Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по подадена от Т. Т. П. въззивна жалба против Решение №156/30 07.20123 г. на П. районен съд, постановено по гр.д.№88 по описа на съда за 2913 година, изменено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка №296/12.03.2014 г. на П. районен съд постановено по същото дело, в частта му, с която са определени частите на на съделителите от допуснатия до делба недвижим имот.В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради противоречие на същото с чл.9 от Закона за наследството.Твърди се, че неправилно съдът е определил квотите на съделителите, съобразявайки се единствено с решението на ВКС по гр.д.№121/2001 г. на II г.о., с което е обезсилено решението на Великотърновския окръжен съд за 1/3 от договора, описан в жалбата и в последствие развалянето му за 2/3 идеални части от процесния имот.Неправилно,според жалбоподателя, съдът е приел, че тази 1/3 идеална част е СИО с починалия съпрг на Р. Д.- С. Д.,като тя е придобила половината от тази част поради прекратяване на общността със смъртта на съпруга й и по наследство заедно с дъщеря си М. С. Х..Развива съображения, че този извод на съда е необоснован.Сочи, че в хода на касационното производство ищецът по делото Йордан Стефанов Ф. е починал,при което има сливане на качеството на ищец и ответник по делото в лицето на Р. Д.Тук обаче,твърди жалбоподателят, се поставя въпросът за спорните 1/3 идеални части,които са вече наследени от Р. Д. и след като договорът за издръжка и гледане е развален за останалите 2/3 идеални части от имота, то Р. Й. Д. отново наследява при равни права с останалите наследници на починалия Й. Ф..Моли решението, като порочно в обжалваната му част, да бъде отменено и делбата да бъде допусната при равни квоти на съделителите, а именно по 1/3 ид.част за всеки един от тях. В срока по чл.263 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба, подадени от Р. Й. Д. и М. С. Х., в които се заема становище за неоснователност на подадената жалба,респ. за правилност на решението, поради което се иска неговото потвърждаване. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника С. Й. Ф..В съдебно заседание на 15.10.2014 г. ответникът С. Й. Ф. заявява, че жалбата е неоснователна, обжалваното решение е правилно и иска неговото потвърждаване. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: С обжалваното решение П. районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между Р. Й. Д., с ЕГН * от гр.Г., ул.”Х. Б.”, №29,.8,А.30, С. Й. Ф., с ЕГН * от гр.С., ЖК „С. З.”, №60,В.В, .4, А.10, Т. Т. П., с ЕГН* от гр.В.Т., ул.”Г. Ж.”, №1,В.Г,.4,А.12 и М. С. Х., с ЕГН * от гр.Г., ул.”Х. Б.”, №29, .8,А.30 на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с построените в него къща, лятна кухня и стопански постройки, целият от 1250 кв.м.,съставляващ УПИ I-482, кв.53 по ПУП на с.М., община П., при граници: от две страни улици и Т. Т. П..Делбата се допуска при права: 17/36 ид. части за Р. Й. Д., по 8/36 ид. части за С. Й. Ф. и Т. Т. П. и 3/36 ид.части за М. С. Х.. Първоинстанционният съд, за да постанови решението си, е събрал и обсъдил всички представени от страните по делото доказателства.В резултат от техния съвкупен анализ е стигнал до правилен извод относно квотите, съделителите и допуснатия до делба имот.Фактическата обстановкавъз е правилно и обективно изяснена от съда.Въз основа на представения нотариален акт №..., том II, рег....,дело ... от 27.05.1949 г. на Павликенски околийски съдия, е установено, че наследодателят на страните Й. С. Ф. е станал собственик на недвижим имот ,находящ се в село М., придобит лично от него на основание покупко-продажба и съставляващ дворно място от 2,3 дка, парцел Х-343 в кв.77 по регулационния план на селото, при граници: от две страни улица, Н. М.в и братя Г.С нот. акт №..., том II, д.№.../1989 г. на Павликенски съдия, на 22.12.1989 г. Й. С. Ф. е прехвърлил на дъщеря си Р. Й. Д., по време на брака й със С. Д.в обособената в отделен имот част от гореописания имот, а именно Дворно място с къща,кухня и стопйнски постройки в него, цялото от 1290 кв.м.,съставляващо парцел I-482, в кв.53 по плана на с.М., община П., с посочени в акта граници, срещу задължението на приемателката да изгледа и издържа прехвърлителя и неговата съпруга З. Ф. до тяхната смърт.През 1999 г. прехвърлителят Й. Ф. е завел иск за развалянето на този договор поради виновно неизпълнение на задълженията по него от страна на приобретателите.По образуваното по този иск пред Павликенския районен съд гр.д.№46/99 г. е постановено решение, с което той е бил отхвърлен и това решение е било потвърдено от Великотърновския окръжен съд с решение по в.гр.д.№44/2000 г.С решението си по гр.д.№121/2001 г. ВКС е обезсилил решението на Великотърновския окръжен съд по гр.д.№ 744/2000 г. в частта, с която предявеният иск е разгледан за 1/3 от договора за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане, поради това, че по време на процеса на 13.09.2000 г. ищецът Й. С. Ф. е починал и е наследен от неговите съпруга З. Ф., дъщеря Р. Д. и син С. Ф.- всеки с по 1/3 ид. част дял от наследството.Поради сливането на качеството ищец и ответник за Р. Д. до размера на 1/3 от договора, ВКС е приел, че въззивното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото за 1/3 ид. част от имота-прекратено.За останалите 2/3 идеални части от имота решението на ВТОС е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.С решението си по в.гр.д.№852/2001 г. Великотърновският окръжен съд е отменил решението на Павликенския районен съд по гр.д.№46/99 г., с което е отхвърлен предявеният от Й. Ф. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане за 2/3 ид. части от имота, вместо което е постановил друго решение, с което е развалил договора за 2/3 ид. части от имота.В резултат на тези съдебни решеÝия, взети предвид от Павликетнския районен съд при решаване на настоящия спор за делба, се е получила следната обстановка: 1/3 идеална част от процесния имот ищцата притежава на договорно основание въз основа на неразвалената част от договора в съпружеска имуществена общност със съпуга си С. Д. .Останалите 2/3 идеални части от имота след развалянето на договора се преминали в наследствения патримониум на Й. С. Ф. и са предмет на наследяване от неговите законни наследници –съпруга З. Ф., син С. Й. Ф. и дъщеря Р. Д.- поравно за всеки един от тях или по 2/9 за всеки.По отношение на останалата 1/3 идеална част от имота, за която решението е обезсилено и производството по делото- прекратено, договорът за издръжка и гледане не е развален.Той е в сила за тази идеална част.Тя не влиза в наследствената маса и представлява имот придобит възмездно от Р. Д. по време на брака й със С. Д. и в този смисъл съпружеска имуществена общност.Същата е прекратена със смъртта на С. Д.,който е починал на 19.05.2006 г. и оставил за свои законни наследници съпруга Р. Й. Д.-ищцата и дъщеря М. С. Х., конституирана от съда като страна по делото.Съгласно чл.27 от СК от 1985 г. /отм/, действащ към датата на смъртта на С. Д., дяловете на съпрузите при прекратяване на имуществената общност са равни.Т.е Р. Д. получава половината от притежаваната от нея в СИО със съпуга й 1/3 ид. част от имота, или 1/6 ид. част .От останалата 1/6 ид. получава поравно с дъщеря си М. Х. съгласно чл.9,ал.1 от Закона за наследството, или по 1/12.В този случай сборът от частите от имота, които Р. Д. получава като наследство от баща си, като дял от съпружеската имуществена общност, представляваща 1/3 от имота,както и по наследство от съпруга си С. Д. /2/9+1/6+1/12/се равнява на 17/36 идеални части от имота. Тъй като съпругата на наследодателя З. Ф. е прехвърлила на сина си –ответника Т. П. всичко, което притежава от процесния имот, т.е своите 2/9 ид. части с Нотариален акт за дарение №..., т.VIII,рег.№... нот.д.№.../2005 г. на П. нотариус, ответникът Т. П. получава дял от 2/9 или 8/36 ид.части от имота.Същият дял има и синът на наследодателя Й. Ф.- С. Й. Ф., който наследява 1/3 от върнатите в наследствения патримониум 2/3 ид. части от имота.В този смисъл Павликенският районен съд правилно е определил квотите и съделителите, позовавайки се на писмените доказателства по делото- цитираните съдебни решения и нотариални актове. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ищцата Р. Д. следва да бъде с дял 1/3 от имота,тъй като тя е получила този дял при прекратяване на делото за разваляне на договора за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане именно за 1/3 ид. част от имота и това представлява нейната наследствена квота .Тази 1/3 ид. част, както правилно е обяснил районният съд в мотивите си не е наследствената част на Р. Д., а представлява частта от имота , за която договорът не е развален и е в сила. Тя е придобита от ищцата на договорно основание и в СИО със съпруга й.В този смисъл решението на ВКС е окончателно и следва да бъде съблядавано от всички в т.ч. от делбения съд при решаването на спора. Поради изложеното въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна,респ. решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно.Предвид това, то следва да бъде потвърдено.Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях съгласно чл.272 от ГПК. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №156 от 30.07.2014 г. на Павликенски районен съд,постановено по гр.д.№88/2013 г. по описа на съда, заедно с Решение №296/12.03.2014 г. на Павликенски районен съд постановено по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |