Решение по дело №3706/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263989
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Илиана Валентинова Станкова
Дело: 20201100103706
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                            СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. № 3706/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ  и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът В.Б.Г. твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 29.11.2019 г., в гр. София, в следствие противоправното поведение на водача на л.а. „БМВ 318И”, с рег. № *****М.М.Т.. Твърди, че пресичала пътното платно от дясно на ляво и изчаквала преминаващите в насрещното платно автомобили, когато била застигната от попътно движещия автомобил и била ударена от него. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „З.А.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от претърпените увреждания – фрактура на бедрената шийка и контузия на главата. Твърди, че й било проведено оперативно лечение, при което била подменена изцяло тазобедрената става, като на 09.12.2019 г. била изписана за домашно лечение, а в периода 28.01.2020 г. – 05.02.2020 г. провела лечение с нискочестотни токове, електростимулация и аналитична лечебна физкултура. Сочи, че първите дни от лечението били съпроводени с интензивни болки и спазването на постелен режим с невъзможност да се обслужва сама и е била зависима от чужда помощ, а в последствие започнала да се придвижва с помощни средства, като през целия период на лечение търпяла болки и страдания и социално-битови ограничения. Сочи, че и към момента на предявяване на иска все още има накуцваща походка и болки. Твърди, че произшествието оказало и силно въздействие върху психиката й, довело до остра стресова реакция със страхови изживявания и допълнително утежнило състоянието й на биполярно афективно разстройство, предизвикано от скорошната загуба на съпруга й. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 80 000 лева. Сочи, че е сторила разходи за лечение в размер общо на 4400,34 лева. Претендира горните суми, както и лихва за забава от 18.12.2019 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното плащане, както и разноски.

Ответникът „З.А.” АД оспорва иска. Оспорва да е налице противоправно поведение на застрахования при него водач, като твърди, че се касае за случайно събитие, евентуално прави възражение за съпричиняване, поради неправилно пресичане от страна на ищеца на пътното платно. Оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение за настъпване на произшествието при условията на случайно деяние – че застрахованият при него водач не е могъл да предвиди и/или да предотврати настъпването на вредоносния резултат, евентуално възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.

На 29.11.2019 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 17,40 г. в гр. София, на ул. „проф. Александър Танев“ е настъпило ПТП между участник 1 – л.а. БВМ, модел 318 И, с рег. № *****, управляван от М.М.Т. и пешеходката В.Б.Г., като в протокола е посочена работна диагноза на пешеходката фрактура на таз. В протокола като причини и обстоятелства за настъпване на произшествието е посочено, че водачът на лекия автомобил се движел по бул.“проф. Александър Танев“  с посока от Околовръстен път към ул. „Филип Аврамов“ като срещу бл. 460 участва в ПТП с пресичащата от ляво на дясно пешеходка В.Б.Г..

Според епикриза, издадена от „Клиника по ортопедия и травматология“ на УМБАЛ „Св.Анна“ АД ищцата е постъпила в клиниката на 29.11.2019 г. и е изписана на 09.12.2019 г., като й е проведено оперативно лечение чрез ендопротезиране, като е изписана с предписание за придвижване с две помощни средства и отбременяване на оперирания крайник и антикоагулантна профилактика.

Според показанията на свидетелката Е.Г.Л.тя е дъщеря на ищцата. Свидетелката сочи, че в деня на инцидента двете с майка и били вкъщи, тъй като в този период, ищцата й помагала за отглеждането на двете й деца. Майка й слязла до магазина и след 20-30 минути й се обадили, че е пред блока, а когато слязла майка й лежала неподвижна, плачела и повтаряла, че много я болят таза, слабините и главата. От болницата я изписали на количка, тъй като била неподвижна, като първите 15 дни у дома на свидетелката също не се движела, била само на легло и на памперси, като се оплаквала от силни болки в таза. Според показанията на свидетелката, в остатъка от възстановителния период майка й се прибрала в гр. Ловеч, където ежедневно за нея се грижела другата й дъщеря. След около месец и половина след операцията майка й започнала да се изправя в седнало положение в леглото, като друг човек трябвало да й помага с преместването на крака. Според показанията на свидетелката Л., майка й оставила патериците някъде юли месец 2000 г., като и към момента на депозиране на показанията й /02.02.2021 г./ тя все още имала накуцваща походка, има ограничение в движенията и не може да кляка, несигурна е при ходенето и при пресичане на улица.

Според заключението на автотехническата експертиза, по данни от протокола за оглед и сателитна снимка вещото лице е изготвило мащабна схема на местопроизшествието, мястото на удара е на ул. „Проф. Ал. Танев“, срещу бл. 460, а по ширината на пътното платно – върху бялата средна разделителна линия на 4,20 м. вляво от десния бордюр и 8,6 м. в дясно от левия бордюр. След изчисления на база данните за място на удара и това за спиране на лекия автомобил вещото лице сочи, че към момента на удара и преди ПТП скоростта му на движение е била около 50 км/ч.. Вещото лице сочи, че на мястото на удара не е налице пешеходна пътека, а същото е срещу пътечка, по която пешеходците се придвижват към магазин Билла, като най-близката обозначена пешеходна пътека е на около 180 м. пред магазин Лидъл, а в близост до мястото на произшествието са налице пешеходни пътеки тип „пешеходен преход“ преди и след блок 460 А, от който е идвала пешеходката. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, като пешеходката е била в зоната на осветяване на фаровете на лекия автомобил на къси светлини. Вещото лице сочи, че причина за произшествието е както пресичането на пешеходката на място неопределено за това, така и задържането й на разделителната линия, което е създало допълнителна опасност, тъй като неподвижния пешеходец е по-невидим. Причина за произшествието е и липсата на проявено внимание от страна на водача на лекия автомобил, липсата на своевременно реакция и предприемане на аварийно спиране.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза в следствие на процесното ПТП ищцата е получила счупване на шийката на лява бедрена кост като е проведено оперативно лечение, изразяващо се със смяна на лява тазобедрена става с изкуствена. Вещото лице сочи, че обичайният възстановителен период е шест месеца, като при ищцата е налице ограничение във въртеливите движения на крака, като той не може да се изпратя напълно на 90 градуса, а на 60, както и че настрани се отвежда наполовина. Вещото лице сочи, че при личен преглед на ищцата е констатирана накуцваща походка, както и оперативен белег, както и че интензивни са били болките през първите 20-30 дни след произшествието. Според експертизата, представените към исковата молба платежни документи са във връзка с проведеното лечение на ищцата на увреждането, настъпило от процесното ПТП.

Предвид събраните по делото писмени, гласни доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е настъпило в следствие виновното и противоправно поведение на свидетеля М.М.Т., като водач на л.а. „БМВ”, с рег. № *****, която към момента е нарушила правилото на чл. 20, ал. 2, изр. последно ЗДвП.

      По възражението за съпричиняване.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.  Тежестта на доказване на тези факти е у ответника.

В настоящия случай се установи, че ищцата е пресичала пътното платно на необозначено за това място, като в близост не е имало обозначена пешеходна пътека, но е имало пешеходни пътеки, тип „пешеходен преход“ – в началото и края на блока, пред който ищцата е пресичала. Г. е имала видимост към приближаващия лек автомобил „БВМ“. Ето защо съдът намира, че с поведението си тя е нарушила правилата на чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е пресичала пътното платно на място, което не е пешеходна пътека и без да съобрази приближаващия лек автомобил и неговата скорост на движение. При съпоставка противоправното поведение на делинквента и пострадалия с оглед приноса им към вредоносния резултат, съдът съобразява характера и тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки от двамата причинители, като с по- голяма тежест се характеризира нарушението на водача на моторното превозно средство. В тази връзка следва да се отбележи, че законът с по-голяма строгост подхожда към противоправното поведение на водачите на моторни превозни средства, пред това на останалите участници в движението по пътищата, тъй като управляването на МПС представлява дейност, която по естеството си съдържа повишена обществена опасност и несъобразяването на правилата по осъществяването й е по- укоримо / в този смисъл е и задължителната практика на ВКС- в този смисъл е и практика на ВКС - решение № 33/04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ІІ т.о. , решение № 52/ 08.05.2014г. по т.д. № 1498/ 2013г. на ВКС, ІІт.о., решение № 118 от 27.06.2014г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Съдът съобразява и конкретните обстоятелства относно пътната обстановка - намалена видимост, поради тъмната част на денонощието, наличие в близост на пешеходни пътеки тип „пешеходен проход“, обстоятелството, че произшествието е станало в жилищен квартал. Предвид изложеното съдът намира, че приносът на пострадалата В.Б.Г. в настъпване на произшествието и вредоносният резултат следва да бъде определен в размер на 1/5.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от В.Б.Г., болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 60 000 лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на пострадалата към датата на произшествието, че лечението е наложило оперативна интервенция с поставяне на изкуствена става, общия оздравителен период, посочен от вещото лице от 6 месеца и обстоятелството, че при ищцата е налице накуцваща походка, както и ограничение в движението на долния лев крайник. При определяне на размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че продължителният оздравителен период е довел до неудобства в битов и социален план за продължителен период от време, както и интензивни болки и спазване на постелен режим за продължителен период от време. Съдът взема предвид, че обичайно произшествие от типа на процесното представлява стресова ситуация. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата конюктура в страната към датата на деликта, както и предвидените в закона лимити на отговорността на застрахователя.

Предвид изложеното предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 48 000,00 лева, а този за имуществени вреди – за сумата от 3520,27 лева, при отчитане приноса на пострадалата и отхвърлени за горницата до пълния предявен размер от 80 000,00 лева за неимуществените вреди и 4400,34 лева – за имуществените вреди.

Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на ВКС, т.д. № 2466/2018 г.

В настоящия случай се установява, че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 18.12.2019 г., поради което на ищеца следва да бъде присъдена и лихва за забава от дата 18.12.2019 г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Ч.А.Н. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 1869,13 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2060,81 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 225,92 лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 225,95 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК: **********, да заплати на В.Б.Г., ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 48 000 лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 29.11.2019 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на М.М.Т., като водач на л.а. с рег. № *****, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило счупване на тазобедрена става на ляв крак, наложило оперативната й подмяна с изкуствена става и преживян стрес, както и сумата в размер на 3520,27 лева - разходи за заплатени медицински изделия и лекарства, ведно с лихва за забава, считано от 18.12.2019 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лева и иска за имуществени вреди до пълния предявен размер от 4400,34 лева.

ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК: ********** да заплати на Ч.А.Н. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 1869,13 лева.

ОСЪЖДА „З.А.” АД, ЕИК: ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 2060,81 лева – държавна такса и разноски за депозити за вещи лица в размер на 225,92 лева.

ОСЪЖДА В.Б.Г., ЕГН: ********** да заплати на „З.А.” АД, ЕИК: **********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 225,95 лева - разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                                          СЪДИЯ: