РЕШЕНИЕ
№8
22.01.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА Д.
Секретар: Ивелина Въжарска ……………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело №246 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във връзка с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба подадена от на М.П. *** и по жалба подадена от А.П.К. *** и двете насочени срещу Заповед № 541/11.11.2019г. на Кмета на Община Ивайловград.
В жалбите се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материално правните и процесуални разпоредби. Вярно било изложеното в оспореният акт обстоятелство, че жалбоподателките са наследнички на Г. В.П., но не им било известно обстоятелството същият да бил собственик по смисъла на ЗС на едноетажна масивна сграда в посочения поземлен имот. Оспорващите твърдят, че не са придобивали собствеността върху тази сграда нито по наследство, нито по какъвто и да било друг способ. Доколкото им било известно, наследодателят им не бил собственик и не притежавал каквито и да е документи, които да установяват по безспорен начин неговата собственост. Цитираният разписен лист по никакъв начин не установявал право на собственост. От съдържанието на атакуваната заповед не ставало ясно кога била построена сградата, от кого, на основание каква строителна документация, дали имало издадено разрешително за строеж, въвеждане в експлоатация и т.н. Посочено било единствено едноетажна сграда, с неизвестен за оспорващите разписен лист, който също в заповедта не бил конкретизиран. Бланкетното съдържание на заповедта и недостатъчната й мотивировка, водело до нарушаване правото на защита на жалбоподателите, тъй като не знаели срещу какво точно се защитават .
По изложените в жалбите съображения се моли за отмяна на оспорваната заповед и се претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващите подържа жалбите и моли за отмяна на заповедта.
Ответникът – Кмет на Община Ивайловград, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита, излага доводи за неоснователност на жалбите и моли същите да бъдат отхвърлени. В отговор становище по жалбата признава факта, че разписният лист не представлява документ за собственост, но излага твърдения че сградата е придобита по наследство. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2019г. от служители на Община Ивайловград осъществяващи дейността си в Д“СИ“ и Д „ФСДУС“ и отдел „УТК“, била извършена проверка на обект едноетажна масивна сграда, построена в поземлен имот 64 по неодобрен кадастрален план на с.Горноселци, общ.Ивайловград, резултатите от която били обективирани в Констативен протокол от същата дата. В констативния протокол е отразено, че съгласно разписен лист имотът е собственост на наследници на Г. В.П.. Описано е, че сградата е във видимо лошо състояние - с основи и външни зидове от каменна зидария, които са деформирани, с видими пукнатини, частично съборени. Посочено е също, че западния външен зид е откъм улица и е съборен, няма преградни зидове, а подовата и покривната конструкция на сградата са пропаднали, както и липсва дограмата на сградата. Направена е констатация, че сградата е застрашена от самосрутване и се създава условие за пожар.
С оглед установеното, комисията е приела като решение, да освидетелства описаната в същия протокол сграда като опасна, създаваща предпоставки за злополуки. Посочено е че предвид състоянието на външните стени и покрив сградата не подлежи на заздравяване и следва да бъде обезопасена и достъпа до нея да бъде ограничен . Прието е също, че същата следва да бъде съборена изцяло, а терена да се разчисти от строителни отпадъци.
Въз основа на съставения Констативен протокол е издадена обжалваната Заповед № 541/11.11.2019г. на Кмет на Община Ивайловград, с пункт 1 на която е наредено процесната сграда да бъде обезопасена и достъпа до нея да бъде ограничен, както и същата да бъде съборена, а терена да се разчисти от строителни отпадъци. С пункт 2 от същата заповед е наредено тези действия да се осъществят от собствениците, за тяхна сметка, в срок до 01.12.2020г.
Заповедта е съобщена на П.Г.П., А.П.К. и М.П.Я. с писмо изх. № 94-00-248 от 06.02.2020г. при Община Ивайловград, което им е връчено съответно на 11.02.2020г, 14.02.2020г. и и 12.02.2020г.
На 24.02.2020г. М.П. Я. подала жалба срещу така процесната заповед депозирайки я, чрез куриер(л.29). Жалбата постъпила в Община Ивайловград на 25.02.2020г. и била заведена с № 94-00-440 от 27.02.2020г.
Видно от обратна разписка (л.32) на 25.02.2020г. в Община Ивайловград е постъпила жалба срещу процесната заповед и от А.П.К.. Видно от изразеното от административният орган становище, находящо се на л. 17 от присъединеното към настоящото адм. дело № 247/2020г. по описа на АдмС-Хасково, жалбата на А.П.К. срещу заповедта е постъпила в Община Ивайловград на 27.02.2020г. и е заведена с вх. № 94-00-441.
Като писмени доказателства по делото са приети удостоверение за наследници на Г. В.П. и разписен лист от регистър на имот № 64 находящ се в с. Горноселци, общ. Ивайловград .
В качеството на свидетел по делото по искане на ответника е разпитан П.Г.П.. Свидетелят сочи, че Г. В.П. е негов баща. Заявява, че докато е бил дете е живял в с. Горноселци и е учил в същото село до 7 клас. Сестра му е родена в същото село и е учила в същото училище. Не знае кой е построил къщата в с. Горноселци, находяща се в ПИ № 64. Семейството му е живяло в една от трите стаи на къща. Останалите две стаи на къщата са били заключени. Не знае къщата, в която са живели на кого е била, като баща му не е строил къща.
За изясняване на спорните по делото обстоятелства по делото са допуснати и изготвени първоначално и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, приети без оспорване от страните.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбите са подадени срещу годен за обжалване административен акт, от надлежни страни. Оспорването е сторено в законоустановения 14-дневен срок от връчването на оспорената заповед. Ето защо жалбите се явяват процесуално допустими.
Предвид предоставената с нормата на чл. 195, ал.6 от ЗУТ компетентност на кмета на общината
да издава заповеди за премахване на строежи, които поради естествено износване
или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите,
негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за
възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да
се поправят или заздравят, оспорената заповед се явява издадена от
административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност,
която не се оспорва.
Заповедта е в писмена форма, подписана от издателя си и
съдържа фактически и правни основания. От фактическа страна в нея е направено
описание на констатирания строеж – масивна жилищна сграда построена в поземлен имот 64 по неодобрен
кадастрален план на с. Горноселци, във видимо лошо състояние –деформирани
основи и външни зидове от каменна зидария, с видими пукнатини, частично
съборени, западният външен зид изцяло съборен, без преградни зидове, пропаднали подова
и покривна конструкция, с
липсваща дограма. Посочено е че сградата е собственост на наследници на Г. В.П.,
със заключение, че същата не подлежи на
заздравяване, застрашена е от самосрутване, и създава условия за възникване на пожар.
Местонахождението и техническите характеристики – параметри, на процесния строеж са описани в оспорената заповед, така и в констативния акт, по начин, позволяващ индивидуализиране на строежа.
Правните основания посочени в заповедта съдът намира за непълни, тъй като липсва позоваване на чл.195, ал.6 от ЗУТ и чл.196, ал.3 от ЗУТ. Непълното посочване на правните основания за издаване на заповедта, не е основание за отмяна заповедта тъй като съдът не е обвързан от правната преценка на органа, а законосъобразността на административните актове се преценява на база изложените в същия фактически основания, въз основа на които органът издател на същата, черпи правата си да нареди разпоредените с акта правни последици.
Същевременно съдът намира, че при издаването на заповедта е допуснато и съществено нарушение
на административно производствените правила, представляващо основание за отмяна
на акта съгласно чл.
146, т. 3 от АПК.
Процесуалният ред за издаването на заповед по чл. 195
от ЗУТ е регламентиран в чл. 196 от същия закон. Съгласно ал. 1 на
чл. 196, състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни
дейности се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината,
а според ал. 2, комисията действа служебно, или по
искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и
състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица.
Съгласно съпроводителното писмо на ответника, с което
преписката е изпратена в съда, по делото
същата се представя в нейната цялост.
По преписката няма каквито и да било данни, нито се твърди от ответната страна, нито се
представят доказателства за това,
жалбоподателите или третият
наследник на поч. Г. В.П., за които в констативният протокол и заповедта се
твърди, че са собственици на сградата, да
са били изслушани преди подписването на Констативен протокол от 15.10.2019г., което представлява нарушение
на императивно изискване в процедурата по издаване на заповедта. Комисията
по чл.196 от ЗУТ е задължена да събере всички необходими данни, като изслушването
на заинтересованите лица следва да предхожда констатациите в съставения
протокол. До жалбоподателите, в качеството на собственици, не е била отправяна покана за изслушване от
комисията, в това число не се установява да са били уведомени за дата и часа на
обследване на сградата. Констативният протокол не е съставен в
присъствието на посочените в него за собственици лица, същият не е изпращан на жалбоподателките,
нито им е била указана възможността за
изразяване на становище по него, или за ангажиране на доказателства.
Изискването за изслушване от комисията е предвидено от законодателя с цел пълно
и обективно установяване на релевантните факти и защита правата
на заинтересованите лица, като по този начин се гарантира участието им за
изясняване на обстоятелствата по случая. Изложеното сочи, че преди издаването
на заповедта административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и да
обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани, за което следва
да им е дадена възможност. Ако това изискване беше изпълнено, изводите на
комисията биха могли да бъдат различни и оспорената заповед би могла да има
друго съдържание. Нарушението е съществено и е основание за отмяна на заповедта
в нейната цялост спрямо жалбоподателките. В този
смисъл е и трайната практика на
Върховният административен съд, по
идентични казуси – Решение № 1763 от 08.02.2018г. по адм. дело № 7667/2017г. на
ВАС, Решение № 7896 от 13.06.2018г. по адм. дело № 2667/2017г. на ВАС, Решение
№ 9328 от 13.07.2017г. по адм. дело № 2852/2017г. на ВАС, Решение №
12670/23.10.2017г. по адм. дело № 3175/2017г. на ВАС, Решение № 9036 от
11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 251/2017 г., II о., Решение № 8915 от
29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3559/2010 г., II о. и мн. др.
Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на издадената заповед по отношение на жалбоподателките е и обстоятелството, че в случая не се доказва по безспорен начин същите да са собственици на описания в заповедта строеж, в качеството им на наследници на Г. В.П..
Безспорно от приобщеното по делото, удостоверение за наследници се установява че Г. В.П. е починал на 24.03.1998г., като към настоящия момент негови наследници съобразно отразеното в този документ се явяват св. П.Г.П. – син, както и жалбоподателките А.П.К. и М.П.Я. – негови внучки. Съответно и с оглед изложеното в мотивите на заповедта, че собственици на процесния обект са наследниците на поч. лице, то именно те се явяват адресати на акта, които съгласно т.2 от заповедта следва да изпълнят нарежданията по т.1 от същия.
Съдът обаче намира, че за обстоятелството, че Г. В.П. е бил собственик на процесния строеж по делото няма събрани безспорни доказателства и пред съда няма проведено от ответника пълно доказване на този факт.
Към представената по делото административна преписка липсват документи удостоверяващи чия собственост е имот 64 по неодобрения кадастрален план на с.Горноселци, община Ивайловград и построените в същия сгради.
Правото на собственост е вещно право и същото се доказва с надлежен писмен документ. Единственото писмено доказателство на което органът се е позовал за да приеме, че имотът е собственост на наследници на Г. В.П. е разписен лист(л.20) от регистър на имота. От една страна този разписен лист не е титул за собственост и по никакъв начин не удостоверява, че именно Г. В.П. е бил собственик на имот 64 по неодобрения кадастрален план на с.Горноселци. Това обстоятелство не е спорно между страните, видно от изявленията на ответната страна обективирани в съдържащото се по делото становище по подадената жалба(л.15 и сл.). Отделно от това, в същия разписен лист е налице корекция на имената - първоначално посоченото Г.П. В.е коригирано ръчно,без подпис на лицето осъществило промяната, като вместо Палалов е посочено П., а чрез индекси е посочена промяна и на последователността на бащиното и фамилното име на починалото лице. Съответно, с оглед така осъществените поправки и при липса на други събрани по делото доказателства установяващи този спорен факт, този документ не може да бъде кредитиран от съда с необходимата степен на достоверност.
В хода на съдебното производство също е направен опит да бъде установено дали действително Г. В.П. е собственик на имот 64, с. Горноселци, респ. построените в него сгради, като по искане на ответника е възложена проверка на вещото лице по отношение на наличните документи в Община Ивайловград и служба по вписванията Ивайловград.
Видно от заключението на вещото лице по допълнително възложената му задача, прието без оспорване от страните, при направените проверки и справки в Община Ивайловград – отдел „Устройство на територията“ и отдел“Местни данъци и такси“ и в „Служба по вписванията“, Ивайловград не са били установени налични документи за собственост (нотариален акт или други документи за собственост), от които да е видно, че именно Г. В.П. е собственик на поземлен имот № 64 по неодобрения кадастрален план на с.Горноселци, общ.Ивайловград и/или изградените в имота сгради.
Доколкото от изготвеното допълнително заключение не се установяват наличие на документи за имота и сградите в него е допуснато събиране на гласни доказателства за установяване обстоятелството, кое лице е изградило процесната сграда.
От показанията на свидетеля П. това обстоятелство не се изяснява, като изрично самият свидетел твърди, че не знае кой е построил къщата находяща се в имот 64, с. Горноселци, както и че неговият баща(поч.Г. В.П.) не е сторил къща. Обстоятелството, че свидетелят и семейството му определен период от време са живели в къща в с. Горноселци, пък била тя и същата, и че свидетелят не е оспорил обжалваната в настоящото производство заповед, по никакъв начин не доказва, че сградата описана в оспореният акт е придобита по наследство от наследниците на поч. П., респ. и от жалбоподателките.
След като по делото не са събрани никакви преки доказателства от които да се установи обстоятелството, че именно Г. В.П., поч. на 24.03.1998г. е изградил процесната постройка, респ. че е собственик на същата, или пък система от косвени доказателства, които да водят единствено и непротиворечиво на този извод, то няма как да се приеме за доказано, че жалбоподателките по наследство са придобили същата сгада.
При това положение, според съда за така описания в процесния акт обект не се доказва по несъмнен начин, че собствениците му са и жалбоподателките, в качеството им на наследници на Г. В.П. .
Само за пълнота на изложението, макар и непроменящо изводите на съда относно наличието на основание за отмяна на обжалваната заповед по отношение на жалбоподателките, съдът намира за необходимо да посочи, че от събраните по делото писмени доказателства, вкл. от изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, безспорно се установява, че описаната в заповедта постройка представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, от пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Видно от същото заключение, носещата конструкция на сградата е изцяло компрометирана, и е нарушена целостта на скелетната конструкция и структурата на сградата. Същата не подлежи на укрепване, заздравяване и възстановяване. Според вещото лице сградата е в много лошо техническо състояние - полуразрушена, с пропаднали покрив, под, стени и стълбище, като останалите външни каменни зидове са напукани и са под тежестта на каменните плочи върху покрива над тях. Изводът на вещото лице е, че сградата е застрашена от пълно самосрутване, негодна е за ползване, а поради наличието на голяма маса паднала и суха дървесина от покрива, пода и стените, същата е уязвима от пожар, като представлява непосредствена опасност за живота и здравето на преминаващите. Въз основа на така приетото заключение на вещото лице, което пълно и точно отговаря на поставените задачи, надлежно е обосновано и е изготвено от лице разполагащо с необходимата компетентност, поради което за съда не съществува основание да не кредитира заключението му, може да се направи извод, че действително се доказват фактическите съображения изложени в заповедта, че сградата не подлежи на заздравяване, като същата е застрашена от самосрутване и създаване на условия за пожар.
Въпреки това, в случая с оглед допуснатите съществени нарушения при издаване на заповедта, и недоказаността на твърденията на органа, че собственици на строежа са именно жалбоподателките, в качеството им на наследници на поч. Г. В.П., представляват основания за отмяна на обжалваната заповед в нейната цялост, спрямо оспорващите страни.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски по делото. В полза на А.П.К. следва да се присъдят разноски в размер на 510.00 лева, от които 500.00 лева, действително заплатено адвокатско възнаграждение, и 10.00 лева внесена държавна такса. В полза на М.П.Я. следва да се присъди сумата от 10.00 лева, представляваща внесена държавна такса по сметка на съда от 10.00 лева
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 541/11.11.2019г. на Кмета на Община Ивайловград, по отношение на А.П.К. и М.П. *** да заплати на М.П.Я., с ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 10.00 лева (десет)лева.
ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на
А.П.К., с ЕГН **********,*** разноски по
делото в размер на 510. 00 (петстотин
и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: