Решение по адм. дело №598/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът С. К. П., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.8, вх.5, ет.2 и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, офис 2, чрез адвокат С. К., е предявил иск против Областна дирекция на МВР гр. Бургас за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева, представляващи неимуществени вреди, претърпени от ищеца в период от 14 месеца, който започва от 23.08.2023г., изразяващи се в стрес, безпокойство, несигурност и притеснение, причинени вследствие на незаконосъобразни действия, представляващи прекратяване на регистрацията на автомобила на ищеца с рег. № ВТ 3702 ВС, както и причинени от незаконосъобразна заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000751/23.08.2023 г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил „Ситроен Косара Пикасо“ с рег. № ВТ 3702 ВС за срок от една година, считано от 23.08.2023г.

В исковата молба се твърди, че на 23.08.2023г. около 04:00 часа ищецът е бил спрян на бул. „Тодор Александров“, до пътен възел „Юг“, гр. Бургас, от полицейски патрул. При проверката, извършена му за наличие на алкохол и наркотични вещества, техническото средство Dreger DrugTest 5000 е дало положителна индикация за наличие на наркотични вещества в организма му („опиати“), като ищецът твърди, че никога не е употребявал такива. Веднага след този резултат на мястото на проверката служителите на ОД на МВР Бургас съставили АУАН за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП, свалили регистрационните табели на автомобила му и издали талон за изследване в УМБАЛ Бургас, където ищецът бил отведен и е дал кръв за химичен анализ. След това П. бил отведен в ареста на Пето РУ МВР Бургас, където бил задържан за срок от 24 часа.

Впоследствие, била издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000751/23.08.2023г. от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, с която била прекратена регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца до една година.

При изследване на дадените от П. биологични проби, от заключението на химико токсикологична експертиза от 01.04.2024г. във ВМА София се установило, че в пробите не се съдържали забранени вещества и няма следи от употреба на наркотични вещества и опиати.

В исковата молба се сочи, че въз основа на това заключение на вещите лица наблюдаващият прокурор прекратил воденото наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление. За това, на 06.11.2024г., когато се явил в сектор „Пътна полиция“ Бургас, ищецът получил обратно иззетото свидетелство за регистрация на МПС (част II) и регистрационните табели на автомобила. Впоследствие подал искане за възобновяване на производството по издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В отговор, получил писмо от сектор „Пътна полиция“, в което било посочено, че тъй като заповедта не била връчена и предвид прекратеното наказателно производство издателят на тази заповед поставил резолюция за отмяната й. Този отказ бил обжалван от ищеца, като по образуваното адм. дело №2196/2024г. състав на Административен съд – Бургас отменил отказа и оспорената ПАМ.

При проявлението на тези факти ищецът сочи, че бил лишен от възможността за ползване на автомобила си за срок от 14 месеца – от снемане на показанията на фалшиво положителния резултат от техническото средство до момента, в който тези резултати били опровергани с изготвената токсикологична експертиза.

Твърди, че в нарушение на приетата Инструкция за работа с процесното техническо средство, както и в Методическите указания на Главна дирекция „Национална полиция“, първоначалните резултати, които били индикативни, не са били повторно проверени от полицейските служители по друг начин – напр. чрез газхроматографско изследване. Счита, че предвид нормата на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП изначално не е имало основание за налагане на принудителната мярка „прекратяване регистрацията на автомобила“, след като ищецът е дал биологични проби за изследване, но така или иначе е изтърпявал срока на мярката в продължение на цели 14 месеца.

Твърди, че неимуществените вреди, които е претърпял, произтичат от незаконосъобразни действия на полицейските служители, извършили проверка с непригодно за целта средство, въз основа на което прекратили регистрацията на автомобила без основание. В допълнение ищецът твърди, че неимуществените вреди, чиято обезвреда претендира, произтичат и от незаконосъобразната заповед за принудителна административна мярка, отменена от съда с решение по адм. дело №2196/2024г. по опис на Административен съд – Бургас. Счита, че по този начин са били нарушени и увредени неговите права и законни интереси, като е изпитал стрес, притеснение и разочарование от това, че в продължение на месеци той е лишен от възможността да ползва собствения си автомобил.

Иска присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва върху сумата от 3 000 лева, считано от 13.11.2024г. – деня на изтичане срока за обжалване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, както и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез представител по пълномощие адвокат К., поддържа иска, ангажира доказателства и пледира за уважаване на исковата претенция и присъждане на исканото обезщетение. Претендира присъждане на разноски по списък (л.209), към който прилага договор за правна защита и съдействие (л.4) и разписка за довнесено адвокатско възнаграждение (л.210).

Ответникът – Областна дирекция на МВР Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д., пледира за отхвърляне на исковата молба в частта, в която се претендират вреди от незаконосъобразни действия, като освен това счита, че претендираното от ищеца обезщетение е завишено. В депозирания на л.23 писмен отговор се твърди, че вина за продължителния период от образуването на досъдебното производство до неговото прекратяване, отчасти има и ищеца, доколкото процесуалният му представител е депозирал молба след изготвяне на химико-токсикологичната експертиза, с която е помолил процесуално-следствените действия с негово участие да бъдат отложени с 4-5 месеца, тъй като се намира в чужбина. С писмения отговор е заявена претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ФАКТИ:

На 23.08.2023г., около 03:30 часа, в гр. Бургас, бул. „Тодор Александров“ до пътен възел Юг, в посока бензиностанция „Еко“, ищецът С. П., управлявайки МПС „Ситроен Косара Пикасо“ с рег. № ВТ 3702 ВС, бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас. При проверката след направен полеви тест с Drug Test 5000 е установена употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, като тестът е отчел наличие на опиати. Издаден бил талон за медицинско изследване №0183605 (л.99), въз основа на който на ищеца били взети проби кръв и урина за анализ. След като констатирали тези обстоятелства, служители на ОДМВР Бургас съставили на водача АУАН № 574937/23.08.2023г. (л.96) и иззели като доказателства свидетелство за управление на МПС № *********, свидетелство за регистрация на МПС и 2 бр. регистрационни табели на автомобила. Взетите проби от кръв и урина били изпратена във ВМА за изследване на наличието на наркотични вещества въз основа на постановление за назначаване на експертиза от 23.08.2023г. на старши разследващ полицай в сектор „Разследване-01 РУ- Бургас“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР Бургас (л.73). През цялото време ищецът е твърдял, че не е употребявал наркотици.

На 23.08.2023г. е издадена и заповед № 23-0769-000751/23.08.2023 г. от полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, изразяваща се във прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ВТ3702ВС за срок от 1 година, считано от 23.08.2023г.

На 01.04.2024г. е изготвена съдебна химико-токсикологична експертиза от Военно-медицинска академия въз основа на биологичните проби, взети от ищеца на 23.08.2023г. Според експертизата в кръвта на П. е установено наличие на „кодеин“, а от пробите на урина е установено наличие на „кодеин и „метаболит“, „парацетамол и „метаболит“; „кофеин и метаболит“; „метаболит на метамизол“. В заключението на вещото лице се сочи, че най-вероятният произход на веществото „кодеин“ е употребата на лекарствени продукти без лекарско предписание като парацетамол и употребата на кофеин. Кодеинът е наркотично вещество от групата на опиатите, което се прилага в комбинирани лекарствени продукти с аналгетично действие, отпускани без лекарско предписание. При извършения общ токсикологичен скрининг на предоставената проба урина е идентифицирано и лекарствено вещество парацетамол, което не е класифицирано като наркотично вещество съгласно ЗКНВП. Според вещото лице най-вероятният произход на веществото кодеин е употребата на такъв продукт от изследваното лице (напр. съобщения „Солпадеин“ в протокола за медицинско изследване), вероятно в период до 12-24 часа преди медицинското изследване, респ. взимането на биологичните проби. Допълнително при извършения скрининг на пробата урина се установява и присъствието на метаболит на метамизол. Метамизолът е част от групата на аналгетиците и антипиретици, както има обезболяващ и температуропонижаващ ефект, а това вещество и метаболитите му не са наркотични вещества.

Въз основа на тази експертиза, на 05.11.2024г. е издадено постановление за прекратяване на наказателно производство - досъдебно производство № 567/2023г. по описа на 01 РУ МВР – гр. Бургас (л.174-176). В мотивите на постановлението е формиран извод за това, че извършеното от С. П. деяние от субективна страна е несъставомерно по чл.343б, ал.3 от НК.

На 07.11.2024г. ищецът е подал до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас заявление за възобновяване производството по издадената заповед за налагане на принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на МПС“ поради липсата на данни за извършено престъпление – употреба на наркотични вещества, установено от заключението на експертизата (л.8).

С писмо рег.№769000-27483/12.11.2024г. (л.9) ищецът бил уведомен, че тъй като заповедта не му била връчена, на 06.11.2024г. издателят на акта отменил въпросната заповед. На същата дата на П. били върнати свидетелството за управление, свидетелството за регистрация на МПС и 2 бр. регистрационни табели на процесния автомобил.

Недоволен от отговора, ищецът е обжалвал издадената против него заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000751/23.08.2023 г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, като с окончателно решение №2812 от 26.03.2025г. по адм. дело №2196/2024г. по опис на Административен съд – Бургас заповедта е отменена.

Съгласно писмо вх.№8906/01.08.2025г. от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново и справка по история за ПС, от 09.08.2023г. процесният автомобил е зачислен в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас без промяна на рег. номер от собственика му С. П. (л.195-196). От приложената към писмото справка се установява, че прекратената на 23.08.2023г. регистрация на автомобила е била възстановена на 06.11.2024г. от сектор „Пътна полиция“ Бургас.

По делото в качеството на свидетел е разпитана С. Д. Т., която от 7 години живее на семейни начала с ищеца. Твърди, че С. започнал работа в склад на куриерска фирма „Еконт“, находящ се извън гр. Бургас - след ж.к. „Славейков“, в посока кв. „Лозово“. За да стигне до мястото си на работа, му бил необходим автомобил, тъй като до там автобуси не пътували. Работното му време включвало и нощни смени. В процесната вечер ищецът тръгнал за работа, като няколко дни по-рано се разболял и се наложило да взима лекарства, едното от които е „Паракофдал“. Към 2.00-3.00 часа сутринта П. тръгнал за нощна смяна, но чак на сутринта свидетелката е разбрала, че са го спрели на пътя, направили му тест, задържали са го и не е могъл да отиде на работа. След тази случка ищецът е останал без свидетелство за управление на МПС и без кола, нямало е как да ходи на работа. Посочи, че е успявал да отиде, но трудно, защото живеел в ж.к. „Меден рудник“, а работата му е след ж.к. „Славейков“, като бил необходим автомобил за придвижването му дотам. Тъй като останал без кола, предпочел да напусне работата си доброволно. След това трудно успял да си намери работа, която да е по-близо до мястото му на живеене, за да пътува с автобус. Впоследствие решил да замине за Холандия, докато чака да му излезе кръвния тест. Един месец след като заминал, получил известие, че тестът е готов и трябвало да се върне. Междувременно свидетелката Т. е отишла в полицията да дава показания по случая, като обяснила пред полицейските органи, че С. е в Холандия. В този момент той бил обявен за издирване, въпреки че полицаите имат телефонния му номер. След като се прибрал със самолета, на летището го „отцепили“ от групата – така той разбрал, че са го обявили за издирване. През цялото това време С. е бил разтревожен и притеснен от това какво предстои. Колата му е стояла на паркинг на полицията повече от година, въпреки че е невинен. Според свидетелката ищецът е бил притеснен доста време от факта, че останал без работа, без кола, както и от това, че заминава за чужбина, за да спечели някой лев, а и впоследствие се оказало, че е обявен за издирване. Бил е в чужбина около половин година.

По делото са приложени Методически указания №Iз-1583/20.07.2010г. за работа с техническо средство Dreger DrugTest 5000 и тест Dreger DrugCheck (л.199-206).

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Правната квалификация на предявения иск е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с посоченото незаконосъобразно действие/ административен акт, както и че това действие е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност.

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се изследва.

Освен противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние.

1) В процесния случай ищецът твърди, че вредите, чието обезщетяване претендира, са настъпили вследствие незаконосъобразни действия на органите на ОД на МВР Бургас. В направеното в съдебно заседание уточнение на исковата молба изрично се посочва, че тези действия са прекратяване регистрацията на автомобила на ищеца с рег.№ ВТ 3702 ВС.

От събраните по делото доказателства се установява, че тези действия обективно са извършени, но същите са част от производството по издаване и изпълнение на съответния индивидуален административен акт. Самото действие, изразяващо се в прекратяване регистрацията на моторното превозно средство, собственост на ищеца, представлява изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ №23-0769-000751/23.08.2023г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“. С тази заповед, на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил „Ситроен Косара Пикасо“ с рег. № ВТ 3702 ВС за срок от една година, считано от 23.08.2023г.

Така установените факти еднозначно обосновават извода, че в случая не се касае за самостоятелни действия, които са незаконосъобразни, а за действия, които са част от административно производство по издаване и предварително изпълнение на съответния административен акт.

По тази причина предявеният иск в частта, в която се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни действия по прекратяване регистрацията на автомобила, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

2) В останалата част, касаеща претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразната заповед за прилагане на ПАМ №23-0769-000751/23.08.2023г., съдът намира иска за основателен.

Както вече се посочи, за да се претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди, е необходимо административните актове да бъдат обжалвани и отменени от съда по реда на АПК.

Не е спорно между страните по делото, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – има незаконосъобразен административен акт. При описанието на фактите съдът посочи, че това е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000751/23.08.2023 г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил „Ситроен Косара Пикасо“ с рег. № ВТ 3702 ВС за срок от една година, считано от 23.08.2023г. При извършена служебна справка съдът установи, че тази заповед е отменена от Административен съд Бургас с решение №2812/26.03.2025г. по описа на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заповедта е била издадена въз основа на установена с техническо средство (на 23.08.2023г.) употреба на наркотични вещества – опиати. Седем месеца по-късно (на 01.04.2024г.) този извод е бил оборен от резултата на дадените от ищеца биологични проби от кръв и урина. В съдебната химико-токсикологична експертиза изрично е заявено, че в представената за анализ кръвна проба на П. е установено присъствие на кодеин, който е приложим в комбинация с лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание, каквото е лекарството „Солпадеин“, за чиято употреба ищецът е съобщил. По отношение пробата от урина от вещото лице е идентифицирано наличие на парацетамол и метамизол, които не са наркотични вещества съгласно ЗКНВП.

При положение, че резултатът от химическото изследване опровергава резултатите на теста с техническо средство, следва да се приеме, че изложеното в заповедта за налагане на ПАМ не кореспондира с действителната фактическа обстановка. Административният орган е обосновал наличие на предпоставките на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ въз основа на резултатите от извършеното изследване с техническо средство, като изцяло е игнорирал факта на оспорване на този резултат и наличието на изследване на доброволно дадени биологични проби. В този смисъл ПАМ се явява постановена в противоречие с приложимата разпоредба на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, като обстоятелството, че водачът управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози не е било установено безпротиворечиво.

По отношение доказване на втората кумулативно изискуема предпоставка - настъпването на вреди, следва да бъде отбелязано, че съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица.

Съдът счита, че в случая има пряка причинна връзка между издадения административен акт, който впоследствие е отменен от съда като незаконосъобразен и претърпените от ищеца негативни емоции – регистрацията на автомобила е била прекратена именно в изпълнение на незаконосъобразната заповед, което е довело и до загуба на работа. От отмяната й произтичат и нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, несигурност и притеснение. По тази причина претенцията за заплащане на неимуществени вреди се явява основателна.

Доколкото в чл.4 от ЗОДОВ не са установени критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а съгласно §1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, приложение в случая намира разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите. Според същата разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително доказания интензитет на негативните емоции.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка С. Т. (приятелка на ищеца) се установи, че С. е работил на смени на отдалечено извън града място, за придвижване до което му е бил необходим автомобил. След прекратяване регистрацията на автомобила ищецът доброволно е напуснал работата си, тъй като бил в невъзможност да пътува до работното си място, особено когато е трябвало да работи нощни смени. След това е заминал да работи за кратко в чужбина, като при завръщането му разбрал, че е бил обявен за издирване.

Съдът намира, че в подобна ситуация ищецът естествено е преживял стрес, смущение и тревожност, когато му е била извършена полицейската проверка и му е била прекратена регистрацията на собствения автомобил, но тези психо-емоционални преживявания не се явяват в по-голяма степен и интензитет от тези, които са нормални за дадената житейска ситуация. С други думи, констатираните неудобства от социален характер на ищеца са обичайна реакция за такъв тип житейски проблеми. Не се доказва, че напрежението и безпокойството, които е изпитал, са с по-висок интензитет от обичайното, доколкото не са увредили здравето му. Свидетелката сама признава, че макар и трудно, С. все пак е успял да си намери друга работа, която е по-близо до града и е можел да пътува до там с автобус.

Въпреки че неудобствата не са над нормалното им естественото, те все пак са били причинени от незаконосъобразен и отменен административен акт – заповед за налагане на ПАМ, довела до неудобство от ползване на лично МПС, вкл. като единствено средство за придвижване до работа, което е довело до нервно напрежение и затруднение от личен характер. В конкретния случай, предвид дългия период от време, в което регистрацията на автомобила е била прекратена – от 23.08.2023г. до 06.11.2024г. (около 14 месеца); претърпяното увреждане – стрес, безпокойство, несигурност вследствие незаконосъобразното прекратяване регистрацията на собственото му МПС, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 1 000 лева. В останалата част до 3 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.

Частичната основателност на главния иск води до такава и по отношение на акцесорния. В исковата молба законната лихва е претендирана от деня на изтичане срока за обжалване на постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. По тази причина размерът на присъдената лихва по делото следва да се определи от 26.03.2025г. - датата, на която е постановено окончателното решение по адм. дело №2196/2024г. по опис на Административен съд Бургас, с което е отменена процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000751/23.08.2023г.

По въпроса за разноските:

Съгласно чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Според ал.4 на същия текст съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

С оглед частичното уважаване на претенцията за неимуществени вреди, в полза на ОД на МВР – Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 67 лева, представляващи пълния размер на юрисконсултското възнаграждение съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, изчислен съобразно отхвърлената част на исковете

При претендиран материален интерес на исковете в общ размер на 3 000 лева, уважена част в размер на 1 000 лева и направени от С. П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева (л.4 и л.210), в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 243 лева, от който 233 лева за адвокатско възнаграждение, чийто размер е изчислен съобразно уважената част на иска, и 10 лева за платена държавна такса (л.16).

По изложените съображения, Административен съд Бургас

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Бургас да заплати на С. К. П., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.8, вх.5, ет.2, сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в период от 14 месеца, който започва от 23.08.2023г., изразяващи се в стрес, безпокойство, несигурност и притеснение, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000751/23.08.2023 г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил „Ситроен Косара Пикасо“ с рег. № ВТ 3702 ВС за срок от една година, считано от 23.08.2023г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 26.03.2025г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 3 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. П., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.8, вх.5, ет.2, иск за заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лева, представляващи неимуществени вреди, претърпени от ищеца в период от 14 месеца, който започва от 23.08.2023г., изразяващи се в стрес, безпокойство, несигурност и притеснение, причинени вследствие на незаконосъобразни действия, представляващи прекратяване на регистрацията на автомобила на ищеца с рег. № ВТ 3702 ВС.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Бургас да заплати на С. К. П., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.8, вх.5, ет.2, направените по делото разноски в размер на 243 (двеста четиридесет и три) лева.

ОСЪЖДА С. К. П., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.8, вх.5, ет.2 да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Бургас направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 67 (шестдесет и седем) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.