РЕШЕНИЕ
№254
град Велико Търново, 02.08.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при
участието на секретаря С.Ф. разгледа докладваното от съдията Административно дело №291/2022 г. по описа на ВТАС. При
това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.За вида на производството:
Производство по реда на
Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/, вр. чл. 69б,
ал. 2 от същия кодекс.
Образувано в АСВТ на 18.05.2022
г. по жалба вх. №2301/17.05.2022 г., подадена от Р.Р.Н. ***, чрез упълномощения
адвокат *** К.Д. ***.
Оспорва се Решение №1012-04-89#5/19.04.2022 г. на директора
на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна и
недоказана жалбата на същото лице против Разпореждане №1012-04-4#3/04.03.2022 г.
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което на
същото лице е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
II.Становища на страните:
Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно поради противоречие
с материалноправни разпоредби. Счита, че спорът е правен и на първо място касае
зачитането за действителен трудов стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО за периода на наборна военна служба. Поддържа, че времето от 09.10.1973 г.
до 01.11.1975 г. с продължителност 2 години и 23 дни, когато е отбивал военната
си служба, е действителен трудов стаж и в тази връзка са налице предпоставките
на чл. 68, ал. 3 от КСО за придобиване на право на лична пенсия. Излага
съображения, че отказът на административния орган да зачете този стаж е израз
на неправилно тълкуване и приложение на закона. В подкрепа на становището си
прави анализ на приложимата нормативна уредба, като се позовава на нормата на
чл. 9, ал. 7 от КСО към ДВ, бр. 15/2013 г. и чл. 44, ал. 1 от НПОС, включително
цитира съдебна практика на ВАС по въпроса. На второ място, възразява срещу
становището на административния орган, че по отношение на въпроса за признаването
на военната служба има влязъл в сила административен акт – Разпореждане
№Ц2113-04-1679-3/11.01.2021 г. на ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Велико
Търново, обективиращо отказ да се зачете този период, и въпросът не следва да
се пререшава. Поддържа, че към датата на второто заявление са изпълнени
материалноправните предпоставки за придобиване на право на пенсия – 66 години и
8 месеца и 15 години действителен осигурителен стаж, и същата следва да бъде
отпусната по правилата на чл. 94, ал. 1 от КСО. По тези съображения иска от
съда да отмени решението и да изпрати преписката за ново произнасяне по
заявлението. Претендира разноски.
В съдебно заседание оспорващият, чрез упълномощен
процесуален представител, поддържа жалбата по съображения, отразени в протокола
от с.з. и представена по делото писмена защита. Представя списък за разноски.
Ответникът по оспорването
– директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез надлежно упълномощения
процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по
мотивите на оспореното решение, допълнени с представена по делото писмена
защита. Поддържа съображенията, че първото разпореждане, с което е отказано да
се зачете наборната служба, е влязъл в сила акт, който преклудира правомощието
на административния орган да въздейства върху разрешения по вече приключилото
производство въпрос и осигурява формална закона сила на акта, което гарантира
на адресата окончателност и непререшимост. В тази връзка подчертава, че за да
не се посяга на стабилитета на акта, възможността да се измени акт по чл. 98 от КСО е предвидена в отделно производство – по чл. 99 от КСО. Алтернативно се
позовава на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО при която хипотеза обаче правото
да инициира производство по изменение или отмяна на акта е дадено на органа. А
нови доказателства по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО могат да се представят само от
лица вече придобили качеството пенсионер, какъвто не е настоящият казус. По
тези съображения счита, че компетентността на административния орган по въпроса
за наборната военна служба е изчерпана. При това положение и предвид липсата на
15 години трудов стаж моли жалбата да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на
разноски, за което представя списък. В условията на евентуалност поддържа
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ІII.По допустимостта:
Жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ –
Велико Търново е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118,
ал. 1 от КСО. Оспореното Решение е получено по пощата на 28.04.2022 г., което е
видно от известието за доставяне, а жалбата е подадена в ответната
администрация на 10.05.2022 г. по куриер.
Оспорващият е надлежна страна, притежаваща правен
интерес от обжалването. Като адресат на акта, неговите законни интереси са
засегнати неблагоприятно от същия, т.к. е отказано отпускането на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Издаденият
индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен
контрол съгласно изричната разпоредба на специалния закон – чл. 118, ал. 1
от КСО.
Съгласно правомощията си по чл. 117, ал. 3
от КСО директорът на ТП на НОИ – Велико Търново е отхвърлил жалбата
на Р.Н. срещу Разпореждане №1012-04-4#3/04.03.2022 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. В. Търново. С това на практика е потвърдил
разрешението на материалноправния въпрос, предложено с оспорения пред него ИАА.
Специалната норма на чл. 118, ал. 1
от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в
предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган.
Когато обаче с него не е решен въпросът по същество, а жалбата е отхвърлена,
това не изключва приложението на чл. 98, ал. 2
от АПК. Поради това, при оспорване пред съда, последният следва да
изложи мотиви и по законосъобразността на потвърденото с решението на директора
на ТП на НОИ разпореждане за отказ за отпускане на пенсията, т.к. с тях
материалноправният въпрос е решен по същество.
Делото е подсъдно на ВТАС
по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице пречки за
постановяване на акт по същество. Предвид изложеното, съдът прие жалбата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените
по-долу фактически и правни съображения.
IV. По доказателствата:
С
разпореждане от 19.05.2022 г., постановено в з.з. и съобщено на страните, е
разпределена доказателствената тежест. В съдебно заседание на 14.07.2022 г. е
направен предварителен доклад, който е приет и обявен за окончателен. На
жалбоподателя, на основание чл. 170, ал. 2 от АПК, е указано, че следва да
докаже, че са били налице условията за издаване на акт с положително за него
съдържание, в случая, че са налице доказателства за 15 г. действителен осигурителен
стаж в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Делото е основано
изключително на писмени доказателства. Всички доказателства, събрани в хода на
административното производство и приложени с АП, включително допълнени с Молба
вх. №3874/12.07.2022 г., както и тези, приложени към жалбата, не са оспорени от
страните, поради което настоящият състав ги намира за непротиворечиви по
съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се
събития. Съдът ги кредитира с доверие и основа на тях фактическите си
констатации.
Други
доказателствени средства не са събрани в производството пред ВТАС. На практика
страните не спорят по установените факти, а по тяхната правна интерпретация.
Съдът разгледа
оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани по делото доказателства.
Прецени последните по отделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение на
основание чл. 12 от ГПК. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118,
ал. 3 от КСО служебно провери законосъобразността на всеки обжалван
административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това
намира за установено следното:
V. По фактите:
1. Видно е от
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена №28/09.05.2022 г. на
Община Крушари и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена
№75/13.10.2021 г. на Община Златарица, че имената Р.Р.Н., А.Р.А., А.Р.Н.и А.Р.Н.са
имена на едно и също лице – жалбоподателят.
2. На 09.11.2020 г. с
вх. №Ц2113-04-1679 Р.Н. подава Заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/. Към момента на подаване на заявлението
лицето е навършило възраст 67 години, 1 месец и 8 дни. Според предсдтавените доказателства
от лицето, адм. орган е зачел осигурителен стаж както следва: втора категория
труд – 9 г., 10 м., 2 дни; трета категория труд – 4 г., 11 м., 28 дни, в това
число редовна военна служба – 2 г. и 23 дни. От общия осигурителен стаж 14 г. и
10 м. е признат действителен осигурителен стаж – 12 г., 9 м., 7 дни, тъй като
на основание §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е изключено времето на редовната
военна служба. Ръководителят на „ПО“ е приел, че не са изпълнени условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО и с Разпореждане №Ц2113-04-1679#3/11.01.2021 г. е отказал
отпускането на ПОСВ. Разпореждането е изпратено на адреса, посочен в
заявлението, но се е върнало известие, че адресатът е преместен в Турция. Видно
от справка за адресна регистрация, постоянният адрес на Н. считано от 2005 г. е
в с. Горско ново село, а настоящият – от 2001 г. насетне е в Турция. Разпореждането
е връчено по реда на чл. 10, ал. 8 от НПОС чрез поставяне на 11.03.2021 г. на съобщение
на таблото в ТП на НОИ – Велико Търново. Съгласно нарочен протокол същото е
снето на 18.03.2021 г. Няма данни за обжалване, поради което разпореждането е
влязло в сила. Съгласно саморъчна разписка, влязлото в сила разпореждане лично
е получено от Н. на 28.07.2021 г.
3. На 20.08.2021 г. е
последвало подаването на ново Заявление №2113-04-1339 от Р.Н. за отпускане на ПОСВ.
Към заявлението са приложени и нови документи – Удостоверение за осигурителен
стаж УП 13 №5507-18-1508/17.08.2021 г. и Удостоверение за трудов/осигурителен
стаж на земеделски стопанин/кооператор УП 14 №5508-18-74/17.08.2021 г. Към този
момент лицето е на 67 години, 10 месеца и 19 дни. Зачетеният осигурителен стаж
по представените документи на лицето е, както следва: втора категория труд – 9
г., 10 м., 2 дни; трета категория труд – 6 г., 3 м., 8 дни, в това число
редовна военна служба – 2 г. и 23 дни. От общия осигурителен стаж 16 г., 1 м. и
10 дни е признат действителен осигурителен стаж – 14 г. и 17 дни. Отново е
посочено, че на основание §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО времето на редовната
военна служба не се включва в действителния осигурителен стаж и поради липса на
основанията по чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускането на ПОСВ с
Разпореждане №2113-04-1339#6/20.12.2021
г. Същото е връчено по пощата на 04.01.2022 г.
4. Срещу това
разпореждане от Н. е подадена жалба до директора на ТП на НОИ – Велико Търново.
С Решение №1012-04-4#1/02.02.2022
г. директорът на ТП на НОИ – Велико Търново отменя отказа и връща
административната преписка на пенсионния орган за ново произнасяне с указание
по отношение на периода на наборната военна служба да бъде посочено, че с
влязло в сила разпореждане е постановено, че същият не представлява
действителен осигурителен стаж и повторно произнасяне по същество би било в
противоречие на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Решението е връчено по пощата на
07.02.2022 г.
5. В изпълнение на това
решение на 04.03.2022 г. е издадено процесното Разпореждане №1012-04-4#3, с което поради
неналичие на изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО осигурителен стаж от 15 г. на Н.
е отказано отпускането на ПОСВ. Мотивите са допълнени със съображения съгласно
дадените указания, че с влязло в сила Разпореждане от 11.01.2021 г. е
постановено, че периодът на наборната военна служба на лицето не представлява
действителен осигурителен стаж. Разпореждането е връчено по пощата на
10.03.2022 г.
6. Недоволен от отказа Н.
е подал жалба до директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Мотивите на издадения
в тази връзка административен акт на решаващия орган, подробно изложени в акта,
по правната си същност повтарят мотивите, изведени в предходното отменително
решение и в атакуваното разпореждане – а именно, че заявителят не е изпълнил
условията чл. 68, ал. 3 от КСО. Конкретно горестоящият орган е посочил, че
произнасяне по въпроса за наборната служба се съдържа в първото разпореждане от
11.01.2021 г. и заявителят не е изразил несъгласие срещу него. В тази връзка е
посочено, че въпросът е решен с влязъл в сила ИАА, което е абсолютна
процесуална пречка за пререшаването му. Направен е извод, че компетентността на
АО по този въпрос е изчерпана. По тези мотиви жалбата е отхвърлена, с което на
практика оспореното пред директора на ТП на НОИ – Велико Търново разпореждане,
съдържащо отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е
потвърдено. Решението е връчено по пощата на 28.04.2022 г.
6. Срещу така
постановеното решение и отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст е подадена жалбата пред настоящата инстанция с изложените в нея
доводи за незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на
материалния закон – основание за оспорване, записано в чл. 146, т. 4 от АПК.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните
изводи:
VІ. По правото:
В рамките на
предоставените му със закон правомощия /вж. чл. 117, ал. 3 от КСО, вр. с чл. 97,
ал. 1 от АПК/ директорът на ТП на НОИ е постановил диспозитив, с който отхвърля
жалбата, като с това установява, че законосъобразно с Разпореждане №1012-04-4#3/04.03.2022
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Велико Търново на
жалбоподателя е отказано опускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Актът на
администрацията е основан от фактическа страна на обстоятелството, че заявителят
няма изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО осигурителен стаж от 15 години, тъй
като на основание §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО периодът на редовната военна
служба не е зачетен за действителен осигурителен стаж. Правната квалификация на
установените факти, направена от директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново, е
дала основание да се заключи, че не са налице всички кумулативни предпоставки
за възникване и упражняване на субективното право на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Изнесените в жалбата
твърдения за факти и тези, посочени в акта на администрацията, разкриват правен
спор с административно естество, който има за свой централен предмет въпроса
има ли жалбоподателят право да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО, във вр. с §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Поради това,
приложим материален закон при разглеждане на жалбата е Кодекса за социално
осигуряване /КСО/. Процесуален такъв е АПК.
По делото не се формира спор по
установените факти. Спорът
е от правен характер и се отнася до административно правоотношение, като противоположните становища, поддържани от страните в
настоящото производство, касаят
правилното приложение на материалния закон и се свеждат до
наличието на предпоставките на чл.
68, ал. 3 от КСО, във вр. с §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО за придобиване право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя. Спорът се
концентрира върху въпроса следва ли периодът на редовната военна служба на
лицето да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж.
При дължимата служебна проверка на
законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК съдът следва да прецени
дали при издаването на административните актове са спазени изискванията за
законосъобразност – наличието на компетентност на органа, постановил съответния
акт, изискването за писмена форма и реквизити – мотивиране на акта, спазване на
процесуалните правила при издаването им, съответствието му с материалния закон
и съобразено ли е с целта на закона.
Съгласно специалната
разпоредба на чл. 118, ал.
1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
по чл. 117, ал.
3 от КСО, поради което същото е предмет на съдебното оспорване. При
това, настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение е валиден акт,
издаден от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт,
съобразно установеното в чл. 117, ал.
1, т. 2, б. “а”,
вр. ал. 3 от КСО. Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове съгласно чл. 59 от АПК.
Не се наблюдават пороци във формата или реда за издаване на оспореното решение.
Изложени са фактическите основания – фактите, поради които е счетено от
административния орган, че не е налице основание за отпускане на заявената
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се установи да са допуснати и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват
отмяна на оспореното решение на това основание.
Административният орган обаче е приложил
неправилно материалния закон. Аргументите за този извод са следните:
Според чл. 68, ал. 3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.
1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст. Спорният въпрос по делото е свързан с наличието на
15-годишен действителен осигурителен стаж и в частност касае периода от 09.10.1973
г. до 01.11.1975 г., с продължителност 2 години и 23 дни, когато Н. е бил на
наборна военна служба в частите на Българската армия съгласно Удостоверение
№5691/19.09.2019 г. на ДА “Архиви”. Съгласно §9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс. Към този момент действа разпоредбата на чл. 81 от Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), в редакцията му обн. ДВ, бр. 102 от
1967 г., според която, за трудов стаж от ІІІ категория се зачита времето,
прекарано в редовна военна служба. Тази редакция на разпоредбата е съобразена с
действащия по това време Закон за всеобщата военна служба на Народна република
България /отм. ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г./, чийто чл. 9
предвижда, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна
военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират
маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти,
приети за кадър във въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския,
войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във
въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и
войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след
изслужване на редовната военна служба – свръхсрочнослужещи. Намиращите се на
действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса –
запасни. По силата на чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна
република България Н. е бил задължен да изпълнява наборна военна служба, а това
е трудова дейност, свързана с отбраната на страната, чието зачитане за
осигурителен стаж от трета категория е изрично регламентирано. Става дума за
време, през което лицето е работило по друго правоотношение по смисъла на §1,
т. 12 от ДР на КСО. По смисъла на цитираните правни норми, периодът, в който Н.
е отслужил редовната си наборна военна служба, следва да се признае за
действителен осигурителен стаж. В нормата на чл. 9, ал. 7 от КСО изрично е регламенирано,
че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни
вноски в размера за фонд “Пенсии” за сметка на държавния бюджет върху
минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. На основание
чл. 44, ал. 1 от НПОС времето на наборна военна служба на Н. за посочения
период се признава за осигурителен стаж от трета категория и за този стаж се
дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична
нормативна уредба за цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за
коментар дали той е действителен или не по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО. Нещо повече, константна е съдебната практика на ВАС, че към военната
служба въобще не е приложимо разграничението за действителен и недействителен
осигурителен стаж. Същата следва да бъде зачетена само като действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1, т. 12 от ДР на КСО, вр. чл. 68, ал. 3 от КСО. В този смисъл Решение №11681/03.10.2018 г. по адм. д. №10591/2017 г. на
ВАС, Решение №14398/20.11.2020 г. по адм. д. №10551/2020 г. на ВАС, Решение №9097/08.07.2020
г. по адм. д. №890/2020 г. на ВАС, Решение №6234/24.04.2019 г. по адм. д.
№1300/2019 г. на ВАС, Решение №4842/02.04.2019 г. по адм. д. №10942/2018 г. на
ВАС, решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д.11816/2012 г., Решение №28/03.01.2013
г. по адм. д. №9460/2012 г. на ВАС.
Посочените правни норми
намират приложение както към датата на постановяване както на разпореждането, с
което на Н. е отказано отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО,
така и при постановяване на потвърдителното решение от директора на ТП на НОИ –
Велико Търново. Ответникът е следвало да се съобрази с тези правни норми, а
разглеждайки подаденото от Н. заявление за отпускане на пенсия по реда на чл. 68,
ал. 3 от КСО административният орган е следвало да зачете военната служба за
осигурителен стаж.
На второ място, спорен
е въпросът допустимо ли е произнасяне по второто заявление на Р.Н. за отпускане
на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, след като с
предходно разпореждане от 11.01.2021 г., влязло в сила без да е оспорвано,
въпросът дали жалбоподателят има право на такава пенсия е решен, като е
постановен отказ. Като в частност се касае конкретно за произнасянето по
въпроса за наборната военна служба. За да се даде отговор на този въпрос се
дължи съобразяване със спецификата на пенсионното правоотношение и особения
правен режим на пенсиите. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО правото на пенсия не
се погасява по давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило право на
пенсия и на което не е отпусната такава с влязло в сила разпореждане, може да
упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа
заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение е
обстоятелството, че влязлото в сила разпореждане от 11.01.2021 г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново, с което
е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и включително е
разгледан въпросът за военната служба, не поражда права или задължения за
жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лице. Разпореждането не е било предмет
на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил
разрешен със сила на пресъдено нещо. Административното правоотношение по
упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя
да подаде ново заявление за отпускане не е преклудирано. По това заявление
компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да
се произнесе по пенсионните права на заявителя. Тоест, противно на твърденията
на ответника, влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по
смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за ново упражняване на правото. В този
смисъл Определение №11271/08.11.2021 г. по адм. д. №10563/2021 г. на ВАС. Включително,
за да гарантира правната сигурност административният орган разполага с
инициативата по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“, предл. второ от КСО за отмяна на влязлото
в сила разпореждане по чл. 98 от КСО в случаите, когато неправилно е отказано
отпускането на пенсията.
При тази правна
регламентация следва да се приеме, че жалбоподателят Н., като лице с доказан
общ осигурителен стаж, съответстващ на действителния такъв, в размер на 16
години, 1 месец и 10 дни, в това число наборна военна служба 2 години и 23 дни,
отговаря на условието по чл. 68, ал. 3 от КСО за най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж.
VІІ.Решаващ
правен извод:
Анализът на доказателствения материал показва, че
жалбоподателят отговаря на изискването за действителен осигурителен стаж от най-малко
15 години по чл. 68, ал. 3 от КСО, доколкото има: осигурителен стаж от втора
категория 9 години, 10 месеца и 2 дни; осигурителен стаж от трета категория от
6 години, 3 месеца и 8 дни, в това число 2 години и 23 дни наборна военна
служба. В разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО се дава право на пенсия на
лицата, които нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Тоест към датата на подаване на заявлението – 20.08.2021 г., нужната
възраст е 66 години и 8 месеца, а Н. е навършил 67 години, 10 месеца и 19 дни. В
този смисъл съдът приема, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки и жалбоподателят
е субект на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл. 68, ал. 3 от КСО към датата по чл. 94 от КСО. Прилагайки неправилно
материалния закон административните органи /длъжностното лице по пенсионно
осигуряване и директорът на ТП на НОИ/ са постановили неправилни
административни актове, които подлежат на отмяна. Доколкото въпросът не може да
бъде решен от съда по същество, то на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва
да се върне като преписка на ръководителя на „ПО” за произнасяне по заявлението
за пенсиониране.
VІІІ. По разноските:
Процесуалният представител на жалбоподателя е
направил искане за присъждане на разноски по делото. В тази връзка е представен
списък по чл. 80 от ГПК с приложен договор за правна помощ. Внесен е хонорар за
процесуално представителство в размер на 500 лева. С оглед изхода на спора
искането за присъждане на разноски е основателно. По отношение на претендирания
размер обаче, съдът намира за установено следното:
В о.с.з. пълномощникът на административния орган е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След като разгледа искането и направеното възражение съдът намира
възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим в
настоящия случай на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл. 8, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнагражденията за административни дела по КСО е
в размер на 350 лева. Съдът намира, че не е налице фактическа и правна сложност
на спора. Следователно претендираният от оспорващия размер е над тази сума,
което прави възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
основателно.
Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя се присъждат поисканите
и действително извършени разноски за производството, платими от ответника, в
общ размер на 350 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните
мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, VII-ми адм. състав
на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Р.Н. *** Решение
№1012-04-89#5/19.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което
е отхвърлена като неоснователна и недоказана жалбата на същото лице против Разпореждане
№1012-04-4#3/04.03.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ
– гр. В. Търново, с което е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
ВРЪЩА административната преписка на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Велико Търново за ново произнасяне
по подаденото от Р.Р.Н. ***-04-1339/20.08.2021 г., съобразно указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториалното поделение на НОИ -
Велико Търново да заплати на Р.Р.Н., ЕГН ********** ***, разноски за първа
инстанция в размер на 350,00 /триста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на Република България, в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено като касационната жалба се подава чрез ВТАС.
Решението да се съобщи
на страните по делото по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: