№ 664
гр. Варна, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100500596 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на
въззивницата Ж. И. Д. против Решение № 360 от 04.02.2024 година,
постановено по гр.дело № 14 380/2021 година на ВРС, с което са били
отхвърлени предявените от нея - Ж. И. Д., ЕГН **********, с адрес ***
против Държавно предприятие „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, и М. И. Ж., ЕГН **********, с поС.ен адрес: ***, искове с
правно основА.е чл. 270, ал. 2, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване за
нищожно на Решение от 22.10.2000 г. по в.гр.д. № 730/2000 г. по описа на
ВОС - поради повеляване изпълнение на действия, които съставляват
престъпление, и на нещо, което е неизпълнимо, и поради несъществуване на
защитимо материално право, както и на Решение № 1533/19.11.2002 г. по гр.д.
№ 1751/2001 г. по описа на ВКС, в частта, с която е потвърдено Решение от
22.10.2000 г. по в.гр.д. № 730/2000 г. по описа на ВОС - поради
потвърждаване на нищожно решение, като неоснователни, както и в частта, с
която е била осъдена Ж. И. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на „***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата 2 450 лева,
представляваща стоР. съдебно-деловодни разноски, на основА.е чл. 78, ал. 3
1
от ГПК.
В жалбата се изразя несъгласие с решението на ВРС, като се твърди, че
то е неправилно и необосновано. Сочи се, че съдът не е съобразил
действащата нормативна уредба към 22.10.2000 година, като недопустимо е
игнорирал нормата на чл.5 ал.2 от ЗТСУ /отм./; излага се още, че съдът
неправилно се е съобразил само с фактите и доказателствата, представени от
„***“, без въобще да обсъди и се зА.мае с фактите и доказателствата,
представени от нея; твърди се, че е налице несъответствие между описА.ето
на имота по негаторния иск и този по действащия КП – като описА.ето на
административния адрес не отговаря на описА.ето на имота по устройствения
план. Въззивницата Д. сочи още, че в диспозитива на решението по гр.дело №
730/200 година са допуснати грешки и точно това материално право е било
признато от съда, като по отношение на него има и СПН. Жалбоподателката
прави разбор на представените от нея писмени доказателства, съпоставя
същите със съдебното решение и намира, че са налице факти, липсващи в
диспозитива на решението. Според нея вещите лица не са изпълнили задачата
си в цялост и това прави заключението им необосновано и невярно, напротив
– приема, че следва да се даде вяра на наличната по делото единична Съдебно
техническа експертиза, из пълнена от в.л. О.. Излага се още, че съдът
неправилно е възприел къде, в коя сграда са били осъществени
преустройствата, като се позовава на съществуващи одобР. проекти на пет
етажната сграда. В заключение моли съда да отмени решението и да уважи
исковите претенции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на „***“, чрез
адв. Т., която излага подробни аргументи и съображения защо следва да се
потвърди решението.
Постъпил е също така отговор и от страна на адв. Д., като особен
представител на М. И. Ж., с които се настоява въззивния съд да потвърди
решението.
В съдебно заседА.е пред ВОС, въззивницата е редовно призована, явява
се лично и с адв. Г., като поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, в лицето на „***“ ЕАД, редовно призовА., се
представляват от адв. Т., която не намира, че жалбата е основателна и моли
съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
2
застъпените от стрА.те становища, ВОС намери за установено следното:
По делото е представено УдостовеР.е за наследници на И. Ж. И. с изх.
№ 9/30.03.2021 година и УдостовеР.е за наследници на Д. В. И. с изх. №
АУ0330400Д/01.04.2021 година, от които е видно, че Ж. И. Д. и ответникът
М. И. Ж. са деца и законни наследници на починалите съпрузи.
Приети са като част от доказателствения материал гр.дело №
5914/1998г. по описа на ВРС с приложени към него в.гр.д. № 730/2000 г. по
описа на ВОС, гр.д. № 1751/2001г. и гр.д. № 642/2003 г. по описа на ВКС,
ведно с приложените към тях гр.д. и ч.гр.д., адм.д. № 2054/2019 г. на
Административен съд - Варна, ведно с адм.д. № 6411/2022 г. на ВАС, адм.д.
№ 550/2009 г. на Административен съд - Варна, ведно с адм.д. № 10861/2010
г. на ВАС; адм.д. № 1669/2013 г. на ВАС; адм.д. № 217/2013 г.; адм.д. №
3768/2014 г. на ВАС; адм.д. № 2648/2014 г. на ВАС и адм.д. № 10881/2014 г.
на ВАС.
Налично е също така и Разрешение за строеж № 129/07.10.1983 година
издадено от РНС – Варна за строеж на четири етажа в парцел № 7, кв. № 60
по плана на ***.
По гр.дело № 730/2000 г. на ВОС е приложен Договор от 05.01.1984
година, сключен между И. Ж. И., Д. В. И. и Ж. И. Д., М. Ж. И. и Районна
дирекция „***“, с който е прието, че последният е со***веник по н.а. от 1978
година на Магазин с фурна построен на 37 кв.м., като се съгласява да бъде
съборен с цялата сграда, со***веност на останалите съдоговорители, за да
бъде извършен от тях групов строеж на четириетажна жилищна сграда, а на
приземния етаж да бъде изграден магазин на *** със сервизни помещения с
намалена квадратура от 3 22.41 кв.м. и намалена кубатура от 56,02 кум.м.,
като четирите физически лица поемат задължение срещу получените по-
голяма площ и кубатура да изградят магазина със сервизните помещения в
груб вид за своя сметка, включително външната мазилка.
Съгласно Договор по чл. 192 от ЗТСУ за групов строеж от 22.08.1984
година същите стрА. са разпределелили построимите имоти, като РД „***“
получава в со***веност магазин в партерен етаж в част на сградата състояща
се от магазин и сервизни помещения със ЗП от 22.41 кв.м., ид.ч. на участие в
общите части на сградата и мястото, право на строеж. Постъпили са от
Община Варна преписи от следните вписА. в нотариалните книги за вписвА.я
заявления от 08.08.1984 г. до Началника на отдел Архитектура и
Благоустройство при Районен Народен съвет, за отстъпване на право на
строеж на жилищна сграда на 4 /четири/ етажа съсо***вениците си И. Ж. И. и
Д. В. И., живущи в ***, подадени чрез адв. Г.Ч.: заявление от С.С.,
со***веник на 1/6 ид.ч от празно място с площ 200 кв.м., пл. № 6, кв. 60, по
плана на 8-ми подрайон; нотариално заверено заявление от И. С. С.ов,
со***веник на 37,50 кв.м. ид.ч от празно място с площ 200 кв.м., пл. № 6, кв.
60, по плана на 8-ми подрайон; заявление от С. Д. В., со***веник на 1/6 ид.ч
от празно място с площ 200 кв.м., пл. № 6, кв. 60, по плана на 8-ми подрайон;
заявление от Г.Д.Г.,со***веник на 1/6 ид.ч от празно място с площ 200 кв.м.,
пл. № 6, кв. 60, по плана на 8-ми подрайон. Представен е протокол на
3
приемателната комисия, назначена от председателя на ИК на ОНС – гр.
Варна, за приемане и въвеждане в действие на обект – групов строеж на Д. В.
И., М. И. Ж. и Ж. И. Д., която съгласно т. VII представлява жилищна сграда
на четири жилищни етажа с тото-пункт, които съдържат три апартамента, 3
изби и тото-пункт.
Представено е и е част от доказателствата и гр.дело № 5914/1998 г. на
ВРС, в което е наличен и Договор за доброволна делба № 139, т.1, вх. рег. №
693/15.02.1989 г. сключен между И. Ж. И., Д. В. И. и Ж. И. Д. и М. Ж. И. и
Районна дирекция „***“ стрА.те са декларирали, че всички са получили право
на строеж и са построили четириетажна жилищна сграда съгласно Заповед №
129/07.10.1983 г. на ОНС – гр. Варна на парцел 1 5,6,7,8 кв. 60 на 8-ми
подрайон по плана на ***, като Районна дирекция „***“ получава
изключителна со***веност магазин в партерния етаж състоящ се от магазин и
сервизни помещения със застроена площ от 22.41 кв.м. и 0.0588% ид.ч. от
общите на сградата и правото на строеж.
С протокол от 11.08.1993 година на Комисия, в присъствието на Д. В. И.
и М. И. Ж., е извършен оглед на имоти находящи се в *** на партерния етаж,
състоящ се от магазин със сервизно помещение и тоалетна, като комисията е
констатирала, че недвижимият имот е с площ от 22.41 кв.м., придобит по
договор за групов строеж в края на 1985 г. и по стопански начин за сметка на
Районна дирекция „***“ са изпълнени всички довършителни работи.
С Решение № 436/02.08.1994 г. по гр.д. № 1034/1993 г. на ВС са
отменени изцяло влезлите в сила решения на ВОС от 11.03.1993 г. по гр.д. №
102/1993 г. и на ВРС от 06.01.1993 г. по гр.д. № 2126/1992 г. и вместо тях е
отхвърлил иска на И. Ж. И., Д. В. И., Ж. И. Д. и М. И. Ж. срещу Районна
дирекция „***“ – гр. Варна за со***веност върху магазин с площ 22.41 кв.,
заедно със сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сграда в
***, имот с пл. № 6 в кв. 60 по плана на гр. Варна.
С влязло в законна сила решение от 10.01.1997 г. по гр.дело №
1654/1995 г. на ВРС И. Ж. И., Д. В. И., Ж. И. Д. и М. И. Ж. са осъдени на
предадат на Районна дирекция „***“ – гр. Варна владението върху
со***вения му недвижим имот - магазин с площ 22.41 кв., със сервизни
помещения, находящ се на партерния етаж на сграда в ***, представляващ
имот с пл. № 6 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна, на основА.е
чл. 108 от ЗС, а въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от
19.08.1997 година.
С влязло в законна сила решение от 22.05.1998 г. по гр.дело № 687/1998
г. на ВРС е отхвърлена жалбата на Районна дирекция „***“ – 4 гр. Варна
срещу деиствия на Съдия-изпълнителя по Изп. Дело от 1997 г. на СИС, с
които по протокол от 16.02.1998 г. е отказано извършване на въвод във
владение в помещение – магазин с площ от 22.41 кв.м. със сервизни
помещения, находящ се на партерния етаж на сградата в ***, представляващ
имот пл.№ 6 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон по изп. издаден срещу И. Ж.
И., Д. В. И., Ж. И. Д. и М. И. Ж.. В мотивите на решението е посочено, че
имотът по изп. лист не съществува, поради което взискателят не може да се
4
въведе във владение на ид.ч. от съществуващия магазин с площ от 56 кв.м.,
предвид, че обектът е конкретно посочен в изпълнителния лист.
С влязло в законна сила решение от 20.10.2000 г. по гр.дело № 730/2000
г. по описа на ВРС, И. Ж. И., Д. В. И. и Ж. И. Д. и М. Ж. И., всичките с адрес:
***, са осъдени да възстановят на ЦД „***“ – гр. София, имот представляващ
магазин с площ от 22,41 кв.м., заедно със сервизни помещения, находящ се в
гр. Варна, партерния етаж на сградата на ***, представляващ имот пл. № 6 в
кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на града, в съС.ието му отпреди
извършването на посегателство, съобразно архитектурния план и
строителните документи, във вида, съгласно предварителен протокол от
11.08.1993 г., на основА.е чл. 109 от ЗС.Въз основа на решението е издаден
изпълнителен лист от 23.11.2000 година.
Представена е молба от ***-София до ВРС за образуване на ИД с
искане за задължаване на длъжниците на И. И., Д. И., Ж. Д. и М. Ж. да
изпълнят всички действия по възстановяване имота, со***веност на ***,
представляващ магазин с площ от 22,41 кв.м., заедно със сервизни
помещения, находящ се в гр. Варна, партерния етаж на сградата на ***,
представляващ имот пл. № 6, в кв. 60, по плана на 8-ми подрайон на гр.
Варна, в съС.ието му преди извършване на посегателствата, съобразно
архитектурен план и строителни документи, във вида съгласно предавателен
протокол от 11.08.93 г. С молбата е представен и изпълнителния лист от
23.11.2000 г. по гр.д. № 730/2000 г. по описа на ВОС. По молбата е
образувано изп.д. № 12484/2000 г. по описа на СИС – гр. Варна. С
постановление за извършване на определено действие от 04.04.2001 г., Хр. К.,
е постановило на основА.е издадения изпълнителен лист по гр.д. № 730/2000
г. по описа на ВОС, че упълномощава ЦД „***“ – София, да извърши лично
или с помощта на други лица, действието, което длъжниците И. И., Д. И., Ж.
Д. и М. Ж., са осъдени да извършат, а именно да възстановят имот
представляващ магазин с площ от 22,41 кв.м., заедно със сервизни помещения
на взискателя, находящ се в ***, в съС.ието му отпреди, съгласно
предавателен протокол от 11.08.1993 г. за сметка на длъжника. Определена е
дата за извършване от взискателя на действието, което длъжниците са
осъдени да извършат – на 11.05.2001 г., 11:00 ч., за която дата да се уведомят
стрА.те.
Според Протокол от 11.05.2001 година, по изп.д. № 12484/2000 г., на
11.05.2001 г. в 11 ч. съдия-изпълнител при СИС на ВРС е констатирал на
място, че взискателят е предприел действия по възстановяване на
предишното положение по протокол от 11.08.1993 г., а именно изграждане на
стена. Посочено е, че тъй като мястото където следва да се изгради стената се
явява вътрешно, а длъжниците отказват да осигурят достъп до него, с
помощта на ключар е разбит патрона на входната врата на помещението,
едната страна което следва да се изгради. Отразено е, че предвид създалите се
о***оятелства, по предложение на длъжниците изпълнението е отложено за
15.05.2001 година, от 14 часа, за която взискателят не възразява, както и за
самото отлагане. Представен е почти идентичен протокол на съдия
изпълнител за изпълнение на определено действие от 11.05.2001 г., в който
5
обаче е посочено и че в помещението са намеР. вещи со***веност на
длъжниците. Съгласно протокол за изпълнение на определено действие по
изп.д. № 12484/2000 г. от 15.05.2001 г., на същата дата съдия-изпълнител при
СИС на ВРС в присъствието на пълномощниците на взискателя и в отсъствие
на длъжниците, е пристъпил към разбИ.е на входната врата с помощта на
ключар отново е сменен патрона. В имота са намеР. движими вещи
со***веност на длъжниците, като в присъствието на свидетели, включително
полицаи са преместени една витрина, 2 кашона и 5 бр. празни сандъци, с
оглед изграждането на стената. В протокола е отразено, че останалите вещи
са оставени на мястото си. Посочено е, че след измерване и разчертаване
на мястото на изграждане стената е иззидана. Съдебният изпълнител е
отразил, че е заключил вратата и я е запечатал с 3 бр. подпечатА. лепенки, в 5
присъствието на свидетели. Поради явяване обаче на Ж. Д. са били
премахнати печатите.
С молба от *** до ДСИ – Варна подадена по изп.дело № 12275/2000г. и
по изп.д. № 12484/2001 г. от 20.02.2004 г. е поискано възстановяване на
действията по изпълнение на въвода във владение на со***вен недвижим
имот, представляващ магазин с площ от 22,41 кв.м., заедно със сервизни
помещения, находящ се в гр. Варна, партерния етаж на сградата на ***,
представляващ имот пл. № 6,7, в кв. 60, по плана на 8-ми подрайон, както и за
възстановяване на имота и съединяване на двете дела. Направено е искане
първо да се пристъпи към възстановяване на имота, а след това за въвод във
владение на същия.
С молба от 02.06.2004 година от М. Ж., Ж. Д., И. И. и Д. И. е поискано
прекратяване на ИД № 12484/2000 г. поради липса на предмет на изпълнение
за възстановяване, тъй като такъв имот не съществува, съобразно удостовеР.е
изх. № АБ-9400-М-112/31.05.2004 г. издадено от Община Варна с нотариална
заверка рег. № 4313/31.05.2004 г. на нотариус Б.В.. Съгласно удостовеР.ето,
по кадастралния план действащ 1998 г., 2000 г., 2001 г. на 8-ми м.р. имот
съставляващ пл. 6, кв. 60 с административен адрес *** не съществува, като
имот идентичен на този не съществува и по КП от 2004 г.
С протокол за опис и оценка на недвижими имущества от 03.06.2004
година ДСИ е отразил, че пълномощникът на длъжниците е уведомен на
местоизпълнението за принудителното изпълнение по съединените дела, като
е направено възражение, че призовките са само за въвод, но не и за
възстановяване. С протокол за възстановяване и въвод във владение от
03.06.2004 година ДСИ е отразил, че на място с помощта на вещо лице –
архитект е замерена площта от 22,41 кв.м., представляваща застроената площ
на тото - пункта, като е установено известно различие от проекта –
архитектурното заснемане, въз основа на който е извършено обособяването на
тотопункта. Отразено е, че различията се дължат на неточното архитектурно
заснемане на обекта от проектанта му. КонстатирА. са следните размери на
място: дълбочина 3,25 м, ширина 3,76 м, сА.тарен възел - 1,85 ширина и 2,50
дълбчина. Общо е установена застроена площ от 20,57 кв.м. и, а по прект е
20,44 кв.м. Посочено е, че при обособяване на имота чрез изграждане на
преградна стена са намеР. вещи со***веност на длъжниците, които са
6
преместени в помещение тяхна со***веност.
С влязло в сила решение от 28.10.2004 г. по гр.д. № 1118/2004г. по
описа на ВОС е оставена без уважение жалба от И. Ж. И., Д. В. И. и Ж. И. Д.
против извършените на 04.05.04 г. по присъединени ИД № 12484/00 г. и №
12275/00 г. на VII р-н на СИС при Варненски районен съд действия по
възстановяване на недвижим имот във вид отпреди извършване на
посегателствата и въвод във владение на имота – магазин-тото-пункт с площ
22,41 кв.м., находящ се на партерен етаж на ***, гр. Варна.
В постановление за извършване на определено действие по изп.д. №
12484/2000г. на СИС при ВРС от 06.06.2005 г., е посочено, че е издадено въз
основа на молба от М. И. Ж., И. Ж. И., Д. В. И. и Ж. И. Д. за прекратяване на
ИД поради липса предмет на изпълнение за възстановяване на тото-пункт от
22.41 кв.м. в магазин от 22.41 кв.м. в партерния етаж на имот съставляващ пл.
№ 6 в кв. 60, 8-ми подрайон по плана на гр. Варна находящ се на ***,
подадена във връзка с предходна молба за прекратяване ИД поради липса
предмет на възстановяване, тъй като имота обективиран в изпълнителен лист
от 23.11.2000 г. по гр.д. № 730/2000 г. по описа на ВОС не съществува въз
основа приложено към молбата удостовеР.е от 31.05.2004 г. на Район
„Одесос“ доказаващо, че и към настоящия момент по КП имот идентичен с
процесния не съществува.
С постановлението ИД е прекратено по отношение на възстановяване,
поради липса предмет на изпълнение, като е влязло в сила на 03.08.2005
година.
Съгласно протокол от 06.07.2005 година на 06.07.2005 година, съдия-
изпълнител при ВРС е прекратил ИД № 12484/2000 г., VII район по описа на
СИС – Варна, а на 05.08.2005 г. съгласно зачеркната с буква резолюция,
делото е прекратено поради изпълнение на изпълнителен лист издаден по
гр.д. № 730/2000 г. на ВОС, на основА.е чл. 331 от ГПК и чл. 190, т.1 от
ПОРРОВС.
По делото е налично и УдостовеР.е изх. № 794/20.12.2005 година, по
изп.д. № 12484/2000г. на СИС при ВРС, издадено на И. Ж. И., Д. В. И. и Ж. И.
Д., в увеР.е, че по ИД няма приложени, пришити и прономеровА. призовки за
принудително изпълнение до длъжниците за извършване на определено
действие за възстановяване, насрочено за 11.05.2001 г. от 11:00 ч. в имот на
*** представляващ имот пл. № 6 в кв. 60, 8-ми подрайон по плана на гр.
Варна, по изпълнителен лист от 23.11.2000 г. по гр.д. № 730/2000 г. на ВОС.
Посочено е също, че на л. 48 от ИД е приложено постановление по чл. 419 от
ГПК, съобщено на длъжниците на 07.05.2001 г., като в съобщенията, връчени
на пълномощник дата 11.05.2001 г. за принудителни изпълнение не е
посочена. Удостоверено е, че няма приложени пришити, прономеровА.
призовки за принудително изпълнение до длъжниците за извършване на
определено принудително действие за възстановяване насрочен за 15.05.2001
г. от 14:00 ч. в имота обективиран в удостовеР.ето.
Според УдостовеР.е изх. № 702/17.11.2006 г. по изп.д. № 12484/2000г.
на СИС при ВРС, по ИД не е приложено искане за оказване на съдействие до
7
началника на Първо РПУ Варна за извършени на 11.05.2001 г. от 11:00 ч.
принудителни изпълнителни действия. Приложени като преписи от
унищоженото ИД № 12484/2000 г. са и следните други писмени
доказателства: съобщение до *** София от 03.01.2001г. и от 25.01.2001 г.;
виза за проектиране № 1398 от 25-ти септември, подписана от Гл. архитект на
Район Одесос с нечетлива година, в която е посочено, че на основА.е чл. 152
от ППЗТСУ се разрешава проектиране за възстановяване на помещението –
тото пункт, според одобР.те проекти от 1983 г., съхраняван в архива на Район
„Одесос“; заверен от община Варна, район „Одесос“ архитектурен
хоризонтален план на два етажа; съобщения на ДСИ-Варна от 12.04.2001 г. до
Д. И., М. Ж., Ж. Д. и И. Ж. И., с които лицата са уведомени за задълженията
си по постановлението на ДСИ от 04.04.2001 г.; удостовеР.е от 04.03.2004 г.
за подадена жалба от 10.05.2001 г., както и извадка от регистър на постъпили
документи при СИС в периода 10.05.2001г. – 15.05.2001 г.; молба от адв. М.
от 03.06.2004 г. по изп.д. № 12275/2000г. и по изп.д. № 12484/200 г. по описа
на ДСИ – Варна.
Съгласно скица от 1992 година заверена от служба „Архив“ при ВРС,
имот пл. № 6, кв. 60, в 8-ми подрайон, по плана от 1978 г., е съсо***вен.
Ищцата е представила 3 бр. заповеди от МВР – Варна за полицейско
задържане на И. Ж. И., Д. В. И. и Ж. И. Д., всичките от 11.05.2001 г. Съгласно
медицински удостовеР.я № № 107/2001 г., 106/2001 г. и 108/2001 г. издадени
от Съдебна медицина – Варна, съответно на И. Ж. И., Д. В. И. и Ж. И. Д., по
телата на посочените лица, лекар на длъжност съдебна –медицина при ДКЦ –
IV е установил травматични увреждА.я, които може да се получат по указА.я
от тях време и начин, който съобразно снетите анамнези е дърпане, влачене,
събаряне, притискане и слагане на белезници от полицейски служители на
Първо РУ, пред дома на лицата.
Ищцата е представила и препис от статия от 15.05.2001 година от
вестник “Морски Труд Варна“, със заглавие “Полицаи от Първо РПУ пребиха
семейство“, от статия от 15.05.2001 г., в-к “24 Часа“, със заглавие “Полицаи
опразват имот с арест и белезници“, от статия от 17.05.2001 г., в-к “Труд“, със
заглавие “Зазидаха стока за 5000 лв.“ и от статия от 05.06.2004г., в-к
“Позвънете новини“, със заглавие ““ТОТО“ завзе имот с полиция“.
С нареждане изх. № Н-288-08-358/22.10.2001 г. на Зам. началник на
ДНСК до Кмета на Община Варна, Началника на РДНСК – Варна и Началник
отдел – „Териториална инспекция“ Варна, на основА.е чл. 220, ал.2 и ал. 3, вр.
чл. 221, ал.4 от ЗУТ, е наредено следното: 1. В срок до 30.10.2001 г. Кметът на
Община Варна да разпореди попълването на кадастралния план на кв. 60, гр.
Варна, с ново изградената и въведена в експлоатация жилищна сграда в
урегулирА.я поземлен имот, со***веност на И. И., Д. И., Ж. Д. и М. Ж.; 2.В
15-дневен срок след приключване на предвидените в ЗУТ, процедури по
одобряване на разпореденото попълване на кадастрален план, началникът на
РДНСК – Варна да преразгледа своето решение за законосъобразността на
мълчаливия отказ на главния архитект за одобряване на проекти за промяна
предназначението на жилищната сграда, со***веност на И. И., Д. И., Ж. Д. и
М. Ж., в хотел; Главният архитект на Община Варна в законоустановените
8
срокове да се произнесе по внесените от И. И., Д. И., Ж. Д. и М. Ж. за
одобряване проекти за преустройство и промяна предназначението на
жилищната им сграда в хотел.
В писмо изх. № V8-2418/12.11.2001 г. на Ръководител инспекторат при
МРРБ до Областния управител на Варна, до кмета на гр. Варна, до РДНСК –
Варна и до ищцата е преповторено нареждането изх. № Н-288-08-
358/22.10.2001 г. на зам. началник на ДНСК. Съгласно справка от Служба по
вписвА.я от 18.06.2004 г., по партидите на И. Ж. И., Д. В. И., М. И. Ж., Ж. И.
Д. и ***, първите четирима са осъдени да възстановят на ЦД „***“ – гр.
София, магазин с площ от 22,41 кв.м., заедно със сервизни помещения,
партерен етаж, ***, представляващ имот пл. № 6 в кв. 60.
От представеното от ищцата Съдебно удостовеР.е изх. № 1п-
697/14.07.2021 г. издадено от ВРС, става ясно, че след извършена справка в
Районен съд гр. Варна за периода от 1992 г. до датата на издаване на
съдебното удостовеР.е - 14.07.2021 г. няма образувА. граждански дела, които
да са приключили е влезли в законна сила съдебни решения, с правно
основА.е чл. 108 от ЗС, с предмет: подобект (самостоятелен обект), недвижим
имот на административен адрес в гр. Варна, *** /седем/, в имот пл. № 7 в кв.
60 /шестдесет/ по плана на 8-ми /осми/ подрайон на гр. Варна, идентичен е
ПИ № 1756 /хиляда седемстотин петдесет шест/, 8-ми микрорайон на гр.
Варна, по К11 одобрен със Заповед № 300-4-47/01.10.2003г. на ИД на АК, а
именно: ТОТО-ПУНКТ, със гоящ се от едно помещение и сА.тарен възел, с
площ от 22.40 /двадесет и две цяло и четиридесет стотни/ кв.м,, разположен
на партерен етаж на пететажна жилищна сграда - тю архитектурен проект
одобрен на 27.07.1983г„ а по данъчна оценка - ет. 1, при грА.ци: ***, общ
жилищен вход и общо стълбище, хоби стая, ПИ 1750 /хиляда седемстотин и
петдесет/, отгоре - жилище, отдолу - зимник и със стрА.: "Районна дирекция
на *** - гр. Варна"; "***" София ; ЦД ''***" гр. София, чрез РД "***" Варна;
Държавно предприятие *** и И. Ж. И. е ЕГН **********, Д. В. И. с ЕГН
**********, М. И. Ж. е ЕГН ********** и Ж. И. Д. с ЕГН **********.
Съгласно удостовеР.ето за посочения период е образувано гражданско
дело № 1654/1995 г, по описа на ВРС е със стрА. „***“ София срещу И. Ж. И..
ЕГН **********, Д. В. И., ЕГН **********, М. И. Ж., ЕГН ********** и Ж.
И. Д., ЕГН **********, като с влязлото в сила на 03.07.1997г. съдебно
решение но гр.д. № 1654/1995 г. са осъдени Д. В. И., И. Ж. И., Ж. И. Д., М. Ж.
И. от *** да предадат на „***“ София, владението върху со***вения му
недвижим имот – магазин с площ от 22,41 кв.м. със сервизни помещения,
находящи се на партерния етаж на сградата в ***, представляващ имот пл. №
6 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна, на основА.е чл. 109 от ЗС.
По делото са приобщени като доказателства изискА. по реда на чл. 186 от
ГПК заверено копие на Заповед № 007/13.05.2011 г. на Главен архитект на
община Варна, както и копие на строително досие по разрешение за строеж №
129/07.10.1983 г., съдържащо следните документи: писмо рег. № АГУ-8-
1000/342/26.03.2010г. по адм.д. № 1321/2009 г. по описа на Административен
съд – Варна; решение № 369/22.02.2010г. по адм.д. № 1321/2009г. по описа на
Административен съд – Варна; 6 бр. известия за доставяне;
9
приемопредавателен протокол от 08.03.2011г.; констативен протокол от
02.06.2011г.; заповед № 007/13.05.2011 г. на Община Варна, ведно с
приложение № 1; молба рег. № ЗАО 20041/08.06.2011г. от Д. И.; 2 бр.
издадени удостовеР.я от Община Варна без посочена дата; приходна
квитанция № **********/14.06.2011г., скица на имот пл. № 7 № 60 на 8-ми
подрайон; молба вх. № АБ9400/И-27/01.07.1983г. от И. И. за одобряване на
проекти по реда на ал. 241 от ППЗТСУ; обяснителна записка към проект за
жилищна сграда на Ив. Ж. ***, Варна от арх. Н.; 2 стр. таблица за определяне
на цените на обектите в жилищна сграда; разрешение за строеж №
129/07.10.1983г.; нотариално заверено разрешение за строеж №
129/07.10.1983г. с нотариална заверка рег. № 2078/07.03.2011г. на нот. Ал. А.;
договор от 20.09.1983 г., протокол на приемателната комисия за приемане и
въвеждане в действие на обект на ***;заявление от Г.Г. с вх. № 4884; таблица
на пояси; ситуация ***, ведно със съгласие за проект; одобрено
разпределение на покрив, таван, сутерен, партер, типов етаж и таван; скица с
нотариална заверка рег. № 2424/15.03.2011г. на нотариус Ал. А.; заявление от
И. Ж. И. и Д. В. И. вписано в 8 книга за вписвА.я на 15.08.1983г., том IV, вх.
регистър № 3951 с нотариална заверка на нотариус Л. Г.; заявление от И. Ж.
И. и Д. В. И. вписано в книга за вписвА.я на 15.08.1983г., том IV, № 41, вх.
регистър № 3949 с нотариална заверка на нотариус Л. Г.; строително
разрешение № 38/29.09.1983г.; писмо № 9441/22.09.1983г. до РНС
„Варненска комуна“; писмо № 168/16.09.1983г. до I-ви РНС „Варненска
комуна“; корица от папка жилищна сграда *** на И. Ж. част: ПОИС към р.с.
129/07.10.1983г.; корица от папка наименована жилищна сграда *** Ив. Ж.;
таблица за определяне на цените на обектите в жилищна сграда ***;
строителен план жилищна сграда на 4 ет. *** Варна.
Съгласно писмо изх. №26-00-25/3/06.01.2010 г. на министъра на МФВС,
в архива на Министерството не се намира акт на МС, с който на
Министерството да е предоставен безвъзмездно за управление недвижим
имот – държавна со***веност, намиращ се в ***, както и акт, с който МФВС е
предоставил за управление на ДП „***“ недвижим имот със същия
административен адрес.
Пред ВРС е било изслушано и прието заключението на вещото лице
инж. Т. О., които сочи, че ПИ с пл. № 6 по КП от 1965 г. е идентичен на ПИ с
пл. № 1754 по КП от 2003 г., идентичен на част от ПИ с ид. 10135.1507.744 no
КК на гр. Варна, като имотът е с административен адрес: *** съгласно
административната карта на район „Одесос“ и *** съгласно данните от КК на
гр. Варна. Вещото лице сочи, че на партерния етаж на 3- етажната жилищна
сграда, построена в имота, е разположено Химическото чистене, което
представлява СОС с идентификатор *** без отбелязана площ, а адресът му
съгласно КК е ***. Съобразно заключението ПИ с пл. № 7 по КП от 1965 г. е
идентичен на ПИ с пл. № 1756 по КП от 2003г., идентичен на част от ПИ с ид.
10135.1507.744 по КК на гр. Варна, като е с административен адрес: *** и в
него е построена 5-етажна жилищна сграда, на партерния етаж, на която
съгласно одобР.я архитектурен проект от 1983 г. са разположени тото пункт и
хоби. Излага, че от тези два обекта в сградата самостоятелен обект е само
10
тото-пунктът и той е с идентификатор ***, при данни от КК: вид со***веност
- Държавна частна, тип - за търговска дейност, брой нива - 1, площ по
документ - 22.41 кв.м. Сочи, че нито един от посочените по-горе
самостоятелни обекти не отговаря на имота от Решението от 22.10.2000 г. по
в.гр.д. № 730/2000 г. на ВОС, което е пречка за индивидуализирането на
процесния обект и се потвърждава от приложеното на л. 153 от делото
постановление на ЧСИ. Излага, че описА.ят в решението обект - магазин с
площ от 22.41 кв.м., заедно със сервизни помещения, находящ се в гр. Варна,
партерен етаж на сградата на ***, представляващ имот пл. № 6 в кв. 60 по
плана на 8-ми подрайон на града, по това му описА.е, не може да бъде
индивидуализиран, както и че не е съществувал към момента на издаването
му. Посочено е, че за да бъде възстановен обекта, във вида си съгласно
предавателен протокол от 11.08.1993 година, е необходимо първо да бъде
индивидуализиран, а след това за него да бъде съставена необходимата
строителна документация и изпълнени съответните СМР. Експерта сочи още,
че при огледа на обект, разположен на партерния етаж на 5 - етажна жилищна
сграда с административен адрес именно ***, е констатирано, че същият
съответства по форма и размери на тото-пункта от одобР.я от 1983 г. обект,
като единствено не са изградени стените на сА.тарното помещение.
По делото е изслушана и приобщена Тройна СТЕ, изготвена от вещите
лица инж. С. Н. К., инж. С. И. Б. и инж. Е. Н. В.. От своя страна експертите
излагат, че описА.ето на имота в диспозитива на атакуваното решение по
в.гр.д. № 730/2000 г. на ВОС е по действащия към момента на делото
Кадастрален план на 8-ми подрайон от 1965г. - 1969г. в М 1:500, като по него
процесната сграда е построена в ПИ 7, съставляващ дворно място описано в
документите за со***веност с пл. № 6,7. Излагат още, че действащ
регулационен план за територията е РП на ЦГЧ, одобрен със Заповед № РД-
12-557/30.12.1981 г. на първи зам. министър на Министерството на
строителството и архитектурата, съгласно която процесният поземлен имот е
включен в УПИ 1-5,6,7, кв.60. Сочат, че от извършените обследвА.я на
кадастралните и регулационните планове, информацонната система на
Агенция по кадастъра, приложените по делото документи за со***веност и
архитектурния проект на новата четириетажна жилищна сграда, се
установява, че е допусната фактическа грешка - непълнота в описА.ето на
имот находящ се в ПИ 6, кв.60 по КП от 1965 г.-1969 г., с администратвен
адрес: *** в диспозитива на Решение от 22.10.2000 г. 9 по в.гр.д. № 730/2000 г
на ВОС, като неточността се наблюдава в голяма част от приложените
документи, включително в Решение № 436/02.08.1994 г. по в.гр.д. №
1034/1993 г. на ВОС, където местонохождението на процесния имот е ***,
имот пл. номер 6 в кв.60 по плана на гр. Варна. Излага се, че процесният
обект - магазин със сервизни помещения, се намира в сграда построена в ПИ
7, с административен адрес ***, а в ПИ 6, кв.60 се намира триетажна
жилищна сграда по КП от 1965 г.- 1969 г. с административен адрес: ***.
Излага се, че през периода 1993 – 95 г. са били извършени вътрешни
преустройства, които не са променили конструкцията на сградата, а само
обема и с приобщаването на „хоби“ помещението, което не възпрепятства
11
възстановяването му във вида му съгласно Предавателен протокол от
11.08.1993 г. Съгласно заключението наличието на Протокол на приемателна
комисия за приемане и въвеждане в действие на обект „Групов строеж“ на
*** от 25.08. - 26.08.87 г. е доказателство, че самостоятелният обект - „тото
пункт“ е съществувал реално и в съответствие с одобР.те архитектурни
проекти. Вещите лица сочат, че ако е имало нерегламентирано посегателство
върху обекта от момента на въвеждането в експлоатация на обекта - 1987 г. до
2000 г., то възстановяването в първоначалния му вид не е проблем. При
извършения оглед на място е установено, че процесният самостоятелен обект
е разположен на партерния етаж в пететажната жилищна сграда с
административен адрес: *** и съответства по местоположение, форма и
размери на тото пункта по одобР.я проект от 1983 г., като към датата на
огледа не е изградена преградната стена на сА.тарното помещение. В
заключение експертите сочат, че процесният самостоятелен обект реално е
съществувал на място към момента на постановяване на решението,
като възстановяването му е било фактически възможно в съС.ието
съобразно архитектурния план и строителни документи, във вида
съгласно предавателен протокол от 11.08.1993 г., като към момента на
огледа е фактически възстановен и съответства на одобР.я архитектурен
проект.
За да постанови решението си, ВРС е приел, че не са изпълнени
изискуемите предпоставки на чл.270 от ГПК и е отхвърлил исковите
претенции.
При тези данни виждането на въззивния съд е следното:
Решаващия съд е посочил, че нищожността е най-тежкият порок на
съдебните актове. За разлика от останалите порочни съдебни актове -
недопустими, неправилни, непълни, неясни, такива у които е налице явна
фактическа грешка - нищожният не бил годен да породи правни последици,
като с оглед създалата се привидност за такива последици, произтичаща от
легитимиращия му ефект, законът допускал пороците на съдебния акт,
водещи до неговата нищожност, да се релевират пред съда безсрочно, било по
исков път или чрез възражение. В процесуалния закон не се съдържа нарочно
изброяване на недостатъците на съдебните актове, водещи до тяхната
нищожност, но изхождайки от естеството им на едностранни властнически
волеизявления на държавен правораздавателен орган, в които се съдържа
произнасяне по правен въпрос от неговата компетентност, съдебната практика
и правната теория трайно приема, че за нищожност се касае в случаите, при
които съдебният акт е постановен от ненадлежен състав - от лице, което не
разполага със съдийска правоспособност, еднолично, в случаите, при които е
компетентен състав от няколко членове, или обратно-ако е постановен по
въпрос, който не попада в обхвата на правораздавателната власт на
българските съдилища, ако е постановен устно или макар и да е изготвен в
писмена форма е останал неподписан от мнозинството от членовете на
съдебния състав; когато съдебният акт е напълно неясен в степен
правораздавателната воля на решаващия орган да не може да се изясни по
пътя на тълкуването, както и в случаите, при които актът противоречи на
12
свръхповелителни правни норми или предписва извършването на явно
престъпление.
При постановяване на решението си ВРС е съобразил установената
практика, че съдебните актове са нищожни в случаите на постановяването им
от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън
правораздавателната власт на съда, ако не са подписА. от членовете на
съдебния състав, ако не са в писмена форма, както и при абсолютна
неразбираемост на волята на съда, включително и при тълкуване. Посочените
пороци са свързА. със самия съдебен акт и наличието им на практика води до
липса на валиден такъв, а оттам и до надлежното произнасяне на съда по
въпроса, с който е сезиран. Касае се до правила свързА. с компетентността на
съда да се произнесе по въпроса, с който е сезиран (наличие или липса на
подведомственост), със съдебния състав, който трябва да се произнесе
(едноличен или тричленен), както и с формата и съдържА.ето на съдебния
акт. Тези правила не обхващат въпросите свързА. с предпоставките за
постановяване на съдебния акт и евентуалните нарушения на процесуалните
правила при постановяването му. Нарушаването на императивна
материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на
съдебния акт може да доведе до неговата недопустимост или неправилност,
но не и до нищожността му. Недопустимостта на съдебния акт, като негов
порок, е различна от нищожността му. В случай, че недопустимия съдебен акт
бъде потвърден по реда на инстанционния контрол или не бъде обжалван той
влиза в сила като поражда правно действие и обвързва стрА.те. За разлика от
недопустимия съдебен акт нищожният такъв не може да породи правно
действие и да обвърже стрА.те по него. Затова пороците водещи до
нищожност на съдебния акт са различни от тези водещи до неговата
недопустимост и последните не могат да обосноват иск по чл. 270, ал. 2 от
ГПК. Поставените въззивницата Д. въпроси, касаещи „изпълнението на нещо,
което е неизпълнимо, за възстановяване на имот, които не съществува“ не
намират опора в доказателствата по делото. В тази връзка съдът се позовава
на наличното Тройно заключение по Съдебно техническата експертиза, което
намира за по обосновано, компетентно и съобразено с останалите
доказателства. Съобразно това заключение процесният самостоятелен обект
реално е съществувал на място към момента на постановяване на решението,
като възстановяването му е било фактически възможно в съС.ието съобразно
архитектурния план и строителни документи, във вида съгласно предавателен
протокол от 11.08.1993 г., като към момента на огледа е фактически
възстановен и съответства на одобР.я архитектурен проект. Прави
впечатление, че експертите са базирали виждането си не единствено на
събрА.те доказателства, но са били приобщавана и допълнително такива.
При това нарушаването на императивна материалноправна или
процесуалноправна норма при постановяване на съдебно решение може да
доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността
му. Недопустимостта на решенето, като негов порок, е различна от
нищожността му. В случай, че недопустимото решение бъде потвърдено по
реда на инстанционния контрол или не бъде обжалвано то влиза в сила като
13
поражда правно действие и обвързва стрА.те. Както съдът посочи по – горе,
за разлика от недопустимото решение нищожното такова не може да породи
правно действие и да обвърже стрА.те по него. Затова пороците водещи до
нищожност на решението са различни от тези водещи до неговата
недопустимост и последните не могат да обосноват иск по чл. 270, ал. 2 от
ГПК. Така поставените от въззивницата въпроси са вече разгледА. в
предходните съдебни производства и част от тях представляват доводи,
касаещи спора по същество, поради това не могат да обосноват нищожност на
оспорвА.те от нея съдебни актове.
За да отхвърли претенциите, решаващия съд е констатирал, че
съдебните решения са постановени от надлежен орган, в рамките на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от съдиите,
изразената в тях воля е напълно разбираема; че тя не е несъвместима с
основите на установения правов ред и с нея не е разпоредено изпълнение на
действие, което противоречи на добрите нрави или е престъпление. Ако под
престъпление се приема „деяние, което е обществено опасно и е обявено от
закона за наказуемо“, то подобно на предходната, и настоящата съдебна
инстанция приема, че сами по себе си съдебните решения обект на проверката
не могат да доведат до извършването на престъпление. До това вероятно би
могло да доведе поведението на самата въззивница или членове на
семейството й, но не и сочените по горе актове. О***оятелствата,
съпътстващи съдебните спорове, намесата на оргА.те на реда – в частност
Първо РПУ – Варна, не се дължат на решение подтикващо и / или обуславящо
извършването на престъпление, а на несъгласието на въззивницата Д. с тях.
Следователно и по този пункт ВОС намира, че решаващата съдебна
инстанция е постановила правилен съдебен акт.
Ако приемем, че решенията, предмет на атакуване от въззивницата са
валидни, а те са такива, т.к. са постановени от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт
на съда, в писмена форма, подписано е от мнозинството от съдиите от
съдебния състав и волята на съда е формирана разбираемо или може да се
изведе чрез тълкуване на решението, то нищожното решение не отговаря на
някое от изисквА.ята за валидност. То не поражда правни последици - сила на
пресъдено нещо, изпълнителна сила, конститутивно действие.
Въззивния съд намира, че законодателните изисквА.я за валидност са
спазени по отношение на всички съдебни решения, чиято нищожност
жалбоподателката-ищца цели да установи. Съдът приема, че те са
постановени в пределите на правораздавателната власт на съда, което
изискване също е намерил, че не е нарушено при постановяване на
процесните съдебни актове; приема също процесните съдебни решения са
изготвени в писмена форма и са подписА.; приема, че те изразяват волята по
начин, който позволява да бъде изведено нейното съдържА.е, защото
неразбираемостта на съдебното решение може да повлияе върху валидността
на същото само ако е абсолютна и е налице пълна невъзможност волята на
съда да се изведе дори чрез тълкуването й. Съдът приема също така, че при
извършване на преценката доколко волята на съда се явява разбираема,
14
сезирА.ят с иск за установяване нищожност на съдебните решения не би
могъл да преразглежда и пререшава въпроса за правилността на съдебните
решения и тяхната допустимост.
По разгледА.я от въпрос досежно конкретните пороци, водещи до
нищожност на съдебен акт, е налице утвърдена съдебната практика по т. 8 на
ППВС № 1/1985 г., мотивите към Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по
тьлк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и множество постановени по
реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /напр. решение № 1188/19.11.2008 г. по
гр. д. № 4694/2007 г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д.
№ 777/2011 г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 114/13.10.2014 г. по гр. д. №
1954/2014 г. на ВКС, ГК, II ГО, решение № 63/30.11.2016 г. по т. д. №
1512/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 355/03.10.2012 г. по гр. д. №
35/2012 г. на ВКС, ГК, I ГО, решение № 73/18.05.2015 г. по гр. д. № 5113/2014
г. на ВКС, ГК, III ГО, решение № 318/29.11.2013 г. по гр. д. № 2009/2013 г. на
ВКС, ГК, III ГО, решение № 15/26.01.2015 г. по гр. д. № 3298/2014 г. на ВКС,
ГК, I ГО, решение № 60138/26.01.2022 г. по гр. д. № 723/2021 г. на ВКС, ГК, I
ГО и други/, от която ВРС не се е отклонил.
По разноските:
Съгласно постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна
оргА.зация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално
определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, § 1
ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях. В акта на СЕС е посочено, че подобни
действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което
разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията,
независимо от размера на определената минимална цена, като такова
огрА.чение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с
преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна
нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите стрА. и не може да се противопоставя на трети лица, като
нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи
последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в
споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може
да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите
от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на
15
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за
прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната
нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, както и предвидените в посочената
наредба минимални размери. Въз основа на тези съображения, СЕС е
постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна оргА.зация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за огрА.чение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл.
101, §. 1 ДФЕС, като при наличието на такова огрА.чение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална
правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, § 1
ДФЕС забрана на огрА.чаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара
между стрА.те по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заваР.
договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78,
ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101,
пар. 1 ДФЕС. Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., което е
задължително на основА.е чл. 267 от ДФЕС за всички оргА. и субекти в
държавите членки, съдът не може да определи следващото се на основА.е чл.
38, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв възнаграждение съгласно
размерите, определени в посочената Наредба на Висшия адвокатски съвет.
Наличието на празнота в закона относно конкретния размер на
възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36,
ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към
наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на
адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1
от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него
труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на
положен труд и характера на производството, както и като съобрази вида и
броя на исковете, въззивния съд намира, че следва в полза на въззиваемото
16
дружество да се присъдят разноски в размер на 750 /седемстотин и петдесет /
лева, както е заявил.
Воден от горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 360 от 04.02.2024 година, постановено
по гр.дело № 14 380/2021 година на ВРС, двадесети състав.
ОСЪЖДА Ж. И. Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата 750 /седемстотин и
петдесет/ лева, представляваща стоР. съдебно-деловодни разноски –
адвокатски хонорар пред ВОС, на основА.е чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до стрА.те, на основА.ята, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17