Решение по дело №2522/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260040
Дата: 20 януари 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20205530202522
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер:                                          20.01.2021 г.                          гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                                Шести наказателен състав

На четиринадесети януари                                     Година: 2021

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                         Председател: Златко Мазников

                                                            Съдебни заседатели:

 

Секретар: Диана Стоянова

Прокурор:

 

Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников

а.н.дело № 2522 по описа за 2020 година

 

 

                 и за да се произнесе, съобрази:

                 Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 20-1228-002408 от 06.08.2020 год., издадено от ...на длъжност Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора.

                 Жалбоподателят Г.Ф.Г. твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли да бъде отменено. Претендира за направените по делото разноски.

                 Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.  

                 Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП в обжалваната му част, намери за установено следното:

                 С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение), серия GA, № 238226 от 02.07.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП – Закон за движението по пътищата (Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.) за това, че 02.07.2020 год. в 02:50 часа в гр.Стара Загора управлявал лек автомобил „Лексус НХ 300 Х”, рег.№ ..., по бул. „Св. Патриарх Евтимий” до № 23 в посока север-юг, когато бил спрян за проверка, в хода на която отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARBB-0063 и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, дадено му с издадения му талон за изследване № 0060213 – не e дал кръв за изследване.

                 Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, издадения на жалбоподателя талон за изследване (в същия е отразено, че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство и доказателствен анализатор, поради което му е било дадено предписание за 

за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като изрично му е указано къде и до колко време следва да се яви за извършване на изследването) и липсата на данни, че жалбоподателят е изпълнил даденото му с талона за изследване предписание (недаването на кръвна проба представлява отрицателен факт, поради което оборването му е в тежест на жалбоподателя, но той не ангажира доказателства в тази насока). Ето защо съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани по несъмнен и безспорен начин.

                 Съгласно чл.3, ал. 1 и 2,  чл.3а, т.1 и чл.6, ал. 4 и 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство – с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като контролният орган попълва талон за изследване, в който се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване, да подпише или да получи талона за изследване, при неявяването му в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване се приемат отчетените показания от техническото средство. Изложеното означава, че задължение на водача е да съдейства на контролните органи за установяване употребата на алкохол, но негово право е да избере начина и метода за това – с техническо средство, с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване. В случая, видно от издадения му талон за изследване, жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, както и 

да му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор, именно поради което  му е било дадено предписание за   медицинско и химическо лабораторно изследване, което той не е изпълнил. Ангажираните от жалбоподателя писмени и гласни доказателства за причината, поради която е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство и не е изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване – страх от заразяване, ако и да установяват подобно психическо състояние, не изключват отговорността му за извършеното нарушение, именно защото негово задължение, като водач на МПС, е да съдейства на контролните органи за установяване употребата на алкохол, поради което, ако субективните му нагласи не са му позволявали да изпълнява задълженията си като такъв (водач на МПС), не е следвало да управлява МПС. Противното би означавало да се допусне управлението на МПС от водачи след употреба на алкохол или за които се предполага, че са употребили алкохол (в случая и актосъставителят, и свидетелят по акта твърдят, че жалбоподателят е миришел на алкохол и при това им е заявил, че бил изпил бутилка вино), без възможност това обстоятелство да бъде проверено и в крайна сметка – те да не носят отговорност, ако и действително да са управлявали МПС под въздействието на алкохол над допустимите от закона стойности. 

                 В изпълнение на проверката си законосъобразност съдът не констатира и процесуални нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, включително и на процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в частност – административно-наказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере, за да организира адекватно защитата си. Без правно значение е обстоятелството, че в НП не е изрично посочена формата на вината, тъй като съгласно чл.7 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) извършителите на административни нарушения се наказват, независимо дали последните са били извършени умишлено или непредпазливо, освен ако не е изрично предвидено, че непредпазливите деяния не се наказват, какъвто не е разглежданият случай. Все пак съдът намира за необходимо да отбележи, че няма и не може да има съмнение, че конкретното нарушение е било извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като същият е правоспособен водач на МПС и следователно е запознат с правата и задълженията си като такъв, включително и с вмененото му от закона задължение да съдейства на контролните органи за установяване употребата на алкохол, което обаче по изцяло субективни съображения не е изпълнил, т.е. той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественооапсните му последици и е искал настъпването им (страхът от заразяване не изключва тази цел, тъй като жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественооапсните последици от деянието си, като е управлявал МПС, знаейки, че ако бъде спрян за проверка, няма да може да окаже на контролните органи дължимото им съдействие за установяване употребата на алкохол).

                 Що се отнася да наложените с НП наказания – лишаване от право да управлява моторно превозно средство срок от две години (24 месеца) и глоба от 2000 лв., същите съответства по вид и размер на предвидените в закона за извършеното нарушение и не биха могли да бъдат други, поради което съдът намира за безпредметно да изследва въпроса съобразени ли са наказанията с тежестта на конкретното нарушение.

                 По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

                

                 Водим от горните мотиви, съдът

 

РЕШИ:

       ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1228-002408 от 06.08.2020 год., издадено от ...на длъжност Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора. 

       Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: