№ 461
гр. Перник, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200785 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2929201 на ОД на МВР
Перник, с който на В. Д. Ч., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 07.08.2019г. в 13:02 часа, в гр.
Перник, ул. „Юрий Гагарин”, до бившата фирма Ескада, тъй като в населено
място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е заснет лек
автомобил „БМВ 118 Д” с рег. № ******** със скорост от 71 км/ч, при което
превишението е 21 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство
№ 11743d0.
По изложени в жалбата доводи В. Д. Ч. моли ЕФ да бъде отменен, като
издаден при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното
производство, за което е редовно призован. Не се явява и негов
пълномощник.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
1
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 07.08.2019г. в 13:02 часа на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник, до
бившата фирма Ескада преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „БМВ 118 Д” с рег.
№ ******** със скорост от 74 км/ч при общо разрешена такава на движение
в населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р.М.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 08.08.2019г.
с рег. № 1158р-6324. В същия било удостоверено използването на
споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в
посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело-
от 11:45 часа до 13:30 часа, посоката на задействане (приближаващ трафик)
при стационарен режим на измерване, ограничението на скоростта в пътния
участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак, променящ общо
разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на В. Д. Ч., ЕГН **********. В
отсъствие на последната, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу нея процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от
минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване
на скорост до 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 71 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 21
км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП й е наложено на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 100 лв.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че лек автомобил „БМВ 118 Д” с рег. № ******** е
собственост на В. Д. Ч., което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата
кореспондира с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо
средство – снимка № 11743D0/0127151 от 07.08.2019г., установяваща, че на
07.08.2019г. в 13:02 часа лек автомобил с рег. № ******** е засечен със
скорост от 74 км/ч, която съвпада с обективираната такава от 71 км/ч в
процесния фиш, предвид приспаднатия толеранс за допустимата техническа
грешка.
Съдебният състав кредитира към доказателствения материал
2
протокола от 07.08.2019г. за използване на автоматизираното техническо
средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., ведно
със снимка, удостоверяваща неговото разположение, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. доказващо,
че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под
№ 5126, протокол за последваща проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018г.,
приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични
характеристика на процесната система, заповед № 313з-461 от 12.03.2018г. на
директора на ОД на МВР Перник и писмо изх. № 22/слу-3944-(1) от
14.06.2022г. на Община Перник, ведно със схема за организация на
движението е в посочения район.
От правна страна:
Съдът прие за безспорно доказано, че В. Д. Ч. е субект на извършеното
нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към датата на
нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с което
нарушението е извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат и
възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице
доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок
от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът
прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия
факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и
правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
В процесния ЕФ безспорно е записано, че нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е посочен неговия
идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. надлежно е документиран същия индивидуален
номер на използваното автоматизирано техническо средство, заснело
процесното нарушение. Същевременно от приложеното удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от
Български институт по метрология за преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, като
удостоверението е със срок на валидност 07.09.2021г. От приложеното писмо
изх. № 20-00-38-2 от 19.06.2019г. от Български институт по метрология, се
установява, че е извършена първоначална проверка на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743d0 и че
същата съответства на одобрения тип. От приложения протокол № 55-С-ИСИ
от 11.10.2018г. от извършена на 10.10.2018г. проверка на мобилната система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 5126 в
регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване, се
установява че е извършена периодична проверка на описаната преносима
система и че същата съответства на изискванията на одобрения тип
Следователно налице са достатъчно доказателства относно типа на
автоматизираната техническа система и нейната техническа годност, което
3
води до извод, че контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на
чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Позоваването в жалбата на ТР № 1 от 26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на
ОС на ВАС е некоректно, тъй като именно с оглед съобразяване със
задължителните му указания е въведено изменение на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с
ДВ, бл.19 от 2015г. В този смисъл и в §6, т.65 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП изрично е дадено легалното определение на понятието
автоматизирани технически средства и системи, за които е посочено, че това
са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Процесното
нарушение е установено чрез техническо средство, което е било стационарно
разположено временно на пътния участък и изрично записано в ЕФ, като
същевременно е одобрено и проверено по надлежния ред, с оглед изложените
по-горе съображения.
При наличието на тези доказателства административнонаказващият
орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на
нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по
отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което и са неоснователни наведените в
жалбата твърдения в обратна насока.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен със
стационарното автоматизирано техническо средство, удостоверява с
необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ
обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение с № 11743D0/0127151 от 07.08.2019г. скорост от 74
км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на
констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното
техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта,
като същата е редуцирана на 71 км/ч, като е конкретизирана и разликата
между засечената и разрешената скорост – 21 км/ч. Следва да се отбележи, че
4
в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а
установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие
или неяснота при определянето на наказуемата скорост.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в
ЕФ, заснет при приближаващ трафик, като пресечната точка на маркерите на
изображението е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем
по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, но и времевия отрязък през който системата е
работила, режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че
посоката на задействане на АТТС е била насочена в двете посоки, т.е. същото
е заснемало както отдалечаващите се, така и приближаващите се автомобили,
което по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на
процедурата, след като самият законодател е приел, че техническото средство
може да бъде насочено и в двете посоки и да заснема както приближаващи се,
така и отдалечаващи се автомобили. Конкретизираният по недвусмислен
начин времеви отрязък през който системата е работила налага извод, че
непосочването на конкретните номера на първото и на последното
изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да
се приеме, че процедурата по издаване на ЕФ е опорочена или материалният
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на
процесната снимка – 13:02 часа е именно в периода през който системата е
била експлоатирана. В протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че
в процесния участък е важала общо разрешена скорост на движение от
50км/ч, както и че не е била налице сигнализация с пътен знак за различна от
тази скорост. Общото ограничение от 50 км/ч по несъмнен начин се доказва и
от писмо изх. № 22/слу-3944-(1) от 14.06.2022г. на Община Перник, ведно със
схема за организация на движението в посочения район, които категорично
потвърждават и визираната от наказващият орган правна квалификация на
нарушението като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият състав констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно
описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл.
189, ал.4 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него
недвусмислено е посочено, че местоизвършването на нарушението е в
населено място - в гр.Перник, ул. „Юрий Гагарин”, до бившата фирма Ескада,
което е напълно достатъчно да се индивидуализира и конкретизира този
реквизит, описващ нарушението.
Съдът посочи по-горе в настоящето решение, че чл. 189, ал.4 от ЗДвП
е специална норма за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган, поради което
акцентира, че в случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща
необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима.
За ЕФ, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено,
че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено
по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.
Законодателят не е въвел пълно приравняване между ЕФ и наказателното
5
постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите,
визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Затова липсата на означена дата на издаване на процесния ЕФ
и посочване на длъжностно лице, което го е издало не представляват
нарушения на процесуалните изисквания към формата и съдържанието на
обжалвания ЕФ, и не водят до съществени процесуални нарушения, каквито
твърдения са изложени в жалбата.
Не съставлява отменително основание обстоятелството, че ЕФ не е
подписан, тъй като не съществува такова изискване. И това е логично, тъй
като изявлението, обективирано върху електронния фиш, съставлява
автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител
данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото
устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави
посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и
целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП - да се елиминира субективният човешки фактор при
установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез
установяване на същите посредством техническо средство.
Съдът не споделя направеното възражение в жалбата, че ЕФ е
незаконосъобразен, предвид изтекла погасителна давност, тъй като
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяването на наказателното производство по давност в НК. В конкретния
случай обикновената давност за преследване е три години съгласно чл. 80,
ал.1, т.5 от НК и след като нарушението е извършено на 07.08.2019г. от този
момент тя е започнала да тече. С оглед чл.81 ал.2 от НК е била прекъсната на
18.05.2022г., когато на жалбоподателя е бил връчен процесния ЕФ, от която
дата е започнала да тече нова тригодишна давност, която към настоящия
момент не е изтекла. Не е изтекла и абсолютната давност по чл. 81, ал.3, вр.
чл. 80, ал.1, т.5 от НК от четири години и шест месеца, която е започнала да
тече от 07.08.2019г. (датата на нарушението) и ще изтече на 07.02.2024г.
Не е налице и хипотезата на изпълнителската давност по чл. 82 от
ЗАНН, с изтичането на която се погасява възможността да се осъществи
изтърпяване на наложеното административно наказание, тъй като същата
настъпва едва след влизане в сила на ЕФ, с който е наложено наказанието,
което обстоятелство не е настъпило за процесния фиш.
Относно маловажност на нарушението:
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от
Наказателиня кодекс (относими към датата на неговото извършване), тъй като
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност на нарушение от
този вид. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид
деятелност, още повече че към настоящия момент законодателят с
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключил приложението на чл.
28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е
неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
6
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 21 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което и
законосъобразно отговорността на В.Ч. е ангажирана на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП като й е наложено административно
наказание глоба в предвидения абсолютен размер от 100 лв (сто лева), който
не може да бъде редуциран по силата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 2929201 на ОД на МВР
Перник, с който на В. Д. Ч., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.
21, ал.1 от същия закон, извършено на 07.08.2019г. в 13:02 часа, в гр. Перник,
ул. „Юрий Гагарин”, до бившата фирма Ескада, тъй като в населено място
при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е заснет лек
автомобил „БМВ 118 Д” с рег. № ******** със скорост от 71 км/ч, при което
превишението е 21 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство
№ 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7