О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
22.12.2017г., гр.Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ІХ състав, в закрито
заседание на двадесет и втори декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
разгледа докладваното гражданско дело № 4478 по описа
на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след проверка на редовността и допустимостта на
предявените искове и на основание чл.312 ГПК, във връзка с чл.146 ГПК и чл.157 ГПК
Докладва делото:
Правно основание на иска – чл. 344, ал.1,т.3, във
връзка с чл.225 КТ и чл. 86 от ЗЗД от КТ.
Производството по делото е образувано по иск, предявен
от С.Д.Г., с постоянен а ЕГН **********, с адрес за призоваване:
4400, гр. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски" № 17, ет. 10, ап.30, чрез
процесуалния представител: Адв. В.Г.П.,***, с адрес за призоваване: 4400, гр.
Пазарджик, ул. „Мадара" № 5, тел. за контакти: 0885 522726 Против: „ТРОЛЕЙБУСЕН
ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: 4400,
гр. Пазарджик, ул. „Христо Касапвелев" № 5 представлявано от М.Я.Ф..
В исковата молба се твърди, че ищецът работил от 19.07.2017 г. отново на длъжността
"Диспечер, транспортни средства" при „Тролейбусен транспорт —
Пазарджик" АД, ЕИК ********* въз основа на последния му постоянен трудов
договор № 1 от 03.01.2014 г. и Допълнително споразумение № 1/21.07.2015 г. към
Трудов договор № 1 от 13.01.2014 г., преди това „Тролейбусен транспорт"
ЕООД.
Със заповед рег.№ 13 / 01.06.2016 год., издадена от
изпълнителния директора М.Я.Ф. на „Тролейбусен транспорт - Пазарджик" АД,
ЕИК *********, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328
ал.1 т.2 (съкращаване на щата) от КТ, във връзка с чл.326, ал.2 КТ и прилагане
на ново щатно разписание от 01.06.2016 г., считано от 02.06.2016 г. С тази
заповед след прекратяване на трудовото му правоотношение му било изплатено: а)
по чл. 220, ал.1 КТ - за неспазено предизвестие в размер на БТВ за 30 дни в
размер на 663.06 лева; б) по чл. 222, ал.1 КТ - обезщетение за оставане без
работа в размер на БТВ за 1 месец в размер на 577.50 лева, което е общо в
размер.
По силата на влязло в сила съдебно решение №
737/11.10.2016г., постановено по гр.д.№ 2722/2016г. на Районен съд-Пазарджик от
дата 06.07.2017 г., уволнението му било признато за незаконно и
отменено.
Със заповед № 240 от 19.07.2017 г. на основание чл.
345, ал.1 КТ ищецът бил възстановен на работа на същата длъжност, която заемал
преди уволнението.
Известно било, че при възстановяване на работа в
резултат на съдебното решение, което признава уволнението на работника (тоест
на ищеца) за незаконно и съдът го отменя, заплатеното на работника от
работодателя по чл. 220, ал.1 КТ и по чл. 222, ал.1 КТ при прекратяване на
трудовото му правоотношение следва да се върне, което ищецът сторил.
Твърди ищеца, че бил снабден с изпълнителен лист от
съда, в който било отразено ОСЪЖДАНЕТО на „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ -
ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С.Д.Г., ЕГН **********
обезщетение за оставянето му без работа поради уволнението на основание чл.344
ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв. за периода от
01.06.2016г.до 01.10.2016г., като въз основа на него поканил работодателят му
„Тролейбусен транспорт" АД доброволно да изпълни паричните си задължения
по този изпълнителен лист. В резултат на проведени преговори между страните се
стигнало до подписване на споразумение между ищеца и работодателя му от дата
01.09.2017 г. Работодателят му изплатил доброволно тези 2944.00 лева на
09.08.2017 г., като ги превел по банковата
му сметка. Работодателя му си прихванал сумата 1273.68 лева (която се различава
от реално получената сума по тези два члена от КТ, тъй като бил 1240,53 лева)
от присъдените му разноски по съдебните дела в размер на 2000 лева, като му превел
сумата от 726.32 лева по банковата му сметка.
