№ 940
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100500535 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20130864 от 03.06.2021г., постановено по гр.дело №4902/2019г. по описа
на СРС, ГО, 127 с-в ответникът "МС Т."ЕООД с ЕИК:******* е осъден да заплати на Г. Й.
Д. с ЕГН:********** и П. Н. К. с ЕГН:**********, на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр.чл.280
от ЗЗД сумата от общо 1229,81лв. при условията на разделност и при квоти от по 1/2 за
всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
20.09.2018г. до окончателното плащане, представляваща левовата равностойност на 734,82
щатски долара- невъзстановена от ответното дружество стойност на лично закупени от
ищците на 28.06.2018г. на летището в Лас Вегас самолетни билети от Лас Вегас до Ню
Йорк. Ответникът е осъден да заплати на ищците и 845лв. разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника "МС Т."ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че отмяната на направената
резервация на двата самолетни билета не се дължи на отхвърляне на използваната от него
банкова карта за закупуването им. Извършващата полета авиокомпания не изисквала
използването на банкови карти на пътниците при заплащане на билетите. Към датата на
резервацията 28.02.2018г. ищците вече имали направена резервация за същия полет,
направена предния ден от трето за спора лице и авиокомпанията автоматично анулирала по-
късната резервация. В тази връзка твърди, че е изпълнил задълженията си по договора за
поръчка, а от друга страна не било необходимо ищците да закупуват билети на летището в
Лас Вегас. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- отхвърлен. Претендира
1
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответниците по жалбата и ищци в производството пред първата инстанция Г. Й. Д. и П.
Н. К. не са подали в срок отговор на въззивната жалба. С писмено становище от 28.10.2022г.
и в проведеното открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват
въззивната жалба като неоснователна и молят решението на СРС да бъде потвърдено като
правилно. Претендират разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата следва да се добави и следното:
Между страните не се спори относно сключването на договор за поръчка, по силата на
който ответникът се е задължил да закупи за сметка на ищците самолетни билети,
включително два от тях за полет 748 на авиокомпания Jetblue на 28.06.2018г. от Лас Вегас до
Ню Йорк.
Спорно е дали ответникът е изпълнил задълженията си по възложената му поръчка. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е заплатил
стойността на двата самолетни билета на 28.02.2018г., но на същата дата сумата е била
върната от авиокомпанията на ответника по банков път, тъй като пътниците е следвало да
закупят билетите си с кредитна карта на тяхно име или да заплатят стойността му в брой на
летището, а не с кредитна карта на името на ответника (последното обстоятелство е
установено от показанията на разпитаната по делото свидетелка).
Установява се също така, че на 28.06.2018г. ищците са закупили два самолетни билета
за същия полет на авиокомпания Jetblue по маршрута Лас Вегас- Ню Йорк и са заплатили в
брой сума в размер на 1371,16 щатски долара. В същото време между страните не се спори,
че ищците са заплатили на ответника общо сумата от 4610лв. на 08.03.2018г. за поръчаните
самолетни билети. Ищците не спорят и че са получили чрез трето лице обратно от ответника
сумата от 1065лв.
Предвид гореизложеното настоящият състав достига до същите правни изводи като
първостепенния съд. Ответникът в качеството му на търговец, който по занятие извършва
2
дейности в обхвата на които попада възложената от ищците поръчка, дължи изпълнение на
тази поръчка с грижата на добрия търговец по смисъла на закона и релевантната съдебна
практика по сходни казуси. В тази връзка, след като заплатената от него сума за процесните
самолетни билети е била върната по сметката му и по този начин резервацията е била
анулирана, ответникът не е положил дължимата грижа за изпълнение на възложената му
поръчка за закупуване на самолетни билетите, тъй като част от тази грижа е било да се
информира за изискванията на авиокомпанията за заплащане на билетите. По-късният
момент на узнаване не освобождава ответника от отговорност.
Следователно ответникът дължи дължи обезщетение за причинените на ищците вреди,
които се равняват на разликата между цената на закупените от тях самолетни билети на
място на летището в Лас Вегас и възстановената на ищците сума в размер на 1065 лева. По
делото не се спори, че тази разлика е в размер на 1229,81лв.
Представените във въззивната инстанция писмени доказателства по никакъв начин не
променят горните изводи, а всъщност са и неотносими към предмета на делото.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС- потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На въззиваемите
следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, и
доказателства за заплащане на възнаграждение в размер на 350 лева, което следва да бъде
присъдено изцяло.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20130864 от 03.06.2021г., постановено по гр.дело
№4902/2019г. по описа на СРС, ГО, 127 с-в.
ОСЪЖДА "МС Т."ЕООД с ЕИК:******* да заплати на Г. Й. Д. с ЕГН:********** и П.
Н. К. с ЕГН:********** сумата от общо 350 лева (триста и петдесет лева)- разноски във
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4