РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. Велико Търново, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ДИАНКА ДАБКОВА
с
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП – Донка Мачева, разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.дело № 10298/2019 година по описа на съда. При това, за да се произнесе
съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 447/14.10.2019г.,
постановено по АНД № 1486/2019г., с което състав на Районен съд – Велико
Търново е потвърдил като законосъобразно НП № 19-1275-001530/05.08.2019 г. на началник
на група към Сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, с което на И.Й.И., ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, на
основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за един месец.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна
жалба, подадена лично от И.И.. В същата се навеждат доводи за неправилност поради
нарушение на закона. Конкретните съображения за това преповтарят жалбата до
Районния съд и касаят приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото касаторът
счита, че в случая са налице основания за маловажност, за което се позовава на
съдебна практика на Добричкия административен съд. От фактическа страна твърди,
че няма и не е видял пътен знак В2, който да сигнализира за временна забрана за
движение. В съдебно заседание касаторът поддържа, че не е нарушил закона. Моли
съда за отмяна на оспореното решение и за отмяна на НП.
Ответникът по касационната жалба не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че районният съд
правилно е изяснил фактическата обстановка и е доказано наличието на пътен знак
„Забранено влизането“. Поддържаните пред касационната инстанция възражения са
обсъдени от въззивния съд, включително приложението на чл. 28 от ЗАНН. Не
намира основания за отмяна на съдебния акт, който преценява като правилен и
законосъобразен.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона. Предвид това, ВТАС извърши проверка за наличие
на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 348,
ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът, в качеството на касационна инстанция, на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон.
Като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата
по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, съдът приема за
установено следното:
Касаторът има качеството на страна, участвала в
производството пред РС, за която съдебното решение е неблагоприятно. Предвид
това, касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, против съдебен
акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
Наказателното постановление е издадено срещу И.И. за това, че
на 19.07.2019 г., около 18:15 часа, на път първи клас, № 5, на територията на
Община Велико Търново, при км 96, в посока гр. Велико Търново, като водач на
товарен автомобил „Мерцедес 1844 ЛС“ с рег. № ***, с прикачено към него
полуремарке „Мейлър МХВС 60“, се движел в участък от пътя, забранен за движение
на товарни автомобили над 12 тона, при наличие на пътен знак В2 и въведена
забрана със Заповед № РД-11-1212/29.11.2018 г. на АПИ. Деянието е квалифицирано
като нарушение в хипотезата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 7
от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв., както
и лишаване от право да управлява МПС за един месец.
Въззивният съд е счел НП за формално, процесуално и
материално законосъобразно, поради което го е потвърдил. Установил е фактическа
обстановка, съответна на посочената в НП, която е подкрепена от приетите по
делото писмени и гласни доказателствени средства. Процесната забрана за
движение на товарни автомобили над 12 тона в двете посоки по път І-5 (Русе –
Велико Търново) за периода 01.07 -15.09.2019 г. била въведена чрез поставяне на
забранителен знак В2 и на указателни табели съгласно протокол от 27.02.2019 г.,
в каквато насока били и показанията на разпитания по делото свидетел, който
потвърдил, че посочените знаци били поставени на пътя, по който се движел нарушителя.
Тези доказателства опровергали твърденията на И., че липсвало означаване на
забраната. Освен това, сам нарушителят признал в хода на съдебното следствие,
че е знаел за забраната и преди пътуването му е бил направен инструктаж. За да
потвърди НП, районният съд е приел, че несъмнено И. е осъществил нарушението от
обективна и субективна страна. Извършил е преценка, че наложените наказания са
съобразени с точно определения в закона размер, поради което е невъзможно
допълнителното им намаляване. Изложени са подробни мотиви, че в случая е
неприложим институтът на маловажността по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Не е установено деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност от
други нарушения от съответния вид. Същото е формално и настъпването на вреди не
е елемент от състава му, поради което и липсата на такива не може да обоснове
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Взета е предвид и справката на водача, според
която същият е санкциониран повече от 20 пъти с влезли в сила НП и ЕФ за
нарушения по ЗДвП. Въз основа на тези съображения е формиран извод за
законосъобразност на НП.
Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената
от районния съд фактическа обстановка. Констатациите на РС съответстват на
доказателствата по делото – писмени и гласни доказателствени средства, събрани
по предвидения процесуален ред на НПК. РС е интерпретирал
правилно показанията на свидетеля, които са непротиворечиви, кореспондират с
писмените доказателства по делото и на които не са противопоставени други
доказателствени средства. Жалбоподателят не е представил доказателства нито в
подкрепа на твърденията си, нито такива, разколебаващи достоверността на
ангажираните в административната преписка документи. РС е изпълнил
необходимото, включ. служебно, за да изясни делото обективно, всестранно и
пълно. Фактическите констатации на съда са резултат на изводи, които следват
нормалната логика и причинни връзки между явленията. Обосновани са с приетите
доказателства, които в своята съвкупност не са противоречиви, достатъчни са и
водят до еднозначен извод, че нарушението е осъществено от касатора. Безспорно
е установено, че на посочената дата и място, в посочения час И. е осъществил
съставът на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Освен това, по смисъла на чл.
220 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН касационната инстанция преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение.
Настоящият състав споделя и правните изводи на РС, касаещи
съставомерността на деянието и съответствието на АУАН и НП с процесуалните
правила за издаването им и материалноправните норми. Решаващият извод на
въззивния съд е правно издържан и се споделя изцяло от касационната инстанция.
Поради изложеното, изводите на РС по фактите и правото не следва да се
преповтарят по аргумент от чл. 221, ал. 2 от АПК.
Единственото
оплакване на касатора, е че неправилно случаят не е приет за маловажен от РС,
но касационната инстанция го намира за неоснователно. Преценката за маловажност
подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н.
д. № 1/2007 г., ОСНК. В разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
„маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване
на нормата на чл. 28 от ЗАНН следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК. При препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери чл. 93, т. 9 от ДР на НК, а именно, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В ЗАНН не е предвиден
критерий за маловажни случаи на административни нарушения, поради което следва
да се изхожда от цялата съвкупност на конкретните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща
е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, стойността
на вредата, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените
обществени отношения и др. По делото не е установена по-ниска степен на
обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Като отегчаващо
обстоятелство са изтъкнати многобройните нарушения на водача по ЗДвП, които демонстрират поведение на субект, който трайно и системно
не спазва законовите разпоредби, регулиращи движението по пътищата. Съобразена
е завишената обществена опасност както на водача, така и на създадената
ситуация. Законът е регламентирал твърд размер на кумулативно определените
наказания за нарушения като процесното и наложените с конкретното НП са точно
определени. Тоест, законодателят изначално е преценил обществената опасност на
деянието и е посочил адекватен размер на наказанието. Преценката на РС за
неприложимост на института на маловажността е обоснована, всеобхватна и правилна.
Като е постановил решение в този смисъл, РС е приложил правилно материалния
закон.
В
заключение настоящата инстанция не намира основания за касиране на оспореното
решение. При доказано нарушение и авторство, адекватната му правна квалификация
и правилна индивидуализация на наказанието, РС е потвърдил НП като
законосъобразно. С това е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила
от касационната инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение 2-ро от ЗАНН, съдът в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 447/14.10.2019г.,
постановено по АНД № 1486/2019г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.