№ 164
гр. Дупница, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая В. Гиздова
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно
наказателно дело № 20221510200475 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от Д. Т. Д.,ЕГН:**********,с адрес за призоваване с.***,община
Бобов дол,област Кюстендил,ул.***,против Наказателно постановление № 22-0245-000073
от 04.04.2022г., на Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ-Бобов дол, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 638, ал.4, във вр. с чл.638,ал.1,т.2,във вр. с чл.461,т.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ му е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 2000.00 лева, за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.
В жалбата се моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление като
незаконосъобразно,необосновано,издадено при липсата на компетентност, и съществени
нарушения на материалния закон и административно наказателните правила.
В съдебно заседание-жалбоподателят редовно призован не се явява,вместо него адвокат
В.С., който поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока.
Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в
този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:
1
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя
орган, видно от Заповед № 277з-488 от 10.03.202219г.,на Директора на ОД на МВР-
Кюстендил,съгласно която съответният Началник Група към ОДМВР Кюстендил,РУ-Бобов
дол е оправомощен да издава Наказателни постановения за установени нарушения по чл.
638, ал.1 и 3 от КЗ. Самата Заповед е цитирана в атакувания санкционен акт, приложена е в
заверено копие по делото и от текстовата и част ясно точно за какво е упълномощен
Началник Група към ОДМВР Кюстендил,РУ-Бобов дол.
На 18.03.2022г., в 16.17 часа, в община Бобов дол,на път трети клас №623,км.10+600 посока
на движение гр.Бобов дол,жалбопадателят е управлявал товарен автомобил марка „Рено”,
модел „Трафик”, с регистров № ****,собственост на „БГ Небесен ангел”,ЕООД,с Булстат
*********,като юридическо лице,законен представител на горе посочената фирма не е
сключил валиден договор за задължителната застраховка”Гражданска отговорност” на
автомобилистите.Нарушението е било установено с РСОД таблети с № **********.
За така констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №548906 от 18.03.2022г., който акт той подписал без
възражения от мл. автоконтрольор Н. Г. Н. в присъствието на свидетеля ЕМ. Г. Ч..Така
сътавения акт за установяване на административно нарушение послужил за издаването на
атакуваното наказателно постановление,което било връчено на жалбоподателя на
29.04.2022г.Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели- Н. Г. Н. и
ЕМ. Г. Ч., тъй като показанията им са логични,подробни и дадени от лица незаинтересовани
от изхода на делото.От показанията им е видно че при направена проверка е било
установено, че автомобила е биз сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено
виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване
на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
Съдът намира, че в производството по установяване на твърдяното административно
нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени
процесуални нарушения, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на
административнонаказателното производство, което се подчинява на строго регламентирани
2
правила. Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй
като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушението, както
и няма описание на обстоятелствата, при които нарушението е било извършено, а в НП и на
доказателствата, които го потвърждават. АУАН по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, с който се полага
началото на процесното административнонаказателно производство, е съставен против
жалбоподателя като физическо лице, в качеството му на водач на МПС, който на
процесните дата час и място е управлявал товарен автомобил „Рено Трафик“ с рег. № ***. В
АУАН е налице противоречие между словесното описание на твърдяното административни
нарушение и неговата правна квалификация, което е в нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН.
Това противоречие е пренесено и в НП. АНО в НП е посочил, че е взел предвид съставения
срещу физическото лице АУАН, но е наложил санкция по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, която по
правно основание и размер може да се налага единствено на юридическо лице. Нещо повече,
в НП се релевират обстоятелства, че нарушението е извършено от юридическото лице „БГ
Небесен ангел“ ЕООД, собственик на процесния автомобил, а се налага наказание на
физическото лице - водач на автомобила, което наказание е предвидено за ЮЛ (чл. 638, ал.
1, т. 2 от КЗ). Липсва връзка между съставения АУАН и издаденото НП и в случая не може
да се направи извод, че именно наказаното лице е извършило описаното в НП
административно нарушение. От така описаното нарушение нееднозначно се налага извода,
че извършител е водачът на автомобила, пък макар и той да е законен представител на
дружеството-собственик, но не и представляваното от него дружество. АУАН не е съставен
против жалбоподателя в качеството на законен представител на дружеството, а като водач
на МПС със съответно описание в АУАН на притежаваното и представено от него на
процесната проверка СУМПС. (Когато нарушението е извършено при осъществяване
дейността на юридическо лице, отговарят ръководителите или работниците, които са го
осъществили , но на ръководителите или работниците не може да се налага санкция по 638,
ал. 1, т. 2 от КЗ, предвидена единствено за ЮЛ и ЕТ и която е само имуществена, но не и
глоба.) Налице е противоречие във волята на АНО, която с оглед на строго формалния
характер на административнонаказателното производство не може да бъде тълкувана. Нещо
повече, в НП са посочени допълнителни обстоятелства около извършването на нарушението,
а именно: „Едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, не е сключило
договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите”), непосочени в акта за
неговото установяване, което е недопустимо доколкото с НП се санкционира установено по
надлежния ред нарушение, пропуските при установяване на нарушението и неговата
недостатъчна конкретизация не могат да бъдат отстранени чрез пълно описание на
нарушението за пръв път в НП. Съгласно изискванията на закона нарушението е следвало да
бъде описано в акта за неговото установяване и посочването на нови обстоятелства около
нарушението за пръв път в НП води до осъществяване на неприсъщи на АНО функции -
индивидуализиране на нарушението, което той санкционира, чрез установяване на
обстоятелствата, при които е извършено. Разширяването на обективните предели на
производството чрез въвеждането за първи път в НП на ново обстоятелство, е недопустимо,
3
защото по този предмет дружеството не е привлечено да отговаря с акта по чл. 36, ал. 1 от
ЗАНН.
Като е наложил наказание по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, АНО е нарушил материалния закон.
От АУАН е видно, че същият е съставен против жалбоподателя като физическо лице и в
качеството му на водач на МПС, а е наложена санкция в размер и на основание, предвидена
за ЮЛ и ЕТ. Налице е вътрешно противоречие в НП, което е довело до неправилно
приложение на материалния закон и представлява самостоятелно основание за отмяна.
Трябва да се отбележи, че нарушението не е техническо, а по същността си представлява
налагане на наказание на нарушител, на който не е съставен АУАН.Неправилно е определен
субектът на административнонаказателната отговорност, което съставлява съществено
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл. 57,
ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от
формална страна. Липсата, неточността, неправилността по отношение на задължителните
реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно
с оглед на строго формалния му характер. В разглеждания казус са допуснати пороци по чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, визиращи съответно индивидуализация на нарушителя, като и на
вида на наложеното наказание. Въпреки, че с НП е ангажирана отговорността на водач на
МПС (т.е. на физическо лице), е наложена глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 638,
ал. 1, т. 2 от КЗ, която разпоредба предвижда налагане на имуществена санкция единствено
на ЮЛ и ЕТ. Следователно, налице е и друго процесуално нарушение - противоречие в
словесното описание на нарушението, в което е визирано физическо лице и санкционната
норма, под която е подведено същото нарушение, относима за юридическо лице, което в
случая води до неяснота на обвинението и е основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Налице е несъответствие между описаното деяние в
АУАН и НП и дадената за него правна квалификация. В съдържанието на АУАН деянието е
свързано с управление на товарен автомобил от водач без задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, което е следвало да бъде отнесено като нарушаващо
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която норма съдържа в себе си правилото за поведение
и административното наказание за неговото нарушаване по отношение на лице, различно от
собственика, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В съдържанието
на НП са повторени описаните в АУАН фактически обстоятелства по нарушението, но
обвинението е различно, т. к. се отнася за собственика на МПС и неговото задължение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ да сключи договор за застраховката. Подобно поведение на АНО
нарушава правото на защита на дееца, т. к. е извън правният механизъм за корекция на
АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредба на чл. 638, ал.
3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите се наказва с глоба от 400.00
лева. В този смисъл приложената санкционна разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ не
кореспондира с прието и констатирано нарушение, тъй като тази разпоредба се прилага за
4
нарушения на юридическото лице, собственик на МПС, което не е сключило договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, а не на физическо лице, както е
прието от актосъставителя. За Д. Т. Д. като физическо лице не е имал задължение да сключа
застраховка ,,Гражданска отговорност”, тъй като не е собственик на автомобила, който е
спрян за проверка. При издаване на наказателното постановление са смесени хипотезите на
чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ и АНО не е разграничил отговорността на водач, който ползва
МПС собственост на юридическо лице, за което МПС няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка “гражданска отговорност” по чл. 638, ал. 3 от КЗ, от тази на
притежаващите МПС в нарушение на задължението им по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, с оглед
на което неправилно е определил санкцията по т. 2 на чл. 638, ал. 1 от КЗ. Отделно от това,
съгласно чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ санкцията е имуществена и се налага само на ЮЛ или ЕТ.
На физическо лице не може да се наложи „глоба“ по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Имуществена
санкция може да се налага само на ЮЛ съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗАНН.
Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице,
отговарят ръководителите или работниците, които са го осъществили. Ръководителят, който
е издал нареждане за извършване на административно нарушение или е допуснал
извършването му, отговаря наред с извършителя. Последният може да се освободи от
отговорност само ако нареждането не съдържа очевидно нарушение. При анализираното
съдържание на НП следва изводът, че е налице както вътрешно противоречие между
субектите на административнонаказателната отговорност, обстоятелствената част,
словесното формулиране на нарушението, правната му квалификация и санкционната
норма, така и при определяне вида и размера на наказанието. Констатираните противоречия
са предпоставили пълна неяснота на административноказателното обвинение и накърняване
правото на защита на наказаното лице. Налице е вътрешно противоречие в НП, което е
довело до неправилно приложение на материалния закон и представлява самостоятелно
основание за отмяна. Трябва да се отбележи, че нарушението не е техническо, а по
същността си представлява налагане на непредвидено в закона наказание. На още по силно
основание, на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице, е наложена глоба в
размер на 2000 лв., каквато санкция за физически лица във визираната от АНО законова
норма не съществува. Следователно, налице е и друго процесуално нарушение -
противоречие в словесното описание на нарушението, в което е визирано физическо лице и
санкционната норма, под която е подведено същото нарушение, относима за юридическо
лице, което в случая води до неяснота на обвинението и е основание за отмяна на
наказателното постановление. В обстоятелствената част на НП и на АУАН, са релевирани
факти, относими и към двете различни хипотези на административни нарушения по чл. 638,
ал. 1, т. 2 и ал. 3 от КЗ. Посочени са както обстоятелства, правнозначими за отговорността
на собственика на процесното МПС за несключване на задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и обстоятелства, относими към
отговорността на водача на МПС, който го управлява, без за същото да е сключен договор за
такава застраховка. Словесно нарушението е формулирано по чл. 638, ал. 3 от КЗ и в АУАН,
5
и в НП. При анализираното съдържание на АУАН и НП следва изводът, че е налице както
вътрешно противоречие между обстоятелствените им части, субекта и словесното
формулиране на нарушението и санкционната норма, така и определяне на наказанието въз
основа на разпоредба, която не е приложима в хипотезата на извършено от физическо лице
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Констатираните противоречия са предпоставили пълна
неяснота на административноказателното обвинение и накърняване правото ми на защита.
При издаване на НП е нарушена императивна разпоредба на ЗАНН - чл. 57, ал. 1, т. 7 от
ЗАНН, довело до опорочаване на цялото административнонаказателно производство, което
не може да се отстрани от съда. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административнонаказателната
отгворност е лична. С налагането на различно по вид от предвиденото в закона наказание,
АНО предпоставя невъзможност да се разбере кой е субекта на
административнонаказателната отговорност - ЮЛ или физическото лице. Неправилното
приложение на материалния закон е винаги основание за отмяна на НП, тъй като извън
правомощията на съда е да променя квалификацията на нарушението, извършено от
нарушителя, като приеме, че то представлява друг вид административно нарушение, когато
наказващият орган е определил неправилно приложимия материален закон.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0245-000073 от 04.04.2022г., на
Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ-Бобов дол, с което на Д. Т. Д.,ЕГН:**********,с
аред за призоваване с.***,община Бобов дол,област Кюстендил,ул.***,на основание чл.53
от ЗАНН, чл. 638, ал.4, във вр. с чл.638,ал.1,т.2,във вр. с чл.461,т.1 от от Кодекса за
застраховането /КЗ/ му е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
2000.00 лева, за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.,като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Кюстендил, да заплати на Д. Т. Д.,ЕГН:**********,с адрес за
призоваване с.***,община Бобов дол,област Кюстендил,ул.***,300.00 лева разноски по
делото.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните
пред Административен съд - Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6