Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Карлово, 19.07.2018 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 300 по описа на
Карловски районен съд за 2018 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № ****/27.04.2018
г. на Началника на РУ на МВР – К., на В.Г.К. ЕГН ********** ***, на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл. 40
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят К. и е депозирал жалба срещу него само в
частта относно нарушенията на чл. 40 ал. 1 от Нк и по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Твърди,
че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Моли
наказателното постановление да бъде отменено в обжалваната му част. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К.
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
На 28.03.2018г. в 16.20ч. жалбоподателят се намирал в
района на бензиностанция *** в гр. К., където бил паркирал управлявания от него
автомобил Опел модел Зафира с рег. № ****на паркинг пред
административната сграда. При потегляне назад между управлявания от него
автомобил и метален кош за отпадъци, монтиран
пред една от бензиноколонките възникнало ПТП, при
което кошът бил изцяло деформиран и по-късно подменен, а поставената до него
пластмасова кофа с вода за измиване на прозорците на зарежданите автомобили
била счупена. Въпреки възникналото ПТП, жалбоподателят не спрял, за да установи
какви са последиците от произшествието, а продължил движението си. Поведението му
било възприето от управителя на бензиностанцията, свидетелката Г., която в този
момент наблюдавала изображението от охранителните камери на бензиностанцията.
Същата незабавно излязла и казала на свой колега да спре жалбоподателя, но
въпреки, че служителят му помахал да
спре, К. напуснал територията на бензиностанцията. Това наложило да бъде
сигнализирана полицията. Било предприето издирване на автомобила и посетен
адреса на жалбоподателя в гр. Б., където същият не бил открит. По-късно управляваният
от него автомобил бил спрян за проверка на изхода на гр. К.за гр. Б.. От
дежурния автопатрул по контрол безопасност на
движението, в чийто състав влизал свидетелят В., била извършена проверка на К.
за наличие на алкохол в кръвта, при която бил установен отрицателен резултат. Пред
свидетеля В. заявил, че имал намерение да се върне по-късно, имал спешна
работа. Жалбоподателят бил върнат на мястото на произшествието. Там пред
свидетелката Г. потвърдил, че той е човекът, блъснал коша за отпадъци и казал, че
е имал намерение да се върне. Нито пред полицейските служители, нито пред
свидетелката Г., К. заявил, че не е
разбрал за възникналото ПТП. По автомобила му имало следи от удара, охлузване
на боята, без други деформации.
За констатираното от свидетеля В. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № ****/ 28.03.2018г., в който е отразено,
че на същата дата в 16.20ч. в гр. К., ул. „****“ № 44 – бензиностанция ***, жалбоподателят
управлява личния си лек автомобил Опел Зафира с рег.
№ ****на заден ход, без да се убеди, че пътят зад автомобила е свободен и
причинява ПТП с материални щети като блъска последователно пластмасова кофа за
вода и метален кош за отпадъци, след което напуска местопроизшествието в
неизвестна посока, без да установи какви са последиците от произшествието. В
последствие около 17.20чм. водачът е установен и спрян за проверка на път II 64 гр. К.- гр. Б. км 0+700м., като при проверка
водачът не носи КТ към СУМПС, с което е нарушил чл. 40 ал. 1 пр. 2 от ЗДвП, чл.
123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Възоснова на
така съставения акт, компетентният за това орган, съгласно чл. 189 ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, Началникът
н.Р.н.М.К. е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП
е наложено административно
наказание глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, тъй
като се движи назад, без да се убеди, че няма да създаде опасност на другите
участници в движението, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП,
тъй като не спира и не установява последиците на ПТП, на основание чл. 183 ал.
1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Обстоятелствата по извършване
на нарушенията са посочени по идентичен начин с тези в АУАН.
Като въззивна
инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност в обжалваната му част.
Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми
от чл. 42 от ЗАНН реквизити по отношение на нарушението по пункт 2, съставен е
от компетентно лице в присъствието на един свидетел по установяване на
нарушението, посочен в него и е връчен
на нарушителя с разяснени му права на възражения 3 –дневен срок. Обжалваното НП съдържа всички
реквизити, изискуеми от чл. 57 от ЗАНН по отношение на същото нарушение.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От безпротиворечивите
гласни доказателства, съдържими в показанията на актосъставителя
В. и свидетеля Г. безспорно се установява фактическата обстановка, отразена в
АУАН и НП, приета от съда. Същите са обективни и детайлни, еднопосочни, съответстват
и на обективния факт на липса на възражения от страна на жалбоподателя при
констатиране на нарушенията и съдът ги кредитира. Показанията на тези свидетели не са опровергани от
тези на допуснатия на жалбоподателя
свидетел ***. Последната твърди, че тя самата не е усетила удар и жалбоподателят също не бил усетил такъв,
тъй като потеглил, а бил отговорен човек и не би сторил това. Обстоятелството,
че свидетелката не е възприела ПТП, не изключва това да не е сторил и
жалбоподателят, предвид, че законът не задължава вниманието на пътниците да е
съсредоточено върху управляваното МПС така, както на техните водачи. Твърденето
й, че жалбоподателят не е разбрал да е блъснал кошчето, заявява че е нейно
предположение, основано на мнението й, че е отговорен човек. Това й
предположение обаче не се основава на фактите по делото, предвид, че и при
разговора с полицейските служители, така и на място пред свидетелката Г., К. е
заявил, че бързал и имал намерение да се върне на мястото на удара. В случай,
че не е усетил съпрекосновението, логично би било
веднага да заяви този факт и да впише възражения в този смисъл в съставения
АУАН. Тази му позиция, заявена едва при обжалване на наказателното
постановление, съдът счита единствено за защитна.
Съдът намира, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, опорочаващи административно наказателното производство по т. 1 от
наказателното постановление.
На жалбоподателя е вменено и е наказан
за това, че като водач на МПС, при извършване на маневра движение на заден ход
не се убеждава, че пътят зад превозното средство е свободен, допуска ПТП с
материални щети, блъскайки последователно пластмасова кофа за боклук и метален
кош за отпадъци, с което е извършил следното нарушение – движи се на заден ход,
без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението, ПТП. Така очертаните обстоятелства по извършване на нарушението не
изпълват фактическия състав на чл. 40 ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава
водача на ППС, преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад
превозното му средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението. Така изложените фактически обстоятелства освен,
че са противоречиви, не са относими към състава на
сочената административнонаказателна норма, тъй като нито
е посочено при ПТП да е имало друг участник в движението, нито фактически е
имало такъв, за когото да е можел със
своето поведение жалбоподателят да създаде опасност или затруднения. По смисъла на това понятие, вложен в §6 т.28
от ДР на ЗДВП – „Участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и
със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя.
Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя./.
В случая, видно от отразеното в АУАН, друг участник по смисъла на посочената
разпоредба не е имало на мястото, а е посочено, че блъснати са кофа и кош за
отпадъци, които няма как да бъдат възприети като участници в движението. От
наказващият орган в противоречие на тези факти е прието, че жалбоподателят не
се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението,
изрично посочено в НП. Посочената като нарушена законова разпоредба противоречи
на тази извод, а и на установените фактически обстоятелства, при които е било
извършено нарушението. Поради което съдът счита, че е налице противоречие между
обстоятелствата по извършване на нарушението и описанието му и посочената като
нарушена разпоредба, обуславящо незаконосъобразно квалифициране на деянието по
този текст, а оттам незаконосъобразност на наказателното постановление. В
случая фактите се съотнасят с друго нарушено правило за поведение, а именно
липса на непрекъснато внимание върху пътя зад превозното средство при движение
на заден ход по смисъла на ал. 2 на разпоредбата, за каквото обаче
жалбоподателят не е наказан.
При установените факти за възникнало
ПТП с материални щети, унищожени кофа и метален кош, наложили подмяната им и
напускането на местопроизшествието от страна на жалбоподателя, без да спре и да
установи последиците от произшествието, съдът счита, че правилно от контролния
и административно- наказващия орган е било прието, че извършеното от
жалбоподателя представлява нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, която
разпоредба задължава водачите, участници в ПТП, без да създават опасност за движението по
пътя, да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието.
Съдът намери деянието за осъществено от
обективна и от субективна страна - с пряк умисъл, при съзнавани и целени
обществено опасни последици. Съдът
не възприема позицията на жалбоподателя, че не е спрял, понеже не разбрал да е
участник в ПТП, доколкото същата се опровергава от събраните по делото
доказателства. Но дори и да се приеме това му твърдение, същото не изключва
административно-наказателната му отговорност, доколкото като не е осъществял
непрекъснато наблюдение при движението си назад, както го задължава закона и
което е могъл да стори в конкретната пътна обстановка, сам се е поставил в
положението да не възприеме възникналия удар, а съгласно чл. 7 ал. 2 от ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
каквото процесното не е.
Санкцията за това нарушение е лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до
200 лв. Доколкото по делото липсват данни
жалбоподателят да е санкциониран за неспазване правилата за движението по
пътищата, указал е съдействие при извършената проверка, не оспорва да е лицето,
причинило конкретното ПТП, съдът счита, че следва да намали размера на наложеното
наказание глоба до минималната предвидена такава от 50 лева и срокът на
лишаването от право да управлява МПС от два месеца – на един месец, в който
смисъл следва да се измени наказателното постановление. По отношение на нарушението по т. 3 от
наказателното постановление – за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, като
необжалвано, наказателното постановление е влязло в законна сила.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ****/27.04.2018 г.
на Началника на РУ на МВР – К.в частта му, в която на В.Г.К. ЕГН ********** ***, на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушение
на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ****/27.04.2018 г.
на Началника на РУ на МВР – К.в частта му, в която на В.Г.К. ЕГН ********** ***,
на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 100 лева
- на 50 (петдесет) лева и срокът
на наказанието лишаване от право да управлява МПС от два месеца – на един месец.
По отношение на нарушението на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, наказателното постановление, като необжалвано, е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.