Решение по дело №10051/2013 на Окръжен съд - Габрово

С анекс №1 от 10.04.2008 г. към предварителния договор страните  са предоговорили размера на капарото по договора, схемата за изплащане на разликата до пълният размер на общата продажна цена по чл. 2 /б/, както и срока за сключване на окончателна сделка по чл. 129 от ТЗ. По силата на този анекс Л.С. се е задължила в петдневен срок от подписването му да преведе  по посочената вчл.2  б. сметка  сума в размер на 975 000 долара, равностойна на 650 000 евро, като доплащане към общия размер на капарото по предварителния договор от 28.01.2008 г., като общата сума капаро, платената от купувача, да се счита в размер на 1 000 000 /един милион/ евро. Страните са уговорили сделките по чл. 129 от ТЗ да се извършат към момента на изплащане на пълната продажна цена за дружествените дялове от страна на купувача, което плащане да се извърши до  31.07.2008 г., като разликата до пълната продажна цена в размер на 4 800 000 /четири милиона и осемстотин хиляди / евро да се изплати на купувача по посочена от продавача б. сметка

С анекс №2 от 31.07.2008 г. към предварителния договор от 28.01.2008 г., страните отново предоговарят условията на продажба на дружествени дялове от капитала на „Варна груп" ООД, като срока на сключване на окончателен договор се удължава до 25.08.2008 г. До тази дата С. се е задължила да изплати  по банков път сумата в размер на 1 900 000 /един милион и деветстотин хиляди/ евро. Едновревменно с извършване на превода на горепосочената сума продавачите се задължават да прехвърлят на купувача 100 % /сто процента/ дружествените дялове и страните да предприемат процедура по вписване на купувача за едноличен собственик на капитала на „Варна груп” ООД. Дължимият остатък до пълният размер на продажната цена, определен в размер на 2 900 000 /два милиона и деветстотин хиляди/ евро, купувачът се е задължил да плати в срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 25.08.2008 г., както и за обезпечаване на това вземане да учреди договорна ипотека в полза на продавачите върху имота, собственост на дружеството на датата, следваща датата на вписването му за едноличен собственик на капитала на дружеството.

На 25.08.2008 г. между съдружниците на „Варна Груп” ООД, като продавачи и Л.С., като купувач, са сключени  четири договора по чл.129 от ТЗ за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Варна груп”ООД  с нотариална заверка на подписите,като по тези сделки съдружниците Г.У., Д.Ш. и А.Д. са представлявани от пълномощника си У.С.

В  договорите по чл.129 ТЗ от 25.08.2008 г., с които съдружниците Г.У., Д.Ш. и А.Д., чрез пълномощникът си У.С., са прехвърлили на  Л.С. притежаваните от тях дялове от капитала на „Варна груп” ООД, общо за сумата от 2 900 000евро /1 242 854 евро за съдружника А.Д. и по 828 573 евро за всеки от съдружниците Д.Ш. и Г.У./ изрично е вписано в чл.2 и 3, че към момента на сключването им купувачът е заплатил  продажната цена по банков път на пълномощника на продавача, потвърдено с изявлението на последния,вписано в договорите, че е получил изцяло по банков път договорената продажна цена. Тези волеизявления са удостоверени с подписите на страните по тези сделки.

Със сключения на 25.08.2008 г. договор по чл.126 ТЗ между ищеца У.С. и ответницата Л.С. / приложен на л.37-39 от делото/, продавачът  С. прехвърля на купувача С. притежаваните от него 30 дружествени дяла от капитала на „Варна груп” ООД, с номинална стойност  по 50 лева за дял,  срещу сумата 2 900 000 евро, която да се заплати  в 12 месечен срок, считано от датата на сключване на договорна ипотека върху имот, собственост на дружеството в гр. Варна, подробно описан в т.2.3 от  договора.В т.2.5 и 2.6 страните са договорили  последиците при   неизпълнение в срок на поетото от купувача задължение  за изплащане на продажната цена.

Договорът  за учредяване на ипотека в полза на У.С. е сключен на 17.10.2008 г., обективиран в НА №107, том II, per. №4405, дело №307/2008г. на Нотариус № 520, с район на действие района на ВРС, с който „В.г.” ЕООД е учредило договорна ипотека върху имот на дружеството,представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.Варна, Варненска област, ул. „Шопен" №** бивша ул. „Шумен" - УПИ № XVIII -1033 /осемнадесет римско, хиляда тридесет и три арабско/, кв. 4 /четири/ по плана на 8 /осми/ подрайон с площ от 460 /четиристотин и шестдесет/ кв.м., находящ се в гр.Варна, Варненска област, /идентичен с посочените в документи за собственост имот пл. № 18 /осемнадесет/, който от своя страна е идентичен с имот IX-18 /девет римско, осемнадесет арабско/, при граници: улица, имот № XIX-1034; имот № VII-5, заедно с построената в описания имот МАСИВНА СГРАДА, състояща се от сутеренен етаж, партерен етаж от шест стаи, три коридора, асансьорно помещение, и сервизни помещения, първи етаж от седем стаи, две сервизни помещения, асансьорно помещение, три коридора, два балкона, стълбище и зала; втори етаж от седем стаи, асансьорно помещение, три коридора, два балкона, зала и сервизни помещения и мансарден етаж, с РЗП на обекта 1265 кв.м. В акта е посочено, че Л. С. следва да заплати задължението си по договора от 25.08.2008 г. на У.С. в срок до 17.10.2009 г.

Със сключени на 16.02.2011 г. договори за цесия с нотариална заверка на подписите ищецът У.С. е прехвърлил  възмездно на С.И.А. и на Н.П.Д., на всеки един от тях вземане от 100 000 евро, като част от своето вземане  към ответницата Л.С. в общ размер на главницата от 2 900 000 евро по договор от 25.08.2008 г. по чл.129 ТЗ за продажба на притежаваните 30 дружествени дяла от капитала на „Варна груп” ООД, ведно със съответните на прехвърлената част от вземането привилегии, обезпечения и изтекли липви. И двата договора са вписани в АВ, удостоверено от положените върху тях печати.

По делото са представени 2 бр.съобщения, изпратени от цедента У.С. до длъжника Л.С., като връчването е извършено от нотариус на 22.02.2011 г. чрез лицето Ц.В.П. - съсед.

 От приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че през периода 01.01.2008-31.12.2008 г. са извършени плащания по банков път от ответницата Л.С. общо в размер на 2 900 369,41 евро., с които е заверявана сметката на ищеца У.С. както следва: на 28.01.2008 г със сумата 516 425 щ.д., представляваща 350 000 евро или 684 542 лева, с основание на плащането „предварителен договор от 28.01.2008 г.”; на 10.04.2008 г. със сумата 975 000 щ.д., представляващи равностойността на 650 000 евро и посочено основание на плащането „анекс №1 към предварителен договор от 28.01.2008 г.”; на 25.08.2008 г. със сумата 2 685 186 щ.д., представляващи равностойността на 1 818 369,41 евро или 3 556 421,45 лева, с посочено основание „покупка на дялове от капитала на В.г. ЕООД” и на 25.08.2008 г. сумата 121 090 щ.д., представляващи 82 000 евро с посочено основание на плащането „покупка дялове от капитала на „Варна груп”ООД”. В заключението са посочени сумите, които са постъпили по б. сметк № *** и №***.,като в първата общо постъпилите суми са 2 468 369,41 евро, а във втората 432 000 евро. Съгласно заключението на икономическата експертиза  върху сумата от 100 000 евро за периода 17.10.2009 – 22.08.2013 г. дължимата мораторна лихва е в размер на 77 839,73лв. В.с.з. вещото лице е заявило, че не може конкретно да посочи дали по процесния договор от 25.08.2008 г. има плащания, както и кой е титуляр на едната от банковите сметки, завършваща на 114, по която са извършени част от преводите

Предстваните от ответната страна  два бр. авизо по платежни нареждания от 25.08.2008 г. потвърждават направените в заключението на счетоводната експертиза констатации за извършените на тази датата плащания и основанията за тях - покупка на дялове от капитала на „Варна груп” ООД. Представените от страната писмени доказателства не опровергават удостовернеия начин на връчване на 2 бр. съобщения от цедента У.С. до длъжника Л.С. – чрез лицето Ц.В.П. - съсед, като данните от извършените справки не обосновават по безспорен начин извода, че такова лице не живее на съседен на ответницата адрес.

По направените от ответницата възражения за недопустимост на предявените в настоящото производство искове съдът се е произнесъл с определението от 29.11.2013 г., като към настоящия момент не се сочат и не са установени нови обстоятелства,които да дават основание тези възражения да се приемат за основателни. Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

  С оглед приетата фактическа обстановка предявените от ищеца У.С. обективно съединени искове по  чл.79 ЗЗД във вр. с чл.129 ТЗ и чл.86 ЗЗД    са  основателни и доказани по размер..Предявените от Н.П.Д. и С.И.А. обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД във във вр. с чл.99, ал.2 ЗЗД  във вр. с чл.129 ТЗ и чл.86 ЗЗД. също са основателни и доказани по размер.

Със сключения на 25.08.2008 г. договор за покупко-продажба на 30  дружествени дялове от капитала на „Варна груп” ООД ответницата Л.С. като купувач е поела задължението да заплати на продавача  У.С.  до 17.10.2009 г. сумата 2 900 000 евро. От представените по делото доказателства не се установява това задължение да е изпълнено от ответницата. Не е доказано и възражението й, че исковата сума от 100 000 евро е недължима на  ищеца У.С., тъй като същият няма качеството кредитор на претендираното вземане към датата на предявяване на иска, поради  прехвърлянето му чрез цесия на трети лица и предмета на производството по образуваното пред ГОС т.д. № 38//2013 г. От представените по делото договори за цесии се установява, че на 16.02.2011 г. ищецът С. е цедирал само част от вземането си от 2 900 000евро по сключения с ответницата договор по чл.129 ТЗ от 25.08.2008г. – общо сумата от 300 000евро по трите договора за цесия,приложени по делото,като нито се твърди,нито са представени доказателства остатъка до пълния размер на задължението от 2 900 000 евро да е бил цедиран към 23.08.2013 г /датата на предявяване на иска/. Предвид на това няма основание да се приеме, че заявеното от ищеца С. в настоящото производство вземане от 100 000 евро, като частично от общо дължимата от ответницата сума по процесния договор от 2 900 000 евро, е недължимо на страната, която го претендира, поради прехвърлянето му чрез цесия на трето лице. Доказателствата по делото не установяват идентичност между частично предявеното вземане от ищеца У.С. в настоящото производство от 100 000 евро и цедираните суми, за да се приеме, че същият няма качеството кредитор по оспореното от ответницата вземане. Не се установява такава и със задължението, предмет на предявения иск по чл.422 ГПК по т.д. № 38/20013 г. по описа на ГОС. Касае се за различни суми от общо дължимата в размер на 2 900 000 евро по договора по чл.129 ТЗ от 25.08.2008 г., част от които са цедирани, а други са заявени от ищеца като частични вземания срещу ответницата по съдебен ред с предявения иск по чл.422 по т.д № 38/2013 г. по описа на ГОС за сумата от 97 791,50 лв. и  в настоящото производство за сумата от 100 000 евро., като сборът от тези суми не надвишава размера на целия дълг по процесния договор за продажба на дружествени дялове. Предвид на това няма основание да се приме, че за претендираното в настоящото производство вземане от 100 000 евро на основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.129 ЗЗД ищецът У.С.  няма качеството кредитор.

Не е доказано и твърдението на ответницата, че задължението й  по процесния договор по чл.129 ТЗ, сключен с ищеца У.С. на  25.08.2008 г., включително и за исковите суми , е погасено чрез плащане.

На датата, на която е сключен процесния договор с ищеца У.С. по чл.129 от ТЗ - на 25.08.2008 г, са сключени и договорите с останалите трима съдружници за продажбата на дяловете им от капитала на „Варна груп” ООД. общо за сумата от 2 900 000 евро. Към тази дата ответницата е заплатила уговореното с продавачите като дължимо капаро от 1 000 000 евро, с двата превода по банков път на 28.01.2008 г. и 10.04.2008 г, с посочено основание на плащанията сключения предварителен договор от 28.01.2008 г. и анекс №1 към него, което не се спори по делото и се установява от заключението на счетовдната експертиза. На 25.08.2008 г. са извършени още два банкови превода, с които общо от купувача е била заплатена на У.С. по банков път сумата от 1 900 369,41 евро, с посочено основание и за двете плащания  „покупка дялове от капитала на „Варна груп” ООД”, без да е уточнено за кои дялове се отнася. Не се твърди и не са представени доказателства по делото, от които да се установява след 25.08.2008 г. до настоящия момент да са извършвани от ответницата други плащания по сключените на 25.08.2008 г. със съдружниците на „Варна груп” ООД договори по чл.129 ТЗ. С оглед уговорения между страните с предварителния договор и двата анекса към него начин на плащане на дължимата цена от 5 800 000 евро за продажбата на 100 дружествени дяла от капитала на дружеството и удостовереното в три от договорите по чл.129 ТЗ от 25.08.2008 г. плащане изцяло на задълженията на ответницата към тези съдружници общо в размер на 2 900 000 евро, съдът намира, че с двете плащания от 25.08.2008 г. и с преведеното към този момент капаро, са погасени именно  задължения на ответницата по сключените  договори по чл.129 ТЗ със съдружниците на „Варна груп ”ООД Г.У., Д.Ш. и А.Д., като плащанията са извършени на техния пълномощник У.С., което съответства и на уговореното с  анекса от 31.07.2008 г. за сроковете и начина на плащане на дължимата от купувача цена от 5 800 000 евро. Самата ответницата с подписа си  в трите договора  от 25.08.2008 г. също  е удостоверила, че е заплатила по банков път чрез пълномощника на продавачите продажната цена на закупените от съдружниците Г.У., Д.Ш. и А.Д. дялове - общо  сумата от 2 900 000 евро. Не са представени доказателства за други банкови преводи по тези договори, освен установените от счетоводната експертиза,предвид на което съдът приема, че именно с тях са погасени задълженията на ответницата по трите договора по чл.129 ТЗ, сключени на 25.08.200 г. със съдружниците Г.У., Д.Ш. и А.Д. Не са представени  доказателства, от които да се установява,че по сключения с ищеца на 25.08.2008 г. договор по чл.129 ТІЗ са извършвани плащания от ответницата на дължимата цена за неговите 30 дяла от 2 900 000 евро. Няма основание да се приеме, че с плащанията от 10.04.2008 г. и от 28.01.2008 г. е погасявано именно вземането на ищеца С. по процесиния договор по чл.129 ТЗ.Тези плащания са извършени на друго основание - предварителният договор от 28.01.2008 г. и анексите към него. Двете суми от 350 000 евро и 650 000 евро са преведени преди договора от 25.08.2008 г., по посочена сметка за изпълнение на лицето, което е упълномощено да представлява продавачите по договора от 28.01.2008 г. и анексите към него. От представените доказателства не се установява между страните да е било постигнато съгласи със заплатеното капаро да се погаси част от задължението на ответницата именно към съдружника  С. за неговите 30 дяла от капитала на дружеството.Такава уговорка липсва както в предварителния договор и анексите към нето, така и в сключените на 25.08.2008 г. договори по чл.129 ТЗ. Никъде в сключения с ищеца С. дотовор по чл.129 ТЗ  за неговите 30 дружествени дяла  не е отразено, че преди сключването му купувачката вече е превела суми за заплащане именно на тези дялове. В двата банкови превода от 25.08.2008 г. също няма такова изрично изявление от купувача. С оглед на това няма основание да се приеме, че с извършените от ответницата плащания, установени и от счетоводната експертиза, е погасено задължението й по процесния договор,сключен с ищеца С. за продажбата на притежаваните от него 30 дружествени дяла от капитала на „Варна груп”ООД. Ако се приеме за основателно това твърдение на ответницата, то следва, че тя е останала задължена към останалите трима съдружници, а това се опровергава от изявленията на страните  по сключените с тях договори  при подписването им на 25.08.2008 г., съгласно които общо дължимата сума от 2 900 000 евро на тримата съдружници е била преведена по банков път изцяло на пълномощника У.С. към момента на сключването им. Този размер съответства на извършените плащания съгласно счетоводната експертиза,като нито се твърди, нито са представени доказателства, че задълженията към останалите трима съдружници по договорите по чл.129 ТЗ са били погасени с други преводи. Също така ако се приеме, че  дяловете на съдружника У.С. са били частично  заплатени с преведеното към  25.08.2008 г. капаро от 100 000 евро, това противоречи на включената в процесния договор клауза, че цялата договорена цена от 2 900 000 евро за неговите дружествени дялове следва да се заплати на ищеца  до 17.10.2009 г., както и да се учреди на 17.10.2008 г. обезпечение в полза на С. за целия дълг от 2 900 000 евро. С подписването на нотариалния акт за договорна ипотека на 17.10.2008 г.ответницата е удостоверила неизгоден за нея факт, че към датата на сключвена на договорната ипотека  дължи плащане по договора с ищеца У.С. от 25.08.2008 г. на сумата от 2 900 000 лв. Към 17.10.2008 г. вече са били извършени плащанията, на които ищцата се позовава и ако същите са касаели именно това вземане, то това е щяло да бъде отразено в подписания от купувача нотариален акт за процесната ипотека. Липсата на отразено извършено плащане в договора от 25.08.2008 г. и  нот. акт №107/2008 г., което да е било направено при подписването им, съчетано с обезпечение на това дължимо към този момент плащане, удостоверяват, че към момента на сключването на двата договора ответницата не е изпълнила задължението си към  ищеца С. за  сумата 2 900 000 евро по договора по чл.129 ТЗ., което вземане не е погасено и към настоящия момент. С оглед на това предявеният като частичен  иск за сумата от 100 000 евро, като дължима на ищеца С. по сключнеия с ответницата на 25.08.2008 г. договор по чл.129 ТЗ за продажбата на притежаваните от него 30 дяла от капитала на „Варна груп”ООД, е основателен и следва да бъде уважен.

Налице е неизпълнение на срочно задължение,като от 17.10.2009 ответницата е изпаднала в забава и за исковия период дължи претендираното обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, като размерът му е установен от заключението на счетоводната експертиза,което не е оспорено.С оглед на това предявеният иск по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен до претендирания от ищеца У.С.  размер от 77 836,86 лв.

По отношение на извършените цесии ,по делото не е спорно,а това се установява и от доказателствата, че  двата договора за цесия от 16.02.2011 г., от които ищците черпят права, са валидно сключени и са продили правно действие за страните, като от датата на сключването им 16.02.2011 г. правата по отношение на процесното вземане за сумата от 100 000 евро по всеки един от договорите са преминали върху цесионера на основание чл.99, ал.2 ЗЗД – ищците  Н.Д. и С.А..Не е доказано тези вземания да не са съществували при прехвърлянето им,както и да са били погасени чрез плащане към настоящия момент.

Неоснователно е твърдението на ответницата, че договорите за цесия  не могат да й се противопоставят,тъй като няма извършено надлежно съобщаване на двете цесии от цедента на длъжника съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД.

Действително връчването на приложените по делото съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД не е извършено по надлежния ред на чл.46, ал.2 ГПК, нито на чл.592 ГПК, но от данните по делото е видно, че същите съобщения са връчени на страната на 07.10.2013 г. заедно с ИМ и приложенията към нея, удостоверено с разписката, приложена на л.63 от делото. Това е настъпил в хода на процеса факт на получаване на отправеното от цедента до ответницата като длъжинк уведомление за цесиите, който следва да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 ГПК, в който смисъл е и постановеното по чл.290 ГПК р.№123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009 г., ІІ т.о., съгласно което доколкото законът не предвижда специални изисквани за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. С оглед на това с извършеното на 07.10.2013 г. връчване на съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД на ответницата, същата е била надлежно уведомена от цедента за процесните две цесии, което прехвърляне е породило действие за длъжника от тази дата. След тази датата няма извършени плащания на прехвърлените суми, което не се твърди и от самата ответница ,предвид на което претендираното от цесионерите вземане по процесните два договора за цесия от 16.02.2011 г. е дължимо, ведно с лихвата за забава от 17.10.2009 г., когато вземането е станало изискуемо,като за исковия период дължимото обезщетение по чл.86 ЗЗД е удстановено по размер от приетата по делото счетоводна експертиза.

На основание изложеното предявените от цесионерите срещу ответницата искове по чл.79 ЗЗД във вр с чл.99, ал.2 и чл.129 ТЗ за сумата от 100 000 евро и  по чл.86 ЗЗД за сумата от 77 836,86 лв., за всески от двамата ищци, са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцялов претендирания размер.

Неоснователно е твърдението на ответницата, че по отношение на договорите за цесия следва да се вземе предвид установеното с постановеното решение по т.д. № 38/2013 г. на ГОС.Това решение е постановено по предявен иск по чл.422 ГПК, предмет на който не са били процесните договори за цесия, нито фактите, установени в настоящото производство относно начина на съобщаването им от цедента на длъжника. С оглед на това решението по т.д. № 38/2013 г. не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение претенциите на ищците Н.Д. и С.А.

Неоснователно е направеното от ответницата възражение за задържане по чл.90, ал.1 ЗЗД С него се претендира ако бъде постановено осъдително решение спрямо ответницата, то да се постанови заплащането на сумите да се извърши едновременно с изпълнение задължението от страна на ищеца У.С. да й предаде всички документи и проекти за имота, описан в чл.4 от процесния договор за покупко- продажба на дялове. Това задължение не се явява насрещно по сключения  договор по чл.129 от ТЗ, който като двустранен  поражда права и задължения и за двете страни, като за продавача това е правото да получи цената за прехвърлените дружествени дялове, а за купувача да придобие собствеността върху тях, съответно задължението на продавача да прехвърли собствеността върху дружествените дялове, а купувачът да заплати тяхната цена. В случая имаме едностранно изпълнение на задължението от продавача У.С. по договора по чл.129 ТЗ, като купувачът е неизправна страна по него поради незаплащане в срок на цената, Задължението по чл.4 от процесния договор за предаване на документация за имот на дружеството не произтича от правоотношението по чл.129 ТЗ Същото задължение не е снабдено и с иск за изпълнение, поради което ответницата няма право на задържане за това вземане /в този смисъл и правната доктрина: Общо учение за облигационното право, кн. І, стр.170, издание 1992 г./ Не е доказано да съществува и връзка между двете задължения - това на ответницата за заплащане на дължимата по договора по чл.129 ТЗ цена и на ищеца по чл.4 от процесния договор, което задължение касае недвижим имот, който не е предмет на прехвърлителната сделка по чл.129 ТЗ, от която ищецът С. черпи права за претендираното вземане от 100 000 евро, като част от цената за прехвърлените дружествени дялове Предвид на това не е доказано по отношение на заявеното от ответницата възражение осъществяването на хипотезата на чл.90, ал.1 ЗЗД, която се отнася за изискуемо вземане на длъжника срещу. кредитора от същото правно отношение, а в случая такова не е налице.

На основание изложеното съдът прие,че предявените в настоящото производство при условията на обективно и субективно съединяване искове по чл.7 ЗЗД във вр. с чл.129 ТЗ и чл.99,ал.2 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло,ведно със законната лихва върху дължимата главница от 100 000 лв. от датата на подаване на исковата молба.

Предвид изхода на спора, на ищците следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, които са в размер на 150 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и по 10 936,76 лв. внесена държавна такса от всеки от тях. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи  заплащане на адвокатско възнаграждение от всеки от ищците У.С. и С.А. в размер на 4 400 лв., предвид на което такова не следва да се включва в дължимите им  за настоящата инстанция разноски.

 На основание изложеното,съдът

                               Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Л.Д.С., ЕГН ***,*** да заплати на У.Р.С., Британски гражданин, роден на ***г. в Омаг, Великобритания, притежаващ международен паспорт №***, издаден на 28.01.2003 г. от Паспортна Служба на Обединеното Кралство, валиден до 28.01.201З г., с постоянен адрес във Великобритания, гр. Колерейн, **, на основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.129 ТЗ  сумата от 100 000 /сто хиляди./ евро, с равностойността в лева при курс на БНБ за 1 евро 1.95583 от 22.08.201З г. в размер на 195 583 /сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три/ лева , представляваща част от общо дължимата от 2 900 000 евро по сключен на 25.08.2008 г. договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Варна груп” ООД, ведно със законната лихва върху сумата от 100 000 евро считано от 23.08.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 77 836.86 лева /седемдесет и седем хиляди осемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и шест ст./, представляваща обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 17.10.2009 г. до 22.08.201З г.

ОСЪЖДА Л.Д.С., ЕГН ***,*** да заплати на  Н.П.Д., ЕГН ***,*** сумата от 100 000 /сто хиляди./ евро, с равностойността в лева при курс на БНБ за 1 евро 1.95583 от 22.08.2013 г. в размер на 195 583 /сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три/ лева, дължима на основание чл.79 във вр с чл.99,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.129 ТЗ по договор за прехвърляне на вземане от 16.02.2011 г., ведно със законната лихва считано от  23.08.2013 г. до окончателното й изплащане, както и  сумата от 77 836.86 лева /седемдесет и седем хиляди осемстотин тридесет и шест лева и осмедсет  и шест ст./, дължимо обезщетение за забава  по чл.86 ЗЗД за периода от 17.10.2009 г. до 22.08.2013 г.

ОСЪЖДА Л.Д.С., ЕГН ***,*** да заплати на С.И.А., ЕГН***,***, сумата в размер на 100 000 /сто хиляди./евро, с равностойност в лева при курс на БНБ за 1 евро 1.95583 от 22.08.201Зг. в размер на 195 583 /сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три/ лева, дължима на основание чл.79 във вр с чл.99,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.129 ТЗ по договор за прехвърляне на вземане от 16.02.2011 г., ведно със законната лихва считано от 23.08.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 77 836.86 лева /седемдесет и седем хиляди осемстотин тридесет и шест лева и осемдесет и шест ст./, дължимо обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 17.10.2009 г. до 22.08.201З г.,

ОСЪЖДА Л.Д.С., ЕГН ***,*** да заплати на У.Р.С., Британски гражданин, роден на ***г. в Омаг, Великобритания, притежаващ международен паспорт №***, издаден на 28.01.2003 г. от Паспортна Служба на Обединеното Кралство, валиден до 28.01.201З г., с постоянен адрес във Великобритания, гр. Колерейн, ***. Н.П.Д., ЕГН ***,*** и С.И.А., ЕГН ***,***, сумата от 32 960,28 лв. разноски по делото за настоящото производство, от които 150 лв. възнаграждение за вещо лице и 3 2810,28лв. заплатена от ищците държавна такса по предявените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :