О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на
тринадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело № 2957 по описа за 2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника „И.“ ЕООД срещу постановление за възлагане от 04.02.2016 г.
на ЧСИ М.Б., по изп. дело № 20148380410887, с което
на „К.“ ЕООД е възложен имот, представляващ жилище, заемащо целия партерен етаж
на къща, находяща се в гр. София, ул. „******.
„И.“ ЕООД
поддържа, че подадената от него жалба е в срок, тъй като не е надлежно уведомен
за атакуваното постановление за възлагане, доколкото съобщението за
постановлението не е връчено по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, а е връчено на
лице, което е управител на един от другите длъжници
по изпълнителното дело. Излага и доводи за нарушаване на процедурата по
наддаване, тъй като съставеният протокол по чл. 492 от ГПК не съдържал
задължителните реквизити по закон.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,
като в срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК, същият подава възражение, с което излага становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата.
Препис от жалбата е връчен на лицето, на което е възложен имота с процесното
постановление – „К.“ ЕООД, като в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подадено възражение, с което се излагат доводи за недопустимост,
евентуално неоснователност на жалбата.
По делото са
постъпили и становища по жалбата от длъжника „Е.Б.“ ЕООД и синдика на ипотекарния длъжник „Т.С.“ ЕООД /н/. Длъжниците
считат подадената жалба за основателна.
Съдебният изпълнител Б.излага подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Посочва, че подадената жалба е
просрочена, а постановлението за възлагане от 04.02.2017 г. е влязло в сила на
27.07.2017 г. след приключване на съдебните производства, образувани по
подадени срещу него в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото
доказателства, намира че подадената жалба е
недопустима, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ГПК, жалбата срещу подлежащите
на обжалване действия на съдебния изпълнител следва да бъде подадена в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако
е била призована, а в останалите случаи - от деня на
съобщението. В случая се обжалва постановление за
възлагане, за чието съставяне страните не се призовават и не присъстват,
съответно срокът за неговото обжалване следва да започне да тече от
съобщаването му на страните по изпълнителното дело, евентуално узнаването му от
трети за изпълнителното дело лица.
Към датата на образуване на изпълнителното дело и до
19.12.2016 г. длъжникът „И.“ ЕООД има вписан в Търговския регистър адрес на управление ***.
Изпратената до него покана за доброволно изпълнение по делото е връчена по реда
на чл. 50, ал. 4 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 27.11.2014 г на адреса
на управление, вписан в търговския регистър, тъй като при посещенията на връчителя не са открити служители, които да приемат
съобщението. Независимо от разпоредбата на чл. 50, ал. 4, изр. 2 от ГПК,
съгласно която второ уведомление не се лепи, съдебният изпълнител е продължил
да изпраща съобщения до адреса на управление, като преимуществена част от тях
са връчвани чрез залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 от ГПК, тъй като не
е откривано лице, което да получи съобщенията. Някои от съобщенията, изпращани
на адреса са получавани от Т.Ч., което лице е получавало и изпратените до
другия длъжник по изпълнителното дело съобщения „Е.Б.“ ЕООД. Видно от справка в
Търговския регистър Т.Ч.е управител и едноличен собственик на капитала на „Е.Б.“
ЕООД, което дружество до 19.12.2016 г. има вписан адрес на управление,
идентичен с този на длъжника „И.“ ЕООД. Т.Ч.е лицето, на което е връчено и
съобщението за процесното постановление за възлагане,
изпратено до длъжника „И.“ ЕООД. Това обстоятелство се установява от
документите по делото и не е необходимо събирането на допълнителни
доказателства за установяване на факт, който от една страна се установява от
преписа на изпълнителното дело, а от друга не се оспорва от нито един от
участниците в изпълнителното производство. В този смисъл е ненужно насрочването
на открито съдебно заседание за разглеждане на жалбата, както е поискано от
жалбоподателя и останалите длъжници, взели становище
по жалбата.
От представените към възраженията на взискателя и
мотивите на съдебния изпълнител доказателства, се установява, че през м.
септември 2017 г. длъжникът „И.“ ЕООД е подал искова молба пред районен съд
Генерал Тошево, като приложение към която е представил удостоверение №
07195/17.01.2017 г. на ЧСИ Б., издадено по процесното
изпълнително дело. Видно от съдържанието
на това удостоверение, в него са описани възложените с процесното
постановление от 04.02.2016 г. имоти, находящи се в гр. София, ул. „*******. Изрично е посочено,
че постановлението за възлагане от 04.02.2016 г не е влязло в сила тъй като е
обжалвано с конкретно посочени в удостоверението жалби.
Предвид изложеното, Съдът намира, че подадената от длъжника „И.“ ЕООД на 26.10.2018
г. жалба не е в рамките на срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за нередовно връчване на съобщение за процесното постановление. Доколкото към момента на
постановлението жалбоподателят не е имал вписан в Търговския регистър адрес на
управление, различен от този, на които вече му е връчвано съобщение по
изпълнителното дело по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК /новият адрес на управление
е вписан в ТР на 19.12.2016 г./, то съдебният изпълнител не е дължал
изпращането на нарочно съобщение за постановлението от 04.02.2016 г. на същия
адрес – арг. от чл. 50, ал. 4, изр. 2 от ГПК. Дори да
се приеме, че има някаква нередовност на процедурата по съобщаване на този
длъжник на постановлението за възлагане от 04.02.2016 г., то от представените
към възраженията на взискателя и мотивите на съдебния
изпълнител доказателства, се установява, че към м. септември 2017 г. на „И.“ ЕООД
е било известно постановлението за възлагане. Следователно подадената на
25.10.2018 г. жалба от този длъжник е извън предвидения в закона едноседмичен
срок от съобщаване, съответно узнаване на атакуваното постановление.
С оглед на изложеното съдът
намира, че жалбата следва да се остави
без разглеждане, защото е недопустима.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество жалбата на длъжника „И.“ ЕООД срещу
постановление за възлагане от 04.02.2016 г. на ЧСИ М.Б., по изп.
дело № 20148380410887, с което на „К.“ ЕООД е възложен имот,
представляващ жилище, заемащо целия партерен етаж на къща, находяща се в гр.
София, ул. „*******.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от
съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.