Твърди, че преди уволнението получавал брутно трудово възнаграждение
в размер на 736.00 лв., което включвало основна заплата 530 лева и 206 лева
клас, което било отчетено от съда по ГД № 2722/2016 г., тъй като му присъдил
2944.00 лева обезщетение за оставянето без работа на ищеца, поради уволнението на основание
чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв.за
периода от 01.06.2016г.до 01.10.2016г.
В следствие на незаконното уволнение ищецът останал
без работа повече от 12 месеца, което обхващало период от шест месеца след
уволнението, т.е. в периода 01.06.2016г.-01.01.2017г. Този факт се удостоверявал
от „Трудовата му книжка" лист 6; 7 и 8, където било налице запис от
работодателя му.
Тъй като съдът по ГД № 2722/2016 г. осъдил
работодателя да му изплати обезщетение
за оставането му без работа за 4 месеца, тоест за периода от 01.06.2016 г. до
01.10.2016 г. в размер на 2944.00 лева, то за ищеца бил налице правен интерес
да потърси право на обезщетение за останалите два месеца, обхващащи периода от
01.10.2016 г. до 01.01.2017 г. до 6 месеца за оставане без работа в размер на
1472.00 лева, ведно със законната лихва.
Отделно от това
с исковата молба се предявява и втори иск, с оглед следното:
1.С исковата си молба по ГД № 2722/2016 г. ищеца е
предявил следния иск: „3/ Да осъдите ответната страна да заплати на ищеца
обезщетение в размера за оставането му без работа в продължение на месеците до
приключване на делото, но не повече от 6 месеца, считано от 01.08.2016 год.,
като му заплати обезщетение в размер на 2944 лева за 4 месеца, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба
до окончателното им изплащане."
По този акцесорен по смисъла на чл. 86 ЗЗД за законна
лихва върху главницата съдът не се е произнесел. Налице била трайна съдебна
практика намерила разрешение в решение № 50 от 12.03.210г. по търг.дело№
485/2009г. на ВКС, Второ отделение, ТК, постановено по реда на чл.290 и сл.от
ТПК разрешение, че при наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в
сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществувала
процесуална пречка тази лихва да бъде претендирала в отделно самостоятелно
производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг характер.
В конкретния случай, по влязлото в сила решение от
дата 06.07.2017 г.: решение № 737/11.10.2016г., постановено по гр.д.№
2722/2016г. на Районен съд-Пазарджик, съдът осъди „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ -
ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК ********* да заплати на ищеца С.Д.Г., ЕГН **********
обезщетение за оставянето му без работа поради уволнението на основание чл.344
ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв.за периода от
01.06.2016г.до 01.10.2016г., като не се е произнесъл в решението за претендираната от
ищеца законна лихва върху тази сума.
При това правно положение, с оглед наличната съдебна
практика и постановеното от ВКС по реда на 290 и следващите от ГПК, имащо
задължителна сила за останалите съдилища, за ищеца бил налице правен интерес да
претендира законната лихва в размер на 308.92 лева върху присъдената му
главница по ГД № 2722/2016 г. на РС-Пазарджик за периода от датата на подаване
на исковата молба - 29.07.2016. г до датата на изплащането й от работодателя -
09.08.2017 г. В исковата молба се твърди, че работодателят му
изплатил доброволно тези 2944.00 лева, представляващи главница на 09.08.2017
г., като ги привел по банкова сметка ***.
Оформен е петитум, съдът да постанови решение, с което
на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ да
осъди ответника: „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК ********* да
му заплати обезщетение в размера 1472.00 лева за оставането му без работа в
продължение на два месеца, обхващащи периода от 01.10.2016 г. до 01.01.2017 г.,
но не повече от 6 месеца, тъй като за периода 01.06.2016 г. до 01.10.2016 г.,
който е 4 месеца, вече има влязло в сила решение по ГД № 2722/2016 г. ВЕДНО С
МОРАТОРНАТА ЛИХВА за забава върху главницата 1472 лева от 01.01.2017г. до
датата на подаване ИМ в съда - 01.11.2017 г. в размер на 124,96 лева, ВЕДНО НА
СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сумата 1472.00 лв.(главница), считано след
датата на подаване на исковата молба 01.11.2017 г. до окончателното им
изплащане, както и да му заплати следващата се законна лихва върху сумата
2944.00 лв./ две хиляди деветстотин четиридесет и четири лева /, представляваща
присъденото с решение № 737/11.10.2016 год., по гр.д. № 2722/2016 г. на ПРС
обезщетение за оставянето му без работа поради уволнението на основание чл.344
ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2944,00лв. за периода от
01.06.2016г.до 01.10.2016г., считано от 29.07.2016 год. (датата на подаване ИМ)
до окончателното изплащане на главния дълг от „Тролейбусен транспорт" АД -
09.08.2017 г. в размер на 308.92 лева.
Претендирани са сторените по делото разноски
Представени са писмени доказателства по опис: 1./
Заверен препис от Решение № 737/11.10.2016г., постановено по гр.д.№ 2722/2016г.
на Районен съд-Пазарджик, ведно със заверен препис от Решение № 509 от дата
6.12.2016 г. по ВГД № 814 по описа на Окръжен съд- Пазарджик за 2016 г. и от
Определение № 766 от 06.07.2017 г. по КТД № 848/2016 г., Четвърти граждански
състав на ВКС. 2./Заверен препис от трудова книжка. 3./Заверен препис от
изпълнителен лист. 4/ Заверен препис от споразумение от дата 01.09.2017 г. 5./
Заверен препис от заповед № 240 от 19.07.2017 г. 6./ Решение № 50 от 12.03.20Юг.
по гьрг.дело№ 485/2009г. на ВКС, Второ отделение, ТК. 7./ Изчислена законна
лихва върху главницата от 2944.00 лева. 8./ Изчислена мораторна лихва върху
главницата от 1472 лева. 9./ Заверен препис от ведомост за заплати, от което е
видно изпълнението на задължението за изплащане на 2944.00 лева като дата -
09.08.2017 г. 10./ Заверен препис от челна страница на ИМ по ГД № 2722/2016 г.,
от която е видно датата на подаване същата.
Ищеца твърди, че ще представи в съдебно заседание трудовата
книжка за констатация, като доказателство за иска по чл.225 от КТ.
В случай, че работодателят му бил готов да сключат споразумение с оглед заплащане на дължимите от
него суми за обезщетение и посочените лихви, както и разноските по делото,
заявява че бил готов да сключа такова.
Направени са доказателствени искания: Да бъде задължен ответника, който се явява работодател на ищеца към онзи момент
( а и сега), да представи данни за размера на брутното му трудово
възнаграждение за един месец назад преди датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение с него.
Ищецът да бъде задължен да представи доказателство,
кога е изплатил сумата от 2944.00 лева, представляваща главница по ГД №
2722/2016 г.
Да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза от
едно вещо лице-икономист или специалист по трудови отношения, което да отговори
на следните въпроси:
2.1. Какъв е
размера на брутното ми трудово правоотношение за месеца ПРЕДИ да бъда уволнен?
2.2. Какъв е
размера на дължимото обезщетение за оставането ми без работа за ДВА МЕСЕЦА,
които са част от 6-те месеца - 01.10.2016 г - 01.01.2017 г. на база брутното ми
трудово възнаграждение ?
2.3. Какъв е
размера на мораторната и закона лихва върху това обезщетение ?
