№ 3
гр. С., 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600593 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С протоколно определение от 02.11.2022г. по ЧНД № 1104 / 2002г. на СлРС на
осъдения Н. Д. М. е определено едно общо наказание по НОХД № 1352 / 2021г., по НОХД
№ 376 / 2022г. и по НОХД № 642 / 2022г. и трите на СлРС, а именно лишаване от свобода
за срок от една година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. На
основание чл. 24 от НК определеното общо наказание е увеличено със шест месеца. Съдът е
определил увеличеното общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет
месеца осъденият М. да изтърпи при първоначален строг режим. Към така определеното и
увеличено общо наказание е присъединено наказанието Глоба в размер на 2 000 лв. От
определеното и увеличено общо наказание е приспаднато е времето, през което М. е бил
задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите,
включени в съвкупността.
В законния срок определението е обжалвано от служебния защитник на осъдения в
частта относно приложението на чл. 24 от НК. В частната жалба се твърди, че определението
в тази му част е необосновано и несправедливо. При определяне на наказанията по трите
дела, включени в съвкупността, съдът отчел наличието на изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства. Поведението на осъденото лице не се отличавало с опасности и
1
наложеното увеличение на наказанието с шест месеца не било насочено към изпълнение на
целите на чл. 37, ал. 1 от НК. Осъденият вече бил понесъл последиците от престъпното си
поведение и от факта, че извършил деянията в условията на опасен рецидив. Искането е
въззивният съд да отмени определението в обжалваната част – относно приложението на чл.
24 от НК.
В с.з. пред въззивната инстанция осъденият М. и назначеният му служебен защитник
се явяват лично и поддържат жалбата. Защитникът твърди, че определението в обжалваната
част е несправедливо и следва да бъде отменено. Алтернативно моли ако съдът счете, че
има основание за увеличението, да го намали на два месеца предвид младостта на осъдения
и това, че имало многобройни смекчаващи обстоятелства при трите кумулирани присъди.
Осъденият М. моли да се отмени или намали наложеното му по реда на чл. 24 от НК
допълнително наказание.
Представителят на ОП – С. счита жалбата за неоснователна. Предлага окръжният
съд да потвърди обжалваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно.
С.ският окръжен съд, след цялостна проверка на определението, независимо от
основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.
313 и чл. 314 НПК, установи СЛЕДНОТО:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Осъденият Н. Д. М. е на 23 години, роден на 13.05.1999г. Има 19 самостоятелни
влезли в сила присъди, за деяния извършени от него в периода 11.10.20016г. – 07.02.2022г.
Последните му осъждания както следва:
С влязла в сила на 04.04.2022г. присъда по НОХД № 1352/2021 г. СлРС за извършено
на 17.08.2021г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца при
първоначален строг режим и глоба в размер на 2 000 лв.
С влязло в сила на 12.04.2022г. споразумение по НОХД № 376/2022г. СлРС за
извършено в периода от 04.02.2022г. до 07.02.2022 г. престъпление по чл. 196, ал.1,
т.2, вр.чл. 195, ал.1, т.3, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл. 20, ал.2, вр.чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим.
С влязло в сила на 13.07.2022г. споразумение по НОХД № 642/2022г. СлРС за
извършено в периода от 04.02.2022г. до 07.02.2022 г. престъпление по чл. 216, ал.1,
вр.чл. 26, ал.1 от НК и за извършено в периода от 02.02.2022г. до 05.02.2022г.
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал.1, т. 3 и 4, вр.чл. 194 ал.1, вр.чл. 29,
ал.1, б. „а“ и „б“, вр.чл. 26, ал.1 от НК, за които му е определено едно общо наказание
наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
С протоколно определение от 02.11.2022г. по ЧНД № 1104 / 2022г. на СлРС на
2
осъдения Н. Д. М. е определено едно общо наказание по така посочените три присъди, а
именно най – тежкото от всички наложени наказания - лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Със същото
определение на основание чл. 24 НК общото наказание лишаване от свобода е увеличено с
шест месеца. Предвид обстоятелството, че не са изтекли пет години от изтърпяването на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, при условията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК, съдът е постановил определеното и увеличено общо наказание лишаване от
свобода за срок от една година и десет месеца осъденият М. да изтърпи при първоначален
строг режим и е приспаднал времето през което той е бил задържан или е изтърпявал
наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите, включени в съвкупността.
Към определеното и увеличено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година
и десет месеца районният съд е присъединил и наложеното на осъдения по НОХД № 1352 /
2021г. на СлРС наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.
Решаващият съд законосъобразно е преценил, че са налице изискуемите от закона
предпоставки за групиране на наказанията по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23 НК и за
приложение разпоредбата на чл. 24 НК. Деянията по трите присъди, включени в
съвкупността са извършени за много кратък период от време 17.08.2021г. – 07.02.2022г.
Съобразявайки и данните за личността на осъдения, който е започнал престъпната си
дейност още през 2016г. като непълнолетен; обстоятелството, че същият има и още 16
самостоятелни присъди, както и тежестта на извършените престъпления (квалифицирани
състави на кражба, извършени в съучастие с други лица и държане на високорискови
наркотични вещества без надлежно разрешително), обуславят необходимостта осъденият да
бъде изолиран за по-дълъг срок от обществото. Поради това, въззивната инстанция също
счита, че наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца следва да се увеличи, тъй като срокът му не е достатъчно дълъг за постигане целите
на закона. Обосновано, в рамките на закона и в съответствие с доказателствата по делото,
наказанието лишаване от свобода е увеличено с шест месеца. Характерът и тежестта на
деянията, които са извършени от осъдения М. в твърде кратък срок, проявената от него
престъпна упоритост и явното незачитане установените норми на поведение, миналите му
осъждания и ефективно изтърпяване на наказания лишаване от свобода, рефлектират върху
степента на обществената му опасност, която е завишена. Всички тези обстоятелства налагат
извода, че поправянето и превъзпитанието на осъдения М. би се постигнало с увеличение на
общото наказание със срока, определен от районният съд. Обстоятелството, че част от
наказанията, включени в съвкупността са определени при условията на чл. 55 от НК (по
НОХД № 642 / 2022г. на СлРС и по НОХД № 376 / 2022г. на СлРС) е ирелевантно за
приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК. Освен това, в случая наказанията по
посочените две дела са определени по чл. 55 от НК предвид чл. 381, ал. 4 от НПК, а не
поради констатирано наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства
и доводите на защитата в тази насока са неоснователни. Така определеният от първата
инстанция общ обем наказателна принуда и според въззивната инстанция е най – подходящ,
за да мотивира осъдения към съобразяване и спазване на установения в страната правов
3
ред. По изложените съображения въззивният съд приема, че определението на СлРС следва
да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 334,, т. 6 и чл. 338 от НПК, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 02.11.2022г. по ЧНД № 1104 /
2022г. на Районен съд – С..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4