ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15613
гр. София, 20.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно гражданско
дело № 20211110151931 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Депозирана е молба от длъжниците „фирма“ ООД, СТ. Г. Г. и Р. Т. П. и за спиране
на незабавното изпълнение, допуснато със заповед от 23.09.2021г., с която е
разпоредено да заплатят на кредитора „Юробанк България“ АД сумата от 3 678,72
евро, представляваща главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес
оборудване“ № BL16366 от 14.05.2008г. и анекс № 1 от 24.10.2016г., анекс № 2 от
02.04.2018г. и анекс № 3 от 21.07.2020г. към него, ведно със законна лихва от
03.09.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 7,34 евро за
периода от 31.05.2021г. до 31.05.2021г., мораторна лихва в размер на 51,60 евро за
периода от 31.05.2021г. до 01.09.2021г., такса в размер на 0,03 евро за периода от
12.04.2021г. до 01.09.2021г., както и сумата от 729,24 лв. разноски по делото.
Сумите са удостоверени с извлечение от счетоводните книги на банката към
02.09.2021г.
При извършената проверка съдът констатира, че молителите са подали възражения
срещу заповедта в законоустановения срок, заедно с което са направили искане за
спиране на допуснатото незабавно изпълнение. В молбата длъжниците излагат доводи,
че претендираните от заявителя вземания се основават на неравноправни клаузи по
договор, сключен с потребители, с оглед високия лихвен процент и прекомерните
разходи за обслужване на кредита, както и че неправилно е изчислен размерът на
вземанията, тъй като не са отчетени извършените от длъжниците плащания на
16.07.2021г.
Съдът като се запозна с данните по делото намира следното:
За да бъде основателно, искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК следва да е
подкрепено с убедителни писмени доказателства за несъществуването на вземанията,
1
каквито в настоящия случай не са представени.
Длъжниците излагат доводи, че вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, както и че неправилно е изчислен размерът на
вземането по договор, сключен с потребител. И двете хипотези касаят договор,
сключен с потребител, каквато хипотеза в случая не е налице по отношение на
длъжника „Амина Инжинеринг“ ООД, който е търговско дружество и съответно не е
потребител по смисъла на закона. Разпоредбите, на които се позовава солидарния
длъжник СТ. Г. Г., макар и физическо лице, също са неприложими по отношение на
него, доколкото се касае за физическо лице, което е приело да бъде гарант за
изпълнението на задължения на търговско дружество, поради връзката от
функционално естество, която то има с това дружество, тъй като е управител на
дружеството-длъжник. С оглед изложеното, исканията на длъжниците „Амина
Инжинеринг“ ООД и СТ. Г. Г. по чл.420,ал.2,т.2 и т.3 ГПК са неоснователни и следва
да бъдат оставени без уважение.
Относно твърденията на длъжника Р. Т. П. за неравноправност на определени
клаузи от договора за потребителски кредит съдът намира следното:
От сравнителното тълкуване на разпоредбите на закона може да се изведе, че
неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели
и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг.
от чл.143, чл.145, чл.147 ЗЗП. В случая видно от представения по делото договор за
банков кредит, продукт „Бизнес оборудване“ № BL16366 от 14.05.2008г. и анекс № 1 от
24.10.2016г., анекс № 2 от 02.04.2018г. и анекс № 3 от 21.07.2020г. към него, страните
са постигнали съгласие договорната лихва да е в размер на 2 % за първите 36 месеца от
датата на подписване на анекс № 3, а за периода от 37-мия месец до пълното
издължаване на кредита върху дълга да се начислява годишна лихва при променлив
лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 1,95%. Следователно съдът намира, че се
касае за възможност банката едностранно да променя лихвения процент въз основа на
обективен критерий, независещ от волята на едната от страните по правоотношението,
което не обосновава неравноправност на клаузата. Отделно от това, следва да се
отбележи, че по делото липсват доказателства въз основа на твърдяната неравноправна
клауза банката – кредитор едностранно да е увеличила договорната лихва през
процесния период. Липсват и данни и за неправилно е изчислен размер на вземането по
договора, поради което искането на длъжника П. е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на „фирма
ООД, ЕИК ........., СТ. Г. Г., ЕГН ********** и Р. Т. П., ЕГН **********, за спиране на
незабавното изпълнение, допуснато със заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ от 23.09.2021г. по ч.гр.д. №51931/2021г. по описа на СРС, 77-
ми състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 12.07.2017г. и е
образувано изп. дело №20218380413355 на ЧСИ Милен Бъзински, с рег. № 838, с
район на действие СГС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3