Решение по адм. дело №834/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от П. Р. Р., с посочен адрес за кореспонденция: [населено място], [улица](„Тенчо Хубенов“) * подадена чрез адв. М. Ф., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ** против Ревизионен акт № Р-16002624000884-091-001/06.11.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №72/12.03.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, в частта с която е ангажирана отговорност на жалбоподателката по чл.19, ал.1 ДОПК за задълженията на „Р. 15“ ЕООД, [ЕИК], [населено място] *, за данък върху добавената стойност за период 01.12.2018г. – 30.09.2019г. в размер на 7472,70 лв. – главница и прилежащи лихви в размер 4533,26 лв., и за корпоративен данък за период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер 1924,70 лв. – главница и прилежащи лихви в размер 1200,80 лева.

Жалбоподателката счита РА в обжалваната му част за неправилен, необоснован и незаконосъобразен, издаден при допуснати нарушения на материалните и процесуалните разпоредби на закона. Намира констатациите в обжалвания акт относно посочените процесни задължения за необосновани и недоказани, като твърди, че същите не представляват фактически констатации по смисъла на ДОПК.

Навежда доводи за неправилност на извода на ревизиращия орган, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК. Счита, че изложените в тази връзка аргументи са неясни, нелогични, необосновани и от същите не може да се направи извод, че са налице основания за ангажиране на отговорността на оспорващата по този ред. Сочи, че отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК е особен вид лична имуществена отговорност за физически лица, членове на органи на управление или управители на юридически лица, която възниква при определени в нормата предпоставки, а именно: първо, лицето, субект на отговорността, да има качество на управител или на член на орган на управление към момента, към който са установени публичните задължения; второ, да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което са укрити факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите; трето, причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци и осигурителни вноски и четвърто - невъзможност установените публични задължения да бъдат събрани. Счита, че макар в случая да е била налице първата от визираните в чл.19, ал.1 от ДОПК предпоставки, по никакъв начин от приходния орган не е обосновано, установено и доказано наличието на останалите и напълно неоснователно с процесния РА в обжалваната му част е ангажирана отговорността на оспорващата по този ред като управител на „Р. 15“ ЕООД.

Във връзка с втората предпоставка, жалбоподателката твърди, че за обосноваване на тези твърдения, ревизиращите органи се позовавали и възпроизвеждали изводите и заключенията, направени по повод ревизията на „Р. 15“ ЕООД. Навеждат се съображения в насока, че от изводите на друг орган по приходите, изградени в друго ревизионно производство, не може да се изведат предпоставките на чл. 19 ДОПК, които в своята съвкупност да обосноват ангажирането на отговорността на оспорващата за тези задължения, установени с РА.

Жалбоподателката твърди, че разминаването между декларираното и действителното представлява укриване, но само ако поведението на управителя е било умишлено, т. е. - да е бил наясно със смисъла и значението на действията си /в случая – бездействие/. Субективната страна на действието/бездействието следвало да бъде установена в хода на ревизионното производство с допустимите доказателствени средства. Предвидимата и желана правна последица /умисъла/ се свеждала до настъпването на невъзможност да се съберат задълженията за данъци. Нормата на чл.19, ал.1 от ДОПК изисквала поведението на управителя да е единствената причина за невъзможността да се съберат задължения за данъци и осигурителни вноски. В тежест на органа по приходите било да докаже по несъмнен начин наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на управителя и невъзможността да бъдат събрани установените с РА публични задължения. В случая не можело да се приеме, че причина за тази невъзможност е единствено поведението на управителя. Не били налице три от предпоставките на чл.19 от ДОПК за възникване отговорността на управителя за задължения на управляваното от него дружество за данъци и осигуровки. Липсата дори на една от тях представлявала абсолютна пречка за реализиране на отговорността по чл.19 от ДОПК, в какъвто смисъл била и трайната съдебна практика по аналогични дела.

По изложените съображения, доразвити в писмена защита, се иска отмяна на РА в оспорената му част като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмени молби и защита, оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката.

Административен съд – Хасково, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено следното:

Със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021г. (л.64, том 1), издадена от Директора на ТД на НАП – Пловдив, са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, да издават резолюции за възлагане извършването на проверки, като изпълняват и правомощията по чл.7, ал.3, чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК. Заповед № РД-09-1979/30.09.2021г. е изменяна със следните заповеди: Заповед №РД-09-789/13.05.2022г. (л.61, том 1), която е допълнена със Заповед №РД-09-783/13.05.2022г. (л.63, том 1), Заповед №РД-09-1525/31.08.2023г. (л.59, том 1), Заповед №РД-09-2109/13.11.2023г. (л.57, том 1), Заповед №РД-09-192/06.02.2024г. (л.54, том 1) и Заповед №РД-09-518/22.03.2024г. (л.52, том 1), издадени от Директор на ТД на НАП Пловдив.

Със Заповед № РД-09-788/13.05.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив (л.70, том 1) е отменено утвърденото със Заповед № РД-09-2428/13.12.2019г. /в едно с измененията ѝ/ разпределение по сектори и екипи на органите по приходите от отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ и е утвърдено ново разпределение на органите по приходите по сектори и екипи /вкл. ръководители на екипи/ в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“, с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в офиси в градове в страната, сред които и офис в [населено място], съгласно Приложение №1 към заповедта. Със Заповед №РД-09-2202/07.12.2022г. (л.68, том 1) се изменя утвърденото със Заповед №РД-09-788/13.05.2022г. разпределение по сектори и екипи на органите по приходите от отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ /изменена с посочени заповеди/ и е определен в табличен вид състав на секторите с място на работа в [населено място].

Не е спорно по делото, че както длъжностното лице, възложило ревизията, така и ревизиращият екип, са служители в ТД на НАП – Пловдив и попадат в обхвата на цитираните по-горе заповеди.

На 15.02.2024г. от Р. Б. М., на длъжност началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е издадена Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002624000884-020-001/15.02.2024г. (л.104, том 1, също и л.1602, том 4), с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено да бъде извършена ревизия на П. Р. Р. от [населено място], [ЕГН], за установяване отговорността ѝ за задълженията на „Р. 15“ ЕООД, [ЕИК], [населено място] *, [улица]. Определен е ревизиращият екип и обхвата на ревизията по видове задължения по периоди, а именно: Отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.01.2021г. до 30.06.2021г.; отговорност за ДДС за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г. и за периода от 01.12.2018г. до 30.09.2021г.; отговорност за ДОО – за осигурители за периода 01.01.2021г. до 28.02.2021г., отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.01.2021г. до 28.02.2021г. и отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от 01.01.2021г. до 28.02.2021г., определен е срок за извършване на ревизията – три месеца от връчване на ЗВР.

ЗВР е изпратена на адреса на Р. и е получена от Т. А. Р. – *, на 23.02.2024г., видно от известие за доставяне ИД PS 4000 02ZPZ4 E (л.106, том 1; л.1604, том 4).

Със Заповеди за изменение на ЗВР от 17.05.2024г. с № Р-16002624000884-020-002/17.05.2024г. (л.1398 и л.1599, том 4) и от 07.06.2024г. с №Р-16002624000884-020-003/07.06.2024г. (л.1488 и л.1596, том 4), органът, възложил ревизията, е удължил срока за завършването ѝ – до 21.06.2024г., съответно до 22.07.2024г.

ЗИЗВР са били връчени на П. Р. Р. съответно на 14.06.2024г. и на 10.10.2024г. (л.1400 и 1601, л. 1490 и л.1598, том 4).

Видно от Протокол №Р-16002624000884-ППД-001/15.03.2024г. (л.107, том 1; л.1743, том 5), извършено е присъединяване на документи по реда на чл. 37 и чл. 40 от ДОПК, необходими за целите на ревизионно производство, възложено със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002624000884-020-001/15.02.2024г. Отбелязано е, че е присъединен Ревизионен акт №Р-16002620003448-091-001/26.01.2021г., ведно със събрани доказателства и Ревизионен акт №П-16002621021716-003-001/02.03.2021г. за поправка на ревизионен акт.

Присъединени са и други документи, необходими за целите на ревизионното производство, видно от Протокол №Р-16002624000884-П73-001/17.05.2024г. (л.1342, том 4).

На 09.08.2024г. от органите по приходите, включени в състава на ревизиращия екип, е съставен Ревизионен доклад № Р-16002624000884-092-001, с който се предлага да бъдат установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди, подробно посочени в него. Ревизионният доклад е връчен лично на П. Р. Р. на дата 10.10.2024г., видно от приложената разписка (л.51, том 1; л. 1524 и л.1595, том 4).

На 06.11.2024г. от Р. Б. М. на длъжност началник на сектор при ТД на НАП Пловдив – възложил ревизията, и Д. Х. Г. - И. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден обжалвания Ревизионен акт № Р-16002624000884-091-001/06.11.2024г., с който са установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди, в общ размер на 32847,07 лв. – главници и лихви. Прието е, че установените задължения за довнасяне са в размер общо на 22898,40 лв. и лихвите за просрочия към тях в размер общо на 9948,67 лв. Ревизионният акт е връчен на 13.01.2025г. по електронен път (л.28, том 1; л. 1526 и л. 1578, том 4).

На 17.01.2025г. от П. Р. Р., чрез адв. М. Ф., е била депозирана жалба (л.1527, том 4) до директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, а последният с Решение №72/12.03.2025г. потвърдил Ревизионен акт № Р-16002624000884-091-001/06.11.2024г., издаден на П. Р. Р., с който е установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за невнесени задължения на „Р. 15“ ЕООД, както следва: Отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2018г. до 30.09.2019г. в размер на 7472,70 лв. главници и 4533,26 лв. лихви; отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. в размер на 1924,70 лв. главници и 1200,80 лв. лихви – общо 9397,40 лв. главници и 5734,06 лв. лихви и е отменил Ревизионен акт № Р-16002624000884-091-001/06.11.2024г., издаден на П. Р. Р., с който е установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за невнесени задължения на „Р. 15“ ЕООД, както следва: Отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.02.2021г. до 30.09.2021г. и от 01.04.2022г. до 30.04.2022г. в размер на 11814,13 лв. главници и 3538,89 лв. лихви; отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. в размер на 1417,78 лв. главници и 560,79 лв. лихви; отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2021г. до 30.06.2021г. в размер на 169,80 лв. главници и 71,12 лв. лихви; отговорност за вноски за държавно обществено осигуряване за осигурители за период от 01.01.2021г. до 28.02.2021г. в размер на 62,05 лв. главници и 27,35 лв. лихви; отговорност за вноски за здравно осигуряване за осигурители за период от 01.01.2021г. до 28.02.2021г. в размер на 23,47 лв. главници и 10,37 лв. лихви; отговорност за вноски за универсален пенсионен фонд за осигурители за период от 01.01.2021г. до 28.02.2021г. в размер на 13,77 лв. главници и 6,09 лв. лихви. – общо 13501,00 лв. главници и 4214,61 лв. лихви.

С решението е прието, че в хода на ревизионното производство е установено, че през ревизирания период П. Р. Р. е била управител и собственик, притежаващ 100 % от капитала на „Р. 15“ ЕООД. Посочено е, че ревизията на Р. обхваща установяване на отговорността ѝ по чл. 19 ДОПК по отношение на невнесените задължения от „Р. 15“ ЕООД по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периоди от 2018г. до 2022г. В тази връзка е бил издаден Ревизионен акт №Р-16002620003448-091-001/26.01.2021г. и Ревизионен акт за поправка на РА №П-16002621021716-003-001/02.03.2021г., с които са установени задължения на „Р. 15“ ЕООД за внасяне на ДДС за периодите 29.08.2015г. – 28.02.2017г. и 11.07.2017г. – 30.09.2019г. и корпоративен данък за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. Отбелязано е, че гореописаните РА са обжалвани по съдебен ред и са влезли в сила на 10.04.2023г. При извършената ревизия на „Р. 15“ ЕООД е констатирано, че основната дейност на дружеството е „Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки“ в търговски обект – смесен магазин, находящ се в [населено място] *, [област]. Ревизионното производство на дружеството протекло по особения ред, като данъчната основа по ЗДДС и ЗКПО са определени по реда на чл. 122 ДОПК. След съпоставка на декларираните приходи от дружеството и данните, съдържащи се в компютър, използващ програмен продукт „Мистрал 2.15.28174“, свързан с фискалния принтер в търговския обект, са установени недекларирани приходи от продажби на стоки. Посочено е също, че определените с РА задължения, които обхващат ДДС за периода 01.12.2018г. – 30.09.2019г. (главница 7472,70 лв. и лихва 4533,26 лв.) и корпоративен данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. (главница 1924,70 лв. и лихва 1200,80 лв.) не са внесени. Отделно от това, в ревизионното производство на физическото лице е установено, че дружеството има несъбрани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, формирани от подадени от дружеството декларации за периоди, в които не е извършвана ревизия. Описани са извършените от органите по приходите действия по събиране на задълженията на дружеството, като е отбелязано, че същото не притежава движимо и недвижимо имущество. Установено е също, че след извършено проучване на отдел „Публични вземания“ на имущественото състояние на „Р. 15“ ЕООД, дългът на дружеството на 17.02.2022г. е категоризиран като „трудно събираем“. Ревизиращият екип е приел, че в конкретния случай за П. Р. Р. е осъществен съставът на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Предвид установеното в хода на ревизионното производство на дружеството и предвид това, че РЛ подписвало лично ГДД по ЗКПО, СД по ЗДДС, дневници за покупки и дневници за продажби по ЗДДС, органите по приходите са счели, че са налице обстоятелства по укриване на факти и недобросъвестност, което е основание за прилагане на чл. 19, ал. 1 ДОПК и отговорността на Р. следва да е за непогасените задължения по влезлия в сила Ревизионен акт №Р-16002620003448-091-001/26.01.2021г. и Ревизионен акт за поправка на РА №П-16002621021716-003-001/02.03.2021г. на дружеството за внасяне на ДДС за периода 01.12.2018г. – 30.09.2019г. и корпоративен данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. и декларираните, но невнесени данъчни и осигурителни задължения в подадените от дружеството декларации за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г., 01.02.2021г. - 30.09.2021г. и 01.04.2022г. – 30.04.2022г. На следващо място, в решението е направен анализ на фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК и отбелязано, че в процесната ревизия органите по приходите установили наличието на предпоставките на разпоредбата. Посочено е на първо място, че лицето, което е администрирало дейността на „Р. 15“ ЕООД, действало е като негов управител и представляващ през ревизирания период, е именно П. Р. Р.. РЛ ръководило ежедневната му дейност, разпореждало се с всички дела на дружеството и представлявало същото пред трети лица; сключвало и прекратявало договори; подписвало счетоводни и други документи; вписвало подлежащи на вписване в Търговския регистър ГФО, в това число счетоводни баланси и отчети за приходи и разходи. На следващо място, установено било, че от страна на П. Р. като едноличен собственик и управител на „Р. 15“ ЕООД било налице целенасочено укриване на действителните стойности на ДДС за периода 01.12.2018г. – 30.09.2019г. и корпоративния данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. В тази връзка е посочено, че укриването на факти и обстоятелства като правна форма на поведение на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно действие. Субект на укриването бил управителят. С издадените и влезли в сила РА на „Р. 15“ ЕООД било установено деклариране в подадените СД занижени стойности на ДДС за внасяне и укрит корпоративен данък за гореописаните периоди. На следващо място е отбелязано, че за събиране на натрупаните задължения публичният изпълнител е образувал изпълнително дело през 2021г., като са описани предприетите действия и е посочено, че постъпилите суми в НАП по образуваното ИД представляват по-малко от 10 % от дълга. Въз основа на описаните и събрани доказателства за имущественото състояние на длъжника „Р. 15“ ЕООД, дългът на лицето е категоризиран като „Трудно събираем“, т.е. налице била обективна невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството. Наред с горното е посочено, че П. Р. Р., като представляващ и управител на „Р. 15“ ЕООД през ревизирания период подписвала първични и вторични счетоводни документи, поради което била наясно с изпълнението на сключените сделки и отразяването им в счетоводните регистри и подадените данни в декларациите на дружеството. В хода на ревизията на дружеството било установено, че през периода 2015г. – 2018г. не са декларирани действителните стойности на дължимия ДДС за внасяне и корпоративен данък, а са укривани приходи от извършените продажби, с оглед на което е прието, че е налице умисъл в действията на управителя с цел възпрепятстване събирането на публичните задължения на дружеството. Предвид изложеното е направен извод, че процесният РА следва да се потвърди само в частта на установената отговорност по реда на чл. 19, ал. 1 ДОПК за дължимите и невнесени задължения на „Р. 15“ ЕООД по влезлия в сила РА на дружеството за периода 01.12.2018г. – 30.09.2019г. по ЗДДС и за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. по ЗКПО.

По отношение на вменената отговорност на Р. за дължимите от дружеството данъчни и осигурителни задължения за периода 01.01.2020г. – 30.04.2022г. е прието, че не може да се приеме, че РЛ е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, а това била една от кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. В тази връзка е направен извод, че не може да бъде вменена отговорност на П. Р. Р. за установените и непогасени данъчни и осигурителни задължения на „Р. 15“ ЕООД по подадените ГДД по ЗКПО за 2020г., СД по ЗДДС за 01.02.2021г. – 30.09.2021г. и 01.04.2022г. – 30.04.2022г. и декларации обр. №6 за периода 01.01.2021г. – 30.06.2021г. на основание цитираната правна норма, поради което обжалваният РА в тази му част е отменен.

Жалбата срещу процесния РА е подадена на 25.03.2025г. (л.8, том 1), чрез ТД на НАП – Пловдив и заведена в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив с вх.№Ж-0002-21/26.03.2025г.

Към делото са приложени всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства, които бяха обект на запознаване от страна на съда, като се приеха и такива, представени в хода на настоящия съдебен процес.

Приложени са като доказателства по делото и всички съдържащи се в адм. д. №515/2021г. по описа на Административен съд – Хасково и адм. д. №8296/2022г. по описа на ВАС писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и като извърши проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл. 119, ал. 2, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и представените заповеди на Директора на ТД на НАП – Пловдив, както и Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002624000884-020-001/15.02.2024г.

Оспореният РА е издаден в изискуемата от закона писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 ДОПК и е с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 ДОПК, в т. ч. мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения с акцесорните им лихви и кореспондираща разпоредителна част. Фактическите констатации и правните изводи на РА са конкретизирани чрез тези по приложения към него РД, съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК неразделна негова част.

РА, РД, както и всички останали актове в ревизионното производство са издадени като електронни документи и са подписани от издателите им с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), което се потвърждава, както от представените по делото доказателства, които не са оспорени, така и от служебно извършената от съда справка в публичния електронен регистър на доставчика на удостоверителни услуги по чл. 28 ЗЕДЕУУ.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на РА. ЗВР, както и РД и РА са надлежно връчени на РЛ. РД е издаден в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК и е с регламентираното в ал. 2 от с.з. съдържание, а РА е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК, като в първия са обсъдени и обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, а във втория – и възраженията на РЛ.

Според настоящия съдебен състав обжалваният РА е издаден и в съответствие с материалния закон и с неговата цел.

Съгласно чл.19, ал.1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността – кой може да бъде трето отговорно лице – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т.1 или т.2 ДОПК. 3. Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че ревизираното дружество не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че между страните по делото не е спорно наличието на следните елементи – 1. Задълженото лице П. Р. Р. е субект на отговорност поради това, че е била управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди. 2. Налице е задължение на лице по чл.14, т.1 ДОПК – дружеството „Р. 15“ ЕООД има публични задължения за корпоративен данък и ДДС, които са установени с влязъл в сила ревизионен акт. 3. Задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения, независимо от предприетите изпълнителни действия от публичен изпълнител при дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, офис Хасково, което е видно от изпълнително дело № *********/2021г., представено с писмо вх. № 8794/23.06.2025г. и прието по делото.

Спорни остават два елемента – дали е налице такова поведение на управителя на дружеството, което съставлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, и налице ли е причинно следствена връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задължения за данъци.

Нормата на чл.19,ал.1 ДОПК определя, че който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

В тази връзка следва да бъде посочено, че един от механизмите за определяне на данъчни задължения е този чрез подаването на декларации /глава 13 ДОПК/, чрез които задължените лица декларират наличието на определени законово установени факти, настъпването на които данъчните закони свързват с възникването на определени данъчни права или задължения. В ЗДДС декларирането и отчитането са регламентирани в глава 13, чл.124 и сл. ЗДДС, които най-общо казано задължават данъчно-задължените лица да подават справка-декларация за всеки данъчен период, в която посочват придобитите покупки и извършените продажби. В ЗКПО правната регламентация на декларирането на корпоративния данък се съдържа в глава 15, чл.92 и сл. ЗКПО. Според чл.92 данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. В продължение нормата на чл.105 ДОПК разпорежда, че задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон.

От изложеното се следва тълкуване, че данъчно задължените лица са длъжни да подават декларации, които да отразяват вярно на извършените от тях стопански операции, въз основа на които декларации следва да бъдат определени и задълженията им за съответните данъци. След като в декларацията не се отразява пълния обем на извършените сделки или се отразяват обстоятелства, които не отговарят на обективната дейноствителност, то стореното съставлява укриване на факти или обстоятелства, имащо за последица заплащане на по-малък размер данъчни задължения.

В случая с деклариране в подадените справки-декларации занижени стойности на ДДС за внасяне и укрит корпоративен данък за спорния ревизионен период, дружеството реално е заплатило по-малък размер данък добавена стойност и корпоративен данък. В случая явно става дума за съзнателно, волево действие от страна на управителя на дружеството, който е извършвал оперативното управление на последното. Не е спорно по делото, а и това не се отрича от жалбоподателката, че декларациите по ЗДДС за съответните периоди и тези по ЗКПО са подадени лично от нея, в качеството и на управител на дружеството. По тази причина не може да се сподели тезата на оспорващата, че липсва виновно поведение. От представените и цитирани по-горе ревизионни актове, съставени на „Р. 15“ ЕООД по ЗДДС и ЗКПО се установява, че чрез недеклариране на действително дължимите суми по ЗДДС и корпоративен данък са изкривени резултатите на дружеството за посочените периоди и не е заплатен реално дължим ДДС по извършени облагаеми доставки, съответно корпоративен данък върху облагаемата печалба. Целта на невярното деклариране е да се ползва данъчно предимство. Виновното поведение на управителя може да бъде обосновано допълнително и с обстоятелството, че именно в това и качество П. Р. не би могла да не знае, че в счетоводството на дружеството не са намерили отражение всички приходи от продажби от търговския обект – смесен магазин „Н.“, както и че при недоказани със съответните документи отчетени годишни финансови резултати за целите на ЗКПО и ЗДДС, същите не могат да бъдат приети от органите по приходите като действителни, което води до начисляване на допълнителни данъчни задължения.

На следващо място, не без значение е и обстоятелство, че в случая неотчетените суми от продажби в търговския обект се основават на информация, която е копирана в използван в обекта на ревизираното лице програмен продукт за управление на продажбите „Мистрал“, поради което тази информация е създадена не от кой да е, а от самото ревизирано лице. Тук намира приложение разпоредбата на чл.54, ал.3 от ДОПК, съгласно която данните са създадени или ползвани от субекта, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на мястото, където той осъществява търговска дейност. Именно въз основа на тях ревизиращите органи са установили отразените във ФУ продажби и тези, които са укрити за всеки работен ден поотделно, т.е. безспорно са налице данни за укрити доходи, респективно укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите.

Настоящият състав на съда намира, че по делото се доказа и връзката между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството.

От доказателствата по делото се установява, че за събиране на натрупаните задължение от публичен изпълнител през 2021г. е образувано изпълнително дело. Изпратени са покани за доброволно изпълнение на задълженията. В последствие е установено, че длъжникът „Р. 2015“ ЕООД няма движимо и недвижимо имущество, с които да покрие публичните задължения. Издадени са постановления, с които са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството. След наложените обезпечителни мерки, постъпилите суми в НАП по образуваното ИД са представлявали по-малко от 10% от дълга. Въз основа на така събраните доказателства за имущественото състояние на длъжника „Р. 2015“ ЕООД, дългът на лицето е категоризиран като „трудно събираем“, т.е. налице е обективна невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството.

Налице е и причинно - следствена връзка между необявените факти и несъбираемостта на задълженията на дружеството. В случая субект на укриването е именно управителя като лице, което е отговорно за цялостната дейност и документация на дружеството. През ревизирания период П. Р. е подписвала първични и вторични счетоводни документи, поради което е била наясно с изпълнението на сключените сделки и отразяването им в счетоводните регистри, и подадените данни в декларациите на дружеството. Безспорно в хода на ревизията на „Р. 2015“ ЕООД е установано, че през периода 2018г.-2019г. не са декларирани действителните стойности на дължимия ДДС за внасяне и корпоративен данък, а са укривани приходи от извършените продажби. Поради което, следва да бъде заключено, че управителят е действал умишлено с цел възпрепятстване събирането на публичното задължение на дружеството, което е представлявал.

Предвид гореизложеното следва да бъде направен извод, че са налице всички кумулативни елементи на фактическия състав по чл.19, ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността на П. Р. Р., в качеството и на управител на „Р. 2015“ ЕООД, за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2018г. - 30.09.2019г. в общ размер на 7472,70 лева, ведно с лихви за забава в размер на 4533,26 лева, както и за корпоративен данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер на 1924,70 лева и лихви за забава в размер на 1200,80 лв.

По тези съображения съдът счита, че Ревизионен акт № Р-16002624000884-091-001/06.11.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №72/12.03.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, в частта с която е ангажирана отговорност на жалбоподателката по чл.19,ал.1 ДОПК за задълженията на „Р. 15“ ЕООД, [населено място] бани, за данък добавена стойност за период 01.12.2018г. – 30.09.2019г. в размер 7472,70 лв. – главница и прилежащи лихви в размер 4533,26 лв., и за корпоративен данък за период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер 1924,70 лв. – главница и прилежащи лихви в размер 1200,80 лв., е законосъобразен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци, и оспорването му следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

При този изход на спора П. Р. Р.., следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, дължимо съгласно 161,ал.1, изр.3 ДОПК в размер на 1761,83 лв., определено при условията на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.3 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Р. Р., [ЕГН], с посочен адрес за кореспонденция: [населено място], [улица](„Тенчо Хубенов“) * против Ревизионен акт № Р-16002624000884-091-001/06.11.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №72/12.03.2025г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП, в частта с която е ангажирана отговорност на жалбоподателката по чл.19, ал.1 ДОПК за задълженията на „Р. 15“ ЕООД, [ЕИК], [населено място] *, за данък върху добавената стойност за период 01.12.2018г. – 30.09.2019г. в размер на 7472,70 лв. – главница и прилежащи лихви в размер 4533,26 лв., и за корпоративен данък за период 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер 1924,70 лв. – главница и прилежащи лихви в размер 1200,80 лв.

ОСЪЖДА П. Р. Р., [ЕГН], с посочен адрес за кореспонденция: [населено място], [улица](„Тенчо Хубенов“) * да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1761,83 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.