Решение по дело №5494/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260449
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 25 януари 2021 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20195530105494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер                                           18.12.2020 г.                       град Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                             Трети граждански състав

На 1 декември                                                         2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 

Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА

гр.дело 5494 по описа за 2019 година.

 

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД .

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди в исковата си молба, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, в която твърдят, че на 19.09.2017 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори били сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу солидарните длъжници Д.С.Ж. като Кредитополучател и Ж.Ц.Ж. като Поръчител, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № 1214866, одобрен на 16.07.2013 г. и подписан на 17.07.2013 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приложение 1 от 19.09.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2017 г.

Приложение № 1/19.09.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2017 г. било представено само с данните на Д.С.Ж. като Кредитополучател и Ж.Ц.Ж. като Поръчител, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на съда.

Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона, на ответниците били изпратени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомления за извършената цесия, от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с Изх. № УПЦ-С-УКФ/1214866 от 04.01.2018 г. с адресат ...и с Изх. № УПЦ-С-УКФ/1214866 от 04.01.2018 г. с адресат Ж.Ц.Ж., посредством куриерска фирма Лео Експрес с обратна разписка, които се върнали в цялост с отбелязване „Непотърсена пратка“.

Към настоящата искова молба представят заверени копия от уведомленията за извършената цесия от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с Изх. № УПЦ-С-УКФ/1214866 от 04.01.2018 г. с адресат ...и с Изх. № УПЦ-С-УКФ/1214866 от 04.01.2018 г. с адресат Ж.Ц.Ж. и молим съдът да връчи същите на ответниците, ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Като се позовават на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, било приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Процесното вземане произтичало от одобрен на 16.07.2013 г. и подписан на 17.07.2013 г. Договор за потребителски паричен кредит № 1214866 /Договора/ между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и Д.С.Ж. като Кредитополучател и Ж.Ц.Ж. като Поръчител. Договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставяли потребителски кредити. Цитираните ОУ били неразделна част от договора за кредит и с подписването на Договора, Кредитополучателят и Поръчителят удостоверявали, че са им предоставили целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на Кредитора, получили екземпляр от Общите й условия, били запознати с тях и безусловно ги приемали.

При условията на Договора, Кредиторът предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница /обща стойност на кредита/ от 9 462,76 лв. С договорения размер на главницата била погасена дължимата от Кредитополучателя комисионната /таксата за разглеждане на кредита/ от 255,00 лв., за която било направено прихващане от Кредитора, към датата на усвояване на кредита. С договорения размер на главницата била погасена и дължимата от Кредитополучателя еднократна застрахователна премия от 707,76 лв., за сключената от Кредитополучателя застраховка, за която Застрахователят издал сертификат „Кредитна протекция плюс“ с № 1214866/17.07.2013 г., в съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховането. След направените плащания, остатъка от отпуснатата главница, посочен от страните като чиста стойност на кредита, от 8 500 лв. била преведена на 17.07.2013 г. по посочена от Кредитополучателя банкова сметка, ***о си по договора.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ към Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се олихвявала с фиксирана възнаградителна лихва за срока на Договора. Лихвата се начислявала от датата на отпускане на кредита, като страните били договорили, към датата на подписване на Договора, годишен лихвен процент в размер на 11,99 %. Така, към датата на подписване Договора, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 3 853,64 лв..

Подписвайки Договора, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Или общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на Договора била в размер на 13 316,40 лв., която съгласно клаузите на Договора била платима на 72 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 184,95 лв., като първата погасителна вноска била дължима на 21.08.2013 г., а последната с падеж на 21.07.2019 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора, в който бил посочен размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включвал съответната част от главницата на отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ОУ към Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 /триста шестдесет/ дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 861,26 лв., дължима за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 21.07.2019 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 16, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в Уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника и съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го канили да изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично било посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми.

Считат, че Уведомленията за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост били получени на ответниците на 12.01.2018 г.

Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимите суми по процесния Договор. Сумата, която била погасена до подаване на заявлението в съда, била в размер на 5 377,19 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна лихва: 1 924,63 лв., главница: 3 440,78 лв. и лихва за забава: 11,78 лв.

Предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 срещу солидарните длъжници Д.С.Ж. като Кредитополучател и Ж.Ц.Ж. като Поръчител в деловодството на PC - гр. Стара Загора, съгласно което претендират от ответниците, в качеството им на солидарни длъжници по Договор за потребителски паричен кредит № 1214866, одобрен на 16.07.2013 г. и подписан на 17.07.2013 г., да заплатят следните непогасени суми по процесния Договор, а именно: 4 773,65 лв. /четири хиляди седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.02.2017 до 21.07.2019         г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ към Договора била обявена предсрочна изискуемост, преди входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 338,02 лв. /триста тридесет и осем лева и две стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2017 г. до 19.09.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 861,26 лв. /осемстотин шестдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Съдът образувал ч.гр.д. № 3469 на 10-ти гр. с-в по описа му за 2019 г., издал Заповед за изпълнение и връчил същата на длъжниците съгласно разпоредбите на ГПК. На 20.09.2019 г. дружество получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Агенция за събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което подават настоящата искова молба срещу солидарните длъжници Д.С.Ж. и Ж.Ц.Ж..

Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Д.С.Ж. като Кредитополучател и Ж.Ц.Ж. като Поръчител по Договор за потребителски паричен кредит № 1214866, одобрен на 16.07.2013 г. и подписан на 17.07.2013 г., солидарно дължат на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3469/19 г. на 10-ти гр. с-в по описа на PC - гр. Стара Загора, а именно: 4 773,65 лв. /четири хиляди седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.02.2017 до 21.07.2019 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ към Договора била обявена предсрочна изискуемост, преди входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 338.02лв. /триста тридесет и осем лева и две стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2017 г. до 19.09.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 861.26       лв. /осемстотин шестдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 3469/19 г. на 10-ти гр. с-в по описа на PC - гр. Стара Загора.

В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу срещу солидарните длъжници Д.С.Ж. и Ж.Ц.Ж., молят съда, след като се запознае с всички доказателства по делото и приложите разпоредбите на чл. 235 от ГПК, за неуважената част от кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди Д.С.Ж. като Кредитополучател и Ж.Ц.Ж. като Поръчител по Договор за потребителски паричен кредит № 1214866, одобрен на 16.07.2013 г. и подписан на 17.07.2013 г., да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: 4 773,65 лв. /четири хиляди седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.02.2017 до 21.07.2019 г., предявена на краен падеж на процесния Договор; 338.2    лв. /триста тридесет и осем лева и две стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2017 г. до 19.09.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 861.26       лв. /осемстотин шестдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда /21.10.19 г./; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /21.10.2019 г./ до окончателно погасяване на дълга.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.С.Ж., чрез назначения й особен представител адв. Н.Я., в който заявява, че предявените искове са процесуално допустими.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че същите са неоснователни. Прехвърлянето на вземането по цитирания в исковата молба договор за потребителски кредит № 1214866 подписан на 17.07.2013 г. и съответно придобиването на тези вземания от новия кредитор - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД не било съобщено на длъжника Д.С.Ж., тъй като пратката с писменото уведомление до нея изпратена чрез куриерска фирма „ЛЕО ЕКСПРЕС” била върната в цялост като непотърсена. Съобщението, както се твърди в исковата молба било изхождало от новия кредитор - цесионера „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, който действал не от свое име, а от името на предишния кредитор - „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, като за целта се легитимирал с даденото му от цедента пълномощно.

Това пълномощно обаче, не съдържало никакво материално описание /правна идентификация/ на вземанията, които били предмет на договора за потребителски кредит. Само било посочено, че учредената от упълномощителя представителна власт на пълномощника е: „да уведомява съгласно разпоредбите на чл.99, ал. 3 от ЗЗД от името на УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/, по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ на „Агенция за събирания на вземания” ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016         г.” . Съгласно чл. 2.3 от Рамковия договор, продажбата и прехвърлянето по чл. 2.1 и чл. 2.2 ще се осъществяват ежемесечно като отделно, самостоятелно формирано портфолио, закупувано от 01.01.2017   г. до 31.12.2018 г. включително, като за всяко отделно портфолио по чл. 2.2 ще бъдат сключвани самостоятелни месечни договори за цесия. Съгласно приложеното Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от 19.09.2017 г. било видно, че същото не носи подписите на цедента и цесионера. Представена била стр. 1/18 и стр. 18/18, но стр. 1/18 не била подписана от страните по договора за цесия, а стр. 18/18 не фигурирали претендираните вземания.

Даденото от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД пълномощно за изпълнение на задължението му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не отговаряло на изискванията за конкретност, а препратката към договор, който бил сключен на 20.12.2016 г. бил с оглед гарантираните от закона /чл. 99, ал.4 във вр. с чл.75, ал.2, изр. 1-во ЗЗД/ интереси на длъжника - материално недостатъчна.

Заявява, че за извършеното от пълномощника на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, съобщаване по чл.99, ал. 3 ЗЗД, това дружество не разполагало с редовно учредена от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД представителна власт и съобщаването не било проявило действието, предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Затова - по отношение на длъжника - ищецът /цесионерът/ не разполагал с материална легитимация на кредитор по предявените в процеса вземания и претенциите му към Д.С.Ж. били неоснователни.

В исковата молба нямало данни кога и в какъв размер били извършени плащанията от Д. Славова Ж. по процесния договор за потребителски кредит, в този смисъл били неоснователни претенциите на ищеца за установяване вземанията за главница и акцесорната претенция за лихва за забава върху непогасената главница.

Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ж.Ц.Ж., чрез назначения му особен представител адв. К.К., в който заявява, че предявените искове са недопустими, неоснователни и недоказани.

Видно от твърденията на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в исковата молба, а и от приложенията към нея, ответницата Д.С.Ж. сключила договор за потребителски паричен кредит №1214866 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг “ ЕАД на 17.07.2013 г., а Ж.Ц.Ж. - също ответник по настоящото дело, поръчител по този договор. Видно от същите бил  сключен между „УниКредит“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на 20.12.2016 г., както и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2017 г.

Видно обаче от тези материали по делото било и обстоятелството, че не цедента по горевизираната цесия съобщавал на кредитополучателката Д.Ж. и Ж.Ж. за сключения между финансово-корпоративните тела цесионен договор, а опит за това бил направен от ищцовото по настоящото дело дружество, след като предварително според твърденията му същото било овластено за такова действие от страна на цедента. Нещо повече: очевидна била целта и намерението на ищеца именно с връчването на исковата молба с приложенията към нея на Д.Ж. и на доверителя му да се осъществи уведомителната функция на цедентското съобщаване, функция инкорпорирана от законодателя в разпоредбите на чл.99, ал. 3 и ал. 4 от Закона за задълженията и договорите. Точно, недвусмислено и изрично нормотворецът бил постолирал чрез тези норми и вменил като задължение единствено и само на първоначалният кредитор (цедента) задължението да съобщи на длъжника за прехвърляне на своето вземане на трето за отношенията между тях лице. В тази връзка счита,че с горепосоченото упълномощаване на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, както и от последвалия опит на ищеца именно той, а не цедента по цесионния договор да съобщи на Д.Ж. и Ж.Ж. за този контракт в грубо нарушение на императивните законови разпоредби посочени по-горе. Правната последица от такова поведение била уредена и се извличала чрез contra argumentum от чл.99,ал.4 на ЗЗД и функционално и систематически свързаната с тази алинея норма на чл.99, ал. 3 от същия закон, а именно че цесията не произвеждала действие спрямо длъжника и третите лица, когато уведомяването за прехвърляне на вземането не се осъществи от първоначалния кредитор. И независимо, че въпросното съобщаване не било елемент от фактическия състав на договора за цесия (такава била константната практика на ВКС), предвид факта, че с договор за цесия се прехвърляли не само задължения, но и права, а такова било и правото на длъжника на възражения, то с непроизвеждането на действие на цесията спрямо него, последният не разполагал с тези права като основно средство и законова възможност да възрази и да се защити от претенциите и действията на едно трето лице, каквото се явявал в случая цесионера по отношение на първоначалното облигационно правоотношение и свързаното с него задължение, положение, което било недопустимо и ирелевантно по правна природа и характер. В този смисъл и Решение № 698 от 23.10.2008 г. по т. д. № 306/2008 г., II о. на ВКС, ТК, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, 2-ро търг. отделение,Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,Решение № 162 от 28.01.2013 г. по търг. д. № 453/2012 г. на ВКС,Решение № 239 от 15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. на ВКС, 1-во търг. отделение,Решение № 243 от 06.08.2017 г. по т. д. № 3501/2015 г. на ВКС, 1-во търг. отделение,Определение № 97 от 04.02.2016 г. по т. д. № 1602/2015 г. на ВКС, 1-во търг. отделение,Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, 3- то гр. отделение Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, 2-ро търг.отделение. Всичко гореизложено поставяло под въпрос активната процесуално и материалноправна легитимация на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в настоящото производство, а оттам и допустимостта и основателността на предявените искове, тъй-като дори и в качеството си на страна по една валидна правна сделка, каквато се твърди от ищеца, че била процесната цесия, същият, предвид гореизложените факти и съображения, не разполагал с предвидената и задължителна по ГПК процесуална и материална легитимация за такова дело с всички произтичащи от това правни последици.

По отношение обема и естеството на представителната власт обективирана в приложеното от ищеца към исковата молба пълномощно за съобщаване на Ж.Ж. и на Д.Ж. за сключена цесия, а оттам и изпълнение от страните по нея на задължението по чл.99, ал. 3 от ЗЗД счита, че не било налице редовно учредена такава, годна да произведе действието по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Липсвала всякаква конкретност и индивидуализация на вземанията, предмет на цесията, за чието съобщаване се упълномощавала „Агенция за събиране на вземания“  ЕАД. Дефицитът на конкретност във визираното пълномощно не следвало да снабди пълномощника с онази власт, която му била необходима, за да съобщава надлежно за сключен цесионен договор, който от своя страна да поражда действие, генериращо права на цесионера. Ето защо счита, че при тази очевидна ограниченост и не в необходимата степен изричност в учредяването на представителната власт, процесуалноправната и материалноправна легитимация на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД липсвала, поради което въпросното дружество не можело да има качеството ищец в настоящия процес, а предявените от него искове следвало да се окачествят като неоснователни.

Особено внимание следвало да обърне на въпроса с изпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, а именно доколко било налице осъществено уведомяване на кредитополучателя Д.Ж. и поръчителя Ж.Ж. и доколко при липса на осъществено уведомяване, цесията между корпоративните тела била годна да произведе действие, а оттам основателността на предявените по настоящото дело искове от страна на ,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът можел да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускали това. Предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установявали вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето имало действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Видно от твърденията на ищеца в исковата молба и от приложените към нея уведомителни писма, обратни разписки и други документи, прехвърлянето на вземанията по процесния Договор за потребителски паричен кредит с №1214866/17.07.2013г. и съответно придобиването на тези вземания от новия кредитор не било съобщено на кредитополучателката Д.Ж. и Ж.Ж., тъй като пратките с писмените уведомления до тях изпратени чрез куриерска фирма „Лео Експрес“ били върнати в цялост, като непотърсени. Впоследствие ответниците Д.Ж. и Ж.Ж. не били открити нито в хода на заповедното производство по ч.гр.дело № 3469/2019 г. по описа на Районен съд - град Стара Загора, нито в настоящото исково производство на адреса, посочен в договора и в исковата молба. Това положение не се променяло и след извършената справка за месторабота и актуален адрес на ответниците, поради което за да бъдат защитени правата им, на Д.Ж. и Ж.Ж. били назначени особени представители. В това си качество, като особен представител на Ж.Ж., както и особения представител на Д.Ж. получили уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД приложени към исковата молба, но спрямо тях - особените представители следвало да се отчете особеното ни процесуално положение. Процесуалното представителство можело да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не било законово, тъй като произтичало от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки - в този смисъл т.6 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнявал свои процесуални права, а тези на страната, която представлявал /така т.7 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следвало, че особеният представител не бил нито законов, нито договорен представител и не можел да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквито изявления безспорно били горе визираните уведомявания на Д.Ж. и Ж.Ж. от кредитора по чл.99, ал. 3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2017 г., уведомявания според твърденията на ищеца в исковата молба, а и видно от приложенията към нея, приключили с отбелязване в графа „непотърсени пратки“ в документите на куриерска фирма „Лео Експрес“. Поради това ответниците не можело да се считат за уведомени за цесията чрез особените си представители. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал.4 ЗЗД, не се стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответника не можело да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК, представител.

В този смисъл било и постановеното Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д. № 1342/2018 г. по описа на ОС Стара Загора и Решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас, което не е допуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 г. на II ТО на ВКС.

Следвало да се отбележи, че в самия Договор за потребителски паричен кредит между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ и кредитополучателя Д.Ж., както и Ж.Ж., като поръчител, не била уговорена възможността за прехвърляне правата на кредитодателя на трети лица, а съгласно чл.26, ал.1 от Закона за потребителски кредит „кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.“ Ето защо следвало да се приеме, че доколкото в процесния договор за потребителски паричен кредит с №1214866 от 17.07.2013г. нямало изрична договорка съобразно горевизираната разпоредба на ЗПК, както и липсвало изрично съгласие на кредитополучателя и поръчителя по кредита вземането да може да се прехвърля на трето лице, то процесното вземане не било надлежно прехвърлено и не произвело целените правни последици, поради което и ищецът не се намирал в материалноправна връзка с Ж.Ж., както и с ответницата по делото - Д.Ж.. Предвид изложеното счита, че ищецът „Агенция за събирания и вземания“ ЕАД не се явявал кредитор на ответниците по настоящото дело, поради което предявените искове за установяване съществуването на вземания с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, чл. 240 ал. 2 и чл.86 от ЗЗД били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.

Следвало да отбележи и обстоятелството, че в исковата молба „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не сочила, каквито и да е данни за това, кога и в какъв размер ответницата Д.Ж. извършвала плащания по процесния договор за потребителски паричен кредит. Във връзка с това счита, че претенциите за установяване на вземания по процесния Договор за потребителски паричен кредит с №1214866 сключен на 17.07.2013 г. били недоказани и неоснователни.

Моли съда да отхвърли предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани.

 

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност и съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът намира за установено следното:

      Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 1792/05.07.2019 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 3469/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, както следва: сумата 4 773,65  лева представляваща главница по 30 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода 21.02.2017г. до 21.07.2019г., по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б. „а” от Общите условия на договора за кредит е обявена за предсрочна изискуемост, считано от дата 19.09.2017г. /датата на прехвърляне на задължението/ за неизплатено задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 1214866 от 16.07.2013г., 338,02 лева възнаградителна лихва за периода от 21.02.2017г. до 19.09.2017г.,  861,26 лева обезщетение за забава за периода от 21.02.2017г. до 03.07.2019г. и законна лихва от 03.07.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата 119,46 лева държавна такса и 75 лева юрисконсултско възнаграждение, разноски по делото.

        Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

            От представения и приет като писмено доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит № 1214866 от 17.07.2013 г. се установява, че  между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София, като Кредитор и Д.С.Ж. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, като поръчител по договора е Ж.Ц.Ж..

Съгласно сключения договор за потребителски кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 8500 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита, отбелязана в Договора. С полагането на подписите на Договора за потребителски кредит от Кредитополучателя и оторизиран представител на Кредитодателя, Кредиторът превел паричната сума, предмет на Договора по банкова сметка ***, посочена в Договора, като с полагането на подписа си под договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума по посочената в договора банкова сметка.

***говор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 72 вноски в срок до 21.07.2019 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Видно от договора кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Или общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на Договора била в размер на 13 316,40 лв., която съгласно клаузите на Договора била платима на 72 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 184,95 лв., като първата погасителна вноска била дължима на 21.08.2013 г., а последната с падеж на 21.07.2019 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора, в който бил посочен размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включвал съответната част от главницата на отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ОУ към Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 365 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 861,26 лв., дължима за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 21.07.2019 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 16, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в Уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника и съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го канили да изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично било посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми.

        По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2017 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София и приложение № 1 към Индивидуален договор за цесия от 19.09.2017 г., видно от които вземането  на ответника по настоящото дело е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.  Договорът за цесия е породил своето правно действие, в който смисъл съдът не възприема доводите на ответниците за неговата недействителност. В случая е спазено изискването, установено в разпоредбата на  чл. 26, ал. 1 ЗПК, която установява, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. С разпоредбата на чл. 16 от ОУ е установено, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит, поради което в договора за кредит е предвидена възможност за прехвърляне на вземането. Клаузите на общите условия към договора за кредит са писмено приети с подписването им от страна на кредитополучателя –  първия ответник и поръчителя /втория ответник/, поради което установените с последните права и задължения, представляват неразделна част от договора и обвързват страните.

            Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 143 ЗЗП за установяване неравноправност на клаузата на чл. 16 от ОУ. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Така установената клауза не създава неравновесие между правата и задълженията на страните, като потребителят е предварително уведомен за възможността вземанията на кредитора да бъдат прехвърлени в полза на друго лице, след тяхното възникване. Последната е приета в изпълнение на нормативно установеното изискване в чл. 26 ЗПК, предвиждащо, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. В случая така посочената разпоредба не изисква съгласието на потребителя за прехвърляне на вземането при сключване на съответния договор за цесия, след като последният е бил уведомен за тази възможност с клаузите на договора за кредит. Следва да се има предвид и обстоятелството, че договорът за прехвърляне на вземания се сключва между стария кредитор и новия кредитор, като длъжникът не е страна по последния. Нормативно установено е задължението за уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането, след пораждане на съответното облигаторно правоотношение между цедента и цесионера, с оглед охраняване правата на длъжника, който да знае към кого следва да изпълни задължението, затова е и установено, че прехвърляне на вземането поражда действие по отношение на длъжника от момента на неговото уведомяване за това. Следователно съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за липса на активната легитимация на ищеца по предявените искове, свързвано с оспорване действителността на договора на цесия. Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от представената по делото обратна разписка, последната се е върнала с отбелязване "не отговаря на телефон“, „непотърсена пратка“ – „няма връзка с получател“.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Действително ответната страна не участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

В случая препис от исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да е получено от ответника, а не от назначения му особен представител.

По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че уведомлението, представено с исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец е материланоправно легитимиран в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД гр. София и длъжника – ответник, договор за потребителски паричен кредит. По отношение на породеното между страните облигационно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора.

Договорът за кредит представлява двустранна сделка, която е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Съдът приема за безспорно установено, че кредитът следва да се счита усвоен от потребителя – кредитополучател, доколкото не се събраха доказателства в обратния смисъл, поради което за ищецът се е породило насрещното му задължение за връщане на заемната сума.

   

По делото е депозирано заключение на назначената съдебно- икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че на 17.07.2013 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството му на Кредитор и Д.С.Ж., с ЕГН ********** като Кредитополучател и Ж.Ц.Ж. е ЕГН ********** като Поръчител е сключен Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1214866. Съгласно условията на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит е главница 9462,76 лв. Към датата на усвояване на кредита е погасена дължимата от Кредитополучателя комисионната /таксата за разглеждане на кредита/ от 255,00 лв., за която е направено прихващане от Кредитора, и е погасена дължимата от Кредитополучателя еднократна застрахователна премия от 707,76 лв., за сключената от Кредитополучателя застраховка е № 1214866/17.07.2013 г., за която също е направено прихващане от Кредитора. След направените плащания, остатъка от отпуснатата главница - чистата стойност на кредита е в размер на 8500,00 лв. Тази сума е преведена 17.07.2013 г., както следва- 6606,51 лв. по сметка с IBAN: *** „УниКредит Булбанк“ АД на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за рефинансиране на кредит № 1131161; 1020,00 лв. по сметка с IBAN: ***ансиране на кредит от ЦКБ; 873,49 лв. по сметка е IBAN: *** „УниКредит Булбанк“ АД на Д.С.Ж., е ЕГН **********. Вещото лице сочи, че непогасената главница по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит е в общ размер на 4773,65 лв. Установено е и задължение за договорна лихва от 338.02 лв. Експертизата е установила, че размерът на обезщетението за забава за периода от 21.02.2017 г. до 3.07.2019 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, така както е поискано в исковата молба и както е и издадена заповедта за изпълнение,   е в размер на сумата от 790.78 лв. Поискана е сума в размер на 861.26 лв.

 

 

По така изложените съображения предявените искове за установяване на вземанията на ищеца – цесионер за главница и възнаградителна лихва, следва да бъдат уважени в размер на 4773.65 лв., договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 338.02 лв. , и лихва за забава за периода 21.02.2017 -5.07.2019 г. в размер на 790.78 лв., установени и от вещото лице, като последният иск следва да бъде отхвърлен до размера на 861.26 лв. като недоказан.

            На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да се присъдят направените от ищеца разноски в размер на 194.46 лв., представляващи възнаграждение за ДТ и юриск.възнаграждение в заповедното производство и сумата от 1926.76 лв., направени разноски по настоящото дело.

         Водим от горните мотиви, съдът

                                              Р  Е  Ш  И:

 

                                                

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  Д.С.Ж., ЕГН **********, като Кредитополучател и Ж.Ц.Ж. ЕГН **********, като Поръчител, и двамата от гр. Ст.Загора, кв. „Трите чучура“ бл. 79, ет.11., ап. 80 /с назначени особени представители адв. К. и адв. Я. от АК Ст.Загора/ по Договор за потребителски паричен кредит № 1214866, одобрен на 16.07.2013 г. и подписан на 17.07.2013 г., солидарно дължат на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните суми, присъдени в издадената срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3469/19 г. на 10-ти гр. с-в по описа на PC - гр. Стара Загора, а именно:  4773,65 лв. /четири хиляди седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.02.2017 до 21.07.2019 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ към Договора била обявена предсрочна изискуемост, преди входиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 338.02       лв. /триста тридесет и осем лева и две стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.02.2017 г. до 19.09.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 790.78 лв. /седемстотин и деветдесет лева и 78 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 5.07.2019 г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение -5.07.2019 г. до окончателното погасяване на дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на  лихва за забава до предявения размер от 861.26 лв. като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д.С.Ж., ЕГН **********  и  Ж.Ц.Ж. ЕГН **********, и двамата от гр. Ст.Загора, кв. „Трите чучура“ бл. 79, ет.11., ап. 80 /с назначени особени представители адв. К. и адв. Я. от АК Ст.Загора ДА ЗАПЛАТЯТ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 разноски в размер на 194.46 лв., представляващи възнаграждение за ДТ и юриск.възнаграждение в заповедното производство и сумата от 1926.76 лв., направени разноски по настоящото дело.

 

Банкова сметка ***, по която ответниците могат да заплатят дължимите суми:

IBAN: ***: UBBSBGSF

Обединена Българска Банка АД

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му до страните,  пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: