РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград,
12.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 131 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от И.Т.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, против М.С.П., с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска съдът да признае за
установено по отношение на ответницата М.С.П., че ищецът И.Т.А. е собственик на
основание давностно владение, упражнавяно в периода от 1983г. до на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 699, с площ от 369 кв.м. находящ се в кв.59 по действащия кадастрален
план на гр.Сърница от 1983г., при граници и съседи на имота: Улица; Имот №698;
имот №1462; Имот №697; Имат №701 и Имот №700, който имот попада в УПИ
11-698,699 в кв.59 по регулационния плана на гр.Сърница, за който регулацията
не е приложена.
В исковата молба ищецът И.Т.А. излага, че е собственик на основание
давностно владение на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №699 с
площ от 369 кв.м. находиш се в кв.59 по действащия кадастрален план на
гр.Сърница от 1983г., ведно с изградената в същия МАСИВНА СЕЛСКОСТОПНАСКА
СГРАДА, със застроена площ от 68 кв.м., при граници и съседи на имота: Улица; Имот
№698; имот №1462; Имот №697; Имат №701 и Имот №700, който имот попада в УПИ
П-698,699 в кв.59 по регулационния плана на гр.Сърница, за който регулацията не
е приложена. Излага, че процесния поземлен имот № 699 е бил част от незастроено
ДВОРНО МЯСТО с площ от 520 кв.м., за който имот е бил отреден парцел № III-109, в кв.14, по
обезсиления кадастрален и регулационно план на гр.Сърница от 1956г.. През 1971
г., дворното място по разписен лист е било записано, като собственост на
наследници на С.А., роден на 03.04.1867г., който е негов дядо и е починал през
1948г. Твърди се, че същият е известен и с имената- С. М.А., и е оставил за
свои законни наследници - Т.С.А.- син,
починал на 13.02.1994г., който е негов баща; А.С.Б.-дъщеря, починала на
06.02.1960г.; А.С.А.– дъщеря, починала на 08.02.2000г., Д.С.А. – син, починал
на 15.12 1988г.; С. С.А. – син, който е и баща на ответницата, починал на
09.1989г. и Н.С.А.-син, починал на 06.10.2000г. Твърди се, че макар и записан
на наследници, това дворно място реално се владяло само от братята - Т.С.А. и Н.С.А.,
които извършили подобрения в имота. Твърди, че през 1973г., с тяхно съгласие и
без противопоставяне от страна на другите наследници на С. М.А., ищецът
завладял реална част от процесното дворно място, с площ от 369 кв.м., която
оградил с телена мрежа и железни колове, а в последствие в оградената част,
извършил преустройство на съществуващата и изградена от баща му, паянтова
постройка, като изградил масивна селскостопанска сграда, със застроена площ от
68 кв.м. Друга част от имота в размер на 129 кв.м., била оградена от Н.С.А.,
която придал към собственото му дворно място, за който имот е бил отреден
парцел № IV-109, в кв.14 по обезсиления кадастрален и регулационен план на
гр.Сърница от 1956г.. Останалата трета част била завладяна и придобита от
наследниците на Ш.А.П.. Така едностранно с фактически действия, той е завладял
и стопанисвал изцяло за себе си, тази реална част с площ от 369 кв.м., от това
дворно място, непрекъснато, явно и несъмнено, без някой да му оспорва това
негово право. В следствие на това негово владение при материализирани на място
граници, тази реална част по новия кадастрален план от 1983г., била заснета
като самостоятелен поземлен имот № 699, с площ от 369 кв.м., находящ се в
кв.59. Твърди, че така от 1983г.- обособяването на процесния имот, като отделен
обект на собственост, той владее имота до ден днешен, непрекъснато, явно и
несъмнено, без някой да му е оспорвал това негово право, в продължение на
давностния срок по чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, вече повече от 30
години, поради което е придобил правото на собственост, върху процесния имот,
на основание давностно владение, продължило повече от 10 години. Твърди,
че през месец декември на 2018г., той се
позовал на тази придобивна давност, като поискал от нотариус Халачев, с
рег.№156, с район на действие PC- Велинград да го снабди с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка, по отношение на процесния - ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ №699 с площ от 369 кв.м. находящ се в кв.59, по действащия план на
гр.Сърница от 1983г. С учудване обаче установил, че на 10.12.2018г., единствено
ответника М.С.П., ЕГН ********** подала молба-възражение до нотариус Халачев, в
която посочила, че като наследник на С. С.А. и сънаследник на С. М.А. предявява
права върху - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 699, с оглед наличието на Решение от 03.05.1971
г., на РС- Велинград и моли, нотариуса да отложи издаването на поискания от
него нотариален акт до решаването на имотния спор, въпреки че до този момент
такъв не е имало, тъй като същата никога не е посещавала имота и не се е
интересувала от него и не му е оспорвала собствеността. До настоящия момент
няма предявен иск от нейна страна, но подаденото от нея възражение е пречка той
да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
Всички тези обстоятелства обуславят и правния му интерес от предявяване на
настоящия иск. С оглед на изложеното моли съдът да уважи предявения иск.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
М.С.П., изразява становище, че искът е недопустим по следните съображения: 1.
Относно активната процесуална легитимация твърди, че тъй като ищецът е в брак и
процесния имот е придобит при режим на СИО, то като необходим другар по делото
следва да бъде конституирана и неговата съпругата. 2. Относно пасивната
процесуална легитимация, твърди, че са налице основания за конституиране на
необходими задължителни другари в процеса, тъй като собственици на процесния
имот са всички наследниците на С.А., ето защо счита, че по делото следва да
бъдат конституирани всички съсобственици на процесния имот с оглед защита на
техните права и законни интереси, тъй като се касаело за спор за собственост.
3. Счита, че искът е недопустим с оглед липсата на предпоставките необходими за
установяване на давностно владение на реални части от поземлени имоти. Излага,
че съгласно императивните изисквания на
действащите разпоредби в ЗТСУ и ЗУТ, касаещи процесния период е недопустимо придобиване
чрез правни сделки или по давност на реални части от дворищно-регулационен
парцел, а се касае за такава част. Излага, че съгласно разпоредбите на ЗУТ е
допустимо придобиване по давност на реална част от урегулиран поземлен имот в
урбанизирани територии, която може да се урегулира самостоятелно, щом и
остатъкът от имота ще може да се урегулира самостоятелно и отговаря на
изискванията на чл.19 ЗУТ. Твърди, че ПИ 699 сочен в исковата молба, образуван
със Заповед №420/2017г. Кмета на Община Сърница е част от УПИ II-698, 699, а от друга страна той е част от
имот 699/ стара номерация/ от плана от 1983г. и заедно с имот 1462 по Заповед
№420/2017г. Кмета на Община Сърница са имот 699 по плана от 1983г. Твърди се, че в момента пред
Административен съд Пазарджик е образувано административно производтво - адм.
д. 591/2020г., 7 състав, по обжалване на Заповед№420/2017г. Кмета на Община
Сърница, като нищожна и незаконосъобразна. Сочи, че действително с Решение от
03.05.1971 г. на Районен съд гр. Велинград, постановено по гражданско дело №
152/1970 г. по описа на съда, влязло в сила, съдът поставя в реален дял на
описаните в решението недвижими имоти на съответните лица-наследници: дял първи
на Неджип С.А., дял втори на Арифе Салихова Аликанова, дял трети на Галип
Реджепов А., дял четвърти на Ш.С.А., дял пети на Т.С.А., дял шести на С. С.А..
По този начин е извършена делба на наследството на общия наследодател С. М.А.,
род. на 03.04.1867 г., поч. на 13.04.1948 г. Излага, че с процесното решение
два от наследствените имоти, които не са поставени в дял на нито един от
наследниците, са изнесени на публична продан. Излага, че първият от тези два
имота, изнесени на публична продан: парцел III- 109, в квартал 14 по регулационния
план на с. Сърница, представлява по кадастрален план на гр. Сърница - част от
УПИ II-698, 699, а именно ПИ 699, впоследствие със Заповед № 420/09.06.2017 г.
на Кмета на Община Сърница, с която се одобрява попълването на кадастралния
план с верни имотни граници на ПИ 697, 698. 701 и нов ПИ № 1462 в квартал 59 по плана на гр.
Сърница, община Сърница са нанесени ПИ 1462 и 699/нов/. Поддържа, че наследниците
на С. М.А. са съсобственици на ПИ 699, включен в УПИ II 698, 699 по плана от
1983г. и съответно на ПИ 699/нов/ и на процесния ПИ 1462 по заповед №
420/09.06.2017 г. на Кмета на Община Сърница. Твърди, че този недвижим имот
никога не е изнасян на публична продан /парцел III-109, в квартал 14 по
регулационния план на с. Сърница и представляващ сега ПИ 699/, поради което към
настоящият момент се явява собственост на всички живи наследници на общия
наследодател С. М.А., род. на 03.04.1867 г., поч. на 13.04.1948 г., които са
съсобственици и на имот 699 /нов/ и 1462 по заповед № 420/09.06.2017 г. на
Кмета на Община Сърница. Оспорва
обстоятелства изложени в исковата молба, които счита, че не отговарят на
действителното положение между страните,
а именно: че е осъществявано давностно владение на сочената реална част от
поземлен имот 699 от плана от 1983г., посочена като самостоятелен имот 699 по
Заповед от 2017г. започнало още от 1973г. до настоящия момент със съгласието на
всички останали съсобственици и без тяхно противопоставяне; че И.Т.А. -син на Т.С.А.
е завладял и оградил една част от процесния имот от 369 кв.м., а Н.С.А. друга
-ПИ 1462 и че е извършвал преустройства в нея. Твърди, че имотът се е ползвал и
от други наследници на наследодателя. Оспорва
твърдението, че имот 699 е самостоятелен ПИ, като твърди, че е част от
дворно място с площ от 520 кв.м., за което е било отреден парцел III-109, в
квартал 14 по обезсиления регулационен план на гр.Сърница от 1956 г.. Сочи, че
имот 1462 и 699 по представената скица от Община Сърница по Заповед 420/2017г.
са всъщност един имот- 699 по плана на гр.Сърница от 1983 г. и тяхното
обособяване в имоти с номера 1462 и 699 е станало по незаконосъобразна
процедура със Заповед № 420/09.06.2017 г. на Кмета на Община Сърница, с която
се одобрява попълването на кадастралния план с верни имотни граници на ПИ 697,
698, 701 в квартал 59 по плана на гр. Сърница, община Сърница. Оспорва, че е
налице давностно владение осъществявано от И. Тафиков А. на реални части от
имот по III-109, в квартал 14 по обезсиления план от 1956г. и същият е
продължил давностното владение в периода 73 г. - до настоящия момент. Твърди,
че липсват манифестация на промяна на държанието на идеалните части на другите
съсобственици във владение за себе си от ищеца. Поддържа, че е налице владение
на собствени идеални части и държане на идеалните части на останалите
собственици. Оспорва твърдението, че в резултат на заснемане, в следствие на
владение, това обстоятелство е нанесено и отразено в картата от 1983г.
Съсобственици на парцел № III-109 от кв.14 по обезсиления регулационен план на
гр.Сърница от 1956 г., отразен в кадастралния план на гр.Сърница от 1983г като
ПИ 699 са наследниците на общия наследодател С. М.А. и са 47-48 на брой,
съгласно представеното с исковата молба удостоверение за наследници, данни в
представените скица и данъчна оценка отразено в тях с оглед съдебното Решение
от 03.05.1971 г. на Районен съд гр. Велинград, постановено по гражданско дело №
152/1970 г., което със сила на присъдено нещо определя собствеността на имота.
Изразява становище по доказателствата. Прави искане наследниците по закон на
общия наследодател С. М.А., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК да бъдат привлечени
като трета лице – помагач на нейна страна. Моли да се спре настоящето
производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като в момента пред
Административен съд Пазарджик е образувано административно производство - адм.
д. 591/2020г. , 7 състав, по обжалване на Заповед №420/2017 г. на Кмета на
Община Сърница като нищожна и незаконосъобразна, като счита, че решението по
това дело ще даде отговор на въпроси преюдициални за правилното решаване на
спора по настоящето производство относно това дали се касае за придобиване по
давност на ПИ или за реална част от такъв. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните по делото е безспорно, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че с Решение от 03.05.1971 г. на Районен съд гр. Велинград,
постановено по гражданско дело № 152/1970 г. по описа на съда, влязло в сила, е
поставен в реален дял на съответните лица-наследници на С. С.А., недвижим имот
представляващ- дворно място, с незастроена площ от 520 кв.м., при
съседи: от две страни улици, Ахмед Календжиев, за който имот е отреден парцел
III-108, в квартал 14 по регулационния план на с. Сърница, Пазарджишко. По
този начин е извършена делба на наследството на общия наследодател С. М.А.,
род. на 03.04.1867 г., поч. на 13.04.1948 г.; ищецът и ответницата са
наследници на общия наследодател С. М.А., син на Т.С.А. и съответно дъщеря на С.
С.А..
От
изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза става ясно, че по обезсиления кадастрален и регулационен план на
гр.Сърница от 1956г. за имот пл. № 108 е бил отреден Парцел-III-108, в
кв.14, с урегулирана площ от 642 м.кв., в който имотът по решение от
03.05.1071г.на Районен съд гр.Велинград по гр.д.№ 152/1970г. участва с 520 м.кв..
В имота е попадала част от едноетажна селскостопанска сграда с площ от 130
м.кв. и част от едноетажно държавно жилище с площ от 32 м.кв.. Съгласно
решението от 03.05.1071г., по гр.д.№ 152/1970г. имота с площ от 520 м.кв.,
урегулиран от 642м.кв. е записан като Парцел- III-109 в кв.14 по плана от
1956г.- погрешно.Такъв номер в кв.14 няма, а съществува Парцел- III-108.
Вещото лице
е установило, че по сега действащия кадастрален и регулационен план на
гр.Сърница, одобрен със Заповед № 856/1983г., за имот пл.№ 699, с площ от 281
м.кв. е отреден УПИ-II-699, в кв.59, с урегулирана площ от 610 кв. м., като
планът е създал регулационни отношения, като за урегулирането на УПИ- II- 699 са се
придавали: площ от 111м.кв. от имот пл.№ 698 и площ от 218 м.кв. от имот пл.№
697. В разписния лист към плана имот пл.№ 699 е бил записан на наследниците на С.А.
с основание решение от 03.05.1071г.на Районен съд гр.Велинград по гр.д.№
152/1970г.
Със Заповед
№ 420 от 09.06.2017г. на кмета на община Сърница на основание постъпили
заявления от С. Неджипов А. и насл. на С.А. е одобрено попълването на
кадастралния план с верни имотни граници на П.И. № 697, 698, 701 и образуване
на нов П.И. № 1462, в кв.59 по сега действащия план на гр.Сърница. В
изготвената комбинирана скица, неразделна част от заповедта са нанесени верни
имотни граници на П.И. № 697, 698, 699, 701 и образуване на нов П.И.№ 1462 в
кв.59 по сега действащия план на гр.Сърница. С нанасянето на новите граници са
получени следните площи:
а/ П.И. №
697 е с площ от б32м.кв.; б/ П.И. № 698 е с площ от 111м.кв.;
в/ П.И. №
699 е с площ от 369 м.кв. г/ нов П.И. № 1462 е с площ от 130 м.кв.
д/ П.И. №
701 е с площ от 603 м.кв.
П.И. № 1462
и П.И. № 699, в кв.59 по сега действащия план на гр.Сърница с посочени площи от
129м.кв. и 369 м.кв., при посочени граници попадат в УПИ- II- 698,699,
в кв.59, за който регулацията не е приложена. П .И. № 1462 и П.И. № 699, в
кв.59 по сега действащия план на гр.Сърница са идентични с част от П.И. № 699 и
П.И. № 697, в кв.59 по обезсиления план на гр.Сърница от 1983г.
На място
процесният имот е ограден по създадените нови граници с метална мрежа,
закрепена на метални колове, забити в земята, с площ от 369 м.кв. и в него
попада селскостопанска сграда на два етажа със застроена площ от 67м.кв.
По сега
действащия кадастрален и регулационен план на гр.Сърница, одобрен със Заповед №
856/1983г. и изменен със Заповед № 420/09.06.2017 г., за имот пл.№ 699, с площ
от 369 м.кв. е отреден УПИ- II-698, 699 в кв.59 с
урегулирана площ от 610 м.кв., в който П.И.№ 699 участва с площ от 369м.кв.и
П.И. № 698 участва с площ от 111 м.кв. Планът е създал регулационни отношения,
като за урегулирането на УПИ- II-698,699 се
придават площ от 130м.кв. от П.И.№ 1462.
Недвижимият
имот, описан в Решение от 03.05.1971 г. на Районен съд гр. Велинград, постановено
по № 152/1970 г. по описа на съда, влязло в сила: дворно място, с незастроена
площ от 520 кв.м., при съседи: от две страни улици, Ахмед Календжиев, и
наследниците на С. М.А., за който имот е отреден парцел III-108, в квартал 14 по
регулационния план на с. Сърница, Пазарджишко, напълно урегулиран от 642 кв.м.,
е идентичен с ПИ 699,
кв.59 по плана от 1983г. , както и между тях и формиралите се нови имоти 699 и
1462 по Заповед № 420/09.06.2017 г. на Кмета на Община Сърница, с която се
одобрява попълването на кадастралния план с верни имотни граници на ПИ 697,
698, 701 и нов ПИ № 1462 в квартал 59 по плана на гр. Сърница, община Сърница-
с новосъздадения УПИ- II-698,699 с площ от
610 м.кв. Разликата от 32 м.кв.се дължи от изменението на графичната част от
улицата. П.И. № 699 към 1971 г. не е съществувал и трансформиран върху тогава
действащия КРИ на гр.Сърница от 1956г. е представлявал част от Парцел- III-108,
в кв.14.
Преди
датата на издаване на Заповед № 420/09.06.2017г. т.е. по сега действащия
кадастрален и регулационен план на гр.Сърница, одобрен със Заповед №
856/1983г., за имот пл.№ 699, с площ от 281 м.кв. е отреден УПИ-II -699 ,в кв.59, с урегулирана площ от 610 м.кв. Планът е
създал регулационни отношения, като за урегулирането на УПИ- II- 699 са се
придавали: площ от 111м.кв. от имот пл.№ 698 и площ от 218 м.кв. от имот пл.№
697.
Към
13.02.2020г. за имот пл. № 699, с площ от 369 м.кв. е отреден УПИ- II -698, 699, в кв.59, с урегулирана площ от 610 м.кв., в
който П.И. № 699 участва с площ от 369 м.кв. и П.И.№ 698 участва с площ от 111
м.кв. Планът е създал регулационни отношения, като за урегулирането на УПИ- II-698,699 се
придават площ от 130м.кв. от П.И. № 1462.
ПИ 697 /УПИ
III 697/ и ПИ 701 /УПИ XIII 701/, кв. 59 по кадастралния план на град Сърница
към 1971г. не са съществували и трансформирани върху тогава действащия КРП на
гр.Сърница от 1956г. са представлявали: парцел- IV-109, в кв.14 с площ от
632 м.кв.-за ПИ 697 /УПИ III 697/ и парцел- II-111, в
кв.14, с площ от 589 м.кв.- за ПИ 701 /УПИ XIII 701/. Преди датата на издаване
на Заповед № 420/09.06.2017г. т.е. по сега действащия кадастрален и
регулационен план на гр.Сърница, одобрен със Заповед № 856/1983г., за имот пл.
№ 697, с площ от 864 м.кв. е отреден УПИ- III 697, в кв.59, с урегулирана площ
от 632м.кв. Плана е създал регулационни отношения, като за урегулирането на
УПИ- II- 699 са се
придавали площ от 218 м.кв. от имот пл.№ 697. За имот пл.№ 701, с площ от 589
м.кв. е отреден УПИ-ХII-589, в кв.59, с урегулирана площ от 603 м.кв. Плана е
създал регулационни отношения, като за урегулирането на УПИ- Х II- 701 са се
придавали площ от 14 м.кв. от имот пл.№ 697.
Към
13.02.2020г. за П.И. 697 е отреден УПИ- III 697, в кв.59, с площ от 632 м.кв.,
а за П.И. 701 е отреден УПИ-ХII-701, с площ от 603
м.кв.
Преди
датата на издаване на Заповед № 420/09.06.2017 новосъздаденият ПИ 699, кв. 59
по плана на гр. Сърница е принадлежал и е заснет към ПИ 699, за който е отреден
УПИ- II-699 в
кв.59.
Преди
датата на издаване на Заповед № 420/09.06.2017г. за имот пл.№ 699, с площ от
281 м.кв. е отреден УПИ- II-699 в кв.59 с
урегулирана площ от 610 м.кв. Планът е създал регулационни отношения, като за
урегулирането на УПИ- II- 699 са се
придавали площ от 111м.кв. от имот пл.№ 698 и площ от 218 м.кв. от имот пл.№
697. Площта на новосъздадения ПИ 699 в кв. 59, след 2017г. е от 369 м.кв..
Към датата
на одобряване на кадастралния план на гр. Сърница със заповед № 856/21.07.1983
г., новообразуваният ПИ 699 е бил отбелязан в плановете и до датата на издаване
на Заповед № 420/09.06.2017 като самостоятелен имот с площ от 280 м.кв., за
който е бил отреден УПИ- II- 699, в кв.59 с
урегулирана площ от 610 м.кв.
Освен плана
от 1983 г. за имотите - ПИ 698, 699, 1462, 697 няма друг приет такъв план до
датата на издаване на процесната заповед, с която той е именен.
Планът от
1983 г., който е и сега действащ е одобрен със Заповед № 856/1983г. не е
приложен по отношение на ПИ 699 и ПИ 697.
Удостоверението
за идентичност и описание на имот с изх.№ ТСУ- 0016/09.01,2020г. на община
Сърница отразява факти и обстоятелства които отговарят на действителното положение,
както следва: П.И. № 1462 и П.И. № 699 в кв.59 по сега действащия план на
гр.Сърница с посочени площи от 129 м.кв. и 369 м.кв., при посочени граници
попадат в УПИ- II- 698,699 в
кв.59, за който регулацията не е приложена. П .И. № 1462 и П.И. № 699 в кв.59
по сега действащия план на гр.Сърница са идентични с част от П.И. № 699 и П.И.
№ 697 в кв.59 по план на гр.Сърница от 1983г. преди изменението от 2017г..
При така установеното от фактическа
страна съдът приема следното от правна:
При
предявен положителен установителен иск в тежест на ищецът е да установи правото
си на собственост върху цялата описана реална част от имота, придобито на
наведеното основание – давностно владение, а именно, че считано от 1973 г.
насам е упражнявал в продължение на 10 години, непрекъснато, спокойно и явно
фактическа власт върху спорната реална част от имота с намерение да я свои.
От приетата
без възражения съдебно- техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло
като обективна, пълна и компетентно изготвена, безспорно по делото се установи,
че недвижимият имот, описан в Решение от 03.05.1971 г. на Районен съд гр.
Велинград, постановено по № 152/1970 г. по описа на съда: дворно място, с
незастроена площ от 520 кв.м., за който имот е отреден парцел III-108, в
квартал 14 по регулационния план на с. Сърница, Пазарджишко, напълно урегулиран
от 642 кв.м., който е идентичен с
ПИ 699, кв.59 по плана от 1983г., както и с новосъздадения УПИ- II-698,699 с
площ от 610 м.кв. по Заповед № 420/09.06.2017 г. на Кмета на Община Сърница.
П.И. № 699 към 1971 г. не е съществувал и трансформиран върху тогава действащия
КРИ на гр.Сърница от 1956г. е представлявал част от Парцел- III-108, в кв.14. Преди
датата на издаване на Заповед № 420/09.06.2017 новосъздаденият ПИ 699, кв. 59
по плана на гр. Сърница е принадлежал и е заснет към ПИ 699, за който е отреден
УПИ- II-699 в
кв.59. За имот пл.№ 699, с площ от 281 м.кв. е отреден УПИ- II-699 в
кв.59 с урегулирана площ от 610 м.кв. Планът е създал регулационни отношения,
като за урегулирането на УПИ- II- 699 са се
придавали площ от 111м.кв. от имот пл.№ 698 и площ от 218 м.кв. от имот пл.№
697. Площта на новосъздадения ПИ 699 в кв. 59, след 2017г. е от 369 м.кв..
Разпоредбата
на чл. 59 ЗТСУ (отм. 31.03.2001 г.) установява забрана
за придобиване по давност на реално определени части от дворищнорегулационни
парцели. Такава възможност е съществувала при действието на отменения ЗПИНМ в
редакциите му от 1949 и от 1959 г. За разлика от чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ и в съответствие с
изискването да се изключат неоправданото раздробяване на дворищнорегулационните
парцели и отклоненията от предвидения в ЗТСУ специален ред за тяхното
образуване, което по начало е продължение на идеята, възприета още със ЗПИНМ,
чл. 59 ЗТСУ не допуска въобще
придобиването по давност на собствеността върху реално определени части от
парцели. Връзката и приемствеността между ЗПИНМ и ЗТСУ е изразена чрез
преходното правило на чл. 181, ал. 1
ЗТСУ, по силата на което се запазва действието на завършената
до влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност по отношение на реално определени
части от дворищнорегулационни парцели, ако частите, предмет на владението, и
останалите части от парцела отговарят на изискванията на § 39 - 43 ППЗПИНМ или на чл. 53 - 55 ППЗТСУ. Това
означава, че придобивната давност върху част от парцел ще запази действието си
при условията на чл. 181, ал. 1
ЗТСУ, ако е изтекла, без да е прекъсвана, до влизането на
ЗТСУ в сила.
В
конкретния случай от данните по делото е видно, че ищецът твърди да е установил
владението си върху процесната реална част от недвижим имот, считано от 1973 г.
и до настоящия момент, поради което следва да се приеме, че собствеността върху
него не е придобита при действието на ЗТСУ (отм.). Това е така, тъй като владението на реално
разграничена част от парцел за какъвто и да е срок от влизането на закона в
сила (обн. ДВ. бр. 29 от 10 Април
1973 г.) нито води
до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен
след влизането в сила на ЗТСУ, нито може да се счита за владение върху идеална
част и няма за последица придобиването по давност на съответната идеална част. От друга страна при
твърдение, че владението е установено едва през 1973 г. дори това да е станало
още на 01.01., то не би могло да доведе до придобиване по давност по ЗПИНМ (отм.), тъй като
не е налице законоустановения минимален срок от 10 години.
Правилото
на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ също е
предназначено да уреди случаите, възникнали преди влизането му в сила. С него
се признава правно действие на фактическия състав на владението върху реална
част, аналогично с това на фактическия състав на владение върху идеална част. С
други думи, чл. 181, ал. 3
ЗТСУ (отм.) съдържа една фикция, според която владението върху реална
част се счита за владение върху съответна идеална част и оттам се приема, че по
давност е придобита идеална част, равняваща се на квотата на реално владяната в
целия имот. Правилото на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.) съставлява
изключение от общата забрана на чл. 59 ЗТСУ за придобиване по давност на реални
части от парцели, действието на което е ограничено само до изтеклата до влизане
в сила на ЗТСУ давност. От всичко изложено до тук следва, че при действието на
ЗТСУ не е допустимо придобиването на давност на реални части, като без значение
е въпросът за размерите на тези части и продължителността на упражняваната
фактическа власт.
При това
положение следва да се приеме, че независимо от срокът, в който е продължило
владението на ответника и размерът на владяната част от процесния имот при
действието на ЗТСУ и до влизане в сила на ЗУТ (обн. ДВ. от 31.03.2001 г.), то ищецът не е придобил и не е могъл да придобие по
давност процесния имот, тъй като същият е бил и по настояще представлява реална
част от друг поземлен имот при съобразяване заключението на вещото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако
са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. А съгласно ал.
2 правилото не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, а оставащата част
отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.
Следователно реално
обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност
само в случай, че както завладяната част, така и остатъка от съответния имот
отговарят на изискванията за минимални площ и лице за обособяването им като
самостоятелни парцели. С чл. 200, ал. 2 ЗУТ е регламентирано изключение от
това правило, но то касае само случаите, при които част от поземлен имот се присъединява
към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ (т.е. при първоначално
урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти), но не и при
„фактическо присъединяване”. Присъединяване на реална част от урегулиран
поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията
на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по
реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на
собствениците на съседните имоти.
В настоящия
случай ищецът твърди да е придобил на основание давностно владение поземлен
имот № 699, с площ от 369 кв.м., за който регулацията не е приложена. Установи
се, че планът от 1983 г., който е и сега действащ е одобрен със Заповед №
856/1983г. не е приложен по отношение на ПИ 699 и ПИ 697. Освен плана от 1983
г. за имотите - ПИ 698, 699, 1462, 697 няма друг приет такъв план до датата на
издаване на процесната заповед от 2017 г., с която той е изменен. По
обезсиления кадастрален и регулационен план на гр.Сърница от 1956 г. за имот
пл. № 108 е бил отреден Парцел-III-108, в кв.14, с
урегулирана площ от 642 м.кв., в който имотът по решение от 03.05.1071г. на
Районен съд гр.Велинград по гр.д.№ 152/1970г. участва с 520 м.кв., а процесния
участва с 369 кв. м.. Площта на новосъздадения със Заповед № 420/09.06.2017 ПИ
699 в кв. 59, след 2017 г. е 369 м.кв.. Не се твърди нито доказва за процесната
реална част да не може да
се урегулира самостоятелно и поради това да се присъединява към съседен
неурегулиран, респ. урегулиран поземлен имот, както и че остатъкът от имота ще
може да се урегулира самостоятелно. Не се твърди или доказва да има договор
между ищеца и собствениците на съседни имоти. Не се установява процесната
реална част да е придобита по силата на урегулиране. Не се установява реалната
част да отговаря на изискванията за минимално лице и площ, нито остатъка от
поземления имот да отговаря на същите. При това положение съдът намира, че
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като без правно значение е
дали и кога ищецът е установил фактическа власт върху реалната част от съсобствения
имот. В този смисъл съдът не намира за необходимо да коментира и събраните
гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, установяващи тези
обстоятелства.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да
бъдат присъдени направените от нея разноски по делото, съобразно отхвърлената,
съответно уважената част от исковете или сума в общ размер на 850 лв.,
представляващи възнаграждение за един адвокат и депозит за вещо лице, съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.А.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, против
М.С.П., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се
иска съдът да признае за установено по отношение на ответницата М.С.П., че
ищецът И.Т.А. е собственик на основание давностно владение, упражнавяно в периода
от 1983г. до на следния недвижим имот, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 699, с площ от 369 кв.м. находящ се в кв.59 по
действащия кадастрален план на гр.Сърница от 1983г., при граници и съседи на
имота: Улица; Имот №698; имот №1462; Имот №697; Имат №701 и Имот №700, който
имот попада в УПИ 11-698,699 в кв.59 по регулационния плана на гр.Сърница, за
който регулацията не е приложена.
ОСЪЖДА И.Т.А., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.124 ГПК, с който се иска съдът да признае за
установено по отношение на ответницата М.С.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.С.П., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 850 лв., представляваща
разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА