РЕШЕНИЕ
№ 4262
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Цвета Ив. Василева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330108364 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. А. Б. против К. Й. П., К. Р. П. и Е.
Х. С., с която се предявяват обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, с правно основание чл.109 ЗС и чл.45, ал.1 ЗЗД. В хода на процеса
производството против К. Р. П. е прекратено, поради **** на ответницата
преди депозиране на исковата молба в съда.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелни
обекти в сграда с идентификатор №****** и № *******, находящи се в
сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № *******, находящ се в
гр. ****, ул. „*****“ № **, на основание договор за замяна от 06.12.2000 г. По
силата на същия договор ищецът придобили правото на собственост и върху
23/40 идеални части от дворното място. Ищецът придобил имотите с
инвестиционна цел с намерение да реализира предвижданията в одобрения
подробен устройствен план, като в последните повече от шест години отдавал
под наем имота на първия етаж, представляващ магазин. Достъпът до имота с
идентификатор №****** се осъществявал от ул. „******“, а до имота с
идентификатор № ***** от ул. „*****“. Ответниците били собственици на
поземлен имот с идентификатор № *****, съседен на имота на ищеца,
находящ се на ул. „******“ № ** по силата на договор за покупко-продажба
от 29.04.2014 г. при квоти 1/2 за Е. С. и 1/2 за К. и К. П.и. След закупуване на
имота ответниците започнали строителство на сграда, като при извършване на
изкопните работи в имота на ищеца се събирали дъждовни води, които
прониквали през външната стена на сградата. Ищецът подал сигнал в община
Пловдив, за което бил извършен оглед на 19.11.2014 г. Ищецът твърди, че
1
ответниците изградили гараж, разположен в непосредствена близост до
сградата, в която се намирали неговите имоти. Гаражът бил така построен, че
ищецът бил лишен от достъп до самостоятелния обект с идентификатор №
**** Достъпът до имота бил невъзможен поради поставената ограда,
преграждаща пътя до дома му. Ищецът посочва, че пред гаража имало
струпани строителни отпадъци и материали, насъбралата се вода се отлагала
по стените на имотите му и била предпоставка за възникването на щети, като
поява на влага, мухъл, подпухвания, овлажняване и подпухване на
ламинирания паркет. Посочените увреди налагали извършването на
многократни ремонти. Предвид изложените твърдения ищецът поддържа, че е
накърнено правото му на собственост в следствие на построения гараж без
строителни разрешения и книжа. Вследствие на твърдяното противоправно
поведение на ответниците ищецът претърпял и неимуществени вреди,
изразяващи се в повишена тревожност и безпокойство. Липсата на достъп до
имота водело до занижена пазарна стойност на имота и той ставал
практически непродаваем, което още повече засилвало безпокойството на
ищеца, нарушавало репутацията му на добросъвестен предприемач с изграден
добър имидж.
Поради изложените твърдения предявява настоящите искове, с които
моли за осъждане на ответниците да премахнат изградения от тях гараж,
намиращ се в съседство с притежавания от ищеца имот откъм ул. „****“,
както и да бъдат осъдени солидарно ответниците да заплатят на ищеца сумата
от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорват
обстоятелството, че са собственици на имота, находящ се в гр. ****, ул. „***“
№ ***. Твърдят, че са започнали строителни дейности в имота през 2015 г.
Сочат, че в имота им били извършвани изкопни работи за археологически
проучвателни дейности, ръководени от ***** от регионалния
Археологически музей ******. Твърдят, че имотът на ищеца се намирал на
по-ниска надморска височина, като в него имало мокри петна и мухъл в
долната част на стените и оголени и корозирали арматури по
конструктивните елементи. Твърдят, че настъпилата корозия нямало как да е
следствие от имота на ответниците. Посочват, че не са извършвали
нарушения на строителните и санитарно-хигиенни норми, от които да
произтекат твърдените вреди. Поддържат, че течовете в имота на ищеца са в
резултат от действие на природните сили, естественото движение на водите
по склона на скалистия терен, където се намират имотите, както и предвид
обстоятелството, че е сградата на ищеца липсвала хидроизолация, като един
от обектите се намирал под земята. Посочват, че в техния имот било
изградено съоръжение, което да събира и отвежда водите по надлежния
начин, както и дренажна система на кота - 2,91 м. Посочената дренажна
отводнителна инсталация била изградена съобразно законовите изисквания.
Оспорват наведените твърдения за незаконно строителство на гараж. Твърдят,
че имали издадено разрешение за строеж от 12.05.2015 г. Оспорват
2
твърденията за затрудняване на достъпа до имота на ищеца. Процесният
гараж нямал съприкосновение с имота на ищеца, нито нарушавал целостта на
улицата, която осигурявала достъпът до имота на ищеца. Сочат, че гаражът не
би могъл и не пречи на регулацията, нито на изпълнението на ПУП. Намират,
че не е налице връзка между твърдения от ищеца резултат и действията на
ответниците. Поради изложените твърдения молят за отхвърляне на исковете
и присъждане на сторените разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл.109 ЗС
Искът с правно основание чл. 109 ЗС служи за защита на правото на
собственост срещу неоснователното въздействие и посегателство върху
обекта на собственост. От характера на този иск следва, че всяко увреждащо
въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита, т.е.
всяко въздействие, което противоречи на установения правен режим на
имотите и по този начин накърнява чужди права. На петиторна защита
подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни пречки за
ползване на имота от собственика.
С определение № 5032/14.07.2021 год. съдът е отделил като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказвани факти, че ищецът е
собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № ******** и
№ ****, находящи се в сграда, построена в поземлен имот с идентификатор
№ ****** находящ се в гр. ****, ул. „*****“ № ***, на основание договор за
замяна от 06.12.2000 г.; както и че ответниците са собственици на поземлен
имот с идентификатор № *****, съседен на имота на ищеца, находящ се на ул.
„****“ № **по силата на договор за покупко-продажба от 29.04.2014 г. при
квоти 1/2 за Е. С. и 1/2 за К. и К. П.и. За отделените като безспорни факти са
приложени и писмени документи – нотариални актове – за замяна на
недвижими имоти от 6.12.2000 г., вписан с вх. № ******, акт № **, том ***,
дело ***от 2000г. при служба по вписванията гр. П***, и нотариален акт №
**** от ***** г., акт № **, том ****, дело ***от *** г. при служба по
вписванията в гр. П**, приети по делото като писмени доказателства.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени и гласни
доказателства се установява, че в поземлен имот с идентификационен номер
******, собственост на ответниците, последните са изградили гараж.
В исковата молба се твърди, че изграденият гараж е незаконно построен,
ограничава достъпа на ищеца да достъпа му до собствения му имот с
идентификатор ****** и превръща във водосборна зона за дъждовни води
поземления му имот № ******* и построените в него сгради с
идентификационни № *******, и № ********* Тези води твърди още, че
прониквали във външната стена на сградата. Предвид въведените твърдения,
в тежест на ищеца е разпределено да установи в условията на пълно и главно
доказване, че ответниците са осъществили описаното в исковата молба
3
поведение, както и че с тези свои действия му пречат да упражнява правото
си на собственост по отношение на притежавания от него имот, като му
създава пречки, по-големи от обикновените.
Съдът намира, че с оглед събрания по делото доказателствен материал,
ищецът не е провел успешно доказване, в условията на пълно и главно
доказване, на горепосочените твърдения, които обуславят основателността на
претенцията му.
По делото се събраха гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Г**** К***** и С**** Ш*****, от които се установява, че в поземления
имот, собственост на ответниците, е изграден процесния гараж, който е на
подземно ниво и за изграждането му, е извършено отводняване и изградена е
дренажна система за да не се задържа вода. Установява се още, че гаражът
няма съприкосновение с имотите на ищеца, има контакт с уличната
регулация, и не препятствал достъпа на ищеца до имота му през улица
„*******“.
Съдът дава вяра на така депозираните показания, тъй като същите са
последователни, взаимно се допълват и се подкрепят от приложените по
делото писмени документи, а и от заключението на изготвената съдебно-
техническа експертиза.
Съдът дава вяра на показанията на св. П***** и св. А****** Б. – **** на
ищеца, отчитайки родствените му връзки с Д. Б., от които се установява, че в
имот с идентификатор № **********, използван като заложна къща, и в имот
с идентификатор ******., представяващ жилищен обект, апартамент, са се
появявали мокри петна по стените, влага и мухъл. Тези показания се
подкрепят частично от заключението на изготвената експертиза, което сочи
че при посещение на място от вещото лице – към 03.05.2022 г. същото е
установило петно, но в обект идентификатор № *******, следа от влага, но не
и че е налице причинна връзка с изградения в съседство гараж.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза,
заключението по която съдът кредитира изцяло, като изготвена от вещо лице
в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Видно от заключението на вещото лице, Община Пловдив Район
Централен е издал разрешение за строеж №****** г. на обект Жилищна
сграда с височина в абсолютни коти *** и ***** в ПИ ****** на ул.
*****№***. Разрешението за строеж е издадено на база одобрен технически
инвестиционен проект по части Архитектура, Конструкции, ВиК, Електро,
ВП и ТП, Енергийна ефективност, ОВК, ПБЗ, ПУСО, Пожарна безопасност.
От приложения по делото проект по част Архитектура, одобрен на ***** г. се
вижда, че той включва и процесния гараж, който е предвидено да се построи
на **** = *** което означава, че за гаража има издадено Разрешение за
строеж.
При извършен оглед вещото лице е установило, че по проект гаражът
попада изцяло в ПИ *****, като в частта на гаража, строежът е на етап груб
строеж, но е съставен акт образец *** за приемане на конструкцията и
4
протокол образец ** за откриване на строителна площадка, както и
определяне на линия и ниво на строежа и образец ** за съответствие с ПУП.
Тези документи показвали, че строежът до този етап е изпълнен в
съответствие с одобрените проекти и действащите строителни правила и
норми.
От заключението се установява още, че последната одобрена
градоустройствена разработка, засягаща имота на ищеца и имота, в който е
изграден процесния гараж е РУП, одобрен със Заповед № *******г. Съгласно
този план достъпът до ПИ ****** е осигурен както от ул. ******, така и от ул.
******. Директният уличен достъп до обект ***** е от ул. ****. Към момента
на огледа достъпът до обект с кадастрален идентификатор ****** е възможен
както пешеходно така и с транспорт. Не се констатират пречки, които да
ограничават достъпа. В случай, че се спазват одобрените проекти, не би
следвало гаражът да създава предпоставки за възникване на щети в имотите
на жалбоподателя.
Вещото лице не констатирало пречки по отношение на ползването на
имотите на ищеца.
При огледа на място вещото лице констатирало, че в двата обекта на
жалбоподателя не се наблюдават щети, с изключение на едно място в обект
**, на което е забелязал следа от влага, но не можело да се констатира дали е
предизвикана от изградения в съседство гараж. По границата на гаража с ул.
*** теренните коти по улицата са ***, ****, а по същата линия в
геодезическото заснемане от 2014 г. е показан денивелационен скок и горните
коти са ****,*****, т.е. наличие на денивелация от мин 2,65 метра. От това
можело да се заключи, че по границата на имота с улицата е имало подпорна
стена, зад която е имало земна или скална маса. Следователно за изграждане
на гаража, чиято подова кота е *****, тази маса е отнета. Това обаче не било
предпоставка за възникване на вреди в имотите на ищеца, тъй като в
одобрения проект по част ВиК следвало да е предвидено отводняване и
дрениране на новата сграда. Улицата „******“ била засегната единствено от
изпълнението на външни канализационни шахти, които вероятно са част от
канализационното отклонение на сградата. Няма приложени по делото
проекти, които да изясняват външните ВиК и електро връзки. От справка,
направена в Район Централен на Община Пловдив се констатирало, че
Разрешението за строеж на обект Жилищна сграда с височина в абсолютни
коти ***** и ****в ПИ ***** на ул. ***** №** е обявено на РДНСК Пловдив
и собствениците на имот ****** На ищеца не е обявявано.
В с. з. вещото лице поддържа своето заключение, като допълва, че при
посещението си на място и с оглед приложения частичен ВиК проект, се
виждат шахти, които отвеждат дренажни води. В проекта несъмнено е
предвидено дрениране и отводняване. След като бил издаден акт образец
****, то сградата, вкл. и процесния гараж в поземления имот на ответницитеа,
би следвало да са изпълнени водопроводи, дренажи и канални води.
Категорично е имало отнемане на земна маса за изграждането на гаража, като
в проекта по ВиК е предвидено дрениране и отводняване на тези води, които
5
биха се спускали по скалите.
Не се доказаха твърденията на ищцовата страна, че процесният гараж
представлява незаконно строителство по смисъла на ЗУТ, тъй като за него е
издадено разрешение за строеж. Напротив, установи се видно от
разрешително за строеж, приложения АКТ **, а и заключението на вещото
лице, че същият е изпълнен при спазване на строителните правила и норми.
Не се установи и твърдяната от ищеца причинна връзка между
строителството на гаража и течовете в имотите на ищеца. Видно от
показанията на св. К**** и Ш*** при изграждането му са извършвани
дренажи и отводнителни мероприятия, което потвърждава от заключението
на вещото лице и направените допълнения в с. з.
Предвид изложено съдът намира, че не се установи дори и да е имало
или да има теч в имотите на ищеца, той да е свързан с неоснователно
въздействие – било то действие или бездействие от страна на ответниците.
Не се доказа и другото неблагоприятно въздействие от страна на
ответниците липсата на достъп на ищеца до имота му с идентификационен
номер № ****** от страната на ул. „******“. Видно от заключението на
вещото лице достъпът до имот от към ул. „*******“ не е ограничен. Не се
събраха доказателства за противното.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск по чл. 109 от ЗС е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 45 от ЗЗД не се установи твърдяното
противоправно поведение свързано с незаконно строителство на процесния
гараж и причинно следствена връзка между изграждането му и причинения
теч у имотите на ищеца, поради което съдът намира, че предявеният иск за
осъждане на ответниците да заплатят 2500 лв., неимуществени вреди е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Ищецът не е установил
в условията на пълно и главно доказване противоправното поведение на
ответниците. Точно обратното следва от заключението на вещото лице, а
именно, че за гаража е налице разрешение за строеж и не е налице
съприкосновение с имотите на ищеца, като и не е налице теч у ищеца,
причинен от строителството на гаража на ответниците. Тоест липсва и пряка
причинно-следствена връзка.
Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати сторените от ответниците разноски в хода на
процеса, в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение и 82.20 лева
деловодни разноски, или общо разноски в размер на 882.20 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Б. ЕГН ********** против К. Й. П.
ЕГН ****** и Е. Х. С. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 от ЗС,
за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните си действия, с
които пречат на упражняването на правото на собственост на ищеца, като
премахнат за своя сметка изградения от тях гараж в поземлен имот с
идентификатор № *******, намиращ се в съседство с поземлен имот с
идентификатор № *****, откъм ул. „******“ в които се намират имотите на
ищеца, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 45 от ЗЗД иск от Д. А. Б. ЕГН
********** против К. Й. П. ЕГН ******** и Е. Х. С. ЕГН **********, за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 2500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
в резултат от противоправното им поведение, изразяващо в действия, които са
попречили на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен
имот с идентификатор № ****** и сградите в него.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Д. А. Б. ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на К. Й. П. ЕГН ****** и Е. Х. С. ЕГН **********, сумата от
общо 882.20 лева, представляваща сторени в хода на настоящото
производство съдебно – деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____п___________________
7