МОТИВИ към Присъда №75/22.04.2016 г. по НОХД № 991/2016
г., БРС, НО, XX-ти
състав
Бургаска районна прокуратура
(БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 01-986/2015 г. по
описа на 01 РУ, гр. Бургас, ДП № 2804/2015 г. по описа на БРП като е повдигнала
обвинение срещу Й.Т.В. и Г.В.Г. за
това, че на 25.08.2015 г., в
гр. Бургас, от автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с рег: №, паркиран
на ул. „Конт Андрованти” пред № , при условията на опасен рецидив, в съучастие
като сьизвършители, отнели чужди движими вещи - 1 бр. чанта на стойност 20,00
лева, съдържаща парична сума в размер на 800,00 лева, 1 бр. преносима
флаш-памет марка „Transcend” на стойност 20,00 лева, 1 бр. диктофон марка
„Олимпус” на стойност 20,00 лева, 1 бр. тефтер - тетрадка на стойност 2,00
лева, 1 бр. тефтерче на стойност 1,00 лев и 1 бр. презерватив марка „Серена”,
на стойност 1,00 лев, всички вещи на обща стойност 864,00 лева, от владението
на И.Г.И., ЕГН **********, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е
извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот -
счупване стъклото на прозореца на задна дясна врата на автомобила –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за Й.Т.В. и чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. ”а” и б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за Г.В.Г..
Производството пред настоящия
първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се
събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.
372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят
на държавното обвинение поддържа обвинението, за което са предадени на съд
подсъдимите. Счита, че фактическата обстановка е тази, която е посочена в
обстоятелствена част на обвинителния акт, предвид реда, по който е протекло
производството. Намира, че на
подсъдимите следва да бъдат наложени ефективни наказания „лишаване от свобода”
в размер на две години за всеки от тях, като намира, че такъв следва да бъде
размерът на наказанията след редукцията по чл. 58а НК. Заема становище, че като
смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат оказаното от подсъдимите
съдействие за разкриване на обективната истина, сравнително ниската стойност на
причинената щета, както и разкаянието от тяхна страна.
Защитникът на подсъдимия В. – адв. К. счита, че самопризнанията на подзащитния
й се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
поради което моли спрямо него да се определи след редукцията по чл.58а от НК наказание
две години „лишаване от свобода”.
Защитникът на подс. Г. моли на подзащитния му да бъда наложено
наказание след редукцията по чл.58а от НК две години „лишаване от свобода”, като
не излага подробни аргументи.
Подсъдимият В. не взема отношение по същество, а излага аргументи
единствено в подкрепа на молбата си за изменение на мярката му за неотклонение
в по-лека.
Подсъдимият Г. се присъединява към казаното от неговия защитник и в
дадената му последна дума посочва, че няма какво да каже.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Й.Т.В. е с ЕГН ********** и е роден на ***
***, понастоящем в Затвора – Бургас, българин, български гражданин, начално
образование, неженен, осъждан, безработен.
Осъжданията, които имат отношение към квалификацията
на деятелността на подс.В. по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК са следните:
С влязло в сила
на 23.04.2013 г. определение, с което е одобрено споразумение от същата дата по
НОХД №748/2013 г. по описа на Районен съд-Бургас, подсъдимият е признат за
виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на
четири месеца, като е постановено на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС така
наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
След одобряване на споразумението, по същото дело, съдът на основание чл.306,
ал.1, т.3 от НПК е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия по НОХД
№1201/2011 г. по описа на БРС наказание „лишаване от свобода” в размер на
четири месеца, като е определил първоначален строг режим в затвор за
изтърпяването му за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
Г.В.Г. е с ЕГН ********** и роден на роден на *** ***,
понастоящем в Ареста – Бургас, българин, български гражданин, без образование,
неженен, осъждан.
Г. е осъждан
многократно, като осъжданията, които имат отношение към квалификацията по чл.
29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК са следните:
С
влязло в сила на 26.10.2011 г. определение по НОХД № 997/2010 г. по описа на
Районен съд-Несебър на подс.Г. е наложено едно общо най-тежко наказание измежду
наложените по НОХД № 997/2010 г. и НОХД №149/2010 г. и двете по описа на
РС-Несебър, а именно „Лишаване от свобода” в размер на една година и девет
месеца, чийто размер на основание чл.24 от НК е увеличен до тридесет и един
месеца и е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
С влязла в
сила на 05.09.2014 г. присъда Г. е признат за виновен в умишлено извършване на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл.195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а’ и б. „б”,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК от НК, поради което му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години, като е постановено на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС така наложеното наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор.
На 25.08.2015 г. в малките часове на деня, подсъдимите
Й.В. и Г.Г. се срещнали в района на ЖП гара гр.Бургас, след което се отправили
по улица „Конт Андрованди”, където видели пред №21 паркиран лек автомобил
„Фолксваген Туран” с рег.№, собственост на свид. И.Г.И.. Мястото било осветено
от светлините на близкото казино „Роял Палмс” и добре се виждало, че на задната
седалка има оставена мъжка чанта, поради което решили да я откраднат. Няколко пъти
преминали край автомобила, като веднъж опитали да отворят задната врата, която била
заключена. За целта, подс. Г. взел остър камък, с който ударил и счупил
стъклото на задната дясна врата. Изчакали малко и когато районът останал
безлюден, В. се протегнал през счупеното стъкло в купето и взел набелязаната
чанта от задната седалка, след което двамата подсъдими напуснали
местопроизшествието. Веднага проверили съдържанието й и намерили в чантата
следните вещи - парична сума в брой 800,00 лева, преносима флаш памет марка
"Transcend", диктофон марка "Олймпус", тефтер - тетрадка,
тефтерче и презерватив марка "Серена". Двамата подсъдими си поделили
парите, а част от останалите вещи останали у подс.Г..
Полицията била незабавно уведомена от пострадалия -
свид.И. за кражбата. Проведен бил оглед на местопроизшествието. Разкриване
самоличността на извършителите било възложено на полицейските служители свидетелите
С С и колегата му Р Т. Двамата прегледали записите от монтираната на златарско
ателие в близост до местопрестъплението видеонаблюдателна техника. Установили,
че гореописаните действия на двамата подсъдими са записани на цифров носител.
Веднага установили и самоличността им визуално, т.к. лично добре ги познавали
във връзка със служебните си задължения - подробно да проучват криминалния
контингент й обслужвания централен градски район.
Подс.В. доброволно предал част от инкриминираните вещи
- флашка и презерватив, които са възстановени на собственика. Видно от назначената
и изготвена в хода на разследването съдебно - оценъчна експертиза, стойността
на отнетите вещи е както следва: 1 бр. чанта е на стойност 20,00 лева, 1 бр.
преносима флаш - памет марка "Transcend" е на стойност 20,00 лева, 1
бр. диктофон марка "Олймпус" е на стойност 20,00 лева, 1 6p. тефтер
тетрадка е на стойност 2,00 лева, 1 бр. тефтерче е на стойност 1,00 лева и 1
бр. презерватив марка "Серена" е на стойност 1 лев, като всички инкриминирани
вещи, ведно с отнетата сума пари от 800 лв. възлизат на обща стойност 804,00 лв.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на
подсъдимите, с което същите признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: показанията на свидетелите
И.Г.И. /л.5-7 от ДП/, С С С /л.11 от ДП/, Й. С И /л.12 от ДП/, К А Я. /л.13 от
ДП/, А Ж В /л.14 от ДП/, Р Ш А /л.15 от ДП/, И.И. П /л.16 от ДП/, протокол за
оглед ведно с фотоалбум /л.17-20 от ДП/, съдебно-оценъчни експертизи /л. 22-23,
52-53 от ДП/, съдебно-техническа експертиза (л. 27-29 от ДП), протокол за
доброволно предаване /л. 45 от ДП/, разписка /л.46 от ДП/ и справки за съдимост
на подсъдимите /л. 31-38 от ДП и л. 27-42 от ДП/.
Съдът прецени събраните в хода
на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК.
Съдът не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен
доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по съответния процесуален ред.
Самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от гореизброените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Настоящият съдебен състав
намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимият
Й.Т.В. с действията си е осъществил
състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а Г.В.Г.
състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
От обективна страна на 25.08.2015г., в гр. Бургас, от
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с рег: №, паркиран на ул. „Конт
Андрованти” пред № 21, при условията на опасен рецидив, в съучастие като
сьизвършители (всеки един от тях е взел участие в изпълнителното
деяние на кражбата) подсъдимите са отнели чужди движими вещи - 1 бр. чанта
на стойност 20,00 лева, съдържаща парична сума в размер на 800,00 лева, 1 бр.
преносима флаш-памет марка „Transcend” на стойност 20,00 лева, 1 бр. диктофон
марка „Олимпус” на стойност 20,00 лева, 1 бр. тефтер - тетрадка на стойност
2,00 лева, 1 бр. тефтерче на стойност 1,00 лев и 1 бр. презерватив марка „Серена”,
на стойност 1,00 лев, всички вещи на обща стойност 864,00 лева, от владението
на И.Г.И., ЕГН **********, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е
извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот -
счупване стъклото на прозореца на задна дясна врата на автомобила.
Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец -
св. И.И. и установяване от дейците на собствена фактическа власт върху вещите.
Подсъдимите са успели да отнемат инкриминираните вещи, да се отдалечат от
местопрестъплението и да установят своя фактическа власт върху тях, с което е
настъпил и визираният от закона общественоопасен резултат.
Според съдебния състав доказани са и квалифициращите от обективна
страна деянието признаци, а именно - за да
отнемат инкриминираните вещи и да установят фактическа власт върху тях,
подсъдимите са установили своя фактическа власт върху отнетите вещи след като
са счупили стъклото на задната дясна врата на автомобила, т.е. кражбата е
осъществена посредством разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот.
Налице
са предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия Й.Т.В. за извършено престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като кражба извършена при условията на
опасен рецидив. Подсъдимият В. е осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, било е постановявано
ефективно изтърпяване на така отмерените му наказания и към инкриминираната
дата не е бил изтекъл срока по чл. 30 НК.
Налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на подсъдимия Г.В.Г. за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. „б”, вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
като кражба извършена при условията на опасен рецидив. Подсъдимият Г., от една
страна, е осъждан за извършено от него тежко умишлено престъпление на наказание
лишаване от свобода не по-малко от една година, а от друга – е осъждан два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, било е
постановявано ефективно изтърпяване на така отмерените му наказания и към инкриминираната
дата не е бил изтекъл срока по чл. 30 НК.
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл. И двамата подсъдими са съзнавали
общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са неговите общественоопасни
последици, като са желаели тяхното настъпване. Подсъдимите са съзнавали, че
инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавали са, че прекъсват фактическата
власт на досегашния владелец върху тях, че за да сторят това са счупили стъклото на задната дясна врата на
автомобила, т.е. кражбата е осъществена посредством разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, като са целели това и са имали
намерение противозаконно да присвоят вещите.
Между подсъдимите е
съществувал общ умисъл за осъществяване на намисленото престъпление, като всеки
от съучастниците е съзнавал, че извършва действия за постигането на общия
престъпен резултат, а именно - да се отнемат чужди движима вещи.
По вида и размера на наказанията:
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимите съдът определи наказанията при
прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК съобразно императивното изискване на чл. 373,
ал. 2 от НПК, като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 от НК. Съобразно с изискванията на чл. 58а, ал. 1 от НК
съдът определи наказанията на подсъдимите при условията на чл. 54 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия В., съдът отчете като смекчаващи обстоятелства оказаното от негова
страна съдействие на органите на предварителното разследване, вън от
признанието на фактите, дало основание за провеждане на съкратено съдебно следствие,
сравнително ниската стойност на отнетите вещи, както и изразеното съжаление за
стореното, а отегчаващи не са налице. С оглед на така изложеното съдът определи
наказанието му при превес на смекчаващите вината обстоятелства в минималния
законов размер, а именно три години „лишаване от свобода” и съобразно чл. 58а,
ал. 1 от НК намали така определеното наказание с една трета, с оглед на което
наложи на подсъдимия В. наказание в размер две години „лишаване от свобода”.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние В. е бил осъждан
на „лишаване от свобода” за престъпления от общ характер, поради което по
отношение на същия не са налице материалноправните предпоставки за приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед горното съдът намери, че са налице
предпоставките на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС за определяне на
първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание лишаване
от свобода, което следва да се изтърпява в затвор.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна времето, през
което подсъдимият В. е търпял мярка за неотклонение задържане под стража,
считано от 06.01.2016 г.
При
индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия
Г. съдът
отчете обремененото му съдебно минало, а именно - осъжданията, които са извън
правната квалификация на деянието като извършено при условията на опасен
рецидив. Като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът оцени оказаното
съдействие на органите на предварителното разследване, вън от признанието на
фактите, дало основание за провеждане на съкратено съдебно следствие, сравнително
ниската стойност на отнетите вещи, както и изразеното съжаление за стореното.
С оглед на така
изложеното съдът определи наказанието му при превес на смекчаващите вината
обстоятелства в минималния законов размер, а именно три години „лишаване от
свобода” и съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с
една трета, с оглед на което наложи на подсъдимия Г. наказание в размер две
години „лишаване от свобода”.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние Г. е бил осъждан
на „лишаване от свобода” за престъпления от общ характер, поради което по
отношение на същия не са налице материалноправните предпоставки за приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК. С оглед горното съдът намери, че са налице
предпоставките на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС за определяне на
първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание лишаване
от свобода, което следва да се изтърпява в затвор.
По
доказателствата:
Съдът
постанови връщане на веществено доказателство 1 бр. DVD диск със запис,
приложен между стр. №№ 48 и 49 по ДП № 431 ЗМ 986/2015 г. по описа на 01 РУ на
МВР – Бургас, пор. № 2804/2015 г. по описа на БРП, на предалия го по делото Т Г
П, с адрес гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл. , вх. , ет. .
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.
189, ал. 3 НПК, съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати по сметка на ОД на
МВР, гр. Бургас една втора от направените на досъдебното производство разноски
в общ размер от 130.56 лева, т.е. всеки следва да заплати сума за изготвените
оценъчна и техническа експертизи в размер
на 65.28 лева, както и по 5,00 лева по сметка на БРС за служебно издаване на
изпълнителен лист
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О.:К.А.