№ 30
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202443 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на З. А. А. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: с*, срещу Наказателно постановление № 22-0769-000584/13.05.2025 г. ,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва
се, че жалбоподателят не е управлявал процесното МПС и поради това за него не е имало
задължение да даде проба за наркотични вещества. Иска се отмяна на санкционния акт и
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
пълномощник – адв. С. К. - БАК, който завява, че поддържа жалбата по изложените в нея
доводи, като допълва, че недоказано е останало качеството „водач“ от страна на
жалбоподателя. Самият А. допълва, че не е управлявал автомобила, поради което и не
следва да носи отговорност за деЯ.ето, за което е издадено НП.
Административнонаказващият орган - Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Бургас НЕ СЕ представлява от надлежно упълномощен представител. Вместо това в
съдебното заседание се явява юрисконсулт Желязкова, упълномощена от директора на
ОДМВР-Бургас, който обаче не е страна в настоящето производство, така както приема най-
1
новата практика на АдмС-Бургас – Решение № 32/19.01.2023 г. по к.н.а.х.д. № 1974/2022 г.
на АдмС-Бургас, поради което и настоящият състав не обсъжда направените от нея
писмени и устни изявления.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 гръб – НП е връчено на
жалбоподателя на 08.06.2022 г., а жалбата е депозирана по пощата, с датата на клеймото
21.06.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 12.01.2022 г., около 02.00 часа полицейските служители К. Г. и Я. Р. изпълнявали
служебните си задължения като авто-патрул на територията на 05 РУ-Бургас. При обход на
района на територията на ж.к. „Изгрев“ до бл. 9 те забелязали л.а. „БМВ 735“ с номер на
рамата *, с поставени рег. табели *. Автомобилът бил в движение, като понеже последната
буква от регистрационния номер била преправена с черно тиксо от „Р“ на „R” полицейските
служители решили да го спрат и да извършат проверка. Подали сигнал и водачът спрял. Св.
Г. се приближил до автомобила и констатирал, че водач е жалбоподателят А., а освен него в
автомобила се намират още две лица – Ю. М. и Т. И.. Понеже полицейските служители се
усъмнили във водача решили да го тестват за употреба на алкохол и наркотични вещества.
За целта поискали съдействие и на място бил повикан и екип на Пътна полиция, в състава
на който влизал и св. Д. Г. – мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“. Св. Г. поканил водача
първо да бъде тестван за употреба на алкохол. А. се съгласил и след направената проба се
установило, че тя е отрицателна. След това св. Г. поканил А. да бъде тестван за наркотични
вещества с техническо средство „Дрегер Друг тест 5000“ с фаб. № ARLB-0021”, на което
жалбоподателят категорично отказал. На място Г. съставил протокол за извършена проверка
за употреба на наркотични вещества или техни аналози (л. 9), в който описал видимото
физическо състоЯ.е на водача, както и отказа на А. да бъде тестван. При това положение Г.
издал на водача талон за медицинско изследване № 0065911, в който изрично посочил, че
лицето може да се яви в МБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона, ако желае да
даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя при условията на отказ
(удостоверено с подписа на свидетел), ведно със седем броя холограмни стикери (един от
стикерите бил залепен за самия талон).
За горните обстоятелства св. Д. Г. съставил на водача АУАН с бл. № 024781, в който
било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване за явяване в
МБАЛ-Бургас. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП. Осен горното нарушение в акта били описани още две нарушения, които обаче не са
предмет на настоящето производство, поради което и съдът не се спира на тях. Актът бил
съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители, спрели
2
водача за проверка, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис.
Жалбоподателят отказал да подпише акта, което било надлежно удостоверено с подпис на
свидетел. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били
депозирани, но А. оспорвал пред АдмС-Бургас наложената му ЗППАМ (с Решение №
657/16.05.2022 г. по адм. д № 305/2022 г. на АдмС-Бургас жалбата била оставена без
уважение).
Въпреки връчения талон А. не се явил в болничното заведение в срок и не дал проба
за изследване.
Въз основа на АУАН на 13.05.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което и
на основание същата норма, наложил на А. административно наказание – „Глоба” в размер
на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в която посока са и показанията на св. Г., св. Р. и св. Г.. Съдът няма причина да се усъмни в
добросъвестността на тези свидетели, поради което цени изложеното от тях. Особено
внимание заслужават показанията на св. Г. и св. Р., които непосредствено са възприели
движението на автомобила, както и фактът, че към този момент той е бил управляван от
жалбоподателят А.. И двамата свидетели са категорични в показанията си, като изложеното
от тях е логично, последователно и взаимосвързано. По делото не е ангажирано нито едно
доказателство оборващо заявеното от двамата полицейски служители. В тази връзка съдът
следва да посочи, че е направил многократни опити да осигури за разпит другите две лица,
намиращи се в автомобила по време на проверката, но не или не са били установени или не
са се явили. В последното съдебно заседание самият жалбоподател се отказа от техния
разпит. Все пак следва да се има предвид, че в кориците на делото са налични писмени
доказателства – протоколи за разпит на тези две лица в хода на образувано досъдебно
производство, в които и двамата потвърждават, че са се придвижили от гр. Карнобат до гр.
Бургас с автомобила, който е бил управляван именно от жалбоподателя – т.е. категорично се
оборва защитната му теза, че не е управлявал автомобила.
Следва да се посочи и че съдът не кредитира заявеното от св. Добрева. От една страна
тя е приятелка на жалбоподателя, което сочи на пристрастност и субективност и лесно
обясним стремеж да представи фактите в изгодна за него светлина. От друга страна самата
Добрева заявява, че не е присъствала на самата проверка, а се е явила на място около час по-
късно, поради което и резонно не е могла да възприеме непосредствено дали
жалбоподателят е управлявал автомобила или не. Между другото самите показания на тази
свидетелка, съпоставени с изявленията на жалбоподателя и формалната житейска логика,
звучат крайно неубедително. Така свидетелката заявява, че ключовете за автомобила са се
3
намирали в нея, а жалбоподателят – че той не е имал ключове за него. Въпреки това
свидетелката заявява, че когато е отишла на място А. и другите две лица са били вътре в
автомобила, защото отвън е било студено. Неясно остава как тримата са влезли при
положение, че ключовете са били в Добрева, а А. заявява, че не е разполагал с други. Неясно
остава и как тримата са се придвижили от гр. Карнобат до гр. Бургас, ако не с процесния
автомобил и ако действително това е било сторено с друг автомобил – защо тримата не са
останали на топло в него, а са се преместили в неотопления автомобил „БМВ“, за който А.
заявява, че дори не е имал ключ. Всички тези противоречия и неясноти пречат на съда да
кредитира защитата версия на жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която
към дата 13.05.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като съдът счита, че
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се посочи следното.
4
Нарушението се изразява в отказ на водача да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества. Самият А. не отрича, че действително е отказал да даде такава проба,
като единствените му възражения се коренят около обстоятелството, че не е шофирал
автомобила. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП обаче - „ водач“ е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, а съгласно задължителните
указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. - понятието „управление“, включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение. В случая от
кредитираните показания на полицейските служители безпротиворечиво се доказва, че
именно жалбоподателят А. е управлявал лекия автомобил. По мнение на съда тези факти са
достатъчни, за да се приеме, че А. се явява „водач“ по смисъла на закона, поради което и
възраженията му в обратна посока се окачествяват от съда като неоснователни (в който
смисъл са и изводите на АдмС-Бургас формирани при обжалването на ЗППАМ).
По същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се
наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. За да бъде законосъобразно
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ
на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол/ наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол/ наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деЯ.я - отказ от изпробване с техническо средство
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор,
се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Решение № 984 от
02.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети
такова деЯ.е е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за
наличие на алкохол/ наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не
следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото
нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай от кредитираните показанията
на полицейските служители и от приложения по делото талон за медицинско изследване се
установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че му е бил
издаден талон за медицинско изследване – той не е дал проба (това не се и оспорва от него).
Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното
5
постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на
водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно и субективно
покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и
административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена
възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата
на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне
на наказание под минимално предвидения в закона размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деЯ.е не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би
било незаконосъобразно. Нещо повече – видно от справката за водач (л. 26-29) - това далеч
не е първото му нарушение на правилата по ЗДвП. До момента А. е многократно
санкциониран както с НП, така и с ЕФ за различни нарушения на правилата за движение по
пътищата, налагани са му ЗППАМ и два пъти е бил осъждан при това за престъпления по чл.
343б, ал. 3 НК – т.е. неговата лична обществена опасност също е висока и категорично
изключва възможността за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай с оглед изхода на правния спор разноски се
дължат в полза на АНО. Такива са поискани от юрисконсулт Желязкова, която обаче както
стана дума не е надлежно упълномощена от АНО да го представлява, поради което и
искането й няма как да бъде уважено (направено е от нелигитимирано лице).
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-000584/13.05.2025 г.,
6
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на З. А. А. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Областна дирекция на МВР-Бургас с
БУЛСТАТ: * за присъждане на разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и техните представители на
посочените по делото адреси, като по отношение на жалбоподателя това да бъде сторено и
чрез Началника на Ареста – Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7