Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 28.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното
заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7095 по описа за 2013 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.С.С., упражняващ
търговска дейност като ЕТ „В.С. – П.“ против М. А.Г. - ЧСИ, с рег. № 862 в
КЧСИ, с район на действие СГС, с която е предявен иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, за заплащане на обща сума от 41 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди във връзка с и.д. №
20068620400028 по описа на ЧСИ М.Г.,*** действие СГС, формирана от следните
суми: сумата от 3600 лв. - обезщетение за направени разходи на парични средства
за заплащане на такса за издаване на възлагателно постановление; сумата от 2430
лв. - пропуснати ползи за получаване на лихва в размер на основния лихвен
процент върху внесен от ищеца депозит за участие в публична продан от
41 580 за периода 28.05.2008г.-28.04.2010г.; сумата от 35 770 лв. –
пропуснати ползи за получаване на лихва, в размер на основния лихвен процент
върху внесен от ищеца остатък на продажна цена от 629 110 лв. за периода
13.06.2008г. – 28.04.2010г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на
исковата молба – 26.05.2013г. до окончателното заплащане на сумата, както и
иск, предявен в условията на евентуалност, с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане на сумата от 41 800 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване във връзка с и.д. № 20068620400028, по описа на ЧСИ М.Г.,***
действие СГС.
Ищецът твърди, че е обявен за купувач по проведена публична продан по и.д.
№ 20068620400028/06 по описа на ЧСИ М.Г. на недвижим имот, представляващ втори
етаж от осеметажна административна сграда, находяща се в гр. София, бул. „********,
със застроена площ от 945 кв. м., за което на 09.04.2009г. е издадено
постановление за възлагане. Посочва, че като наддавач, на 28.05.2008г. е внесъл
задатък по специалната сметка на ответницата в размер на 41 580 лв., а на
13.06.2008г. - остатъкът от обявената продажна цена от 629 110 лв. или
общо сума от 670 690 лв. Твърди, че на 09.04.2009г. е внесъл сумата от
3 600 лв., явяваща се такса за изготвено постановление за възлагане на
процесния недвижим имот от 09.04.2009г. Поддържа, че продажната цена по
проданта е депозирана по сметка с IBAN №
BG********, а таксата по сметка с IBAN № BG********. Поддържа, че
за този недвижим имот е проведена друга публична продан от ЧСИ Г.Д.и имотът е
възложен с негово постановление за възлагане от 10.06.2008г. по и.д. №
20067810400247, на „М.“ ЕООД. Излага съображения, че ответницата е провела
принудително изпълнение върху имот, който не е бил собственост на длъжника и
ищецът не е станал собственик на имота по силата на проведената от нея публична
продан. Твърди, че „М.“ ЕООД е завело установителен иск срещу него за
установяване собствеността върху имота, като предвид безспорния характер на
отношенията между страните, е сключена съдебна спогодба, с която ищецът е
признал правата на „М.“ ЕООД върху имота. Посочва, че внесената продажна цена в
размер на 670 690 лв. му е върната на 28.04.2010г. от ЧСИ И.Ч., на когото
делото е прехвърлено, поради отнемането на правоспособността на ответницата.
Твърди, че на основание чл. 24 ЗЧСИ и издадената въз основа на него Наредба № 6
от 30 май 2006 г., издадена от МП и БНБ, ответницата следва да му заплати
начислена лихва в размер 38 200 лв., от които 2430 лв. лихва върху
задатъка и 35 770 лв. лихва върху остатъка от продажната цена. Навежда
доводи, че ответницата му е отказала да заплати както тези лихви, така и
заплатената такса за изготвяне на постановление за възлагане, възлизаща на 3600
лв.
Ответницата оспорва иска. Поддържа, че е провела публична продан върху
процесния недвижим имот. Твърди, че е установила, че два дни преди провеждането
на проданта длъжникът по изпълнителното дело е продал имотът на „М.“ ЕООД с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 041, том I, рег. № 1205, дело № 041 от
2008г. на В.П.– нотариус, рег. № 205 на НК, район на действие СРС. Излага
съображения, че като извършена след вписана по партидата на длъжника възбрана
тази продажба е непротивопоставима. Твърди за купувач да е бил обявен ищецът по
реда на чл. 493, т. 3 ГПК. Посочва, че постановлението за възлагане е оспорено
от другия наддавач – „Е.“ ООД, като жалбата му е била отхвърлена от СГС.
Навежда доводи, че образуването при нея изпълнително дело № 28/2006г. е
преобразувано при ЧСИК.и е прехвърлено през есента на ЧСИ И.Ч., като
прехвърлянето е извършено в нарушение на параграф 3 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗЧСИ, съгласно който могат да се прехвърлят само
висящите дела, образувани при държавен съдебен изпълнител и то към момента на
влизане в сила на закона. Твърди, че на 23.04.2010г. ЧСИК.е наредила от
специалната сметка водена от ответницата с IBAN № BG******** да се
преведе сумата от 712 270 лв. Посочва, че на 28.04.2010г. ЧСИ И.Ч. превежда на
ищеца сумата от 670 690 лв., като това плащане е незаконосъобразно,
доколкото липсва законов повод за това, доколкото към момента на превода не е
било налице утвърдено между страните споразумение. Поддържа, че СГС е прекратил
делото по споразумение едва на 11.06.2010г., месеци след извършване на
преводите. Навежда доводи, че ЧСИ И.Ч. се е разпоредил незаконосъобразно и със
сумата от 41 520 лв., като я е превел на фирма „Е.“ ЕООД. Оспорва
твърденията на ищеца, че е продаден недвижим имот, който към деня на проданта
не е бил собственост на ищеца. Излага съображения, че върху имота е наложена
възбрана, която прави всички последващи действия непротивопоставими на
взискателите по изпълнителното дело. Поддържа, че постановлението за възлагане
е произвело транслативно действие досежно правото на собственост върху имота.
Твърди, че ЧСИ Г.Д.не е провел публична продан върху имота. Навежда доводи, че
ЧСИ Г.Д.е издал постановление за възлагане не влияе върху стабилността на
проведената от нея публична продан. Прави възражение за настъпила погасителна
давност. Оспорва и евентуално заведената претенция по чл. 59 ЗЗД. Навежда
доводи, че дължимата лихва по специалната сметка на ЧСИ е твърде ниска, за да
се дължат претендираните от ищеца суми.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът е заплатил продажна цена по публична
продан по и.д. № 20068620400028/06 по описа на ответницата ЧСИ М.Г., на недвижим
имот, представляващ втори етаж от осеметажна административна сграда, находяща
се в гр. София, бул. „********, със застроена площ от 945 кв. м., в общ размер
на 670 690 лв. – на 28.05.2008г.; сумата от 41 580 лв. – задатък по
проданта, а на 13.06.2008г. - остатъкът от обявената продажна цена от
629 110 лв. Не се спори и че на 09.04.2009г. ищецът е заплатил такса в
размер на 3600 лв., като на същата дата ответницата е издала на ищеца постановление
за възлагане, по отношение на процесния недвижим имот. Като безспорно по делото
е отделено обстоятелството, че недвижимият имот е бил възложен от ЧСИ Г.Д.с
постановление за възлагане от 10.06.2008г. по и.д. № 2006781040027 на трето
лице - „М.“ ЕООД. По делото не се спори, че и.д. № 20068620400028/06 е било
прехвърлено на ЧСИ И.Ч.. Установява се, че сумата по горепосочената публична
продан в размер на 670 690 лв. е била възстановена на ищеца на
28.04.2010г. от ЧСИ И.Ч..
Предявен е иск по чл. 74 ЗЧСИ. Отговорността на частния съдебен изпълнител
по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ представлява специален състав на отговорността
за непозволено увреждане. За да бъде ангажирана тя, по делото следва да се
установи, че със свое противоправно и виновно поведение частният съдебен
изпълнител е причинил вреди на страна или трето лице в изпълнителния процес. Претърпените
вреди следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вината за
причиняването им се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД.
С оглед извършването на преценка за възникването на отговорността на
ответника по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ следва да бъде установено дали
действията му, в качеството му на ЧСИ, са били противоправни. Този елемент от
фактическия състав на вземането за обезщетение се състои в процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител –
така Решение № 196 от 20.07.2012 г. по гр. д. № 1555/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС, също Решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127/2012 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС,
Решение
№ 340 от
08.01.2013 г.
по гр. д. № /2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В този
смисъл, отговорността на частния съдебен изпълнител не може да се обоснове с
материална незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение -
Решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
Съгласно Решение № 238 от 30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали
същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата в производството по
обжалване действията на съдебния изпълнител.
Съгласно
Решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС,
по иска с основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ съдът преценява вредата,
противоправността на действията или бездействията на ответника и другите
елементи на фактическия състав на общо основание, но като водещо съобразява
връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия
на частния съдебен изпълнител. Принудителното съдебно изпълнение, при публична
продан включително, е регламентирано като подчинена на процесуални правила
дейност и процесуалното естество на регламентацията не противостои, а обема ѝ
изразява материалноправната законосъобразност на самата дейност, що се отнася
до основанията или последиците от предприети или не действия на частния съдебен
изпълнител в израз на публична власт. От процесуалното естество на регламента
следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност - съдебният
изпълнител констатира и се основава на факт (като волеизявление или друго
обстоятелство, удостоверено по определен ред), с който нормата скрепва негово
задължение за действие, определя съдържанието на самото действие, или предписва
въздържане от действие.
Извършването
на публична продан на имот, който не е собственост на длъжника, само по себе си
не води до ангажиране на гражданската отговорност на частния съдебен
изпълнител. Нормата на чл. 442 ГПК е насочена към взискателя, като насочването на изпълнението към имот, който
не е собственост на длъжника представлява материална незаконосъобразност на
изпълнението – така Определение №81/20.02.2012 по гр. дело № 498/2011 на ВКС,
ГК, I Г.О. Действително, в чл. 499 ГПК е предвидено, че ако с влязло в сила
решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот,
купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на
взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и
от длъжника това, което е получил, като и в двата случая купувачът има право на
лихвите и разноските за своето участие в проданта. Съгласно Решение № 207 от
19.10.2015 г. по гр. д. № 1543/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС обаче,
отстраненият купувач има право да получи внесената от него цена, а когато
сумата е изплатена, освен платената сума отстраненият купувач има право да иска
и законната лихва върху получената сума, считано от деня на внасяне на сумата
по сметката на съдебния изпълнител и направените разноски за участие в
публичната продан. С оглед на това, евинцираният купувач може да иска лихвите
върху платената цена и разноските във връзка с проданта, единствено и само ако
сумата е била изплатена. Конкретният случай не е такъв и на основание чл. 499 ГПК не може да иска възстановяване на лихвите върху внесената цена и разноските
по изпълнителното дело. Участвалото в проданта лице може да търси обезщетение
за вреди от съдебния изпълнител, но единствено при условие, че е осъществен
специалния деликтен състав по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ.
Искът е предявен във връзка с невъзможността ищецът да придобие
собствеността върху процесния недвижим имот, поради това, че той не е бил
собственост на длъжника. Предвид приетото, че при отговорността по чл. 74 ЗЧСИ
противоправността се изразява в процесуална незаконосъобразност на действията
частния съдебен изпълнител по провеждане на изпълнението, следва да се даде
отговор на въпроса извършени ли са процесуални нарушения при провеждане на
публичната на процесния недвижим имот по и.д. № 20068620400028. В конкретния
случай, за да се приеме, че е налице противоправност в поведението на
ответницата, в качеството й на частен съдебен изпълнител, следва да се
установи, че тя е имала задължение да провери собствеността на недвижимия имот,
срещу който е насочено изпълнението и че тя не е изпълнил това свое задължение,
респ. въпреки че е знаела, че имотът не е собствен на длъжника, срещу него е
било насочено принудително изпълнение.
Частният съдебен изпълнител е орган на изпълнителното производство. Макар и
частно лице, на него държавата е възложила осъществяване на публични функции по
принудително изпълнение на граждански притезания. Като правораздавателен орган,
неговата дейност е подчинена на процесуалните правила на ГПК. Задължение за
частния съдебен изпълнител да извърши едно или друго действие възниква ако то е
предвидено в процесуална правна норма и е налице възникнал юридически факт от
хипотезата й. Тези лица нямат задължения за извършването на действия, които не
са предвидени изрично в ГПК или в друг закон.
Съдебният изпълнител извършва проверката дали имотът е бил собственост на
длъжника към момента на налагане на възбраната при пристъпване към опис на
възбранения имот – чл. 483 ГПК /Решение № 128 от 02.06.2016 г. по гр. д. №
335/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Процесуалните правила не предписват
задължението частният съдебен изпълнител да извършва горната проверка, нито към
момента на провеждане на публичната продан, нито на по-късен етап – при
изготвяне на постановлението за възлагане.
Нещо повече, в чл. 18 ЗЧСИ е предвидено, че по възлагане от взискателя
частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да
проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде
пазач на описаното имущество. Подобна възможност е уредена и в чл. 426, ал. 4 ГПК. От тези разпоредби, по аргумент за противното, може да се направи извод,
че при липса на възлагане, респ. искане от взискателя в тази насока, частният
съдебен изпълнител няма задължение да извършва проверки и справки, досежно
имущественото състояние на длъжника, извън изрично предвидената такава по чл.
483 ГПК. Още повече, това възлагане следва да бъде направено от взискател. В
закона не е предвиден ред, по който купувач може да възложи на съдебния изпълнител
извършването на такива действия, нито са налице задължения на органа по
изпълнението да се грижи за интересите на купувача в тази насока, извън
хипотезаиата на чл. 483 ГПК.
Предвид гореизложеното, ответницата е имала задължение да извърши проверка
на собствеността единствено към момента на извършване на описа на имота. Проверката
на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги
или по друг начин – чл. 483 ГПК. Сведения за тежестите съдебният изпълнител
изисква от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и от
службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната – чл.
484, ал. 2 ГПК. Даден акт придобива публичност и се създава презумпция за
знание за него от заинтересованите лица, с вписването му в Служба вписвания.
Видно от представеното по делото Удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания за имот изх.№ 47156/2009, постановлението за възлагане по и.д. 20067810400247
по описа на ЧСИ Г.Д.е вписвано в СВ-София на 18.06.2008г., т.е. след
извършването на публичната продан по и.д. 20068620400028 по описа на
ответницата от 09.06.2008г.
и внасянето на продажната цена по него и във всеки случай след извършването
на описа и налагане на възбраната по това изпълнително дело. По този начин,
доколкото, видно от реда на вписванията, към момента на извършване на описа по
и.д. 20068620400028, имотът е бил собствен на длъжника, ответницата не е
извършила процесуално нарушение като е предприела принудително изпълнение върху
него.
Ищецът навежда доводи, че ответницата е пропуснала да посочи в обявлението
за насрочване на проданта, че върху процесния имот е наложена възбрана по друго
изпълнително дело. Съдържанието на обявление на проданта е уредено в чл. 487 ГПК. В тази разпоредба е предвидено, че се посочва единствено дали имотът е
ипотекиран, но не и дали върху него има възбрани. Наличието на възбрани е част
от съдържанието на описа на имота – чл. 484, ал. 1, т. 3 ГПК. По делото не е
проведено доказване, че е допуснат такъв пропуск в описа и в този смисъл, че е
извършено нарушение на процесуалните правила от страна на ответницата в
качеството й на частен съдебен изпълнител.
Не представлява и нарушение на процесуалните правила, че ответницата е
извършила публична продан на имот, въпреки че друг съдебен изпълнител е
извършил друга публична продан върху същия имот. Законодателят не е ограничил
броя на изпълнителните производства, по които може да е насочено изпълнението
върху един имот. В този смисъл, наличието на друго изпълнително дело, по което
е наложена възбрана върху имота не е пречка за насочване на принудително
изпълнение срещу него. В същото време, по-рано наложената възбрана по едно
изпълнително дело, няма да направи непротивопоставимо на взискателите и
купувачите по него, постановление за възлагане, издадено по изпълнително дело с
по-късно вписана възбрана. Съгласно Решение № 124 от 05.04.2012 г. по гр. д. №
905/2011 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, когато един възбранен имот е продаден от
двама съдебни изпълнители по две изпълнителни дела на двама купувачи, то
законодателят дава предимство на този, който пръв е вписал акта, с който е
придобил собствеността /а не на този, по чието дело е вписана възбраната
по-рано, което проличава от формулировката на разгледания от ВКС въпрос/.
Предвид това, обстоятелството, че върху имота е имало наложена възбрана към
момента на описа, респ. налагане на възбрана по изпълнителното дело, заведено
при ответницата, не може да аргументира процесуална незаконосъобразност на
предприетите от нея изпълнителни действия.
С оглед изложеното, не се установява противоправност в поведението на
ответницата, действаща в качеството си на ЧСИ, изразяващо се в процесуална
незаконосъобразност на предприетите от нея изпълнителни действия по и.д. №
20068620400028.
В допълнение следва да се има предвид, че необходима предпоставка за
провеждане на публична продан върху недвижим имот е налагането на възбрана
върху него. Тази обезпечителна мярка се налага чрез вписване в Служба вписвания
по партидата на длъжника. Вписването има оповестително действие и създава
презумпция за знание – в този смисъл Решение № 424 от 24.01.2012 г. по гр. д. №
1872/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Извършването на проверка на собствеността
на даден имот е част от съдържанието на дължимата грижа, която един купувач на
недвижим имот следва да положи за собствените си работи. В конкретния случай,
при наличието на две възбрани върху процесния имот, ищецът-купувач е следвало
да се осведоми дали е имало образувано друго изпълнително дело по отношение на
длъжника, дали по това дело е насочено изпълнение върху процесния имот и да
предприеме съответните действия за защита на интересите си. Обстоятелството, че
ищецът е участвал като купувач в публична продан по изпълнително дело не води
до по-ниска степен на дължимата от него грижа. С оглед на това, ищецът, следва
да понесе риска и неблагоприятните последици от провеждането на принудителна
продан върху процесния имот по друго изпълнително дело.
Предвид всичко гореизложено, не е възникнал фактическият състав на отговорността
по чл. 74 ЗЧСИ и за ищеца не е възникнало право на обезщетение за претърпени
вреди, като предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на главния иск по чл. 74 ЗЧСИ е осъществена вътрешно процесуалната
предпоставка за разглеждане на евентуално предявения иск по чл. 59 ЗЗД.
Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Частният съдебен изпълнител, макар и титуляр на специалната събирателна
сметка не е носител на вземане към банката за сумите по нея. В случаите, когато
сумите по изпълнително дело са внесени изцяло /постъпили по сметката на
съдебния изпълнител в съответната банка/ те принадлежат на длъжника и имат
характер на депозитни суми, вземане на длъжника към съответната банка, но без
възможност за извършване на разпоредителни действия с тях, съгласно изричната
разпоредба на чл. 455, ал. 2 ГПК с тези суми на длъжника се разпорежда
съдебният изпълнител чрез платежни нареждания – така Решение № 186 от
26.05.2014 г. по гр. д. № 5886/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. С оглед на
това, не може да се приеме, че е налице обогатяване на съдебния изпълнител,
доколкото носител на вземането към банката за натрупаната лихва е длъжникът по
изпълнителното производство.
Не може да се приеме и че е налице неоснователно обогатяване досежно сумата
от 3600 лв. – държавна такса за издаване на постановление за възлагане. Таксите
в изпълнителното производство се дължат с оглед осъществяването на едно или
друго процесуално действие от съдебния изпълнител. Те намират „основанието“ си
в самото извършване на процесуалното действие, а не в резултата, до който то ще
доведе. В този смисъл, таксата се дължи за издаването постановлението за
възлагане, без значение дали последното ще произведе вещно-транслативен ефект.
В случай, че постановлението не прехвърли собствеността върху имота, евентуално
може да се търси обезщетение на основание чл. 74 ЗЧСИ. По този начин, не може да
се приеме, че е липсвало основание за
заплащане на въпросната такса.
В обобщение следва да се посочи приетото в Решение № 186 от 26.05.2014 г. по
гр. д. № 5886/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, че принудителното съдебно
изпълнение, при публична продан включително, е регламентирано като подчинена на
процесуални правила дейност, а обемът й изразява материалноправната
законосъобразност на самата дейност, що се отнася до основанията или
последиците от предприети или не действия на частния съдебен изпълнител в израз
на публична власт. От процесуалното естество на правната уредба следва
съдържанието на изискваната в случая законосъобразност - съдебният изпълнител
констатира и се основава на факт (като волеизявление или друго обстоятелство,
удостоверено по определен ред), с който нормата скрепва негово задължение за
действие, определя съдържанието на самото действие, или предписва въздържане от
действие, поради което при тази дейност не може да настъпи неоснователно
разместване на блага.
Предвид изложеното, не е осъществен фактическият състав на нормата на чл.
59 ЗЗД и за ищеца не е възникнало обезщетение за неоснователно обогатяване,
като предявения от него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора, ответницата има право на разноски, но последната
не е направила искане за присъждане на такива, както и доказателства за
извършване.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.С.С.,
ЕГН **********, действащ в
качеството му на ЕТ „В.С. - П.“, ЕИК*********против
М.А.Г., ЕГН **********, в качеството
на частен съдебен изпълнител, рег. № 862 в КЧСИ, с район на действие СГС, искове,
както следва:
- с правно основание чл. 74 ЗЧСИ за
заплащане на обща сума от 41 800
лв. /тридесет и осем хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за
вреди, претърпени във връзка с и.д. № 20068620400028 по описа на ЧСИ М.Г.,***
действие СГС, формирана от сумата от 3600 лв., обезщетение за направени разходи
на парични средства за заплащане на такса за издаване на възлагателно
постановление; сумата от 2430 лв., пропуснати ползи за получаване на лихва, в
размер на основния лихвен процент, върху внесен от ищеца депозит за участие в
публична продан от 41 580 за периода 28.05.2008г.-28.04.2010г.; сумата от
35 770 лв. – пропуснати ползи за получаване на лихви върху внесен от ищеца
остатък от продажна цена от 629 110 лв. за периода 13.06.2008г. –
28.04.2010г.;
- с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 41 800 лв. /тридесет и осем хиляди и
двеста лева/, с която ответницата се е обогатила неоснователно по и.д. №
20068620400028 по описа на ЧСИ М.Г., рег. № 862 в КЧСИ, формирана от сумата от 3600 лв., направени разходи на парични
средства за заплащане на такса за издаване на възлагателно постановление;
сумата от 2430 лв., лихва по специална банкова сметка ***, в качеството й на
частен съдебен изпълнител, върху внесен от ищеца депозит за участие в публична
продан от 41 580 за периода 28.05.2008г.-28.04.2010г.; сумата от
35 770 лв. – лихва върху внесен от ищеца остатък от продажна цена от
629 110 лв. за периода 13.06.2008г. до 28.04.2010г., ведно със законна
лихва, считано от завеждане на исковата молба – 26.05.2013г. до окончателното
заплащане на сумата.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: