Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
06.06.2018 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
Съд |
|
Състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
14.05 |
Година |
2018 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Анелия
Янчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
НАХ |
дело номер |
398 |
по
описа за |
2018 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 29-0000025/12.03.2018 г. на Началник ОО „Автомобилна
администрация” гр.Кърджали, с което на М.Ю.Х. ***, с ЕГН **********, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Кърджали в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на М.Ю.Х. от
с.Звездел, действащ чрез адв.Г.П., против НП № 29-0000025/12.03.2018 г. на Началник ОО „Автомобилна
администрация” гр.Кърджали, с което му е наложено наказание „глоба” в общ размер
на 2 000 лв. Изложени са съображения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано. Релевира нарушения на разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН, довели до съществени нарушения на процесуалните
правила.
Сочи, че фирма „Вирджиния – Н“ ЕООД, чиято собственост е
управляваният от жалбодателя автобус към датата на проверката, разполага с 5
копия към лиценз на Общността № 1 361, със срок на валидност от 30.03.2017
г. до 29.03.2027 г. Твърди, че автобусът бил вписан към лиценз на общността
като за съответното вписване не се издавал документ от контролния орган, а
единствено се увеличавал или намалявал броя на МПС, което било видно от сайта
на ИА „Автомобилна администрация“. В НП не било уточнено обстоятелството, че
превозвача разполага с лиценз на общността, което се явявало в противоречие с
описаното от контролните органи. Моли съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание не се явява. Депозирано е писмено
становище от адв.П., в което изцяло поддържа жалбата, по изложените в нея
съображения.
АНО - Началник отдел ОО „Автомобилна администрация”
гр.Кърджали – Т.Т. се явява лично в съдебно заседание, като оспорва
депозираната жалба. Излага доводи, че описаният в НП автобус не е вписан в към лиценза на Общността, респ.
липсва копие за МПС, поради което твърденията в жалбата се явявали
неоснователни.
След като прецени събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
От копие на Лиценз на Общността № 1 361,
валиден от 30.03.2017 г. до 29.03.2027 г.; копие от копие на Лиценз на
Общността № *********, валиден от 30.03.2017 г. до 29.03.2027 г.; копие от
справка от сайта на ИА“АА“; Заповед № 959/31.07.2015 г.; Заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г.; пълномощно рег.№ РД-13-45/05.12.2017 г., Пътен лист с
дата 27.02.2018 г.; Договор за
специализиран превоз на работници и
служители извън маршрутите и разписанията на редовните автобусни линии от
01.03.2016 г.; Списък на пътуващи в автобус № 2; Декларация от С.П.- Управител
на „Артекс-България“ ЕООД - Кърджали; Маршрутно разписание за специализиран
превоз; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-618/27.02.2018 г.; копие от Удостоверение за психологическа годност;
копие от справка от ИА“АА“ – 5 листа; АУАН № 237212/27.02.2018 г.; Наказателно
постановление № 29-0000025/12.03.2018 г.; Пощенски плик с клеймо 27.03.2018 г.,
се установява, че при извършена проверка на 27.02.2018 г. около 08.00 часа на
път III - 507 до завод
„ОЦК“, служители на ОО ”АА” – Кърджали са констатирали, че на посочената дата и
час М.Ю.Х. извършва специализиран превоз на пътници с автобус „МЕРЦЕДЕС О404” с
рег. № К 5456 ВС, собственост на “ВИРДЖИНИЯ – Н“ ЕООД с пътен лист №
200487/27.02.2018 г., който автобус е без издадено заверено копие на лиценз на
Общността или удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на
територията на Република България. Горното е преценено като нарушение на чл.
66, т. 1 от Наредба № 33/3.11.1999 г. на МТ за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, за което е съставен АУАН серия А –
2-16 № 237212; “ВИРДЖИНИЯ – Н“ ЕООД
гр.Кърджали притежава Лиценз на Общността № 1 361, валиден от 30.03.2017 г. до
29.03.2027 г. и Лиценз на Общността № *********, валиден от 30.03.2017 г. до
29.03.2027 г., като има издадени 5 бр. копия към лиценз № 1 361 за ППС с
регистрационни номера, както следва: К 1104 АТ, К 1870 ВА, К 5711 АС, К 6411 ВС
и К 6841 ВС; Със Заповед – за прилагане на принудителна административна мярка №
РД – 14 – 618/27.02.2018 г., издадена от Началник ОО „АА“ – Кърджали е постановено спиране от движение за срок от
6 месеца, чрез отнемане на СРМПС № ********* и сваляне на табела с
регистрационен номер на автобус
„МЕРЦЕДЕС О404” с рег. № К 5456 ВС, собственост на “ВИРДЖИНИЯ – Н“ ЕООД.
На 12.03.2018 г. Началникът на ОО „АА“ – Кърджали е издал
Наказателно постановление № 29 - 0000025, с което на М.Ю.Х. от с.Звездел, на основание
чл. 93, ал. 1, т. 2 от ЗАвП. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2 000 лв.
Видно от разпита на св. М.И.
и св.З.К. на 27.02.2018 г. около 08.00 часа
извършили проверка на автобус „Мерцедес 404“ с рег.№ К 5456 ВС, при
която водачът не могъл да представи заверено копие към лиценза или
удостоверение на МПС. Твърдял, че посочените документи се намират в управителя
на фирмата. Предвид това освободили автобуса и указали на водача, след като
извърши превоза, заедно с управителя да представят документите в ОО “АА“. Св.К.
извършил справка в информационната система и констатирал, че този автобус не
присъства в списъка към лиценза на „Вирджиния-Н“ ЕООД - Кърджали. Управителят
потвърдил това обстоятелство, за което бил съставен акт на водача на място в ОО
“АА“. Дружеството притежавало лиценз, но самото моторно средство не е отразено
в системата, като автомобил към лиценза. Според ЗАвП, за всеки отделен автобус
се издавало отделно копие от лиценза. В случая имало издадени заверени копие за
други автобуси. Копията се издавали от МТ и бил неразделна част от лиценза за
съответното МПС, поради което превозвачът можел да използва дадено МПС
единствено, следва да има копие към Лиценза за него, респ. в случая за
съответния този автобус.
При преценка на доказателствата съдът намира
депозираната жалба за допустима, на разгледана по същество за неоснователна и
недоказана.
Съгласно чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер
на 2 000 лв. - при първо нарушение.
Съдът приема за
безспорно, че на 27.02.2018 г. около 08.00 часа на път III - 507 до завод „ОЦК“, служители на ОО
”АА” – Кърджали са констатирали, че на посочената дата и час М.Ю.Х. извършва
специализиран превоз на пътници с автобус „МЕРЦЕДЕС О404” с рег. № К 5456 ВС,
собственост на “ВИРДЖИНИЯ – Н“ ЕООД с пътен лист № 200487/27.02.2018 г., който
автобус е без издадено заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение
на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република
България. Тези обстоятелства се
установяват по несъмнен начин от приетите писмени доказателства - АУАН № 237212/27.02.2018 г., справка ИА „АА“
относно издадените копия към лиценз на Общността, издаден на „Вирджиния-Н“ ЕООД
– Кърджали и Заповед – за прилагане на принудителна административна мярка № РД
– 14 – 618/27.02.2018 г., издадена от Началник ОО „АА“ – Кърджали, както и от
събраните писмени доказателства – показанията на свидетелите М.И. и З.К..
Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗАвП
регламентира изискването Министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица да издават лицензите по
този закон по предложение на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация". За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът
извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено
копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно
превозно средство. Завереното копие и удостоверението се издават, ако моторното
превозно средство е с българска регистрация и превозвачът е доказал финансова
стабилност за него по реда, определен с наредбата по ал. 3 (
Наредба №33/1999 г.). Условията и реда
за издаване на лиценз се определят с Наредба № 33/3.11.1999 г. на МТ за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България като
по-конкретно в чл. 9 от цитирания подзаконов нормативен акт е въведено
изискването към заявлението за издаване на лиценз превозвачът да представя
свидетелства за регистрация за моторните превозни средства, с които ще извършва
дейността, а когато те не са негова собственост – и договор за наем или лизинг
за тях и списък
с данни за моторните превозни средства на разположение на превозвача. Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни
средства към всеки лиценз и издава удостоверение за обществен превоз на пътници
(приложение № 8) за всяко превозно средство, включено в регистъра – чл. 17 от наредбата.
Съгласно чл. 66, т. 1 от наредбата при извършване на специализиран превоз водачът представя при поискване
от контролните органи документите по чл.
100, ал. 1, т. 1 – 3
от Закона за движението по пътищата и
удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на
Република България (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие
от лиценза).
По делото не са представени доказателства, че „Вирджиния-Н“
ЕООД – Кърджали притежава заверено копие на лиценза на Общността или
удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство - автобус „МЕРЦЕДЕС О404” с
рег. № К 5456 ВС, с което на посочената в АУАН и НП дата е извършвал
специализиран превоз на пътници. Предвид това се налага извода, че М.Ю. е извършил нарушение на чл. 66, т. 1 от Наредба № ЗЗ/1999 г.,
тъй като не е представил заверено копие към лиценза за управляваното
от него МПС (цитирания по-горе автобус), поради факта, че такъв не е бил
издаван.
За прецизност следва да се отбележи,
че в конкретния случай не са налице предпоставките за извършване на нарушение
на чл. 93, ал.2 от Закона за автомобилните превози,
тъй
като за приложението на цитираната разпоредба е следвало изискуемият документ да е
бил налице, но да не е бил представен в момента на проверката, а такова копие от
лиценза въобще
не е
издавано, респ. е липсвало.
Предвид горното съдът намира, че в конкретния
случай е осъществен състава на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, както правилно е
приел АНО и наложената глоба в абсолютен размер от 2 000 лв. изцяло се
явява законосъобразна и съобразена с вида и характера на нарушението.
По изложените съображения съдът не
възприема доводите в жалбата за липсата на доказателства относно обективен
признак от състава на нарлушението. Обстоятелството, че фирмата – превозвач
разполага с лиценз на Общността и 5 бр. копия към него, по гореизложените
мотиви е ирелавантно за процесното нарушение, доколкото липсва копие от лиценз
за управлявания от жалбодателя автобус„МЕРЦЕДЕС О404” с рег. № К 5456 ВС.
Неоснователни се явяват и твърденията за
допуснати съществени процесуални нарушения, а именно нарушение на разпоредбата
на чл.
40, ал. 1 и на чл.
42, т. 7 от ЗАНН. В тази връзка е безспорно, че законодателят в
разпоредбите на чл.
40, ал. 1 и 3
и в чл.
42, т. 7 от ЗАНН използва термина "свидетели", а в чл.
43, ал. 1 от ЗАНН указва, че актът следва да бъде подписан от поне един от
свидетелите, посочени в него. Несъмнено употребата на множествено число не
оставя съмнение, че изискванията на закона ще бъдат спазени тогава, когато
актът се съставя в присъствието на най-малко двама или повече свидетели. В
действителност обаче, когато нарушението се констатира в хода на проверка,
извършвана от контролни органи, най-често действащи в екип от две лица, едното
от които по необходимост следва да бъде актосъставител, а другото - свидетел по
акта, какъвто именно е и настоящия случай, следва да се допусне актът да се
състави в присъствието само на един свидетел, който да е свидетел при
извършване и/или установяване на нарушението и който да е вписан като такъв в
акта и да се подписал в него в това си качество. Съставянето на акта в
присъствието само на един свидетел не води винаги до опорочаване на
процедурата, още повече, когато показанията на единствения свидетел, ведно с
тези на актосъставителя, са единни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви и
позволяват на съда да формира категорични изводи по извършването на
административното нарушение и фактите по осъществяването му, което изцяло е
налице в конкретния случай и в който смисъл е и трайната съдебна практика
При съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 42, т. 3, т. 4, т. 5 от ЗАНН, респ. описано е нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото на нарушението и
законните разпоредби, които са нарушени. Налице е словесно описание на
обстоятелството, че при проверката жалбодателят е извършвал специализиран
превоз на пътници като е описан и съответния маршрут, както и документите,
които потвърждават тези констатации. Посочена е датата на извършената проверка,
респ. датата на констатиране на нарушението, поради което доводите за допуснати
нарушения при издаването на АУАН и НП са неоснователни.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на
правомощията им съгласно чл. 92 от ЗАП като издателят на атакуваното
наказателно постановление е надлежно упълномощен от МТИТС със Заповед № РД-249/15.05.2015
г.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички
необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Липсват предпоставките
да се приеме, че извършеното административно деяние представлява „маловажен
случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като е налице е формално нарушение не
следва, а и няма как да се прави преценка за наличието или значителността,
респ. за липсата или незначителността, на настъпили вредни последици от същото,
като смекчаващо отговорността обстоятелство, което да влияе и върху цялостната
преценка за обществената опасност на това деяние. Същевременно обстоятелствата,
при които е извършено не го характеризират като такова с по-ниска обществена
опасност от обикновените случаи на административни деяния от този вид.
Предвид това съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е правилно, законосъобразно и обосновано и като такова следва да
бъде потвърдено изцяло.
Водим от изложеното съдът постанови решението си.
Председател: