Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 20.10.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, първи състав, в открито съдебно заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Нина Георгиева като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1189 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод
постъпила искова молба от С.Ц.С., чрез адв. К.Т. *** против „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕЙНС“ ЕАД, като ищецът иска от съда да се произнесе с решение, с което да
признае, че е изтекъл погасителният давностен срок, с което е преклудирана
възможността за принудително изпълнение спрямо него по изпълнително дело №
5437/2020 година по описа на ЧСИ Цветозар Найденов, с район на действие ОС
Плевен, рег. № 756, за сумата, така както е посочена по изпълнителен лист от
25.11.2011 година, издаден по ч.гр.д. № 4737/2011 година по описа на Районен
съд Враца.
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.11.2011
година по Заявление на ответника по този иск е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 3245/21.10.2011 година по ч.гр.д. № 4737/2011 година по
описа на ВРС, респ. Изпълнителен лист от дата 25.11.2011 година.Въз основа на
този изпълнителен титул пред ЧСИ Валери Йотов с район на действие Окръжен съд
Враца, е образувано изпълнително дело № 739/2012 година, като понастоящем
същото е под № 5437/2020 година по описа на ЧСИ Цветозар Найденов, вписан в
КЧСИ с per. № 756, с район на действие Окръжен съд град Плевен, с адрес на
кантората: град Плевен, ул.“Сан Стефано“ № 4, ет.З, офис № 1.
Посочва,
че с този иск оспорва изцяло това вземане, съответно на основание изтекла
петгодишна погасителна давност по смисъла на чл. чл. 110 от ЗЗД, което е факт
по смисъла на чл.439 ал.2 ГПК, като се иска от съда да признае за установено,
че ищцата не дължи на ответника процесната сума по изпълнително дело 5437/2020
година по описа на ЧСИ Цветозар Найденов, с район на действие ОС Плевен, per. №
756, сума така, както е посочена по изпълнителен лист от 25.11.2011 година,
издаден по ч.го.д. № 4737/2011 година по описа на Районен съд Враца, а именно
от 4 154.26 лева, главница по договор за потребителски паричен кредит от
14.04.2008 година, 1 643.62 лева възнаградителна лихва от 19.05.2009 година до
02.09.2011 година, законна лихва върху главницата от 19.10.2011 г.до изплащане
на вземането, разноски по делото - 136.53 лева за държавна такса и 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по изпълнителното дело, поради
наличие на изтекла погасителна давност.
Позовава се и на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 10, в която е прието, че
нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Поради това
и съобразно изложените по-горе мотиви се твърди, че към датата на предявяване
на настоящата искова молба - 17.03.2021 г., петгодишната погасителна давност за
главницата е изтекла, както такава е изтекла и за акцесорните задължения.
В срочно подаден отговор, ответникът намира предявения
иск за недопустим, а оспорва също така и неговата основателност.
Счита подадената искова молба за недопустима, като
изразява становище, че искът по чл. 439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от
длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно
изпълнително дело.Счита, че надлежни
страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.С
договор за цесия от 15.05.2015 г. процесното вземане е прехвърлено от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент) на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД
(цесионер).
Доколкото „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ не е взискател
по изп. д. № 5437/2020 г. по описа на ЧСИ Цветозар Найденов, то искът срещу
цедента се явява лишен от правен интерес и е недопустим. Искът по чл. 439 ГПК е
специален и има за предмет разрешаване на спор относно вземането именно между
страните в изпълнителното производство, т.е. за да бъде допустим, следва да
бъде предявен срещу взискателя в изпълнителния процес и само в този случай
длъжникът би могъл да постигне предвидената в закона цел да се освободи от
дължимостта на сумата по изпълнителното основание. В тази връзка се твърди, че
резултатът от предявен срещу цедента иск не би могъл да рефлектира в правната
сфера на цесионера.
С оглед гореизложеното се иска от съда да постанови
определение, с което да прекрати
исковото производство по гр. д. № 1189/2021 г. по описа Районен съд -
Враца като недопустимо.Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, третото лице – помагач „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД изразява становище за допустимост на исковата
претенция, но намира същата за неоснователна, като развива подробни съображения
в тази насока.
Въз основа на подробно изложеното се иска от съда да
отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, като му присъди
направените в настоящето производство разноски.
Съдът, като взе предвид представените по
делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 4737/2011 година по описа на Районен съд Враца срещу ищеца
в полза на ответника за сумите: 4 154.26 лева, главница по договор за потребителски паричен
кредит от 14.04.2008 година, 1 643.62 лева възнаградителна лихва от 19.05.2009
година до 02.09.2011 година, законна лихва върху главницата от 19.10.2011 г.до
изплащане на вземането, разноски по делото - 136.53 лева за държавна такса и
100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
От приетото по делото копие от изпълнително дело № 739/2012 година по описа
на ЧСИ Валери Йотов / понастоящем същото
е под № 5437/2020 година по описа на ЧСИ Цветозар Найденов, вписан в КЧСИ с
per. № 756, с район на действие Окръжен съд град Плевен, с адрес на кантората:
град Плевен, ул.“Сан Стефано“ № 4, ет.3/ се установява, че същото е образувано
на 14.01.2012 г. по молба на ответника срещу ищеца за принудително събиране на
сумите по посочения по – горе изпълнителен лист, като с молбата взискателя е
възложил на съдебния изпълнител извършване на всички действия на основание чл.18
от ЗЧСИ.
От приетия договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
от 15.05.2015 г. и приложенията към него, се установява, че „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕЙНС“ СА, клон България, ЕИК *********, универсален правоприемник
на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕЙНС“ ЕАД, в качеството си на цедент, е прехвърлило
на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното
вземане. По силата на представеното на л. 71 от делото пълномощно, цедентът
упълномощил цесионера „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по прехвърлените
вземания. Съобразно правата по упълномощаването, с писмо от 06.07.2015 г.,
връчено на майката на длъжника Благовеска Мутафчийска на 10.07.2015 г. /л. 73/,
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е извършило уведомяването за прехвърлянето
на вземане.
От находящата се на лист 15 от изпълнително дело молба от
08.04.2015 г., депозирана от ищеца С.С. до ЧСИ Валери Йотов, се установява, че
със същата С. се е задължила да изплаща по 100.00 лева месечно по сметка на
ЧСИ.Отразено е, че при възможност ще заплаща и по – голяма сума.
От приложената по изпълнителното дело молба /л.17/ се
установява, че със същата дружеството „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е
поискало на основание чл.429 ГПК да бъде конституирано като взискател по делото,
като е представен договор за цесия между дружеството и първоначалния взискател „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /цедент/. Конституирането е извършено с
постановление на съдебния изпълнител от 17.07.2015 г. /л.16 изп.д./
От приложената по изпълнителното дело молба изх. № К – 108 / 02.01.2018 г. по описа на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, входирана при ЧСИ Йотов под № 3541 / 30.03.2018 г. /л.37
изп.д./ се установява, че
със същата дружеството „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало от
съдебния изпълнител да извърши справка в електронния регистър на БНБ за
наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника, като при наличието на
такива е поискало налагане на запор върху тях, за обезпечаване вземането на
кредитора.
След извършеното проучване, съдебният изпълнител на
13.12.2018 г. е изпратил запорни съобщения до „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
„Банка ДСК“ ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Общинска банка“ АД и „Сибанк“ АД
/ бивша Стопанска и инвестиционна банка/.
С писмо от 04.01.2019 г., входирано при ЧСИ Валери Йотов вх.
№ 294 / 10.01.2019 г. /л.49 от изп.д./, „Общинска банка“ АД уведомява съдебният
изпълнител, че лицето С.С. има разкрита банкова сметка ***.
С писмо от 04.01.2019 г., входирано при ЧСИ Валери Йотов вх.
№ 464 / 11.01.2019 г. /л.55 от изп.д. /, „Банка ДСК“ ЕАД уведомява съдебният
изпълнител, че лицето С.С. има разкрита банкова сметка ***.
С писмо от 23.01.2019 г., входирано при ЧСИ Валери Йотов вх.
№ 1010 / 29.01.2019 г. /л.56 от изп.д. /,„Интернешънъл Асет Банк“ АД, уведомява
съдебният изпълнител, че лицето С.С. има разкрита банкова сметка ***.
Други относими по делото доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи.
Предявеният иск е допустим, като съдът намира за неоснователно
твърдението на ищеца за недопустимост на исковата претенция. Когато длъжникът
оспорва изпълнението с твърдения, че кредиторът е прехвърлил вземането, след
като заповедта е влязла в сила, а по изпълнителното дело съдебният изпълнител е
конституирал цесионера като взискател на мястото на кредитора по изпълнителния
лист (чл. 429, ал. 1 ГПК), въпреки че цесията не му е съобщена от кредитора по
заповедта, но длъжникът се позовава също на погасителна давност, изтекла след
влизане в сила на заповедта, надлежен ответник по иска по чл. 439 ГПК е не само
новоконституираният взискател, но и първоначалният взискател по изпълнителното
дело. Правният интерес от така предявения иск не се изчерпва със създаване на
основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т.
7 ГПК). Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по
заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да
поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело.
Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително изпълнение.
Влязло в сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен и срещу кредитора
по заповедта и изпълнителния лист него (ако по делото се установи, че
погасителната давност е изтекла) го възпрепятства да упражни правото на принудително
по друго./ в.т.см. Определение № 262 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
586/2020 г., IV г. о., ГК./
С предявяването на този иск за установяване
недължимост на парична сума, ищецът отрича претендираното от ответника материално
право и в тежест на последния е при условията на пълно и пряко доказване да
установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от
настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона
период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително
дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес са налице както
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, и двете имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата. С
последното от тях Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено
за изгубило сила.
Съгласно посоченото Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело №
3/80 г. на Пленума на ВС погасителната давност се прекъсва с образуването на
изпълнително дело и давност не тече докато трае изпълнителния процес, а
съгласно т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсването на давността се осъществява, само
доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни
изпълнителни способи, като от това може да се направи извод, че давността по
време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ.
При така очертаната колизия между постановките на Постановление №
3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса
"От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му?" е образувано тълкувателно дело № 3/2020
г. на ОСГТК на ВКС, по което обаче все още не е постановено решение. Независимо
от това обаче прилагането на ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС спрямо процесния случай, според настоящия
съдебен състав има следното изражение:
От датата на образуване на
изп. дело № 739/2012 г./ понастоящем изпълнително дело № 5437/2020 година по описа на
ЧСИ Цветозар Найденов, с район на действие ОС Плевен, рег. № 756/ до 26.06.2015 г. действащо е било ППВС №
3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното дело е прекъснало
започналата да тече от датата на изискуемостта на вземанията погасителна
давност и по време на изпълнителния процес давност не тече. Предвид, че решение
по образуваното тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС все още не е
постановено, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде зачетена
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове и се приеме, че
от датата на образуване на цитираното изпълнително дело до приемането на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложение намират
постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност за вземанията в
посочения период не е текла. След датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно разрешенията дадени в
самото ТР, давността може да тече и по време на изпълнителния процес, но се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ.
По изложените съображения, в настоящия случай следва се приеме, че
от 26.06.2015 г., от когато е в сила ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г., е започнала да тече нова погасителна давност-5 годишна за вземанията по
главницата и 3 годишна за вземанията по лихвите.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че
давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение.
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението
върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с
него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът
започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените
кредитори.
В случая от приложената по изпълнителното дело молба изх. № К – 108 / 02.01.2018 г. по описа на „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, входирана при ЧСИ под № 3541 / 30.03.2018 г. /л.37
изп.д./ се установява, че със същата новокнституирания
взискател - дружеството „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало от
съдебния изпълнител да извърши справка в електронния регистър на БНБ за
наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника, като при наличието
на такива е поискало налагане на запор върху тях, за обезпечаване вземането на
кредитора. След извършеното проучване, съдебният изпълнител на 13.12.2018 г.
е изпратил запорни съобщения до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД,
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Общинска банка“ АД и „Сибанк“ АД / бивша
Стопанска и инвестиционна банка/.
С писмо от 04.01.2019 г., входирано при ЧСИ Валери Йотов вх. № 294
/ 10.01.2019 г. /л.49 от изп.д. /, „Общинска банка“ АД уведомява съдебният
изпълнител, че лицето С.С. има разкрита банкова сметка ***.С писмо от
04.01.2019 г., входирано при ЧСИ Валери Йотов вх. № 464 / 11.01.2019 г. /л.55
от изп.д. /, „Банка ДСК“ ЕАД уведомява съдебният изпълнител, че лицето С.С. има
разкрита банкова сметка ***. С писмо от 23.01.2019 г., входирано при ЧСИ Валери
Йотов вх. № 1010 / 29.01.2019 г. /л.56 от изп.д. /,„Интернешънъл Асет Банк“ АД,
уведомява съдебният изпълнител, че лицето С.С. има разкрита банкова сметка ***.
Същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител
(или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд
по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова,
ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие
не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно
по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на
проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на
наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане / в.т.см.
Решение № 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., ГК,
докладчик - съдия Белазелков /. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
В конкретния случай, както бе упоменато по – горе в решението, настоящият
съдебен състав приема, че от 26.06.2015 г., откогато е в сила ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г., е започнала да тече нова погасителна давност-5
годишна за вземанията по главницата и 3 годишна за вземанията по лихвите. С
молба изх. № К – 108 / 02.01.2018 г. по
описа на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, входирана при ЧСИ под № 3541 /
30.03.2018 г. /л.37 изп.д./ се установява,
че със същата дружеството „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало
от съдебния изпълнител да извърши справка в електронния регистър на БНБ за
наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника, като при наличието
на такива е поискало налагане на запор върху тях, за обезпечаване вземането на
кредитора.От наличните данни по делото не може да се установи сигурно доказателство,
че молбата на взискателя е изпратена именно на тази дата - 02.01.2018 г., но по
несъмнен начин се установява, че същата е входирана при съдебния изпълнител под № 3541 / 30.03.2018 г. /л.37 изп.д./. След
това, на дати 04.01.2019 г. и 23.01.2019 г., последователно са наложени запори
на банкови сметки на С.С., / в „Общинска банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и /,„Интернешънъл
Асет Банк“ АД, като налагането на всеки от запорите е действие, прекъснало
давността.Следователно, давността е прекъсната с налагане на запорите върху
банковите сметки на посочените дати, но се счита да е настъпило с обратна сила
от 30.03.2018 г., тъй като след поискването на изпълнителното действие на тази
дата, давността за акцесороното задължение за лихва е била изтекла на
26.06.2018 г.Петгодишната давност за главното задължение не е била изтекла към
момента на налагане на запорите на банковите сметки. От датите на налагане на
запора, дори и да се приеме най - ранната дата, от която това е било възможно,
а именно 30.12.2018 г., когато са изпратени запорните съобщения до съответните
банки от съдебния изпълнител, до датата на приключване на съдебното дирене –
05.10.2021 г., а и до датата на постановяване на решението не изтекла нито
петгодишната давност за главното задължение, нито кратката тригодишна давност за
акцесорното - за лихва.
Поради изложеното, съдът намира, че категорично се установява,
че след образуването на изпълнителното производство на не е изтекъл период, с който законът свързва
погасяване на вземанията по давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на
действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. Установи се по безспорен начин, че
такива са предприети и извършени, като между който и да е от тях не е изтекла 5
годишната или 3 годишната погасителна давност.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл.78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ц.С.,
ЕГН: ********** против „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕЙНС“ ЕАД, с универсален
правоприемник „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕЙНС“ СА, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост „ 4, Бизнес парк
София, сгр. 14 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумите от: 4 154.26 лева, главница по договор за
потребителски паричен кредит от 14.04.2008 година, 1 643.62 лева
възнаградителна лихва от 19.05.2009 година до 02.09.2011 година, законна лихва
върху главницата от 19.10.2011 г.до изплащане на вземането, разноски по делото
- 136.53 лева за държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение по
изпълнителен лист от 25.11.2011 г., издаден от РС Враца по по ч.гр.д. № 4737/2011 година по описа на
Районен съд Враца, както и разноски по изпълнителното дело, поради наличие на
изтекла погасителна давност,които суми са предмет на принудително събиране по
изпълнително дело № 5437/2020 година по
описа на ЧСИ Цветозар Найденов, вписан в КЧСИ с рег. № 756, с район на действие
Окръжен съд - град Плевен, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК С.Ц.С., ЕГН: ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕЙНС“ ЕАД,
чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕЙНС“ СА, клон България, ЕИК ********* сумата от 150,00 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* като трето лице-помагач на страната на
ответника „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕЙНС“ ЕАД, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕЙНС“ СА, клон България, ЕИК *********.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: