№ 279
гр. Благоевград , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500541 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на „Ч...“ А., ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. С., район „М., бул. „Ц...“ № *, бл. „Б...“,
представлявано от П. Х., В. Л. С. и Д. Р., подадена срещу частта от решение № 92285
от 13.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 2426 от 2019 г. на Районен съд
Благоевград, с която е признато за установено по отношение на дружеството, че К. М.
Ч., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „С.“ № *, не му дължи 1660,24 лв.,
представляващи част от начислена сума по корекционна процедура, за периода от
20.03.2019 г. до 20.06.2019 г., с фактура № ********** от 03.07.2019 г., за потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за жилище, находящо се в гр. С.,
ул. „С.“ № *, клиентски № * и абонатен № *. В жалбата се твърди, че атакуваната част
от акта на първата инстанция е неправилна поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният
съд изцяло се базирал на заключението на вещото лице инж. Кирил Починков, без да се
е запознал стриктно с нормата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Експертът си позволил да
допълва въпросната правна норма и да й влага смисъл, какъвто законодателят никъде
не бил посочил, че е вложил. Подобно допълване било недопустимо, поради което
съдът неправилно кредитирал заключението в тази част. Цитираното от вещото лице
решение на КЕВР било ирелевантно към настоящия казус. Това, че процесната
манипулация не засягала всички фази, нямало значение за извършената корекция, тъй
като нормата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ не изисквала изчисленията да бъдат съобразени
с това колко от фазите са манипулирани. В ПИКЕЕ никъде не била формулирана
разпоредба, която да сочи, че следвали да се вземат предвид при изчислението на
1
корекцията само фазите, които са манипулирани. ПИКЕЕ ясно посочвали как се
извършват изчисленията, когато е налице промяна в схемата. Дружеството точно и
стриктно спазило разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Вещото лице дало невярно и
неправилно заключение по разглеждания въпрос, което не следвало да се вземе
предвид. Стриктно била спазена цялата процедура по извършване на проверката и
преизчисляване на електрическата енергия, дължима от потребителя. Всички
твърдения на ищеца се потвърдили от събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на свидетелите. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване на претенцията на дружеството.
Постъпил е отговор на жалбата. В него се твърди, че актът на първата инстанция е
правилен в атакуваната му част. Спазен бил материалният закон. Не били нарушени
съдопроизводствените правила. Решението било обосновано. Безспорно се доказало от
изготвената експертиза, че неотчитането на потребената електрическа енергия е било
само и единствено по третата фаза. Ясно и точно било обяснено как и по какъв начин
именно тази фаза е била манипулирана. Освен по тази фаза, други манипулации по
СТИ не били извършени. Това се установило и доказало от всички събрани
доказателства. Дружеството имало възможност да възрази по приемането на
експертизата, но не го сторило. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ не можело и не
трябвало да бъде прилагана към настоящия случай дословно. В казуса се доказало по
безспорен начин, че СТИ е отчитало потребената електрическа енергия по другите две
фази вярно, точно и коректно, като същата е била начислявана и разпределяна в
месечните фактури на ищеца, които той е заплащал. Несправедливо щяло да бъде Ч. да
бъде осъден да заплати отново вече платени от него парични задължения. Експертизата
трябвало да се кредитира изцяло и напълно от съда. Същата била изготвена от вещо
лице, притежаващо съответните нужни специални знания. Първоинстанционният съд
положил всички усилия за установяване на обективната истина. Експертизата не била
оспорена от дружеството. Моли се за потвърждаване на решението на районния съд в
обжалваната му част.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което се разгледаха в открито
съдебно заседание.
Не се събираха доказателства пред въззивната инстанция.
Окръжният съд констатира, че обжалваното решение е постановено в рамките на
компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност, и изхожда от законен съдебен състав. Атакуваният съдебен акт е
съобразен с изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в необходимата писмена
форма, подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна
инстанция, и е съобщен на страните по установения в ГПК ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато
нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 от ГПК,
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Районен съд Благоевград.
2
Съобразно чл. 272 от ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане на оплакванията във въззивната
жалба с оглед чл. 269, изр. 2 от ГПК, крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното
решение, срещу които се възразява в жалбата. Не се констатира наличие на основания,
обосноваващи различен изход на делото. Първоинстанционното решение следва да се
потвърди по съображения, препращащи към мотивите на първоинстанционния съд в
частта им, оспорена в жалбата. Неоснователни са оплакванията в жалбата, наведени и в
първата инстанция и коректно обсъдени в мотивите на решението.
Заключението на техническата експертиза следва да бъде кредитирано в частта,
посочваща, че не би следвало да се прилага формулата за първата и втората фази на
токовата система и електромера. Безспорно е, че при проверката на 20.06.2019 г. не е
установена промяна в схемата на свързване на първата и втората фази. Цялото
потребление по тях се е отчитало коректно. Няма основание на потребителя да се
начисли като потребление по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ енергия, която вече е била
отчетена и начислена като потребление при ежемесечните отчитания на показанията
на електромера. Обратното би довело до неоснователно обогатяване на доставчика,
защото ще се плати два пъти едно и също количество енергия, потреблението на което
е било измерено точно. Правилата на ПИКЕЕ са за неточно измерване. В случая е
установено, че цялата потребена енергия през първата и втората фази на токовата
система и електромера е била измерена точно и е била начислена като задължение на
потребителя, поради което начисляването от доставчика на потребителя на цялото
количество квтч и за трите фази не съответства на правилата. По делото не са
ангажирани доказателства какви електроуреди са били включени към всяка от фазите
на токовата система и електромера в имота. Не е установено и какво количество
енергия е било начислено от доставчика на ищеца като потребено по третата фаза на
токовата система и електромера. При това положение, след като съществува основание
за корекция на потреблението само за третата фаза, стойността, която следва да се
начисли на ищеца и плати от него по правилата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, е в размер
на 830,11 лв. Наистина няма основание да се начисли и плати останалата сума от
1660,24 лв.
Решението на Районен съд Благоевград е правилно в обжалваната му част и следва да
бъде потвърдено.
На въззиваемия трябва да се присъдят направените по делото пред Окръжния съд
разноски за адвокатско възнаграждение.
По аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото
решение няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, Четвърти
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92285 от 13.03.2021 г., постановено по гражданско дело
3
№ 2426 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, в обжалваната част, с която е признато
за установено по отношение на „Ч...“ А., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „М., бул. „Ц...“ № *, бл. „Б...“, представлявано от П. Х., В. Л. С. и Д. Р., че К. М.
Ч., ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „С.“ № *, не му дължи 1660,24 лв.,
представляващи част от начислена сума по корекционна процедура, за периода от
20.03.2019 г. до 20.06.2019 г., с фактура № ********** от 03.07.2019 г., за потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за жилище, находящо се в гр. С.,
ул. „С.“ № *, клиентски № * и абонатен № *.
ОСЪЖДА „Ч...“ А., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „М., бул.
„Ц...“ № *, бл. „Б...“, представлявано от П. Х., В. Л. С. и Д. Р., да заплати на К. М. Ч.,
ЕГН **********, адрес гр. С., ул. „С.“ № *, направените разноски пред въззивната
инстанция за адвокатски хонорар - 500 /петстотин/ лева.
Настоящото решение на Окръжния съд не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4