РЕШЕНИЕ
№
гр.София,
25.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14121 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 143 от ЗЗП, както и по чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците Л.Г.К. - кредитополучател, П.В.А. и А.Б.А. - солидарни длъжници
твърдят, че са сключили с ответника „У.Б.“ АД договор за банков кредит за покупка на земя и строителство
№326/08.09.2008 г., по силата на който банката им е предоставила ипотечен
кредит в размер на 65 000 евро, който следва да бъде погасен чрез анюитетни
вноски в срок до 01.09.2033 г. Поддържат, че договореният годишен лихвен
процент (ГЛП) по кредита се формира от два компонента съгласно раздел I, т. 4
от договора, препращаща към раздел III от Общите условия за ипотечни кредити на
физически лица на „У.Б.“ АД, представляващ сбор от базов лихвен индекс, равен
на лихвения мерител едномесечен Юрибор и непроменлива надбавка от 6,489 %. Към
датата на сключване на договора базовият лихвен процент (БЛП), равен на едномесечен
Юрибор, е бил в размер на 4,511%, което формирало първоначален лихвен процент
от 11,00 %. Излагат, че от датата на усвояване на кредита и до момента индексът
Юрибор непрекъснато спада, достигайки отрицателни стойности, но въпреки това от
банката не са актуализирали неговия размер с това изменение. Възразяват срещу
едностранно въведения от банката трети компонент - премия за образуване на
лихвения процент, като считат, че лихвеният им процент следва да се определя
единствено от сбора, получен от актуалната за съответния месец стойност на
индекса едномесечен Юрибор и съответната, фиксирана в договора, непроменяема
надбавка от 6,489%. Твърдят, че в процеса на преговорите по сключването на
договора за кредит не им е била дадена възможност да предоговорят която и да
било част от съдържанието му. Правят искане за обявяване нищожността на
следните клаузи от Договор за ипотечен кредит №326/08.09.2008 г. и от Общите
условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, в сила от
27.05.2008 г., като неравноправни, противоречащи на закона и добрите нрави:
А). В частта, касаеща автоматична промяна, винаги и само във възходящ
размер, и само в полза на банката, въз основа на предходно увеличение, за
влизане в сила и начин на уведомяване, без лично получаване на известието за
извършени промени в лихвите:
- нищожност на т. 11.2. от
Договора за кредит: „Кредитополучателят
дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен
процент по т. 4.1.а, съответно размера на анюитетната вноска, при условията на
т. 9.4. от ОУ";
- нищожност на т. 9.4 от Общите условия (ОУ): „При кредити, погасявани
чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс повече 0,5
(нула цяло и пет) процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната
размер, Банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната
влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен
индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение
между страните. Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна
преценка и в интерес на Кредитополучателя, включително и към момент, различен
от промяната на лихвения процент. Кредиторът уведомява Кредитополучателя и
третите задължени лица за извършената промяна чрез последващо промяната
извлечение по кредита, предоставено по реда на т. 24.1., но не по-късно от
45-дневен срок“;
Б). В частта, касаеща получаване на неоправдано и прекомерно голяма
компенсация при забавено плащане чрез олихвяване на цялата остатъчна главница,
а не само на забавената вноска, и двукратно заплащане на наказателна лихва за
забава:
- нищожност на т. 11.1.3 от Договора за кредит в частта „...целия
размер на кредита (редовен дълг по главницата и неиздължената просрочена и
изискуема част от нея), освен с лихвата за редовна главница по т. 4.1.а или
4.1.б. и лихвата за просрочена главница по т.4.2, се олихвява и с лихвата по т.
4.3.“;
- нищожност на т. 4.3, изр. второ от Договора за кредит: „Начислява се
едновременно и независимо от лихвите за редовна и за просрочена главница по т. 4.1.а
или т. 4.1.б и т. 4.2 за срока на просрочието.”;
- нищожност на т. 9.7 от ОУ: „При неплащане в срок на главница и/или
лихва, за срока на забавата върху цялата неиздължена част от Кредита (редовен
дълг по главницата и неиздължената просрочена и изискуема част от нея) се
начислява допълнителна лихва, определена в Договора за кредит.“;
В). В частта, даваща право на субективна, несъгласувана и приета от
ищците „преценка” на банката:
- нищожност на т. 12.6. от Договора за кредит: „Кредитополучателят дава
съгласието си неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на
кредитора при условията на Наредба № 9 на БНБ.";
Г). Относно начина на уведомяване на задължените по кредита лица за
изменение на общите условия и влизането в сила на тези промени:
- нищожност на т. 18.2, изр. второ от Договора за кредит: „Всички промени
в ОУ влизат в сила от датата на приемането им от „У.Б.“ АД и са задължителни за
страните“;
- нищожност на т. 38 от ОУ: „Банката си запазва правото да актуализира
настоящите условия като при изменения, същите остават валидни и запазват и
продължават действието си в последната им актуална редакция, а Банката
уведомява своевременно клиентите си за настъпилите промени и последната
актуализация, чрез разпространението им в салоните на банката и чрез
електронните ѝ канали.".
Във връзка с твърдяното договорно неизпълнение на банката да актуализира
лихвата по кредита с ежемесечното изменение на индекса едномесечен Юрибор,
ищците претендират банката да бъде осъдена да им заплати недължимо надвзета и
получена без правно основание сума от общо 13 536,75 евро, представляваща
разликата между договорената и реално заплатена, чрез месечни анюитетни вноски,
лихва за 60 месеца, за периода 03.11.2010 г. - 03.11.2015 г., с която банката
се е обогатила без основание, ведно със законната лихва от датата на подаването
на исковата молба (03.11.2015 г.) до окончателното ѝ изплащане, както и
мораторна лихва в размер на законната, равняваща се на 749,76 евро, считано от
датата на поканата за плащане - 09.04.2015 г. до датата на предявяването на
иска - 02.11.2015 г.
Ответникът „У.Б.” АД оспорва исковете по основание и размер. Счита, че
доколкото кредитополучателят има право съгласно т. 9.1 от Договора да погаси
изцяло кредита и с това да се откаже от договора, то и по аргумент от
противното на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, сочените като нищожни клаузи не са
неравноправни. Излага, че клаузите, които образуват и съответно изменят лихвата
по банкови кредити, не подлежат на преценка за неравнопоставеност, тъй като
уреждат предмета на договора, а разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП забранява
такава преценка. Отделно, атакуваните клаузи относно промяната на лихвата
попадат в предвидените в чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП изключения.
Твърди се, че атакуваните клаузи са индивидуално уговорени с ищците и
последните не са възразили срещу тези условия в процеса на договаряне и при
подписването на договора за кредит.
Ответникът признава наличието на валидно договорно правоотношение по договора
за банков потребителски ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008 г.,
както и че ищците са получили договорената сума от 65 000 евро, при срок за
погасяване от 08.09.2008 г. до 01.09.2033 г., но оспорва наличието на всякакви
искови претенции след 11.05.2015 г., тъй като считано от тази дата са извършени
корекции по договора като ГЛП е приведен към договорните условия - премиите са
премахнати и е въведено коректното минимално лихвено ниво в размер на 11,00 %,
формирано съгласно договорните условия от стойността на едномесечен Юрибор,
който към датата на договора е в размер на 4,511% + надбавка 6,489%. Поддържа,
че страните са се споразумели за периода по лихвен план (08.09.2008 г. - 01.09.2033
г.), в който се включва и процесния период, възнаградителната лихва да бъде във
фиксиран размер по т. 4.1.а от договора, в размер на 11,00 %, като се допуска
изключение за нарастването й при определени условия и разпределен риск. При
условията на евентуалност релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, доколкото претенциите касаят връщането на
лихви, както и възражение за изтекла обща 5-годишна погасителна давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Предвид изявленията на страните, с доклада по делото са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за банков
потребителски ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008 г. и Общите
условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, в сила от
27.05.2008 г., както и че сумата по кредита от 65 000 евро е била предоставена
на ищците.
Процесният договор попада в предметния обхват на Закон за
защита на потребителя, тъй като ищците са потребители по смисъла на § 13, т. 1
ДР от ЗЗП, а ответната банка е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР от ЗЗП,
като този извод не се променя от обстоятелството, че кредитът е обезпечен с
ипотека.
Видно от съдържанието на договора за кредит, банката -
ответник е предоставила на кредитополучателите Й.Г.К.и Л.Г.К., със солидарни длъжници А.Б.А.,
П.В.А., Б.Б.А. иИ.Г. Г., сума в размер на 65 000 евро, която е следвало да
бъде погасена на анюитетни вноски до 01.09.2033 г. Противоречие между страните
съществува относно начина, по който се формира размера на възнаградителната
лихва. Предвид препращащата разпоредба на т. 11.1 от раздел „Лихви и комисиони“
от договора за кредит, релевантни за изясняването на този въпрос са т. 4 от
договора и раздел III от Общите условия (ОУ) към него в редакцията им към
27.05.2008 г.
Съгласно т. 4 от договора за кредит годишният лихвен
процент (ГЛП) за съответния период на олихвяване се формира от сбора на базов
лихвен индекс (БЛИ) по раздел III от ОУ, който в случая е едномесечния EURIBOR,
плюс фиксирана надбавка към него от 6,489 пункта, определена в размер по т.
4.1а от договора, като към датата на сключването му БЛИ е в размер на 4,465 %,
респективно размерът на ГЛП е 11,00 %. Този начин на формиране кореспондира и с
установеното в т. 9.1. от раздел III от ОУ, според която ГЛП по усвоената част
от кредита се формира от сбора на базов лихвен индекс (в случая EURIBOR),
приложим за съответния период на олихвяване (един месец), плюс надбавка за
редовен дълг, определена в договора. Изрично в т. 9.2.2 от ОУ е посочено, че
при кредити в евро БЛИ се формира от едномесечен EURIBOR, който е равен на
индекса, публикуван на страница „EURIBOR=“ на REUTERS в 11:00 ч.
централноевропейско време, два работни дни преди първия работен ден от всеки
месец, и се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия
работен ден на следващия месец включително.
Съдържанието на горепосочените клаузи обосновава извод,
че ГЛП е променлива величина, която се влияе от изменението на нейната
променлива компонента, а именно индекса „едномесечен EURIBOR“. Предвид
установеният в т. 9.2.2 от ОУ механизъм на ежемесечното формиране на EURIBOR (в
който смисъл е и т. 9.1 от ОУ, предвиждаща период на олихвяване един месец), то
и следва да се приеме, че възнаградителната лихва подлежи на промяна, съобразно
движението на този пазарен индекс. При липса на уговорка в обратен смисъл, се
налага извод, че лихвата се формира автоматично от сбора на фиксираната
надбавка и променлив БЛИ, определян по реда на раздел ІІІ от ОУ, като за
промените в ГЛП не е необходим изричен акт на самата банка. В тази връзка
неоснователни са доводите на ответника, че действителната воля на страните,
тълкувана по смисъла на чл. 20 от ЗЗД, е била кредитът да се погасява с
анюитетни вноски при минимален лихвен процент от 11,00 %. Такъв извод не следва
от съдържанието на договора и ОУ, доколкото липсва изрична уговорка, че
формираният при подписване на договора ГЛП, е във фиксиран размер за целия срок
по кредита или че това е минималната му стойност, под която не може да спадне,
дори и при понижаване на променливата компонента едномесечен EURIBOR. Тезата на
ответника, че с погасителния план страните са договорили минимален лихвен
процент от 11,00 % се опровергава от приложения на л. 22-25 от делото
погасителен план - приложение към договора за кредит, в който на последната му
страница е посочено, че погасителният план е примерен, изготвен при лихвен
процент, действащ към датата на изготвянето му (в случая 11.09.2008 г.), като
лихвеният процент се променя или остава постоянен в зависимост от избрания от
клиента план на погасяване, при условия предвидени в договора за кредит. Следователно, за банката е било налице
договорно задължение да актуализира размера на възнаградителната лихва,
съобразно ежемесечното движение на индекса „едномесечен EURIBOR“.
С оглед гореизложеното за начина на формиране на лихвата,
съдът намира за основателен иска за прогласяване нищожността, като неравноправни
по смисъла на чл. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП, на клаузите на т. 11.2
от договора за кредит, според която „Кредитополучателят
дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен
процент по т. 4.1.а, съответно размера на анюитетната вноска, при условията на
т. 9.4. от ОУ", както нищожността на клаузата на т. 9.4 от Общите
условия, предвиждаща „При кредити,
погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен индекс
повече 0,5 (нула цяло и пет) процентни пункта спрямо действащия към момента на
промяната размер, Банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като
промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на
съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на
допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на
анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на Кредитополучателя,
включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент. Кредиторът
уведомява Кредитополучателя и третите задължени лица за извършената промяна
чрез последващо промяната извлечение по кредита, предоставено по реда на т.
24.1., но не по-късно от 45-дневен срок“.
Постигнатите уговорки, представляват неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП, тъй като представляват уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на банкова
услуга, доколкото е предвидено винаги и единствено увеличаване на годишния
лихвен процент при увеличаване на БЛИ, но не и съответно намаляване, при
намаляване на променливата компонента. (В този смисъл решение № 236 от
20.12.2016 г., постановено по т.д. № 3082/2015 г. по описа на ВКС ,ТК, ІІ ТО.;
решение № 165 от 02.12.2016 г. , постановено по т.д. № 1777/2015 г. на ВКС, ТК,
І ТО.).
Противно на поддържаното с отговора на исковата молба, не
е налице хипотезата на 144, ал. 2, т. 1, тъй като не се установява кредиторът
да е поел задължение да уведоми задължените по кредита лица за изменение на
лихвения процент по кредита в 7-дневен срок, а за ищците не е предвидена и възможност
незабавно да прекратят договора. Следва да се отбележи, че т. 9.1 от договора е
неотносима в хипотезата на промяна на лихвения процент, доколкото се отнася за
случаите на предсрочно погасяване на кредита.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП също не
дерогира приложението на чл. 143, т. 10 ЗЗП, тъй като оспорените клаузи на т.
11.2 от договора и т. 9.4 от ОУ, макар и да са свързани с индекса Юрибор,
предвиждат промяна на лихвата винаги при повишаване на променливата компонента,
но не въвеждат задължение за банката за неговата актуализация при понижаването
на БЛИ, което противоречи на изискването за добросъвестност.
Неприложима в случая е и сочената от банката норма на чл.
145, ал. 2 ЗЗП, доколкото при преценката за неравноправност на клауза по
договора за банков кредит, отнасяща се до изменението на лихвата, не се
извършва нито определяне на основния предмет на договора, нито се преценява
съответствието между цената (възнаградителната лихва) и стоката (предоставената
от банката сума под формата на кредит), а единствено се съобразява дали тази
клауза не поставя потребителя в неравноправно положение спрямо търговеца.
Основателно е искането на
ищците и за прогласяване нищожността на т. 11.1.3 и т. 4.3, изр. второ от договора
за кредит, както и на т. 9.7 от ОУ, които разпоредби предвиждат при неплащането
на главницата и/или лихвата, за срока на забавата, да се начислява допълнителна
лихва (наред с тази по т. 4.1.а и 4.2 от договора) върху цялата неиздължена
част от кредита, включваща редовен дълг
по главницата и просрочена и изискуема част от нея. Безспорно кредиторът има
право на обезщетение за забавено изпълнение и в този смисъл страните са
уговорили в т. 4.2 от договора и т. 9.6 от ОУ при просрочие на изискуемата част
от главница, върху нея да се начислява лихва. В противоречие с изискването за добросъвестност
и въвеждащо в тежест на ищците необосновано високо обезщетение по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, е предвиденото в т. 4.3, изр. второ от договора за кредит (в
който смисъл са и т. 11.1.3 от договора и т. 9.7 от ОУ), че при просрочие на
главницата и/или лихвата ще се начислява допълнителна лихва от 5%, с която се
олихвява не просроченото задължение, а целият остатък по кредита, включително
неизискуемата (редовна) главница. От една страна, заедно с мораторната лихва по
т. 4.2 от договора, банката получава повторно обезщетение за просрочената
главница, а от друга страна, при забава в заплащането на задължението за
възнаградителната лихва, обезщетението необосновано се начислява върху размера
на редовната главница, създаващо възможност банката да получи по-високо по
размер обезщетение за забава, отколкото е просроченото задължение за
възнаградителна лихва.
Не е налице неравноправност на клаузата на т.
12.6. от договора за кредит, според която „Кредитополучателят
дава съгласието си неизплатените лихви по кредита да се капитализират по
преценка на кредитора при условията на Наредба № 9 на БНБ.". В случая
капитализирането на лихвата, макар и по преценка на ответника, се извършва при
определени условия, предвидени в подзаконов нормативен акт, издава от банков
регулаторен орган, какъвто е БНБ, и който поначало е задължителен за банките.
Следва да се отбележи, че Наредба №9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация
на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск понастоящем
е отменена с § 1 от Наредба за отменяне
на Наредба № 9 от 2008 г. (ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г.) и атакуваната клауза е
практически неприложима.
Оспорените като
неравноправни са и клаузи на т. 18.2, изр. второ от договора за кредит, според
която „Всички промени в ОУ влизат в сила
от датата на приемането им от „У.Б.“ АД и са задължителни за страните“,
както и клаузата на т. 38 от ОУ - „Банката
си запазва правото да актуализира настоящите условия като при изменения, същите
остават валидни и запазват и продължават действието си в последната им актуална
редакция, а Банката уведомява своевременно клиентите си за настъпилите промени
и последната актуализация, чрез разпространението им в салоните на банката и
чрез електронните ѝ канали.".
Съдът намира, че
клаузата на т. 38 от ОУ в частта „Банката
си запазва правото да актуализира настоящите условия…“ не е неравноправна,
тъй като право на търговеца е да извършва промени в общите си условия и не е
налице нормативно изискване към банката за предварителното им съгласуване с
потребителя. В останалата си част клаузата на т. 38 ОУ, както и т. 18.2, изр.
второ от договора, са в противоречие с изискването по чл. 144, ал. 2 от ЗЗП, потребителят да бъде
информиран за вече извършената промяна и да му се обезпечи право за изразяване
на несъгласие чрез едностранно прекратяване на договорната връзка. При липса на
предвидено задължение за активно поведение на банката за свеждане до знанието
на кредитополучателя, че посочената информация съществува и е на разположение
на официалния интернет сайт на банката или в банковите салони, не може да се
приеме, че тази информация е предадена по смисъла на чл. 292, ал. 2 ТЗ, а само
че е осигурена на разположение. (в този смисъл и Решение № 378 от 28.03.2019 г.
по т.д. № 2775/2017 г., ІІ т.о. на ВКС). Гореизложеното е в съответствие и с приетите,
след сключването на процесния договор за кредит, разпоредби на чл. 147а и чл.
147б от ЗЗП, които отразяват принципното положение, че изменението на общите
условия, които по същество са част от договора, обвързва потребителя след
уведомяването му и то чрез активно поведение от страна на кредитора.
По делото не се
установява, включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Б.и
Й.К., горепосочените клаузи да са индивидуално уговорени, поради което не е
налице и твърдяното от ответника изключение по чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Ето защо
следва да се приеме, че същите (с изключение на т. 12.6. от договора за
кредит) са нищожни като неравноправни и не следва да се прилагат в отношенията
между страните. При това положение ГЛП се определя въз основа на т. 4.1а от
договора, вр. т. 9.1 и т. 9.2.2 от ОУ, представляващ сбора на променливата
величина „едномесечния EURIBOR“, плюс фиксирана надбавка към него от 6,489
пункта, като съобразно движението на пазарния индекс лихвата е следвало да бъде
актуализирана ежемесечно.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание.
Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е липсва
валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага.
В случая, от таблица Приложение №1, от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза от 21.05.2018 г. (л. 269-270 от делото) се
установява, че в процесния период 03.11.2010г. - 03.11.2015 г. стойността на едномесечния EURIBOR е била
под 1,00%, достигайки отрицателна величина, но въпреки това според заключението
на ССЕ от 01.03.2019 г. (таблица №1 на л.279-281) се установява, че банката не
е актуализирала лихвения процент чрез неговото понижаване в съответствие със
спада на БЛИ. В нарушение на договорните клаузи кредиторът е въвел едностранно
допълнителен компонент – „премия“, при което кредитът е олихвяван за процесния
период с ГЛП със стойности между 10,90 % – 11,44 %. При това положение, без
основание кредиторът е получавал възнаградителни лихви, чийто размер съобразно
заключението на ССЕ от 21.05.2018 г. (Приложение №1, колона №20) се равнява на
сумата от 13 536,75 евро. Доколкото ищците, след заявения в последното по
делото открито съдебно заседание частичен отказ на иска, претендират осъждането
на ответника за сумата от 13 536,75 евро, представляваща разликата между
договорената и реално заплатена, чрез месечни анюитетни вноски, лихва за 60
месеца, за периода 03.11.2010 г. - 03.11.2015 г., с която банката се е
обогатила без основание, то и предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен. Възражението на ответника за погасяване на
недължимо платените суми по давност е неоснователно, тъй като вземането на ищците
произтича от неоснователно обогатяване на банката, вземането по което се
погасява с изтичането на общата петгодишна давност. Исковата молба е предявена на
03.11.2015г., като претенцията обхващаща период от 03.11.2010 г. до 03.11.2015
г., поради което същата не е погасен по давност.
Върху сумата от 13 536,75 евро следва да бъде присъдена и
законна лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба, до
окончателното плащане.
Съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г. при първия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице още при самото извършване
на престацията. Не е спорно, а и видно от писмо, входирано при ответника на
09.04.2015 г. (л. 51), че ищците са отправили
изявления за връщане на недължимо надвзетите лихви, представляващи покана по
смисъла на чл. 84, ал.2 ЗЗД, поради
което от този момент банката е изпаднала
в забава. Съобразно допълнително заключение с допълнение от 08.10.2018 г.
(л.259), размерът на обезщетението за забава за периода от дата на поканата
(09.04.2015 г.) до датата на предявяването на исковата молба (02.11.2015 г.) е в
размер на 980,02 евро. С оглед диспозитивното начало, съдът следва
да присъди обезщетение до претендирания от ищеца размер, а именно сумата от
749,76 евро.
По отношение на разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски за държавна такса в
размер на 1442,91 лв., депозити за вещо лице – 251,80 лв. и адвокатско
възнаграждение – 2000 лв. По отношение на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред СГС, съдът намира, че претендираният
размер от 4988,83 лв. е прекомерен с оглед цената на осъдителния иск,
обстоятелството, че са предявени и неоценяеми искове, и предмета на делото. От друга страна, предвид броя на проведените
съдебни заседания и изслушаните четири експертизи адвокатското възнаграждение
следва да се определи над минималния размер от 1368,26 лв., а именно за сумата
от 2000 лв.
Предвид определение от 11.05.2017 г., по ч.гр.д. №4424/2016 г., на САС, в
което се приема, че претендираните в частното въззивно производство разноски от
ищците – жалбоподатели следва да се разпределят с оглед изхода на спора пред
СГС, то и на ищците следва да се присъдят разноски за държавна такса от 15 лв.
и адвокатско възнаграждение от 200 лв., чийто размер е намален до минимално
предвидения в НМРАВ, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
производството, развило се пред САС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, като
неравноправни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143, вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП, по предявените искове от Л.Г.К. с ЕГН **********, П.В.А. с ЕГН **********
и А.Б.А. с ЕГН **********, срещу „У.Б.“ АД с ЕИК*********, клаузите на т.
4.3 изречение второ, на т. 11.1.3 в частта „...целия размер на
кредита (редовен дълг по главницата и неиздължената просрочена и изискуема част
от нея), освен с лихвата за редовна главница по т. 4.1.а или 4.1.б. и лихвата
за просрочена главница по т.4.2, се олихвява и с лихвата по т. 4.3“, на т.
11.2 и т. 18.2 изречение второ от договор за банков потребителски
ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008 г.; както и прогласява
за нищожни клаузите на т. 9.4, т.
9.7 и т. 38 в частта „…като при изменения, същите остават валидни и
запазват и продължават действието си в последната им актуална редакция, а
Банката уведомява своевременно клиентите си за настъпилите промени и последната
актуализация, чрез разпространението им в салоните на банката и чрез
електронните ѝ канали." от Общите условия за предоставяне на
ипотечни кредити на физически лица, в сила от 27.05.2008 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Г.К. с ЕГН **********,
П.В.А. с ЕГН ********** и А.Б.А. с ЕГН **********, срещу „У.Б.“ АД с ЕИК*********,
искове по чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 143, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, за
установяване нищожността на клаузата на т. 12.6 от договор за банков
потребителски ипотечен кредит на физическо лице № 326/08.09.2008 г., както и
клаузата на т. 38 в частта „Банката си запазва правото да актуализира
настоящите условия“ от Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на
физически лица, в сила от 27.05.2008 г.,
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „**************, да заплати на Л.Г.К. с
ЕГН **********, П.В.А. с ЕГН ********** и А.Б.А. с ЕГН **********, и тримата
със съдебен адрес ***, чрез адв. В.И.,
на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 13 536,75 евро (тринадесет хиляди петстотин тридесет и шест евро и седемдесет и пет
евроцента), представляваща заплатена от ищците на банката без основание сума за
възнаградителни лихви по договор за банков потребителски ипотечен кредит на
физическо лице № 326/08.09.2008 г., за периода 03.11.2010 г. до 03.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от дата на депозирането на исковата молба - 03.11.2015 г. до окончателното
плащане, както и
осъжда ответника да заплати на ищците, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
мораторна лихва в размер на 749,76
евро (седемстотин четиридесет и девет евро и седемдесет и шест евроцента),
начислена върху сумата от 13536,75 евро, за периода от 09.04.2015г. до
02.11.2015 г.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „**************,
да заплати на Л.Г.К. с ЕГН **********, П.В.А. с ЕГН ********** и А.Б.А. с ЕГН **********,
и тримата със съдебен адрес ***, чрез
адв. В.И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, общо разноски за производството
пред СГС в размер на 3694,51 лв.,
както и разноски за производството по ч.гр.д. №4424/2016 г., на САС, 3 състав в
общ размер на 215 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: