РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500378 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 ГПК се развива по две въззивни жалби –
и двете насочени срещу Решение № 6312/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1009/2024 г.
по описа на СГС.
С него ЗК„Лев инс”АД е осъдена да заплати на Д. М. К. на основание чл.432 КЗ
сумата в размер от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на пътно транспортно произшествие от
24.09.2023 г., причинено виновно от водача на л.а. марка „БМВ 730 D“, с рег. № ********,
управляван от водач, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК„Лев инс” АД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2023 г. до окончателното
плащане на сумата, като предявения иск за главница за разликата до пълния му предявен
размер от 50 000 лв. е бил отхвърлен.
Срещу решението е отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от Д. М., чрез
адв.С. Н. от САК.
В нея се поддържа неправилност на обжалвания акт в посочената му част, поради
постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в
едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства касателно
релевантния въпрос относно дължимото се застрахователно обезщетение, в противоречие с
материалния закон – чл.52 ЗЗД, както и поради необоснованост.
Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от
настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната му отхвърлителна
част и по съществото на спора се постанови уважаване на предявения осъдителен иск в
пълния му заявен размер.
Акцентира се върху установените факти относно получените от въззивницата -ищца
1
телесни увреждания в следствие процесното ПТП, които не били преценени адекватно от
първоинстанционния съд по отношение техния характер, интензитета на търпените болки и
страдания. Поддържа се да не са отчетени и лимитът по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на произшествието, както и
икономическата конюнктура.
В отговора на тази въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния му
представител, оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното
решение в посочената му част.
Въззивната жалба на ЗК“Лев инс“АД, чрез юрисконсулт М. В. е насочена против
уважителната част на първоинстанционното решение над присъдените 15 000 лв. като
обезщетение за причинени неимуществени вреди на въззивницата М..
В тази жалба също се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение в
обжалваната му част /над сумата от 15 000 лв./, поради постановяването му при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна
преценка на приобщените доказателства касателно факта на съпричиняване на причинените
вреди от страна на пострадалото лице, респ. – за неправилно приложение на материалния
закон в нормите му на чл.51 и чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост, като е поискана
отмяната му над присъдената сума от 15 000 лв.
Поддържа се първоинстанционният съд да не е обсъдил морфологичния характер на
телесните травми на ищцата съответно на действителното значение на изложеното в
експертното заключение, не е определил по обективните признаци на тясната морфология
отражението им като негативни последици за претендиращия обезвреда. Неправилно не е
съобразил несъмнения интерес на свидетеля /съпруг на ищцата/, дал показания относно
търпените от нея неудобства. Мотивите, изложени при определяне размера на присъденото
обезщетение не изразявали комплексна преценка на действителното значение на фактите. В
обобщение поддържа по делото да не са ангажирани доказателства, обосноваващи
присъждане на парично обезщетение в толкова висок размер, което било в отклонение на
задължителната практика на ВС, установена от ППСВ № 4/1968 г.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваните му отхвърлителна и
уважителна части, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението,
посочени във въззивните жалби, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителна
и уважителна части, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата
правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск. Същото е влязло
в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивницата-ищца
неимуществени вреди в размер на по 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
16.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
С оглед на този факт е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието
на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Д. К. срещу ЗК“Лев
инс“АД, която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата - С. Ц. С. и застрахователя -
въззивник, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта
по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди - виновно
противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта,
причинило вреда на пострадалата, както и причинно-следствена връзка между вредата и
противоправното виновно поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция
2
въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивницата-
ищца неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на
деликвента С. С., застрахован по застраховка „ГО“ при въззивника застраховател, пред
първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и
изслушани автотехническа и медицинска експертизи, при чийто самостоятелен анализ
настоящия решаващ състав приема следното от фактическа и правна страна:
Неоспорените от страните писмени доказателства, събраните гласни такива, чрез
показанията на свидетелите С. /деликвента/ и Ч., както и неоспорената от страните съдебно-
автотехническа експертиза са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на
процесното ПТП на 24.09.2023 г. около 15:15 ч., а именно: Водачът на л.а. “БМВ 730 D” с
рег. № ********, свидетелят С., е излизал от паркинга на МОЛ Парадайс на бул. „Черни
връх“ от зоната на подземния паркинг, като е предприел навлизане върху дясно пътно
платно на бул. “Черни връх” от дясно на ляво. При излизане от изхода на МОЛ-а и
навлизането си от дясно на ляво, светофарната уредба, регулираща движението по дясно
пътно платно, водещо от ул. “Сребърна” към ул. „Филип Кутев” е била в забранителен
режим спрямо движещите се по булеварда. Водачът на автомобила сочи, че е имал
намерение да достигне ляво пътно платно, предназначено за движение в посока от ул.
“Филип Кутев” към ул. “Сребърна”/”Хенрик Ибсен”, като пресече двойната непрекъсната
осева линия и да завие на свое ляво. Придвижвайки се бавно със 7,72км/ч. (2,14 м/сек.),
водачът на л.а. “БМВ 730 D” е бил съсредоточен върху автомобилите, изчакващи на
светофара в зоната на дясна и средна пътна лента. По същото време ищцата е управлявала
мотоциклет “ХОНДА” е рег. №, ********, движейки се около средата на крайна лява пътна
лента на дясно пътно платно на бул. “Черни връх” в посока от ул. “Сребърна”/“Хенрик
Ибсен” към ул. “Филип Кутев“ - т.е. в посока към л.а.м. БМВ, навлизащ на платното от МОЛ
Парадайс. Непосредствено преди да навлезе в зоната на крайна лява пътна лента, свидетелят
С., като водач на л.а.м. “БМВ”, възприел светещият фар на мотоциклета, управляван от
въззивницата-ищца и предприел спиране с цел даване предимство, т.к. светофарната уредба
вече е била в разрешителен режим. Така автомобилът спрял, като предната му част частично
се е намирала върху лявото пътно платно - предните колела са били върху двойната
непрекъсната осева линия. Мотоциклетистката е възприела разположения напречно пред нея
автомобил, но не е успяла да реагира с аварийно спиране, а частично със спасителна маневра
отклоняване в ляво. Настъпил е удар между предното колело на мотоциклета и предната
странична зона на предно ляво колело на автомобила. Тъй като мотоциклетът
непосредствено преди удара е бил отклонен частично в ляво е последвала едновременно
частична ротация около вертикалната си ос на негово ляво и отскачане на задната част
нагоре. Тялото на мотоциклетистката, разположено над точката на първоначален контакт
(удар), е запазило първоначалната си скорост, отделило се от мотоциклета и политнало
напред и на ляво. Така след отделяне от мотоциклета, тялото на мотоциклетистката се е
превъртяло около напречната си ос (тип предно салто), след което паднало около предна лява
част на автомобила - т.е напред, нагоре и в ляво.
Експертизата е установила, че точно преди да настъпи ударът между двете превозни
средства, те са извършвали следното движение: 1/ л.а. “БМВ 730 D” се е движел с 7,72км/ч .
(2,14 м/сек.), а мотоциклетът “ХОНДА” с 26,30 км/ч. (7,30 м/сек.), като автомобилът е
изминал около 15 метра от започването на маневрата от навлизането от паркинга на пътното
платно, а мотоциклетът в този момент е бил на около 52,20 метра разстояние от мястото на
удара. В момента, в който л.а. БМВ е навлязъл в лява пътна лента, разстоянието на което се е
намирал мотористът от мястото на удара е било около 11,83 м. При скоростта на движение
на мотоциклета - 26,30 км/ч., неговата опасна зона за спиране е била 15,05 метра - т.е.
въззивницата-ищца не е имала възможност да спре и да предотврати настъпването на ПТП,
дори да е предприела аварийно спиране в момента, в който л.а. БМВ е започнал да навлиза
на пътното платно, защото при навлизането му в лявата пътна лента той вече се е намирал в
опасната зона на мотоциклета. Последното, т.к. пострадалата не е имала видимост към лекия
автомобил до момента, в който той се е появил на около 0,70 метра в дясно от дясната
граница на лява пътна лента - т.е. на около 3,90 метра от мястото на удара.
Според вещото лице мотоциклетистката е могла да предотврати настъпването на
ПТП-то чрез аварийно спиране, ако е управлявала мотоциклета си със скорост не по-висока
3
от 21,83 и е реагирала с време не по-голямо от 1,2 секунди /технически невъзможно/. Ето
защо същият е извел, че единственият начин от техническа и експлоатационна гледна точка
да се избегне настъпването на ПТП е била, ако водачът на л.а. “БМВ 730 D”, след изхода на
подземния паркинг е предприел маневра завой на дясно и е продължил движение по дясна
пътна лента в посока към Кръстовището с ул. “Филип Кутев“.
С оглед на това заключение, подкрепящо се изцяло и от показанията на самия
деликвент /същият сам заявява, че е предприел маневрата си завой на ляво в нарушение на
правилата за движението по пътищата/ въззивната инстанция приема, че единствено
поведението на водача на л.а. „БМВ“ е станало причина за настъпването на процесното
пътно произшествие, както и за причиняване на телесните увреждания на въззивницата-
ищца.
Изводът в горната насока не се оспорва и от въззивника застраховател, който не е
навел оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта му, с която
възражението му за съпричиняване е прието за неоснователно.
При съобразяване на този извод по релевантния въпрос за дължимия размер на
обезщетение за причинените на последната неимуществени вреди, решаващият състав взе
предвид и следното:
Според възприетия от съдебната практика критерий за приложението на принципа за
справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на
пътнотранспортно произшествие лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу
застрахователя, понятието "справедливост", употребено в посочената правна норма не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при определяне на конкретния размер на
обезщетението.
Въззивната инстанция счита, че т.к. в конкретния казус се претендира обезщетение за
причинени телесни увреждания на въззивницата-ищца за такива обстоятелства следва да се
съобразят: възрастта на пострадалата към момента на настъпване на произшествието,
характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на
претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на
оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински
интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно
възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни
последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на
специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя
без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и
възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на
пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната
практика при подобни случаи.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата
конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата, намиращ проявление в практиката на съдилищата, във връзка с нормативно
определените лимити по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
За установяване на горните релевантни обстоятелства пред първоинстанционния съд
са събрани писмени и гласни доказателства и е допусната и изслушана неоспорена от
страните съдебно медицинска експертиза, изготвена на база наличната по делото
медицинска документация, представена от ищцата-въззивница.
Според експертното заключение при настъпилото ПТП Д. К. е получила следните
увреждания: 1/ Травма на нервни коренчета в лумбален отдел на гръбначния стълб; 2/
4
Фрактура на десен процесус траисверзус на Л2 (двуфрагментно счупване на напречния
израстък на втори лумбален прешлен); 3/Дискова протрузия на ниво ЛЗ-Л4; 4/ Контузия и
кръвонасядане на ляво бедро.
Непосредствено след настъпване на произшествието пострадалата е била отведена в
МБАЛ“Св.Анна“, където са й били извършени първоначален преглед и параклинични и
рентгенови изследвания, както и консултативни прегледи, като й е проведено консервативно
лечение с инфузии на противооточни и обезболяващи медикаменти. Пострадалата е
напуснала болницата по собствено желание преди да завърши назначеното лечение. След
консултация с неврохирург е назначен имобилизиращ лумбален корсет. Според вещото лице
по принцип лечението на фрактурата на десен процесус траисверзус на Л2 е именно такова,
като лумбалният корсет се ползва за около 30 дни, след което се провежда рехабилитация за
възстановяване на движенията в поясен отдел на гръбначен стълб.
Отделно от това впоследствие - на 06.12.2023 г. е проведено оперативно лечение за
евакуация на образувалият се подкожен хематом в областта на ляво бедро /открита рана на
бедрото/. Изписана е от болничното заведение три дни след операцията /на 09.12.2023 г./ с
препоръчан възстановителен домашен режим - 20 дни.
Според експертът при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
периодът на възстановяване при такъв вид счупвания е около 3 месеца, а при такъв вид
оперативно лечение е около 30 дни.
През периода на възстановяване, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите
30 дни след инцидента и първите 15 дни, след оперативното лечение, болките са били с по-
голям интензитет.
При извършения личен преглед на въззивницата от вещото лице на 15.05.2024 г. не са
установени трайни последствия от счупването на десния напречен израстък на втори поясен
прешлен, както и неврологични усложнения от полученото увреждане.
Експертизата е докладвала и лечението е било правилно и адекватно проведено, като
е завършило в общоприетите срокове.
Пред първоинстанционния съд са били събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на свидетеля Ф. М. - съпруг на въззивницата-ищца.
Същият е заявил, че след процесния пътен инцидент последната е била в шок,
притеснена и уплашена, с изтръпнали крайници - ръце и крака. Твърди, че два месеца
съпругата му е била много трудно подвижна и лежала на легло /имала и колан/, който
трябвало да слага, като определено първите 30 дни била трудно подвижна. Помага ли й да
ходи до тоалетна, вкл. познати, които викали, за да стоят с нея през деня, когато се налага.
Имала оток в кръста, който я болял. След операцията на бедрото се наложило да провежда и
процедури при физиотерапевт. Твърди, че все още има проблем с крака.
Решаващият състав преценява показанията на свидетеля М. в светлината на чл.172
ГПК, поради особените му отношения с въззивницата-ищца и приема, че последните
предполагат кредитирането им единствено в частта, в която се подкрепят и от останалите
доказателства по делото.
В този смисъл състоятелно е оплакването във въззивната жалба на въззивника
застраховател, че първоинстанционния съд не е ценил тези показания по същия начин, а ги е
кредитирал безкритично.
При така установеното от фактическа стана се налага, че от процесното ПТП на
въззивницата е причинена съчетана травма, изразяваща се в засягане на гръбначния стълб -
Травма на нервни коренчета в лумбален отдел на гръбначния стълб, Фрактура на десен
процесус траисверзус на Л2, (двуфрагментно счупване на напречния израстък на втори
лумбален прешлен), вкл. дискова протрузия на ниво ЛЗ-Л4, както и засягане на лявото бедро
- контузия и кръвонасядане. Всяко едно от тези телесни увреждания е неопасно за живота.
За лечението им пострадалата е престояла в болнично заведение общо пет дни - два
дни в МБАЛ“Св.Анна“, непосредствено след ПТП-то, и три дни в УМБЯЛСМ“Пирогов“ за
извършване на последващата оперативна интервенция за евакуация на образувалият се
подкожен хематом в областта на ляво бедро.
5
Последващото й възстановяване е продължило в домашни условия.
Въпреки поддържаното във въззивната им жалба и в показанията на съпруга й
възстановителния период да продължава и към момента, анализът на доказателствата по
делото установи Д. М. да се е възстановила от посочените увреждания в рамките на месец
след транспортното произшествие /така неоспорената медицинска експертиза/. След
инициираната в последствие оперативно евакуиране на подкожния хематом същата се е
възстановила за период от около 20 дни.
При отчитане на горните факти въззивната инстанция намира справедливо
определеното като заместващо обезщетение от първоинстанционния съд в размер на 20 000
лева.
Същото държи сметка както за броя, вида и характера на телесните увреждания на
пострадалата, получени от процесното ПТП, болките и страданията, които е изпитвала
непосредствено след получаването им и по време на лечебния период, продължителността
на последния /в рамките на обичайните срокове при подобни по вид и тежест травми/,
обстоятелството, че за сравнително кратък период е била зависима и то не в пълен обем от
чужда помощ в бита си.
Държи сметка и за благоприятната прогноза за здравословното състояние на
пострадалата, вкл. и липсата на безспорни доказателства за загуба на работоспособност ,
която да доведе и до невъзможност да си осигурява средства за съществуването й.
Така определеният размер на обезщетение е съобразен и с разрешението на аналогични
случаи, дадено от съдебната практика / Определение № 642 от 7.12.2022 г. на ВКС по т. д. №
2326/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 2951 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2023
г., III г. о., ГК, Определение № 50477 от 11.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1527/2022 г., II т. о.,
ТК, Определение № 2959 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2023 г., IV г. о., ГК и др./.
Според установеното виждане в практиката на съдилищата еднаквото третиране на
сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено
увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение да е
справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,
Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2019/2024 г. и др./. Затова и
справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на съдебната
практика по сходни казуси.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на Д. М. следва да се акцентира, че
решаващият състав съобразява практиката на касационната инстанция, от една страна, а от
друга - счита че определеният от него размер е съответен на всички изложени условия,
включени в понятието за справедливост, вкл. и на обществено-икономическите условия към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - м.10.2023 г., както и
инфлационните процеси до настоящия момент.
Съдът взе предвид и липсата на данни за необходимост от ново лечение на
настъпилите увреждания или наличието на обоснован риск от влошаване на състоянието на
въззивницата-ищца, възстановената й мобилност, липсата на данни за настъпили сериозни
психически нарушения от преживените травми, да продължава зависимостта й от помощта
на други лица, да са останали белези, загрозявания или осакатявания, да й е призната
инвалидност вследствие на получените увреждания.
Затова и основателни се явяват оплакванията във въззивната жалба на въззивника
застраховател за неадекватност на присъденото обезщетение за понесените от нея
неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП, което налага и частичната му отмяна
над сумата от 20 000 лв. до присъдената такава с първоинстанционното решение от 30 000
лв. В останалата му отхвърлителна част обжалваното решение се явява правилно и следва да
се потвърди.
По тези съображения въззивната инстанция приема, че определеното общо
обезщетение като репарация за причинените на въззивницата М. неимуществени вреди се
явява справедливо и правилно определено.
6
При този изход от спора пред настоящата инстанция решаващият състав приема, че по
правилото на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК в тежест на въззивницата-ищца следва да се поставят
разноските на въззивника застраховател, съобразно уважената част от жалбата му, а от които
150 лв. за платена ДТ по въззивното производство и 270 лв. за юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния му представител.
Първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено и в частта му, с
която въззивникът ответник е осъден да плати по сметка на ОС Видин дължимата се ДТ,
съобразно уважения размер от предявения иск до сумата от 800 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6312/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1009/2024 г. по
описа на СГС в частта му, с която „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А е осъдено да заплати на Д. М. К.,
ЕГН:********** и с адрес: гр. ***, ул. „***” № *, вх.*, ет.*, ап. *, на основание чл.432 КЗ,
сумата над 20 000 /двадесет хиляди/ лева до присъдения размер от 30 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие на пътно - транспортно произшествие от 24.09.2023 г., причинено виновно от
водача на л.а. марка „БМВ 730 D“, с рег. № ********, управляван от водач, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 16.10.2023г. до окончателното плащане на сумата и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1
КЗ от Д. М. К., ЕГН:********** и с адрес: гр. ***, ул. „***” № *, вх.*, ет.*, ап. * против
„ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А за заплащане на сумата над 20 000 /двадесет хиляди/ лв. до
сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие на пътно - транспортно произшествие от 24.09.2023 г.,
причинено виновно от водача на л.а. марка „БМВ 730 D“, с рег. № ********, управляван от
водач, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2023г. до окончателното плащане на
сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 6312/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1009/2024 г. по описа
на СГС в частта му, с която „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А е осъдено да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата над 800 /осемстотин/ лева за
държавна такса по производството.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6312/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1009/2024 г.
по описа на СГС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. М. К., ЕГН:********** и с адрес: гр. ***, ул. „***” № *, вх.*, ет.*, ап. *
да заплати на „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А сторените разноски във въззивното производство,
съобразно уважената част от въззивната му жалба в общ размер от 420 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването
му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8