Определение по дело №2227/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260388

гр. Пловдив, 27.10.2020 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,  VII въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

         ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                    МИРЕЛА ЧИПОВА              

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова  в. ч. гр. д. № 2227 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М.В.К., чрез пълномощника ѝ по делото адв. П., против протоколно определение от 19.08.2020 г., постановено по гр. д. № 363 по описа на Районен съд – Карлово за 2020 г., с което на основание чл. 321, ал.  1 ГПК е прекратено производството по горепосоченото гражданско дело.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че неявяването на жалбоподателката в първото заседание по делото по брачен иск се дължи на уважителни причини, а не на липса на категоричност в намерението ѝ да прекрати брачната обвързаност. Искането към въззивния съд е за отмяна на атакувания акт и връщане на делото на първоинстанционния съд.липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ответника В.И.К., в който се излагат доводи за нейната основателност и се отправя искане същата да бъде уважена, обжалвания акт да бъде отменен, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. 

Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид доводите на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба от М.В.К., подадена чрез процесуалния ѝ представител, с която се предявява иск с правно основание чл. 49 СК за прекратяване на сключения между ищцата и В.И.К. брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

На 23.06.2020 г. от страна на съпрузите е депозирана молба, в която същите заявяват, че са постигнали споразумение за прекратяване на брака между тях, което прилагат към молбата, и отправят искане до съда за неговото одобряване и за насрочване на делото в открито съдебно заседание в кратък срок, тъй като ищцата пребивава постоянно на територията на Република Гърция.

С определение от 24.06.2020 г., постановено по горепосоченото дело, съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание на 22.07.2020 г.

Ищцата, редовно призована, не се е явила в откритото съдебно заседание, а се е представлявала от пълномощник. Поради неявяването на ищцата, ход на делото не е даден, като същото е отложено за друга дата, а на ищцата е предоставена възможност в следващото съдебно заседание да представи доказателства, сочещи уважителни причини за неявяването ѝ.

В следващото съдебно заседание, насрочено за 19.08.2020 г., ищцата не е явила, а процесуалният ѝ представител е представил пред съда годишна декларация за данък общ доход за финансовата 2019 г., подадена на 16.05.2020 г. пред Независим орган за публични приходи, Република Гърция. Същият е посочил, че ищцата е трайно установена в Република Гърция и поради пандемията няма възможност да пътува.

С определение от 19.08.2020 г., постановено по горепосоченото гражданско дело, на основание чл. 321, ал.  1 ГПК производството  по делото е прекратено. За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че от представеното от процесуалния представител на ищцата писмено доказателство не може да се направи извод за наличието на уважителна причина по смисъла на чл. 321, ал. 1 ГПК, както и че пандемията от COVID 19 не съставлява причина за неявяването на ищцата.

Така постановеното определение е неправилно.

Съдебната практика приема, че това, че страната пребивава трайно в друга държава, където и работи, представлява уважителна причина за неявяването ѝ по смисъла на чл. 321, ал. 1 ГПК. Така, с Решение № 164 от 15.05.2013 г. по гр. дело № 42/2013 на ВКС, IV г.о. е прието, че когато ищецът не се явява в съдебното заседание поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска прекратяване на брака, не са налице основания за прекратяване на производството. В решението си ВКС е приел, че посочената разпоредба има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност, и че само тогава е оправдано производството да бъде прекратено, защото законът предполага, че при липса на решителност от страна на ищеца, бракът може да бъде заздравен и запазен.

В тази връзка следва да се посочи, че пълномощникът на ищцата – адв. П., е упълномощен от нея с изрично пълномощно по чл. 34, ал. 2 ГПК. Отделно от това, с оглед представеното по делото споразумение не може да се направи извод, че поведението на ищцата сочи на липса на категоричност в намерението ѝ да бъде прекратен сключения брак.

На следващо място, следва да се посочи, че представянето на  доказателства за обстоятелството, че страната обичайно или продължително време пребивава в друга държава, поради което не може да се яви в съдебно заседание, не е необходимо, ако този факт не се оспорва от насрещната страна или може да бъде установен от други обстоятелства по делото (Определение № 682 от 22.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4830/2015 г., IV г. о., ГК). В настоящия случай от материалите по делото е видно, че обстоятелството, че ищцата пребивава трайно в Република Гърция, не се оспорва от ответника. Извод за това може да се направи както от подадената от съпрузите молба от 23.06.2020 г. пред първата инстанция, така и от изложеното от ответника в отговора на частната жалба.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд – Карлово за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОТМЕНЯ  определение от 19.08.2020 г., постановено по гр. д. № 363 по описа на Районен съд – Карлово за 2020 г.

         ВРЪЩА делото на Районен съд – Карлово за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                  

                                     

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: