РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Девня, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20243120100270 по описа за 2024 година
Предявен е иск с основание чл.49, ал.1 СК вр. чл. 53 СК
Ищецът С. И. А., ЕГН **********, твърди в исковата молба, че с ответника А. А.,
р. на 08.10.1976г., са съпрузи, сключили граждански брак на 03.06.2019г. От брака си не са
придобивали движимо и недвижимо имущество. Твърди, че бракът между съпрузите е
изчерпан от дължимото по закон и морал съдържание и следва да бъде прекратен, поради
неразбирателство и настъпила фактическа раздяла. Моли за прекратяване на брака, без
съдът да се произнася относно вината и да възстанови предбрачното си фамилно име.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
В о.с.з. ищцата лично и чрез процесуален представител адв. П. И. от ВАК
поддържа така предявения иск. Ответната страна не се явява в о.с.з., не се представлява.
От приетото удостоверение за граждански брак е видно, че страните по делото са
съпрузи, сключили граждански брак в гр. П., за което е издаден акт №00** от 03.06.2019г.,
като след сключване на брака ищцата е приела да носи фамилното име А..
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели
на страната на ищеца
В своите изявления пред съда свидетеля З. С. И., дъщеря на ищцата, излага, че
връзката между майка й и ответника въобще не върви. От четири, пет години били женени,
след като се оженили, заживели заедно, Тогава и свидетелката живеела с тях, но сега живее в
друго населено място. За времето, когато е живеела с тях , свидетелката може да каже, че
1
винаги са имали дрязги. Твърди, че страните не живеят заедно от месец Януари 2022 г. Не са
правили опити да се съберат. На въпрос на адв. И. свидетелката заявява, че не смята, че
майка й и А. могат да възстановят семейната си връзка и да заживеят заедно.
В своите изявления пред съда свидетеля Ш. Ф. Ш., братовчед по майчина линия
на ищцата, излага, че в началото страните били в добри отношения, но от година свидетелят
не е виждал А.. На село се е виждал с него. Доколкото свидетелят знае, ответникът има адрес
в Д. Първоначално С. и А. живеели в този апартамент, в който живее в момента А., даже
свидетелят ходил да взема на С. дрехите, когато се разделили. Твърди, че ответника му е
звънил в опит да си оправят отношенията и го е молил да помогне. На въпроси на адв. И.
свидетелят заявява, че по - скоро страните не могат да си възстановят отношенията помежду
си.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът прави
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49 СК. Като основна причина за
разстройството на брака съдът намира настъпилата фактическа раздяла между съпрузите,
която е довела до липса на взаимност и обща грижа за семейството. Ако страните са във
трайна фактическа раздяла, отношенията между съпрузите не отговарят на желаното от
правния ред съдържание на брачната връзка. След раздялата на съпрузите, ако те не
поддържат отношения помежду си, това говори за липса на желание у тях за продължаване
на брачната връзка. Брачната връзка отразява отношения между лица, които доброволно са
избрали, да създадат семейство заедно. Ищцата е заявила в исковата молба желание да бъде
прекратена брачната връзка, както и се яви лично в с.з., налице са и свидетелски показания в
тази насока относно трайна раздяла между съпрузите, поради което съдът прави извода, че в
конкретния случай е налице нежелание от нейна страна да поддържа такава връзка занапред.
При това положение брачната връзка трудно би била заздравена. Контактите между
съпрузите са прекъснати, липсва взаимно уважение. Изложеното дава основание на съда да
приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага
прекратяването му.
Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака не е
направено от никоя от страните, следователно съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Предвид искането на съпругата, съдът намира, че същата след прекратяване на
брака следва да възстанови предбрачното си фамилно име – Р. Правната норма на чл.53 СК
не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно
име е прието при сключване на брака – в този смисъл Решение № 245/17.05.2012г. по гр.д. №
1058/2011г. на ІV гр. отд. на на ВКС.
Съдът определя държавна такса по иска за развод при решаване на делото в
размер на 75 лв., на осн. чл.6, т.1 и т.2 от ТДТССГПК, която да бъде заплатена от страните
поравно съгл. чл 329 от ГПК, при приспадане на вече платената от ищцата държавна такса
2
от 25 лева. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса в размер на 15 лева
по искането за промяна на име.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между А. А., р. на 08.10.1976г. и С. И. А., ЕГН
**********, за който е съставен Акт за граждански брак №00** от 03.06.2019г. от
длъжностно лице по гражданското състояние при гр. П., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината, на осн. чл.49
ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода С. И. А., ЕГН **********, да носи предбрачното
си име Р., на основание чл.53 от СК.
ОСЪЖДА С. И. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня
сумата от 12,50 лева /дванадесет лева и 50 стотинки/, представляваща държавна такса по
иска за развод, на основание чл. 6, т.1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК вр. чл. 329, ал. 1 от ГПК, държавна такса в размер на 15 лева /
петнадесет лева / за уважената претенция за промяна на име съгласно чл. 5 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата , както и държавна такса от 5,00 лева
/пет лева/, ако за принудителното събиране на държавните такси съда издаде служебно
изпълнителен лист
ОСЪЖДА А. А., р. на 08.10.1976г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня сумата
от 37,50 лева /тридесет и седем лева и 50 стотинки/, представляваща държавна такса по иска
за развод, на основание чл. 6, т.1 и т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК вр. чл. 329, ал. 1 от ГПК, както и държавна такса от 5,00 лева /пет
лева/, ако за принудителното събиране на държавните такси съда издаде служебно
изпълнителен лист
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок, считан от момента на съобщаването на страните ведно с препис от
съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
3