2.4. Какъв е
размерът на законната лихва върху присъдената ми главница от 2944.00 лева по ГД
№ 2722/2016 г. на РС-Пазарджик за периода от 01.06.2016г.до 01.10.2016г.,
считано от
29.07.2016 год.
(датата на подаване ИМ) до окончателното изплащане на главния дълг от
„Тролейбусен транспорт" АД - 09.08.2017 г.?
Да се изиска и
да се присъедини към настоящето дело: гр.д.
№ 2722 по описа на РС-Пазарджик за 2016 г., което е преюдициарно и има
отношение към делото и по което има вече осъждане на работодателят на ищеца за 4-ри от общо 6 -те заплати за оставането му
без работа, както и във връзка с иска за присъждане на законна лихва върху
присъдената му главница от 2944.00 лева по това дело.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество
„Тролейбусен транспорт-Пазарджик" АД - гр. Пазарджик, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителният директор - ЮЛ "ХЕБЪРБУС"АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул."Христо
Касапвелев'', №5, чрез М.Я.Ф. с ЕГН:********** като физическо лице –
представител, съдебен адрес за призоваване: адвокат Георги Попов, гр.
Пазарджик, ул."Иван Вазов" №126, ет.1, офис №6, моб. № ++359*********,
e-mail: gpop@abv,bg.
Становището на ответната страна по така предявените
искове е следното:
По допустимостта на претенциите:
С решението от 11.10.2016г. по гр.д.№2722/2016г. по
описа на РСПз изрично било постановено,
че искът за присъждане на обезщетение за оставянето без работа поради
уволнението, на основание чл.344 ал.1 т.З от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за
периода след 01.10.2016г.до 01.12.2016г., съответно за разликата над 2944,00
лв. до 4416,00лв. е ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Решението в тази си част не е
било обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 06.07.2017г..
С оглед на това и изричното правило на чл.299 от ГПК счита,
че главния иск по т.1 от петитума на исковата молба за присъждане на сумата от
1472лв. - обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, на основание
чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за периода след 01.10.2016г.до
01.12.2016г., съответно за разликата над 2944,00 лв. до 4416,00лв. е недопустим
като повторно заведен между същите страни, изхождайки от изложението в самата
искова молба. Производството по делото следва да бъде прекратено на основание
чл.299, ал.2 от ГПК, като на основание чл.78, ал.4 от ГПК претендират да им
бъдат присъдени разноските по делото.
Относно претенциите по т.2 и т.З от петитума на
исковата молба - за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 1472лв. -
обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, считано от
01.01.2017г. до предявяване на исковата молба в настоящия процес, както и за
присъждане на законната лихва върху главницата от 1472лв. - обезщетение за
оставянето без работа поради уволнението, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане счита също за недопустими, тъй като и двете
имат акцесорен характер и следват съдбата на главния иск, за който вече е
отбелязано в отговора, че бил недопустим при условията на чл.299 от ГПК като
повторно заведен между същите страни, като на основание чл.78, ал.4 от ГПК
ответната страна претендира да им бъдат присъдени разноските по делото.
Недопустима била и претенцията по т.4 от петитума на
исковата молба на ищеца за осъждане на ответника да заплати на ищеца законната
лихва върху сумата от 2944,00лв. - присъдено с решението от 11.10.2016г. по
гр.д.№2722/2016г. по описа на РСПз обезщетение за оставянето без работа поради
уволнението, на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за
четири месеца от 01.06,2017г. до 01.10.2016г.7 която се претендира в размер на
308,92лв. за период от 29.07.2016г.(подаване на ИМ по гр.д.№2722/2016г.) до
настъпилото плащане на главницата - 09.08.2017г. Излагат се следните доводи: С исковата молба вх.№15117/29.07.2016г.,
на ищеца С.Д.Г. така посочената претенция била формулирана и била въведена надлежно в процеса по
гр.д.№2722/2016г. по описа на РСПз. Видно от диспозитивите на Решението от
11.10.2016г. по гр.д.№2722/2016г., съответно в.гр.д.№814/2016г. по описа на
ОСПз, и К.гр.д. №848/2016г. по описа на ВКС, IV- то г.о., всички влязли в сила
на 06.07.2017г. било, че първоинстанционното решение било непълно, като липсва
произнасяне по така предявената претенция. При това положение ищеца е
разполагал с процесуалната възможност по чл.250, ал.1 от ГПК, която не е
упражнил надлежно в срока по посочения текст. Срока за допълване на решението е
преклузивен, като по този въпрос съдебната практика е безспорна. Приложената от
ищеца съдебна практика е неотносима в случая, тъй като в разгледания казус от
ВКС претенция за лихва не е била предмет на приключилото производство по
главницата, поради което и не е формирана СПН, докато в настоящия казус е
очевидно, че е постановено едно непълно (само в тази си част) решение, на което
обаче не е искано допълване в срок, същото не е обжалвано от страните в тази му
част и е влязло в сила и по претенцията е формирана СПН и повторния иск е
недопустим при условията на чл.299 от ГПК като повторно заведен между същите
страни, като на основание чл.78, ал.4 от ГПК претендират се да бъдат присъдени
разноските по делото.
Твърди се в отговора, че независимо от изложените
съображения за недопустимост на всички искове, че всички искове са изцяло
неоснователни.
Не се оспорват направените изчисления от ищцовата
страна относно размера на претенциите, с изключение на размера на главния иск
относно периода, доколкото било налице несъответствие между твърденията с думи
на ищеца и посоченото с цифри/в обстоятелствената част и в петитума, в който
ищеца твърди, че претендира за два месеца, като същевременно е посочил период
от 01.10.2016г. до 01.01.2017г, който обхваща три месеца,/ но се оспорват всички
претенции по основание.
На основание чл.175 от ГПК се признават твърденията на
ищеца от исковата молба, че на 09.08.2017г. са му изплатени сумата от
2944,00лв. - присъдено с решението от 11 Л0.2016г. по гр.д.№2722/2016г. по
описа на РСПз, обезщетение за оставянето без работа поради уволнението, на
основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за четири месеца от
01.06.2017г. до 01.10.2016г. С нарочно писмено споразумение между страните,
подписано на 01.09.2017г., представено от ищеца като доказателство към исковата
молба, изрично в чл.3 от същото било уговорено, че „С оформянето на настоящето
споразумение страните заявяват, че нямат каквито и да било други претенции една
към друга, произтичащи от приключили съдебни производства по гр.д.№2722/2016г.
по описа на РСПз, съответно в.гр.д.№814/2016г. по описа на ОСПз, и К.гр.д. №848/2016г.
по описа на ВКС, IV-то го." Самия ищец твърдял, че споразумението било
изпълнено от дружеството - ответник. Счита се, че дори да бяха процесуално
допустими, исковете са и неоснователни доколкото съдебния процес, следва
правото на иск, което винаги обезпечава едно материално притезание. Счита се,
че с подписването на цитираното споразумение, което по силата на правилото на
чл. 20а, ал. 1 от действащия ЗЗД: Договорите имат сила на закон за тези, които
са ги сключили " - „pacta sunt servanda"(B буквален превод „договорите
трябва да се спазват") било задължително за страните, поради което ищеца,
дори да е разполагал с някакво притезание, произтичащо от отношенията по
Решението от 11.10.2016г. по гр.д.№2722/2016г., съответно в.гр.д.№814/2016г. по
описа на ОСПз, и К.гр.д. №848/2016г. по описа на ВКС, IV-то г.о., всички влезли
в законна сила на 06.07.2017г., се е отказал от него в името на постигането на
споразумението.
Твърди се от ответника, че предвид на изложеното и
доколкото предмет на всички искове в настоящия спор са отношения между
страните, които са в предмета на споразумението от 01.09.2017г., то същите, ако
биха били допустими са и неоснователни. и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК се претендират
сторените по делото разноски.
По доказателствата:
По доказателствените искания на ищеца.
Не се възразява по приемането на представените писмени
доказателства и се заявява, че ще ответника ще се ползва от представените по
делото писмени доказателства.
Не се възразява ищеца да представи трудовата си книжка
за справка.
Оспорва се искането, ответното дружество да бъде задължено
да представи данни за БТВ на ищеца към датата на прекратяване на трудовия
договор, тъй като по въпроса има влязло в сила решение на съда, представено по
делото.
Оспорва се искането да бъде задължен ответника да
представи данни за изплащането на сумата от 2944,00лв., с оглед на направеното
по реда на чл.175 от ГПК признание на факти.
Заявява се, че исканията за назначаване на съдебно -
икономически експертизи са изцяло неоснователни, предвид на изрично заявеното
становище от ответника, че не оспорва изчисленията на ищеца относно размерите
на отделните претенции. Освен това твърди се, че не били необходими специални
знания по поставените въпроси.
Ответника не се противопоставя на искането за
прилагане на гр.д.№2722/2016г.
Основателно е искането на ищцовата
страна за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде отговор
на поставените в същата въпроси, тъй като съдът не разполага със специални
икономически знания.
По искането на ищцовата страна за задължаване на ответното дружество да представи данни
за БТВ на ищеца към датата на прекратяване на трудовия договор, съдът счита
същото за неоснователно, тъй като по въпроса има влязло в сила решение на съда,
представено по делото.
По искането на ищцовата страна за задължаване на ответното дружество да представи данни
за изплащането на сумата от 2944,00лв., съдът счита същото за неоснователно с
оглед на направеното по реда на чл.175 от ГПК признание на факти.
Съдът
намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени
доказателства, по опис.
По предявените искове с правно основание чл. 344,
ал.1,т.3, във връзка с чл.225 КТ и чл. 86 от ЗЗД от КТ, в тежест на ищцовата страна е да докаже
прекратяването на трудовото правоотношение и размера на претендираните с
исковата молба неизплатени трудови възнаграждения и законна лихва.
В производството по делото
доказателствената тежест се носи от всяка от страните за доказване на твърдението
в нейна полза факти и обстоятелства.
Съдът на основание чл.312, ал. 1, т. 3
от ГПК указва на страните ,че могат да постигнат спогодба по делото или да
прибегнат към извън съдебно уреждане на спора.
Воден от горното и на основание чл.140,
ал.1 и 3 от ГПК Пазарджишкият районен съд,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОБЯВАВА на основание чл. 140, ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от ГПК, писмения си проект за доклад
на страните по настоящото дело.
ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО представените от ищеца такива по опис с
исковата молба.
ДОПУСКА
изслушването на съдебно – икономическа експертиза, която да даде заключение по
поставените с исковата молба въпроси.
Назначава за вещо лице Милена Лавчиева. Възнаграждението на вещото лице ще
бъде определено от съда след представяне на
справка-декларация от него, като същото ще бъде изплатено от бюджета на съда, предвид
характера на делото – трудов спор.
Да се изиска
и приложи по делото гр.д.№2722/2016г.
УКАЗВА на страните, че по предявените искове с правно основание
чл. 344, ал.1,т.3, във връзка с чл.225 КТ и чл. 86 от ЗЗД от КТ в тежест на
ищцовата страна е да докаже прекратяването на трудовото правоотношение и
размера на претендираните с исковата молба неизплатени трудови възнаграждения и
законна лихва.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище
във връзка с дадените от съда указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия,
както и че ако не направят това в дадения срок, губят възможността да сторят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото
определение на съда, съдържащо писмения проекто-доклад на съда.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО
ЗАСЕДАНИЕ по делото за 17.01.2018г.
от 11.30 часа, за които дата и час
страните да бъдат призовани.
Определението на съда не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: