Решение по дело №15027/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1700
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20173110115027
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е           

                                                                

                                                      1700/22.4.2019г., гр.Варна

                             

                         В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 Варненски районен съд, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 22.03.2019г.,  в състав:

                                                                

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при секретаря АТАНАСКА И., като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 15027 по описа за 2017 год. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството пред ВРС е образувано по иск на В.Г.Т. ЕГН **********,*** и М.И.Т. ЕГН **********,***, двамата със съдебен адрес:***, оф.11, тел.: ***- чрез адв.И.Д. срещу Е.К.К. ЕГН **********,*** и С.Т.К. ЕГН **********,***, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че  последните не са собственици на лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№***, с рама ***, двигател ***.

Според изнесеното в исковата молба, през 2015г., в условията на СИО, ищците са придобили правото на собственост върху лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, с рама ***и двигател***. След закупуването му, същото е било регистрирано на името на  В.Г.Т. ЕГН **********,*** 7559 MP, за което е било издадено и свидетелство за регистрация №*** от 04.03.2015г.

Лятото на 2016г., ищците взели решение да продадат посоченото МПС-во и да си закупят друго. Разглеждайки пазара на автомобили през м.октомври 2016г., В.Г.Т. ЕГН ********** видял в сайта Mobile.bg , че в гр.Варна се продава джип марка Волво ХС90. В обявата било обявено, че е възможен и бартер за луксозно комби.   Ищците позвънили на посочения за връзка телефон и така се свързали с първия ответник, който потвърдил нейната актуалност.

С цел оглед на автомобилите, страните си уговорили среща за след няколко дни в гр.Обзор общ.Несебър обл.Бургас. Срещата се осъществила между първия ищец и първия ответник. На нея са били огледани и изпробвани двата автомобила.  Постигнато било съгласие за замяна на автомобилите, като ответниците да пристигнат до гр.Бургас, за да се извърши замяната.

На 28.10.2016г., ответникът К. пристигнал в гр.Бургас с джипа, но състоянието на МПС-во не било същото, в което е било при огледа и пробата в гр.Обзор. В.Г.Т. с ЕГН **********  установил, че двигателят на джипа работел много лошо и чукал силно. Скоростната кутия не включвала добре и от нея се чувало шум. Ходовата част на автомобила е била разбита.

В.Г.Т. заявил на Е.К., че се отказва от замяната, тъй като автомобила не е в същото състояние, като при предходната им среща, и в този му вид става единствено за продажба на части. В проведения разговор той споделил, че вече втори месец не успявал да продаде джипа в гр.Варна, затова предложил да го остави в гр.Бургас, като упълномощи В.Г.Т. с ЕГН **********    да го продаде, ако се намери клиент в града.

Уверил В.Г.Т., че има клиент, търсещ луксозно комби като неговото, затова и предложил да го вземе, за да го продаде бързо в гр.Варна.  В.Г.Т. се съгласил с предложението на Е.К., защото от доста време  не успявал да продаде автомобила си в гр.Бургас.

Затова В.Г.Т. ЕГН **********   и Е.К.К. ЕГН ********** изготвили и заверили нотариално пълномощни, с права за продажба на автомобилите. К. взел  автомобила на ищците, а неговият и на ответницата оставил в гр.Бургас.

Скоро след това, В.Г.Т. ЕГН **********  , намерил купувач на джипа - марка Волво. Доколкото обаче след закупуването му, ответниците не били извършили регистрация на промяната на собствеността /имали само договор, не и талон за пререгистрация в КАТ/, наложило се първо да бъде извършена такава в КАТ-Варна и едва след това, да се прехвърли на новия купувач.

В.Г.Т. ЕГН **********    пристигнал с джипа до КАТ-Варна, но при проверката се установило, че двигателят му е сменян и номерата не отговарят на тези, посочени в наличния документ за собственост. Обадил се на отв.К. ***, като му обяснил проблема. Едва тогава отв.К. му казал, че няколко дни преди да остави автомобила при тях в гр.Бургас е сменил двигателя, но забравил да съобщи това на ищеца Т.. Тъй като от КАТ искали фактура, за да могат да извършат регистрацията, ищецът и ответникът отишли в сервиза, където е била извършена смяната на двигателя. Докато изчаквал К. в двора на сервиза, В.Г.Т. бил заговорен от един от работниците, който го осведомил, че няколко дни преди срещата в гр.Бургас, в сервиза е била извършена замяна на много части от МПС-во, като са му били сложени стари части, а неговите са били взети. Сменен е бил целият двигател, части по ходовата част, и части от скоростната кутия.

На 08.11.2016г. в гр.Бургас,  като редовно упълномощен от ответниците, ищецът В.Г.Т. ЕГН **********  прехвърлил въз основа на издадено от КАТ ново свидетелство за регистрация с договор, с нотариална заверка на подписите, правото на собственост на джип Волво ХС90, на трето лице-купувач, за което уведомил отв.К.. Получената цена от продажбата, по предложение на отв.К. задържал до продажбата на неговия автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№ ***, като договорката помежду им била двете суми впоследствие след тази продажба да се прихванат до размера на по-ниската от тях, а разликата да бъде изплатена на другата страна.

През март 2017г. ищецът В.Г.Т. ЕГН ********** и съпругата му взели решение да не продават собствения си автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№ ***, и за целта на предварително уговорена среща с отв.К. на 16.03.2017г., В.Г.Т. ЕГН ********** връчил на отв.К. изявление за оттегляне на дадените му пълномощия за продажбата на този автомобил. Отв.К. предложил връщането на автомобила след 10дни, но преди този срок ищецът В.Г.Т. ЕГН ********** отново отправил към отв.К. претенция за предаване владението на автомобила, при което получил отказ за предаване. Ищецът В.Г.Т. ЕГН **********, с оглед така полученият отказ, сигнализирал на тел.112 за случващото се, след което вследствие предприети действия от Първо РУП, автомобилът бил запечатан и оставен на паркинга на управлението,  вече по повод развила се проверка за обсебване на лекия автомобил от отв.К..

На молба на ищецът В.Г.Т. ЕГН **********, подадена до прокуратурата с искане за връщане на автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№***, с постановление от 04.04.2017г., № 3208/07.04.2017г., прокурор от Районна прокуратура гр.Варна, произнесено по ДП № 475/2017г. по описа на Първо РУП на ОД на МВР – Варна, е бил постановен отказ за връщане на лекия автомобил, поради налична идентична молба и от отв.К. и липсата на събрани достатъчно доказателства за правата на двете лица по отношение на собствеността.

Впоследствие с постановление от 15.06.2017г. на ВРП, производството ДП № 475/2017г. по описа на Първо РУП на ОД на МВР – Варна, е било прекратено, но отново е било отказано връщането на автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№*** в полза на ищецът В.Г.Т.  ЕГН **********, на основание чл.113 НПК, поради заявени претенции от различни лица по отношение на този автомобил – от ищецът Т. и от отв.К..

С гореизложеното се обосновава правният интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост по отношение на автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№ ***.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответниците Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, оспорват твърденията, изложени от ищците в исковата молба, за отказ от договорената замяна на автомобилите и оставянето на същите за продажба от всеки един от тях. Отв.К. твърди, че след получаването на л.а. Мерцедес е извършил множество ремонти по същия, възлизащи в общ размер на сумата от 2233,55лв., които доказват намерението му да придобие този л.а. за себе си, както е било според твърденията му уговорено с ищеца В.Т.. Настоява се с отговора, че реално договореното и възникнало облигационно правоотношение е за замяна на личните автомобили, неоформена документално единствено по вина на ищеца В.Т.. Настоява се за устно сключен договор за замяна и осъществени с оглед на него реални действия по замяна на леките автомобили.

Отправено е особено искане за право на задържане на процесното МПС-во, на основание чл.90 и чл.91 от ЗЗД.

Предявени са с отговора три насрещни искови претенции/първата в условията на евентуалност спрямо заявеният първоначален иск със сезиращата съда; втората - в евентуалност спрямо първия насрещен иск, в случай че той не бъде уважен от съда; третата – в евентуалност спрямо първа и втора, заявени насрещни искови претенции, в случай, че не бъдат уважени/, които след уточнение, са както следва:

За признаване по отношение на ответниците В.Г.Т. ЕГН **********, и М.И.Т. ЕГН **********, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че  Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, са собственици на л.а „Мерцедес-Бенц"Е 320 с рег.№ ***, рама №*** , на основание реално договорената с В.Г.Т. ЕГН **********,*** и М.И.Т. ЕГН **********,*** сделка по замяна на движим вещи - Волво ХС 90 с рег.номер ***, рама № ***, заменено за „Мерцедес-Бенц"Е 320 с рег.№***, рама № ***.

За осъждане на ответниците В.Г.Т. ЕГН **********, и М.И.Т. ЕГН **********,  на основание  чл.55, ал.1 предл.2 от ЗЗД, да заплатят на Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, сумата от 15 500.00лв - стойността на л.а Волво ХС 90, с рег.номер***, рама № ***,  с която сума са се обогатили, получавайки в патримониума си от Е.К. правата да придобият автомобила на К. л.а.Волво ХС 90, с рег.номер*** за себе си или да се разпоредят с него, в резултат на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните по замяна на леките им автомобили, оправдаващо престацията на л.а Волво ХС 90, с рег.номер***,, което правоотношение не е осъществено.

За осъждане на ответниците В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********,  на основание  чл.79, ал.1 от ЗЗД,  да заплатят  на Е.К.К., ЕГН ********** и С.Т.К., ЕГН ********** сумата от 1000.00лв., получени от тях вследствие продажба на Волво ХС 90, с рег.номер***, рама № ***, собственост  на Е.К.К. ЕГН ********** ***, м-т „Ракитника" ул.***и С.Т.К. ЕГН ********** ***, ведно със законната лихва за забава, от датата на получаването от Т. на сумата 1000 лв. до момента на изплащането на сумата.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответниците по насрещните искови претенции В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********, чрез процесуален представител изразяват становище, в случай, че  се приемат исковете за допустими, да се отхвърлят същите, като неоснователни, с присъждане на направените по делото разноски. Сочат, че в исковата молба, подробно са изложили поредността на развилите се между страните взаимоотношения, като оспорват всички останали твърдения на насрещната страна, наведени в отговора им, депозиран по реда на чл.131 от ГПК.

В с.з. по същество, страните поддържат твърденията си, изложени в исковата молба и в отговора, като чрез процесуален представител ищците настояват за уважаване на първоначално предявеният иск, съответно за отхвърляне на насрещните искови претенции, а ответниците, също чрез процесуален настояват за отхвърляне на първоначалната искова претенция, съответно за уважаване на предявените от тях насрещни искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК  приема за установено от фактическа и правна страна следното:   

По предявеният със сезиращата съда искова молба отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, от ищците В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********, срещу  ответниците Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че последните не са собственици на лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№ ***, с рама ***, двигател ***, съдът намира следното:

С иска по чл. 124 от ГПК, собственика на една вещ иска да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице, което оспорва правото му. Целта е да се установи действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с процесната вещ. В самата разпоредба на чл. 124 от ГПК е посочено, че предпоставка за допустимост на установителните искове / положителни и отрицателни/ е наличието на интерес от установяването. Интерес от установяването, има тогава, когато ищецът е собственик на веща и друго лице оспорва или смущава правото му, без да владее или държи веща.    

В процесният случай, страните по делото спорят относно собствеността върху лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№ ***, с рама ***, предмет на иска, поради което за ищците е налице правен интерес от разрешаване със сила на пресъдено нещо на гражданскоправния спор с ответниците, поради което искът е допустим.

За наличието на спор между страните по делото относно собствеността върху посочения лек автомобил, доказателство се явява образуваното и водено Досъдебно производство № 475 / 2017г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.206, ал.1 то Наказателния кодекс, приключено видно от приложено постановление от 14.06.2017г. на прокурор от Варненска районна прокуратура М.Неделчева с постановление за прекратяване, поради липса на събрани доказателства за извършено престъпление на основание чл.24, ал.1 от НПК.

Видно от съдържанието на посоченото постановление на ВРП, приложено и приобщено към доказателствения материал по делото, е че в хода на разследването и двете страни – В.Г.Т. и Е.К.К., са депозирали молби по делото за връщане в полза на всеки от тях на процесната вещ, представляваща лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№ ***, с рама ***. Прокуратурата, позовавайки се на разпоредбата на чл.113 от НПК, при възникналия спор за правото на собственост върху посочения лек автомобил, е възприела съгласно посочената, че правата на горевизираните лица следва да бъдат установени по съдебен ред, като след влизане в сила на съдебно решение, ще е налице основание за произнасяне на ВРП относно връщането на иззетия за нуждите на наказателното производство автомобил Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№ ***.

В настоящото съдебно производство, твърдението на ищците, че ответниците оспорват правото им на собственост върху посочения лек автомобил, се подкрепят и от изложеното становище на самите ответници, обективирано в представения от тях отговор в срока по чл.131 ГПК, поради което предявеният отрицателен установителен иск, като заявен при наличие на правен интерес от воденето му, се явява допустим за разглеждане.

Съгласно правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, по предявения отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците е да докажат факта, от който произтичат правата им на собственост върху посочения лек автомобил.

В настоящият случай, ответниците Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, обосновават правата си на собственост върху процесния лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№ ***, с рама ***, с устно сключен договор след постигнато съгласие с ищците по делото В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН ********** ,  за замяна на този автомобил марка Мерцедес с лек автомобил марка Волво ХС 90, с рег.номер***, рама № ***, собственост на ответниците Коеви.

Ответниците Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, в чиято тежест е да установят по пътя на главно доказване сключването на сочения от тях договор за замяна на МПС, не ангажират никакви доказателства в подкрепа на това си твърдение.

Договорът за замяна на МПС, на който Ответниците Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН ********** се позовават, е формален договор, и по смисъла на чл.144 от ЗДП, следва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като тази форма е изискване за валидност на договора.

След като Ответниците Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, не твърдят и не доказват да са сключили с ищците по делото В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН ********** писмен договор с нотариална заверка на подписите с ищците по делото В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********, за замяна на техния собствен лек автомобил марка Волво ХС 90, с рег.номер***, рама № *** със собствения на семейство Т*** лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№ ***, с рама ***, съдът намира, че каквито и уговорки да са имали страните за такъв договор, те са били само устни и след като не са обективирани в изискуемата по чл.144 от ЗДП форма за валидност – чрез сключване на писмен договор с нотариална заверка на подписите, то те не установяват наличието на договор, удостоверяващ извършването на посочената в отговора на исковата молба замяна. Липсват доказателства за сключване на договор за замяна между страните, съответно основните уговорки в него, включително такива за заплащане на цена за изравняване на стойността на автомобилите. Ответниците Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, не представят по делото надлежно сключен валиден договор за замяна в подкрепа на изложените от тях твърдения, въпреки указаната им тежест на доказване, което обуславя извод за основателност на предявената искова претенция от ищците по делото В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН ********** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване че ответниците по делото не са собственици на лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№ ***, с рама ***.

По предявеният от Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН ********** насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,  за признаване за установено спрямо В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********, че Е. И С. КОЕВИ са собственици на л.а „Мерцедес-Бенц"Е 320 с рег.№***, рама №*** , на основание реално договорена с В.Г.Т. ЕГН **********, си М.И.Т. ЕГН ********** сделка по замяна на движими вещи - на лек автомобил Волво ХС 90 с рег.номер***, рама №***  за лек автомобил „Мерцедес-Бенц"Е 320, с рег.№***, рама №***, съдът намира следното:

По този насрещен иск, съдът не дължи произнасяне, предвид, че същия е заявен в условията на евентуалност спрямо първоначалната искова претенция на В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********, и то само в случай, че тя не бъде уважена.

Уважаването на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, от ищците В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********, срещу  ответниците Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че последните не са собственици на лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№ ***, с рама ***, двигател ***, изключва задължението на съдебния състав относно произнасянето по предявеният първи насрещен иск, посочен по-горе.

По заявената втора по ред насрещна искова претенция, за осъждане на ответниците В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********,  на основание  чл.55, ал.1 предл.2 от ЗЗД, да заплатят на Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, сумата от 15 500.00лв. - стойността на л.а Волво ХС 90, с рег.номер***, рама № ***,  с която сума са се обогатили, получавайки в патримониума си от Е.К. правата да придобият автомобила на К. л.а.Волво ХС 90, с рег.номер*** за себе си или да се разпоредят с него, в резултат на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните по замяна на леките им автомобили, оправдаващо престацията на л.а Волво ХС 90, с рег.номер***, което правоотношение не е осъществено, съдът намира следното:

Ищците по този иск Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, не доказват по никакъв начин твърденията си за обогатяването на В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********, със стойността на л.а.Волво ХС 90, с рег.номер***, получен от тях при очаквано за в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните по замяна на леките им автомобили.

Напротив, установява се противното на твърдяното, а именно, че Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН ********** са предоставили на В.Г.Т. ЕГН **********, по силата на нотариално заверено пълномощно  рег.№ 4972 от 28.10.2016г. от нотариус Ге***, с р.н. РС – Бургас /л.99/, правото да се разпореди по какъвто намери начин/чрез продажба, замяна, дарение, бракуване, спиране от движение или друг начин/, с право да договаря с когото намери за добре, при цена и условия каквито намери за добре, в т.ч. и да получи договорената продажна цена на л.а.Волво ХС 90, с рег.номер***, собственост на Е. и С. Коеви.

Горното се установява от съдържанието на посоченото пълномощно, като никъде в него не е включено условие за очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните по замяна на леките автомобили - лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№ ***, с рама *** и лек автомобил Волво ХС 90, с рег.номер***.

Отделно от посоченото, следва да се има предвид, че от страна на Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, не са ангажирани по делото никакви доказателства, които да установяват твърденията на същите, че стойността на л.а.Волво ХС 90, с рег.номер***, възлиза на посочената от тях и претендирана стойност 15 500.00лв.

Представените по делото фактури с номер 21388 от дата 26.08.2016г. сервиз „Митвас" ЕООД - София, с номер 12370 от дата 15.11.2016г и 13150 от дата 30.12.2016г. сервиз „Жижо-82" ООД-Варна, фактури под № ********** от 26.08.2016г., с издател „Митвас" ЕООД гр.София, ЕИК ********* и получател „Хюрон" ООД гр.Варна, ЕИК *********; под № ********** от 15.11.2016г., с изпълнител „ЖИЖО-82" ООД гр.Варна, ЕИК ********* и получател „Хюрон" ООД гр.Варна, ЕИК *********; и под № ********** от 30.12.2016г. отново с изпълнител „ЖИЖО-82" ООД гр.Варна, ЕИК ********* и получател „Хюрон" ООД гр.Варна, ЕИК *********, касаят взаимоотношения между  трети за настоящото производство лица, по повод извършване ремонт на л.а. Волво, и не установяват действителната стойност на този автомобил, а само и единствено вида и броя на вложените за ремонт части, както и тяхната стойност като единична цена и сумарно, спрямо количеството им.

При изложеното, предявеният втори насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.

По заявената трета по ред насрещна искова претенция, за осъждане на ответниците В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********,  на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,  да заплатят  на Е.К.К., ЕГН ********** и С.Т.К., ЕГН **********, сумата от 1000.00лв., получени от тях вследствие продажба на л.а. Волво ХС 90, с рег.номер***, рама №***, собственост  на Е.К.К. ЕГН ********** ***, м-т „Ракитника" ул. ***и С.Т.К. ЕГН ********** ***, ведно със законната лихва за забава, от датата на получаването от Т. на сумата 1000 лв. до момента на изплащането на сумата, съдът намира следното:

Действително с Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, сключен на 08.11.2016г. в гр.Бургас, с нотариална заверка на подписите с рег.№ 5188 от 08.11.2016г. на нотариус Ге***, с р-н на действие РС-Бургас, В.Г.Т. ЕГН **********, в качеството му на пълномощник на Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, по силата на нотариално заверено пълномощно  рег.№ 4972 от 28.10.2016г. от нотариус Ге***, с р.н. РС – Бургас /л.99/, е прехвърлил правото на собственост върху л.а. Волво ХС 90, с рег.номер***, рама №***, в полза на купувача А*** ЕГН **********, срещу цена от 1000.00лв., за която е вписано, че продавачите са получили напълно и в брой от купувача.

При изложеното, предвид удостоверителната сила на посоченият писмен документ – договор за покупко-продажба на МПС с нот.заверка на подписите, съдът приема за установено получаването в деня на продажбата на посочената продажна цена от продавачите Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********,  поради което претенцията на последните за осъждането на В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********,  на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, отново да им заплатят тази сума в размер на 1000.00лв., се явява неоснователна.

Отделно от горното, следва да се има предвид, че претенцията на Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, за осъждане на В. и М. Т***, да им заплатят така заплатената продажна цена при продажбата на л.а. Волво ХС 90, с рег.номер***, рама №***, дори и да се сподели твърдението им, че не им е била заплатена в деня на продажбата, се явява неоснователна и на още едно основание: Видно от съдържанието на нотариално заверено пълномощно  рег.№ 4972 от 28.10.2016г. от нотариус Ге***, с р.н. РС – Бургас /л.99/, със същото ищците Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, освен правото за разпореждане с процесния л.а. Волво ХС 90, с рег.номер***, рама №*** от страна на В.Г.Т. ЕГН **********, са  дали и съгласието си, същият да получи и договорената от тази продажба цена. Сама по себе си, изложената договорка изключва твърдението  на ищците Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, че  В.Г.Т.  не е разполагал с  право за получаване на продажната цена на лекия автомобил марка Волво, при което и на това основание претенцията с правно основание чл.79 от ЗЗД, подлежи на отхвърляне.

По разноските:

Съобразно изхода на спора, съдът намира за основателно искането на ищците В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********, отправено с исковата молба за присъждане на сторените по делото разноски. Съобразно представен списък по чл.80 ГПК/л.175/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищците следва да се присъдят сторените по делото разноски в посочен общ размер от 792,50лв., явяващи се сбор от следните суми:  за заплатена д.такса 200.00лв., за заплатен банков превод 2,50лв., за съдебни удостоверения 10.00лв. и за заплатено адв.възнаграждение 580.00лв.

Възражението, наведено от насрещните страни, чрез процесуалният им представител за прекомерност на адв.възнаграждение в размер на 580.00лв., се явява неоснователно. Същото видно от правилата за определяне на адв.възнаграждения, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, е договорено в минималния посочен размер.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

 

                                  Р  Е  Ш  И  :

ПРИЗНАВА на основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установено в отношенията между ищците  В.Г.Т. ЕГН **********,*** и М.И.Т. ЕГН **********,***, двамата със съдебен адрес:***, оф.11, тел.: ***/чрез адв.И.Д./                                       и ответниците Е.К.К. ЕГН **********,*** и С.Т.К. ЕГН **********,***, че  ответниците не са собственици на лек автомобил марка Мерцедес Е 320 ЦДИ, рег.№***, с рама ***, двигател ***.

ОТХВЪРЛЯ предявена насрещна искова претенция от Е.К.К. ЕГН **********,*** и С.Т.К. ЕГН **********,***, срещу В.Г.Т. ЕГН **********,*** и М.И.Т. ЕГН **********,***, за осъждане на ответниците В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********,  на основание  чл.55, ал.1 предл.2 от ЗЗД, да заплатят в полза на Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, сумата от 15 500.00лв., претендирана като  стойност на л.а Волво ХС 90, с рег.номер***, рама №***,  с която сума са се обогатили, получавайки в патримониума си от Е.К. правата да придобият автомобила на ЕмилКоев, а имченно: л.а.Волво ХС 90, с рег.номер***, за себе си или да се разпоредят с него, в резултат на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните по замяна на леките им автомобили, оправдаващо престацията на л.а Волво ХС 90, с рег.номер***, което правоотношение не е осъществено.

ОТХВЪРЛЯ предявена насрещна искова претенция от Е.К.К. ЕГН **********,*** и С.Т.К. ЕГН **********,***, срещу В.Г.Т. ЕГН **********,*** и М.И.Т. ЕГН **********,***, за осъждане на ответниците В.Г.Т. ЕГН ********** и М.И.Т. ЕГН **********,  на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,  да заплатят  в полза на Е.К.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН **********, сумата от 1000.00лв., получена вследствие продажба на л.а. Волво ХС 90, с рег.номер***, рама №***, собственост  на Е.К.К. ЕГН ********** ***,                   м-т „Ракитника" ул.***и С.Т.К. ЕГН ********** ***, ведно със законната лихва за забава, от датата на получаването от В.Т. на сумата 1000.00лв. до момента на изплащането й.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.К.К. ЕГН **********,*** и С.Т.К. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА В.Г.Т. ЕГН **********,*** и М.И.Т. ЕГН **********,***, сумата от 792,50лв./седемстотин деветдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща сбор от направени по делото разноски, както следва:  за заплатена д.такса 200.00лв., за заплатен банков превод 2,50лв., за съдебни удостоверения 10.00лв. и за заплатено адв.възнаграждение 580.00лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: