№ 2776
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502392 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивни жалби на ответниците Д. Г. Р. и И. Г. Р. срещу решение от
25.10.2021 г. по гр.д. №13376/2021 г. на Софийския районен съд, 140 състав, в частта, в
която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателите кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 вр.
чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от по 450,52 лв., представляваща 1/3 част от цена за
топлинни услуги за периода мес.10.2017 г. - мес.04.2019 г. за имот с аб. №154426, ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата от по 65,91
лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2018 г. - 17.11.2020 г., като
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбите се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно.
Сочат, че по делото не е установено, че са потребители на топлинна енергия или вещни
ползватели на процесния топлоснабден имот, както и че трето лице е вещен ползвател на
имота. Поддържат, че първоинстанционният съд неправилно е определи вземанията, които
са погасени по давност, както и че неправилно е присъдил лихва за забава, тъй като липсват
доказателства за датата на публикуване на фактурите за дължимата топлинна енергия.
Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбите и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението на СРС не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените
установителни искове са отхвърлени за разликата на посочените по-горе размери, поради
1
което и е влязло в сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са
основателни.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответниците за заплащане на доставена
топлинна енергия и цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.05.2017 г. -
мес.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. *******, и съответните мораторни
лихви за периода 15.09.2018 г. - 17.11.2020 г. и периода 01.12.2017 г. - 17.11.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са оспорили обстоятелството, че са собственици
или ползватели на процесния имот, но от представените по делото нот. акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 15.04.1997 г. и
удостоверение за наследници, изх. №1838/31.12.2018 г., издадено от СО, район „Връбница“,
се установява, че ответниците са съсобственици на процесния апартамент при квоти от по
1/3 ид.ч., като от нот. акт се установява и че прехвърлителят И.С. Р.а си е запазила
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху целия прехвърлен имот.
По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ.
носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на
ползване, е прието ТР №2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което собствениците, респ.
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и.
От събраните по делото доказателства се установи, че върху процесния топлоснабден
имот има запазено право на ползване, поради което собствениците не са пасивно
2
легитимирани да отговорят за задълженията за заплащане на ТЕ за имота през процесния
период, а такъв се явява вещният ползвател на имота, т.е. ответниците не се явяват пасивно
легитимни да отговарят по предявените в рамките на настоящето производство искове и
същите следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната
част и вместо него бъде постановено друго, с което исковете за цената на топлинни услуги и
лихва за забава върху нея се отхвърлят изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответниците на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от по 263,17 лв., представляваща адвокатски
възнаграждения, платими по реда на чл.38 ЗА.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззивника Д. Г. Р. на основание
чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 300,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззивника И. Г. Р. на основание
чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да заплати по сметка на СГС
сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20202573/25.10.2021 г., постановено по гр.д. №13376/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 140 състав, в частта, в която е признато за установено, че всеки един
от ответниците Д. Г. Р. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******, и И. Г. Р. , ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. *******, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1
пр.1 вр. чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумите, както следва: 450,52 лв., представляваща 1/3 част от
цена за топлинни услуги за периода мес.10.2017 г. - мес.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр.
София, жк. *******, аб. №154426, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2020 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до погасяването, и
сумата от 65,91 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 17.11.2020
г. върху дължимата цена за топлинни услуги за периода от мес.09.2017 г. до мес.04.2019 г., и
в частта, в която Д. Г. Р. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******, и И. Г. Р. , ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. *******, са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.78 ал.1
ГПК сумата от по 146,21 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.415 вр. чл.422 ГПК за установяване, че Д. Г. Р. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
*******, и И. Г. Р., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******, дължат на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.79
ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от по 450,52 лв., представляваща 1/3 част от цена за
топлинни услуги за периода мес.10.2017 г. - мес.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София,
жк. *******, аб. №154426, и на основание чл.86 ЗЗД сумата от по 65,91 лв., представляваща
3
лихва за забава за периода 15.09.2018 г. - 17.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №58878/2020 г. по описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, да заплати на адв. С.К., адрес: гр. София, ул. „*******3, офис 1, и адв. Н.К.,
адрес: гр. София, ул. „******* на основание чл.78 ал.3 вр. чл.38 ЗА допълнително сумата от
по 263,17 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, да заплати на Д. Г. Р. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******, на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса, а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 25,00 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, да заплати на адв. С.К., адрес: гр. София, ул. „*******3, офис 1, и адв. Н.К.,
адрес: гр. София, ул. „******* на основание чл.78 ал.3 вр. чл.38 ЗА сумата от по 300,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4