М О Т И В И
Към присъда от 11.03.2010 година, постановена
По НОХД № 354
по описа за 2009 година на Хасковски окръжен съд.
Подсъдимата М.Н.Ш.,
българска гражданка е обвинена от Хасковска окръжна прокуратура в това, че на 02.07.2009 година, около 22.40 часа, на ГКПП
„Капитан Андреево”, община Свиленград, Хасковска област, пренесла през
границата на страната, на път от РТурция за РБългария, като пътник в автобус
„Мерцедес Банц” с турски рег. № 34 VF 5567,
собственост на „Хун тур улашъм туризъм сейахат” ООД – град Истанбул, РТурция,
без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски цели в големи
размери, а именно: 254 броя златни гривни 14 карата с тегло 723 грама; 17 броя златни
медальона 14 карата с тегло 38,10
грама; 10 броя златни синджири 14 карата с тегло 94,50 грама; 5 броя
златни колието 14 карата с тегло 307,60 грама; 42 чифта златни обеци 14 карата с
тегло 80,10 грама
и 174 броя златни пръстена 14 карата с тегло 882,70 грама или общо 2 126 грама
златни накити на стойност 80 788 лева – престъпление по чл. 242 ал. 1 б.
„д” предл. 1 от НК.
Подсъдимата К.Р.С., българска гражданка е обвинена от Хасковска
окръжна прокуратура в това, че на 02.07.2009
година, около 22.40 часа, на ГКПП „Капитан Андреево”, община Свиленград,
Хасковска област, пренесла през границата на страната, на път от РТурция за
РБългария, като пътник в автобус „Мерцедес Банц” с турски рег. № 34 VF 5567, собственост на „Хун тур улашъм туризъм сейахат”
ООД – град Истанбул, РТурция, без знанието и разрешението на митниците, стоки
за търговски цели в големи размери, а именно: 111 броя златни гривни 14 карата
с тегло 450,80 грама;
123 чифта златни обеци 14 карата с тегло 243 грама; 30 броя златни
синджира 14 карата с тегло 97,10
грама; 41 броя златни колиета 14 карата с тегло 697,10 грама; 30 броя
златни пръстена 14 карата с тегло 145,50 грама и 26 броя златни медальона 14
карата с тегло 71,70
грама, или общо 1705,20 грама златни
накити на стойност 64 797, 60 лева – престъпление по чл. 242 ал. 1 б. „д” предл.
1 от НК.
Представителят на
Хасковската окръжна прокуратура поддържа обвинението във вида, в който е
предявено. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, като признае за
виновни подсъдимите по повдигнатото обвинение и наложи наказания при условията
на чл. 54 и чл. 66 от НК. Предлага наказанията „лишаване от свобода” да бъдат в
размер на по 3 години, а изпитателнте срокове – с продължителност от по 5
години.
Подсъдимата М.Н.Ш. заявява,
че разбира обвинението, по което не се признава за виновна. Не отрича, че е
пренесла през границата на страната ни процесното количество златни изделия, но
твърди, че не е знаела, че е длъжна да ги декларира още на границата. Твърди,
че считала, че както всички други стоки, златните украшения подлежали на
деклариране и обмитяване на митница по местожителството й, а именно в град *******.
Освен това, проверяващите митнически служители на ГКПП „Капитан Андреево” не й
били разяснили задължението й по декларирането, нито й предоставили за
попълване митническа декларация. Освен това, в обясненията й за това, че
златните украшения били закупени не за продажба, а като подаръци за сватба, прозира възражение за липса на годен предмет
на престъплението – стоки за стопански цели. Защитникът на подсъдимата Ш. –
адв. Милева., намира, че обвинението се базира единствено на предположения.
Позовава се на липса на доказателства за познаването от страна на подсъдимата Ш.
на митническите правила, от което вади заключение за липса на субективната
страна на престъплението „контрабанда”. Прави се искане за оправдателна
присъда.
Подсъдимата К.Р.С. заявява,
че разбира обвинението и също така не се признава за виновна. Тя твърди, че
процесните накити ги закупила в Турция с намерение да ги подари за сватба на
своя близка. В обясненията си подсъдимата С. отрича да е имала намерение да
декларира накитите в „Централна митница” и счита, че след като останалите
пътници не са декларирали стоките си, то и тя нямала задължение да декларира
златото. В същото време, защитникът на подсъдимата С. застъпва становище, че
тя, също като подсъдимата Ш., имала намерение да извърши декларирането
по-късно, в митница по местожителството си. Защитата счита, че след като
подсъдимата С. не е знаела за задължението си да декларира златните изделия на
входящата митница, то престъплението не е осъществено от субективна страна.
Прави се искане за оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите са български
гражданки. М.Ш. ***, а К. С. ***. Няма данни по делото за пряка връзка между
двете, която да сочи на съучастие в извършеното престъпление. Двете подсъдими
единствено признават, че епизодично са се виждали при пътуванията им в РТурция.
При тези пътувания те закупували и внасяли в страната ни различни стоки, които
препродавали. С оглед заявлението им, че са безработни, съдът приема, че тъй
наречената „куфарна търговия” е била единственият им източник на доходи в
продължение на години.
Вечерта на 1 юли 2009 година
подсъдимата Ш. *** за град Истанбул, РТурция, с автобус. Пристигнала до
местоназначението сутринта на 02.07.2009 година – между 07 и 08 часа.
Напазарувала необходимите й стоки, а освен това, по неустановен по делото начин
придобила процесните златни изделия: 254
броя златни гривни 14 карата с тегло 723 грама; 17 броя златни медальона 14 карата с
тегло 38,10 грама;
10 броя златни синджири 14 карата с тегло 94,50 грама; 5 броя
златни колието 14 карата с тегло 307,60 грама; 42 чифта златни обеци 14 карата с
тегло 80,10 грама
и 174 броя златни пръстена 14 карата с тегло 882,70 грама или общо 2 126 грама
златни накити. Отново по неустановен по делото начин и на неизвестно място в
град Истанбул, тези златни изделия били разпределени в малки найлонови
пликчета, опаковани в пакети с кафяво тиксо и поставени в специално изработен
ластичен колан с пришити джобове от вътрешната им страна. Преди да се качи в
автобуса за България, подсъдимата Ш. взела този колан и го поставила върху
тялото си – около кръста, под дрехите си.
Със същия автобус и по същото време в град Истанбул от
град Хасково пристигнала подсъдимата С.. И тя напазарувала необходимите й
стоки, а освен това придобила, отново по неустановен по делото начин, следните
накити от злато: 111 броя златни гривни 14 карата с тегло 450,80 грама; 123
чифта златни обеци 14 карата с тегло 243 грама; 30 броя златни синджира 14 карата с
тегло 97,10 грама;
41 броя златни колиета 14 карата с тегло 697,10 грама; 30 броя
златни пръстена 14 карата с тегло 145,50 грама и 26 броя златни медальона 14
карата с тегло 71,70
грама, или общо 1705,20 грама златни
накити. И тези изделия били пакетирани по посочения по-горе начин, поставени в
специално изработен ластичен колан с вътрешни джобове, който подсъдимата С.
закопчала около кръста си, след което го скрила, поставяйки дрехите си над
него.
На същата дата – 02.07.2009 година, двете подсъдими
тръгнали от град Истанбул и се завърнали в РБългария. Автобусът, с който
пътували - „Мерцедес Банц” с турски рег. № 34 VF 5567,
собственост на „Хун тур улашъм туризъм сейахат” ООД – град Истанбул, РТурция,
пресякъл границата на страната ни откъм РТурция около 22.40 часа и се установил
за проверка на ГКПП „Капитан Андреево”, на платно за влизащи в РБългария леки
автомобили и автобуси. Процесният автобус бил управляван от св. О.О. и още един
шофьор и в него пътували общо 18 пътника.
По същото време, на МП „Капитан Андреево” били на
смяна митничиските служители св.св. Х.К., Г.М. и М.К.. Предвид получено искане
за ЩМП, свидтелите К. и М. отклонили автобуса към гаража за извършване на
щателна митническа проверка, намиращ се на платно за излизащи от страната леки
автомобили и автобуси и поканили всички пътници да слязат и да разтоварят
багажите си с цел извършване на митническа проверка. Пътниците, в това число и
двете подсъдими, слезли от автобуса и преди започването на проверката
митническите служители К. и М. ги поканили да обявят пренасяните от тях стоки,
подлежащи на митнически контрол. Това станало чрез задаване на обичайния въпрос
– имат ли пътниците да декларират стоки или валутни ценности. Въпреки че носели
в себе си големи количества златни изделия, подсъдимите Ш. и С. не са ги
декларирали нито устно, нито писмено.
При последвалата щателна митническа проверка,
свидетелите К. и М. се усъмнили, че подсъдимите Ш. и С. имат нещо нехарактерно под
дрехите, около кръстовете си. Поради това била привлечена за участие в
проверката св. К.. Двете подсъдими били отведени в специално помещение, където
св. К. чрез опипване на дрехите им установила, че те носят поставени на кръста
си ластични колани, а в тях се намират пакети, увити с кафяво тиксо.
Констатирайки това, митническият служител съставила протоколи за личен преглед
и били сезирани органите на досъдебното производство, които извършили
необходимите процесуално – следствени действия – оглед на местопроизшествие и
претърсвани и изземване. За тези действия са съставени съответни протоколи,
приобщени към материалите на досъдебното производство (л. 2-4, л. 15-16, л. 19-21), но протоколите
за претърсване и изземване не са одобрени по реда на чл. 161 от НПК.
За констатираното са били съставени Актове за
установяване на валутно нарушение № 1193/03.07.2009 година – на подсъдимата С.
и № 1192 от същата дата – на подсъдимата Ш.. В тях подробно са описани
видовете, количеството и тегло на златните украшения, намерени и иззети от
подсъдимите – за всяка поотделно. Контрабандните стоки са били предадени на
съхранение с приемателно-предавателни протоколи, също така приобщени към
материалите на досъдебното производство.
Гореописана фактическа
обстановка изцяло се потвърждава от показанията на митническите служители –
свидетелите К., М. и К.. Те са пълни,
ясни и последователни, не противоречат помежду си и са в унисон със събраните
по делото писмени доказателства. Освен механизма на извършването на
митническата проверка и резултати от нея, свидетелите дават сведения относно
най-оспорваното обстоятелство по делото – това дали подсъдимите са били
поканени да декларират носеното от тях. Свидетелите К. и М. са категорични и
съдът няма основания да не приеме тези им заявления, че още преди началото на
проверката всички пътници, между които и двете подсъдими, са били поканени да
декларират пренасяните от тях през границата стоки и валутни ценности.
Обясненията на подсъдимите Ш. и С. са коренно противопложни – те отричат такава
покана. Като се има предвид, че двете подсъдими са заинтересовани от изхода на
делото – най-вече поради процесуалното им качество, съдът дава приоритет и
кредитира показанията на митническите служители. Освен това, показанията на св.
М. и К. не се опровергават, а в известна степен и се подкрепят от св. О.О.. Той
твърди, че на инкриминираната дата, при проверката, стоял на около 10-15 метра от пътниците и
митническите служители и поради това не бил чул същността на водените
разговори, но същевременно заявява, че обикновено в такива случаи се обявява:
„ако има нещо за деклариране, да се декларира”.
На следващо място, съдът
кредитира показанията на свидетелите К. и М. за това, че на достъпно за
пътниците място, на самото платно са поставени информационни табла, които
разясняват митническите правила, в това число касаещи изделия от благородни
метали, респ. злато. Заявлението на св. О. за това, че не е виждал такива табла
не оборва показанията на двамата митнически служители. Освен това, св. О.
показва добра информираност относно количеството злато, допустимо за внасяне в
страната и това говори в подкрепа на твърденията на митническите служители, че
тази информация е общодостъпна за всяко лице, преминаващо българската граница,
респ. митница.
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимата Ш. и счита, че те съставляват една недостоверна
защитна теза, която не намира опора в доказателствения материал. Напълно е
основателен доводът на обвинението за това, че обясненията й противоречат на
обикновената житейска логика и са изключително неубедителни. От обясненията й
става ясно, че е безработна и се препитава от дребна, тъй наречената „куфарна”
търговия със стоки, внасяни от РТурция. Последният факт е особено важен с оглед
преценка – доколко добре тя е запозната с митническите правила. При финансовите
възможности на един дребен търговец, звучи напълно недостоверно твърдението й,
че е закупила златните украшения лично, макар и със средства на нейни близки,
на стойност около 80 000 лева, при това – за да ги подари. Освен това, от
протокола за оглед на местопроизшествие и снимков материал към него се установява,
че златните изделия са разделени на няколко вида, като броят на украшенията от
един и същи вид е изключително голям. При това, някои от тях не само са
подобни, но и идентични. Изглежда напълно безсмислено да подариш за сватба 254
броя златни гривни, както и 174 златни пръстена – почти еднакви, както и 42
чифта еднотипни обеци. Съдът счита, че само това в достатъчна степен илюстрира
неправдоподобността на твърденията на подсъдимата Ш. и разкрива действителното
предназначение на златните изделия, а именно – за търговски цели.
На следващо място неубедителни
са твърденията й, че е смятала да декларира златото на митница – Пловдив. Тук
подсъдимата влиза в противоречие със собствените си твърдения за това, че не е
знаела за задължението си да декларира златото въобще, както и обезсмисля опита
да се прокара тезата, че понеже златото е за подарък, то не е стока с търговска
цел. Освен това, с оглед многобройните си пътувания с търговска цел,
подсъдимата несъмнено е била наясно, че всяка една стока, подлежаща на
деклариране, се обявява на входящата митница, а във вътрешните митници могат да
бъдат извършени само последващите митнически процедури.
По същите съображения съдът
не кредитира и обясненията на подсъдимата С.. Освен изложеното по-горе, следва
да се отбележи, че тук е налице и противоречие между обясненията на подсъдимата
С. и предприетата от адвоката й защита, което още веднъж ярко демонстрира
недостоверността и неубедителността на защитната им теза: Подсъдимата отрича да
е имала намерение да декларира златото във вътрешна митница, а защитата се
позовава на противното, обосновавайки пасивното поведение на С. на МП „Капитан
Андреево”.
Освен
свидетелските показания, в подкрепа на възприетата от съда фактическа
обстановка са приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства,
събрани по сл.дело № 91/2009 година по описа на ОСО-Хасково. Това са:
посочените по-горе актове за установяване на валутни нарушения, ведно с
преписките към тях, в т.ч. протоколите за личен преглед, съставени от св. К.,
протокол за оглед на местопроизшествие със снимков материал към него, протоколи
за приемане и предаване на златните изделия. Действително, протоколите за
претърсване и изземване не са одобрени по установения в НПК ред и поради това
не могат да се ползват като доказателства по делото. Същото, обаче, не се
отнася за протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за личен преглед и
др. Няма никаква пречка те да бъдат ценени и, обсъдени в съвкупност с
показанията на свидетелите-митническите служители и предявените на страните
веществени доказателства, те дават една верига от доказателства, които в
достатъчна степен компенсират опорочените процесуални действия.
Обвинението
поддържа, че представените от защитата на подсъдимите два броя фактури (л.
97-99 и л. 101-103) са антидатирани и не следва да се ценят. Във фактура на л.
101-103 е посочено тегло на златни украшения
1706,20 грама
– точно толкова, за колкото подсъдимата С.
е привлечена като обвиняема на 15.07.2009 година. Действителното тегло на
контрабандираното от тази подсъдима стока е 1705,20 грама.
Фактът, че грешката при първоначалното претегляне е намерила такова отражение
във фактурата свидетелства само за едно – тя е съставена след процесуалното
действие, т.е. след 15.07.2009 година. Предвид еднотипността на тези два
писмени документа, както и с оглед изложените по-горе съображения относно
неубедителността на твърденията на подсъдимите за закупуването на златото лично
от тях, съдът приема, че те са съставени с цел обслужване на защитните им тези
и са документи с невярно съдържание. Поради това те не следва да се кредитират
като писмени доказателства.
Възприетата от съда
фактическа обстановка се подкрепя и от заключението на назначената и изслушана
в хода на съдебното производство
оценъчна експертиза от в.л. К.Р., което съдът възприема като компетентно
и обективно. Според същото, стойността на предмета на престъплението е както
следва: 63 129, 40 лева за подсъдимата С. и 78 662 лева за
подсъдимата Ш..
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
От обективна страна
безспорно се установи, че подсъдимата М.Н.Ш. е осъществила изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 242 ал. 1 б. „д” пр. 1 от НК, а именно на
инкриминираните дата и място пренесла
през границата на страната ни без надлежно разрешително стоки за търговски цели
в големи размери. Видът и количеството на контрабандната стока се доказаха по несъмнен
начин от събраните на досъдебното производство доказателства, обсъдени по-горе.
С оглед убедителни и категорични гласни и писмени
доказателства, съдът няма съмнения по отношение авторството на престъплението.
Стойността на предмета на престъплението е много висока – над 78 000 хиляди
лева. Голямо е и количеството на контрабандните стоки, предназначени за
продажба – т.е. за търговски цели. Поради това съдът няма съмнение, че
предметът на контрабандата е в “големи размери”. Голямото количество златни накити, при това
относително еднородни и то на толкова висока стойност, сочат на тяхно търговско
предназначение и обуславят извода, че това са именно „стоки за търговски цели”,
а не подаръци за лична употреба.
От субективна страна при осъществяването на настоящото престъпление
подсъдимата Ш. е действала виновно, при условията на пряк умисъл. Подсъдимата е
съзнавала обществената опасност на
извършваното от нея престъпление и е желаела настъпването на общественоопасните
последици. При многобройните си пътувания в Турция тя несъмнено е придобила
необходимите знания относно режима за внос и износ на златни изделия. Освен
това, от показанията на митническите служители М. и К. се установява, че на
всяко едно платно, в това число и процесното, са поставени информационни табла
с разяснения, специално за пътниците, относно митническите правила за пренасяне
през границата на изделия от благородни метали. На следващо място, от
показанията на същите свидетели се установява, че всички пътници, в това число
и Ш., са били поканени да декларират пренасяната от тях стока. Тя не е сторила
това въпреки изричното указание, повече от това, скрила е пренасяното под
дрехите си по специален начин, което разкрива намерението й да не декларира
стоката, а да я пренесе контрабандно. С оглед показанията на св. О.О., съдът не
дава вяра на обясненията на подсъдимата Ш. за това, че начинът на пренасянето
на стоката – върху тялото й под дрехите, бил обусловен от страх от кражба.
Видът и начинът на изработката на колана говорят за една относително сериозна
подготовка за извършване на престъплението.
Причина
за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимата Ш.,
слаби морално-волеви задръжки, неуважение към Закона и установения в страната
ред, желание за бързо и лесно обогатяване в разрез със закона и митническите
правила.
Подсъдимата М.Н.Ш.
е родена на *** ***. Сега живее в град ******* и заявява, че е безработна. От
обясненията й и показанията на св. О. се установява, че се занимава с дребна
търговия. От личната й декларация се установява, че подсъдимата е омъжена, като
тя и съпругът й не притежават недвижими имоти и моторни-превозни средства.
Видно от личната й декларация, дадена в хода на досъдебното производство, подсъдимата
няма други доходи. Подсъдимата не е осъждана и няма противоправни прояви.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид степента
на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимата е с чисто
съдебно минало и подобна проява очевидно е инцидент за нея. Поради това,
обществената й опасност като извършител на престъплението е относително
невисока. В същото време, обществената опасност на деянието е завишена с оглед
конкретните обстоятелства на извършеното престъпление. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът взема предвид тежкото финансово и имуществено състояние на
подсъдимата, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Отегчаващите
вината обстоятелства са липса на всякаква критичност към деянието, очевидно
користните подбуди за извършване на престъплението, относително високата
стойност на предмета на престъплението и специалния начин на подготовката и
извършването му (употреба на специално изработен колан).
Поради това съдът приема, че не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Наказанието
следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, но при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно – под средния размер на
наказанието, установен в санкцията на чл. 242 ал. 1 от НК. Налице са условията
и предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК. Подсъдимата
е неосъждана, наложеното й наказание позволява приложението на института на
условното осъждани и, най-вече, за постигане целите на наказанието и преди
всичко поправянето й не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. Поради
това съдът отложи изпълнението с изпитателен срок от 5 години, който е
максимален, за да се осигури максимален ефект от наказанието, както и предвид
липса на данни за начало на поправянето.
Що се касае до кумулативно
предвиденото наказание глоба, то тук съдът в голяма степен отчита лошото
финансово и имуществено състояние на подсъдимата Ш. и счита, че наказанието
следва да бъде определено при решаващ превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно – близко към минимума.
От
обективна страна безспорно се установи, че подсъдимата К.Р.С. е осъществила
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 242 ал. 1 б. „д” пр. 1 от НК, а
именно на инкриминираните дата и място
пренесла през границата на страната ни без надлежно разрешително стоки
за търговски цели в големи размери. Двете подсъдими са действали при условията
на независимо една от друга извършителство, поради това следва да се изложат
самостоятелни доводи относно престъпната дейност на подсъдимата С., макар че те
на практика са аналогични на изложенито по-горе. Видът и количеството на контрабандната стока се доказаха по несъмнен
начин от събраните на досъдебното производство доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие, актове за установяване на валутни произшествия и
протоколи за личен преглед.
С оглед убедителни и
категорични гласни и писмени доказателства, съдът няма съмнения по отношение
авторството на престъплението. Стойността на предмета на престъплението е много
висока – над 63000 хиляди лева. Голямо е и количеството на контрабандните
стоки, предназначени за продажба – т.е. за търговски цели. Поради това съдът
няма съмнение, че предметът на контрабандата е в “големи размери”. Голямото количество златни накити, при това
относително еднородни и то на толкова висока стойност, сочат на тяхно търговско
предназначение и обуславят извода, че това са именно „стоки за търговски цели”,
а не подаръци за лична употреба.
От субективна страна при осъществяването на настоящото
престъпление подсъдимата С. е действала виновно, при условията на пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала обществената опасност
на извършваното от нея престъпление и е желаела настъпването на
общественоопасните последици. При многократните си пътувания в Турция тя
несъмнено е придобила необходимите знания относно режима за внос и износ на
златни изделия. Освен това, от показанията на митническите служители М. и К. се
установява, че на всяко едно платно, в това число и процесното, са поставени
информационни табла с разяснения, специално за пътниците, относно митническите
правила за пренасяне през границата на изделия от благородни метали. На
следващо място, от показанията на същите свидетели се установява, че всички
пътници, в това число и С., са били поканени да декларират пренасяната от тях
стока. Тя не е сторила това въпреки изричното указание, повече от това, скрила
е пренасяното под дрехите си по специален начин, което разкрива намерението й
да не декларира стоката, а да я пренесе контрабандно. С оглед показанията на
св. О.О., съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата С. за това, че начинът
на пренасянето на стоката – върху тялото й под дрехите, бил обусловен от страх
от кражба. Видът и начинът на изработката на колана говорят за една относително
сериозна подготовка за извършване на престъплението.
Причина
за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимата С.,
слаби морално-волеви задръжки, неуважение към Закона и установения в страната
ред, желание за бързо и лесно обогатяване в разрез със закона и митническите
правила.
Подсъдимата К.Р.С.
е родена на *** ***. Сега живее в град ******** и заявява, че е безработна. От
обясненията й и показанията на св. О. се установява, че се занимава с дребна
търговия. От личната й декларация се установява, че подсъдимата е омъжена, като
тя и съпругът й не притежават моторни-превозни средства. Единственото им
имущество се състои от едноетажна жилищна сграда в град Хасково. Видно от
личната й декларация, дадена в хода на досъдебното производство, подсъдимата
няма други доходи. Подсъдимата не е осъждана и няма противоправни прояви,
характеризира се положително.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимата е с
чисто съдебно минало и подобна проява очевидно е инцидент за нея. Поради това,
обществената й опасност като извършител на престъплението е относително
невисока. В същото време, обществената опасност на деянието е завишена с оглед
конкретните обстоятелства на извършеното престъпление. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът взема предвид тежкото финансово и имуществено състояние на
подсъдимата, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Отегчаващите
вината обстоятелства са липса на всякаква критичност към деянието, очевидно
користните подбуди за извършване на престъплението, относително високата
стойност на предмета на престъплението и специалния начин на подготовката и
извършването му (употреба на специално изработен колан).
Поради това съдът приема, че не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства.
Наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, но при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, а именно – под средния размер на
наказанието, установен в санкцията на чл. 242 ал. 1 от НК. Налице са условията
и предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК. Подсъдимата
е неосъждана, наложеното й наказание позволява приложението на института на
условното осъждане и, най-вече, за постигане целите на наказанието и преди
всичко поправянето й не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. Поради
това съдът отложи изпълнението с изпитателен срок от 5 години, който е
максимален, за да се осигури максимален ефект от наказанието, както и предвид
липса на данни за начало на поправянето.
Що се касае до кумулативно
предвиденото наказание глоба, то тук съдът в голяма степен отчита лошото
финансово и имуществено състояние на подсъдимата С. и счита, че наказанието
следва да бъде определено при решаващ превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно – близко към минимума.
На
основание чл. 242 ал. 7 от НК, предметът на контрабандата подлежи на отнемане и
е отнет в полза на държавата.
В случая разпоредбата на чл.
242 ал. 8 от НК не намира своето приложение. Процесният автобус е превозвал
пътниците Ш. и С., а вече те са пренесли контрабандно златните украшения.
Поради това МПС-то не подлежи на отнемане в полза на държавата.
Предвид
изводите за виновност и осъждането на подсъдимите Ш. и С., те следва да понесат
тежестта на направените по делото разноски.
Мотивиран така , съдът
постанови присъдата си.
Председател: