба с право на уволнение.
Неверни и необосновани били твърденията, че в телефонен разговор със заместник-
директора и. С., същата му разрешила ползването на отпуска и че същата е поела
ангажимент да подпише заявлението на ищеца, за да бъдат спазени формалните изисквания
на закона по разрешаването му от страна на работодателя. Нелогични били твърденията, че
въз основа на тези уверения, които му били дадени от висш ръководен служител на
работодателя, на 09.09.2022 г. е започнал ползването на поискания и разрешен му отпуск.
Възразява ищецът да се ползвал от предварителна закрила по чл.333 КТ. Оспорва да
страда от „исхемична болест на сърцето“.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът се
представлява от законния си представител М. Н. и юрисконсулт А. Я., като молят съда да
отхвърли исковата претенция. Депозира писмени бележки по съществото на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
3
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, а това се установява и от представения трудов договор № 17
от 14.05.2001 г. и допълнително споразумение № ТД-02-53/01.08.2022 г., че страните са били
в трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „горски стражар“ в ТП
„ДГС Б.“, код по НКПД: 5414-3011, с уговорено основното трудово възнаграждение от 1200
лева.
От заявление с № 10-06-274/07.09.2022 г. се установява, че ищецът е поискал да му
бъде разрешено ползването на платен годишен отпуск за 2022 г., в размер на 7/седем/
работни дни, считано от 09.09.2022 г. до 19.09.2022 г.. Посочено е, че ищецът ще бъде
заместван от Б. П.. Ползването на отпуска е съгласуван от пряк ръководител, а в графа
разрешавам е посочено „не“.
Приложено е писмено-искане, адресирано до ищеца, с което, на основание чл.193,
ал.1 КТ е поискано да представи писмени обяснения в срок от три работни дни за
отсъствието си от работа от 09.09.2022 г.; 12.09.2022 г.; 13.09.2022 г., 14.09.2022 г.,
15.09.2022 г., 16.09.2022 г. и 19.09.2022 г., което е получено лично от ищеца на 21.09.2022 г..
Във връзка с него, ищецът е дал обяснения, в които е посочил, че е ползвал платен годишен
отпуск, като е уведомил зам. директора на ответника.
Със заповед № РД-07-321/05.10.2022 г., трудовото правоотношение на ищеца било
прекратено на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ, във връзка с чл.188, т.3 КТ, чл.187, ал.1, т.1 КТ,
във връзка чл.126, т.1 КТ, чл.192, ал.1 КТ, чл.195, ал.1 КТ, чл.330, ал.2, т.6 КТ и при
спазване на изискванията на чл.189 КТ, чл.193 КТ и чл.194 КТ, тъй като работникът
извършил нарушение на трудовата дисциплина, състоящо се в неявяване на работа на
09.09.2022 г., 12.09.2022 г., 13.09.2022 г., 14.09.2022 г., 15.09.2022 г., 16.09.2022 г.,
19.09.2022 г. в ТП „ДГС Б.“, където е мястото му на работа. В заповедта е посочено, че
ищецът дължи обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, сумата в размер на 1927,89 лева за получено
и недоизносено работно облекло. Посочено, че на основание чл.224 КТ следва да му изплати
обезщетение за 16 дни непозлван платен годишен отпуск. Заповедта е връчена лично на
ищеца на 05.10.2022 г..
Представени са амбулаторни листове, касаещи здравословното състояние на ищеца, в
период предхождат прекратяването на трудовите правоотношения.
Представени са фишове за възнаграждение на ищеца за м. август, м. септември и м.
октомври 2022 г., в които е посочено какво възнаграждение е получил през съответния
месец.
Установява се от заповед № РД 07-896/02.09.2022 г., че считано от 05.09.2022 г. е
възложено временно на и. С. на длъжност „заместник –директор“ на ТП „ДГС Б.“ да
изпълнява длъжността директор. От заповед № РД-04-277/29.08.2022 г. се установява, че на
и. Г.а С. е разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода от 05.09.2022 г. до
16.09.2022 г..
За изясняване на фактическата страна на спора по делото са разпитани в качеството
4
на свидетели М. Г.а С. и В. Д. П..
От показанията на свидетеля М. С. се установява, че работи като зам.-директор в ТП
„ДГС Б.“ от 2015 г. и познава ищеца. За процесния случай споделя, че е била в платен
годишен отпуск от 05.09.2022 г., като по това време получила обаждане от ищеца, който и
заявил, че е пуснал заявление за отпуск, но нямало кой да му го разпише, както и че бил
запазил почивка в чужбина и тръгвал. Уточнява, че със заповед от 05.09.2023 г. е заемала
временно длъжността „директор“ при ответника. Свидетелката споделя, че обещала на
ищеца, че след като се върне от отпуска щяла да попита за възможност да разпише тогава
заявлението. Посочва, че през период когато е била в платен годишен отпуск, не знае кое
лице е изпълнявало длъжността „директор“ на ТП „ДГС Б.“. Изяснява реда на подаване на
заявлението за отпуск, респективно разрешаването на ползването. Твърди, че не е
подписвала заявлението за отпуск на ищеца. Посочва какви са задълженията на ищеца по
заеманата длъжност, както и че е бил включен в група за „гасене на пожари“.
Свидетелят В. П. споделя, че заема длъжността „старши лесничей“ при ответника от
1993 г. и е пряк ръководител на ищеца. Посочва, че е дал съгласието си на ищеца да ползва
платен годишен отпуск, като не бил получил бланка, че е разрешено ползването му.
Споделя, че ищецът е включен в група за „гасене на пожари“ и не знае ищецът да е
трудоустроен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
На основание чл.176 ГПК, ищецът е дал обяснения, от които се установява, че не е
лежал в болница, във връзка със заболяването, което твърди, че има – „исхемична болест“,
както и че имал рецептурни книжки. Изяснява, че на всеки три месеца му се изписвали
лекарства, които приемал редовно, както и потвърждава изложените от него твърдения в
исковата молба, касаещи депозираното заявление за ползване на отпуск и за проведен
разговор със свидетеля С..
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-почеркова експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи и
неоспорено от страните се установява, че в заявление за отпуск с вх.№ 10-06-274/07.09.2022
г. в частта „Разрешавам“ няма положен подпис от и. С. или и. Н..
От приетите по делото заключения на назначените съдебно-медицинска експертиза и
повторна съдебно-медицинска експертиза, които съдът кредитира като компетентно
изготвени, даващи отговор на поставените задачи, а по отношение заключението на
повторната експертиза и неоспорено от страните се установява, че към дата на уволнението -
05.10.2022 г., ищецът е страдал от „исхемична болест на сърцето“.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи
се установява, че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за един месец е в размер
на 1680 лева, а за периода от 05.10.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба в РС П.
5
– 30.11.2022 г. е в размер на 3080 лева.
В проведените съдебни заседание вещите лица поддържат заключенията си.
Съдът намира, че не следва да обсъжда другите доказателства, тъй като същите са
неотносими към предмета на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., 19 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
По главният иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна съдът намира следното:
Касае се за трудов спор по смисъла на чл.357 КТ. При разпределяне на
доказателствената тежест в съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на
работодателя – ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване законосъобразното упражняване на потестативното право на прекратяване на
трудовото правоотношение.
За да е законосъобразно дисциплинарното уволнение, следва на първо място да се
установи наличие на валидно трудово правоотношение. Анализът на доказателствената
съвкупност сочи на извода, че между спорещите страни е съществувало такова валидно
учредено трудово правоотношение.
Но преди съдът да пристъпи към разглеждане на спора по същество, следва да
прецени дали ищецът се е ползвал от предвидената в чл.333 КТ закрила при уволнението,
респ. дали работодателят е получил предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение от компетентния административен орган – Инспекцията по
труда.
С разпоредбата на чл.333 КТ законодателят е свързал изискванията на
предварителната закрила при уволнение с посочените в закона основания за прекратяване на
трудовото правоотношение /чл.328, ал.1, т.2, 3, 5, 11 и чл.330, ал. 2, т.6 КТ/. Когато за
извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на инспекцията по
труда или съгласието на синдикален орган и такова разрешение или съгласие не е било
искано или не е било дадено преди уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като
незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество – арг.
чл.344, ал.3 КТ.
Закрилата при уволнение има социален характер. Предназначението и е да постигне
социална справедливост при уволнението. В изброените в чл.333 КТ случаи на уволнение, в
които попада и процесният, уволнението е поставено в зависимост от получаване на
предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Закрилата е
предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнение. Тя е относителна, когато
може да бъде преодоляна чрез получаване на съгласие от съответния орган и абсолютна,
6
когато не може да бъде преодоляна чрез даване на разрешение за уволнение. Връчването на
заповедта за уволнение или на предизвестието за уволнение е моментът, към който се
осъществява закрилата по чл.333 КТ. Тогава упражненото право от работодателя да
прекрати трудовото правоотношение е породило действие с достигане на изявлението до
адресата. Това е правно релевантният момент, към който следва да се прецени законността
на изявлението – дали съществува потестативното право на уволнение и надлежно ли е
упражнено, включително дали е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ /арг. от чл. 333, ал. 7,
вр. чл. 335, ал. 2 КТ/. Такава е установената практика на ВКС – например решение
№208/02.05.2012 г. по гр.д. № 738/2011 г. на IV ГО, решение № 559/09.07.2012 г. по гр.д. №
650/2009 г. IV ГО, решение № 208/02.05.2012 г. по гр.д. № 738/2011 г. IV ГО, решение №
437/20.01.2012 г. по гр.д. № 1594/2010 г. IV ГО и много други.
Предварителната закрила за трудоустроените работници и служители и за онези,
които страдат от болестите по Наредба № 5/1987 г. на МНЗ /чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ/ е
засилена в сравнение с останалите случаи по чл.333, ал.1 КТ. Тя изисква предварително
разрешение от инспекцията по труда, предхождано от мнение на ТЕЛК. Целта е да се
ангажират и здравните органи, тъй като закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ е по здравни, а
не по социални причини, както са останалите случаи по чл.333, ал. 1 КТ. Достатъчно е
работодателят да е поискал мнението на ТЕЛК и да го е изпратил на инспекцията по труда в
разумен срок след получаването, за да изпълни задължението по чл.333, ал.2 КТ.
В настоящото производство се оспорва законността на уволнението на ищеца,
наложено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – прекратяване на трудовото правоотношение,
поради дисциплинарно уволнение. В исковата молба ищецът е навел множество оплаквания
за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение.
Един от доводите, въз основа на които се оспорва процесната заповед, е че не е преодоляна
предварителната закрила срещу уволнението на ищеца по чл.333 КТ, като не е взето мнение
на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението. Ищецът твърди, че е
лице, което страда от болест, предвидена в Наредба №5/1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ. Това
твърдение на ищеца се доказа по категоричен начин от заключенията на вещите лица по
изготвените и прието от съда СМЕ и ПСМЕ, които са категорични, че към датата на
уволнението, ищецът е страдал от „исхемична болест на сърцето“. Тази болест фигурира в
списъка на изчерпателно изброените в чл.1, ал.1 от горната наредба болести. Поради тази
причина останаха неоснователни твърденията, на ответника, че от съдържанието на
медицинските документи /амбулаторни листове/ не се установявала такава диагноза.
Разпоредбата на чл.333, ал.1 от КТ предвижда, че в случаите на по чл.330, ал.2, т.6
КТ /какъвто е процесният/ работодателят може да уволни само с предварително разрешение
на инспекцията по труда за всеки отделен случай като в случаите по т.3 на същата норма, а
именно работник или служител боледуващ от болест, определена в наредбата на министъра
на здравеопазването - Наредба №5/1987 г.. Според ал.2 на тази правна норма преди
уволнението се взема и мнението на трудово – експертна лекарска комисия. Разрешението
7
трябва да се даде в писмена форма като изискването за писмена форма се извлича от
писмената форма на прекратяване на трудовия договор /чл.335, ал.1 КТ/. Писменият отговор
/разрешение или отказ на държавен или синдикален орган/ не е необходимо да бъде
мотивиран, дори и това да е предвидено в КТД. Разпоредбата на чл.333, ал.7 КТ определя
момента, към който трябва да бъде осъществена предварителната закрила при уволнение-
това е моментът на връчване на заповедта за уволнение. Процедурата по
Наредба№5/20.02.1987 г. включва на първо място задължение на работодателя да събере
предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли
от болести посочени в чл.1, ал.1 от Наредбата, а те са исхемична болест на сърцето, активна
форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, психично
заболяване и захарна болест/. Искането на информация може да бъде както устно, така и
писмено, но трябва да съдържа указание за правото на закрила. На следващо място възниква
задължението за работниците и служителите, които страдат от болестите по чл.1, ал.1 при
поискване да представят в предприятието медицински документи /епикриза, медицинско
удостоверение и др./ от лечебно-профилактично заведение, където се лекуват или се водят
на диспансерен учет. След представяне на медицинските документи от работника
работодателят следва да изпрати същите на съответната ТЕЛК за мнение и след това
работодателят следва да отправи до съответната инспекция по труда писмено искане за
разрешение за всеки определен за уволнение работник или служител като приложи към него
експертното решение на ТЕЛК. Мнението на ТЕЛК не е задължително за инспекцията по
труда, на е задължително искането на токова мнение и изпращането му на инспекцията по
труда. Разрешение на инспекцията по труда, дадено без мнение на ТЕЛК, не е правомерно
издадено поради нарушение на императивната разпоредба на чл.333, ал.2 от КТ. Така
уредената процедура в Наредба №5/1987г. акцентира преди всичко на обективния факт на
заболяването. Практиката допуска само едно изключение от принципа за обективния
характер на закрилата и то е когато работникът умишлено е въвел в заблуждение
работодателя, че не страда от заболяването, за което се предвижда закрила /в този смисъл
Решение №492 /17.06.2010 г. по гр.д. № 477/2010 г. на ВКС, Решение № 853/17.12.2010 г. по
гр.д. № 767/2010 г. по описа на ВКС, Решение № 63/31.03.2011 г. по гр.д. № 1728/2009 г.,
Решение № 247/23.06.2011 г. по гр.д. № 960/2010 г. на ВКС/. Превес е даден на обективния
факт на заболяването и в случаите, когато работникът или служителят не е знаел, че страда
от болест по Наредба № 5/1987 г.. Също така, когато работодателят според обстоятелствата,
е знаел за заболяването и не е поискал разрешение от Инспекцията по труда за извършване
на уволнението, мотивирайки се с липсата на информация от страна на
работника/служителя. ВКС приема, че закрилата е нарушена /в този смисъл Решение
№1017/22.12.2009 г. по гр.д. № 315/2009 г. на ВКС./.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът е обект на предварителна закрила по
чл.333 КТ и е следвало преди връчване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ да бъде взето мнение на ТЕЛК и предварително разрешение на
инспекцията по труда. За целта работодателят е следвало в хода на дисциплинарната
процедура както е поискал от ищеца даване на писмени обяснения по вменените му
8
нарушения на трудовата дисциплина така и да го запита дали страда от заболяване,
попадащо в обхвата на предварителната защита по чл.333 КТ. Това не е сторено от
работодателя. Фактът, че в трудовото досие на ищеца липсва медицинска документация,
която по категоричен начин да установява твърдяното заболяване /макар, че ищецът е бил в
отпуск по болест и е представял болнични листове/, съдържаща данни за такова заболяване,
не го освобождава от задължението му да съобрази и приложи описаната по-горе процедура
по Наредбата. Задължението за предоставяне на информация за това дали страда от някое от
визираните в наредбата заболявания и съответно за представяне на медицински документи
за това възниква за работника или служителя след като работодателят е извършил
действията по смисъла на чл.1, ал.2 от Наредбата – поискал е от него да предостави такава
информация Ако в такъв случай работникът или служителят укрие заболяване по
посочената наредба, то не може да се полза от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ. Тогава за
работодателя не съществува задължение да изисква разрешение от инспекцията по труда и
мнение на ТЕЛК. Няма доказателства по делото работодателят преди издаване на
процесната заповед за уволнение на е поискал изрично от ищеца по какъвто и да е начин
информация за това дали страда от заболяване по чл.1, ал.1 от Наредбата с оглед правото му
на закрила.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът работодател не е изпълнил
задължението си да обезпечи законността на уволнението като вземе мнение на трудово-
експертна лекарска комисия съгласно чл.333, ал.2 КТ и да отправи искане до съответната
инспекция по труда за разрешение по чл.333, ал.1, т.3 КТ за уволнение на ищеца.
Разрешението на инспекцията е абсолютна предпоставка за законосъобразността на
уволнението, предвид факта, че ищецът страда от „исхемична болест на сърцето“, което
заболяване поражда в негова полза правото на предварителна закрила срещу уволнение по
чл.333, ал.1 КТ. Извършването на уволнението в нарушение на императивната норма на
чл.333, ал.1 КТ води до неговата незаконосъобразност и е самостоятелно и достатъчно
основание за отмяната му, без да е необходимо разглеждане по същество на спора относно
законосъобразността на уволнението от гледна точна на останалите предпоставки.
При така установените обстоятелство и изложените правни изводи съдът приема, че
уволнението на И. Д. Д. е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя със заповед № РД-07-
321 от 05.10.2022 г. на директора на ТП „ДГС Б.“ е незаконосъобразно, както и с оглед на
обстоятелството, че И. Д. е полагал труд при ответника към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение по безсрочно трудово правоотношение, настоящият съдебен
състав приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и уволненият работник следва да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност - „горски стражар“ в ТП „ДГС Б.“.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
9
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225,
ал.1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три
юридически факта: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се
в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено.
От представеното заверено копие на трудова книжка на ищеца И. Д., след вписаното
му уволнение по чл.330, ал.2, т.6 КТ няма вписвания за други сключени трудови договори.
Последното не се оспорва и ответника.
Следователно, доказано е оставянето на ищеца след уволнението без работа за
периода от 05.10.2022 г. до 05.04.2023 г., което е в пряка причинно-следствена връзка с
незаконното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя.
Съгласно чл.228 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя се определя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, получено през календарния месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно обезщетение. От
неоспореното от страните заключението на ССчЕ се установява, че е в размер на 10 080
лева.
Съгласно чл.242, ал.1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение по
отношение на присъденото обезщетение за работа.
При този изход на делото ответникът, съобразно уважената част от кумулативно
обективно съединените искове, следва да бъде осъден по правилата на чл.78, ал.1 ГПК да
заплати на ищеца направените от него съдебни разходи, а именно в размер на 2000 лева, за
заплатено адвокатско възнаграждение. В този смисъл не споделя възражението на
ответника, на основание чл.78, ал.5 ГПК, тъй като адвокатското възнаграждение е дори под
определения минимум в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл.78,
ал.6, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК да заплати в полза на РС П. дължимите държавни такси в
размер на 563,20 лева, (включително по 80 лв. за разглеждане на двата неоценяеми иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ). Следва да бъде осъден да заплати и сторените
разноски касаещи съдебната експертиза в размер на 163,80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на И. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: с. С., ул. „3-та“, №6, общ. Б., обл. П., извършено със заповед № РД-07-321 от
05.10.2022 г. на директора на ТП „ДГС Б.“ и. Н., ЕИК *****, с адрес в гр. Б., бул. „Ю.“ №
20, считано от 05.10.2022 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – прекратяване на трудовото
правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „3-та“, №6, общ. Б.,
обл. П. на длъжността „горски стражар“ в ТП „ДГС Б.“, която е заемал преди уволнението
му със заповед № РД-07-321 от 05.10.2022 г. на директора на ТП „ДГС Б.“, Югозападно
държавно предприятие“ Б. и. Н., по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство Б.“ - „Югозападно държавно
предприятие“ Б. - ЕИК *****, с адрес в гр. Б., бул. „Ю.“ № 20, ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „3-та“, №6, общ. Б., обл. П., по иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от 10 080 лева, представляваща сборът
от обезщетението за оставяне без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от
05.10.2022 г. до 05.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство Б.“ - „Югозападно държавно
предприятие“ Б. - ЕИК *****, с адрес в гр. Б., бул. „Ю.“ № 20, да заплати на И. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. С., ул. „3-та“, №6, общ. Б., обл. П., на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 2000 лева, представляващи сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК ТП „Държавно
горско стопанство Б.“ - „Югозападно държавно предприятие“ Б. - ЕИК *****, с адрес в гр.
Б., бул. „Ю.“ № 20, да заплати по сметка на РС П. сумата от 727 лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството и сторени разноски за експертиза.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението по отношение на
присъденото обезщетение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито
съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11