РЕШЕНИЕ
№ 842
гр. В. Търново, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. Търново, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20244110101400 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, имащи за предмет
претендирано обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, заедно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормите
на чл.45, ал.1, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Б. Л. Т. от гр.*** чрез пълномощника си адвокат А. И. от САК твърди в
исковата си молба , че ответникът П. А. П. от гр. *** е подал на 30.08.2023 г. писмен сигнал
до Районна прокуратура В. Търново срещу него , съдържащ оценъчното твърдение, че е дал
неистински свидетелски показания в с.з. на 27.01.2023 г. по гр.д. № 597/2022 г. на ВТРС
, изразени в това , че на въпрос , поставен му от адвокат на другата страна, отговорил
категорично , че имота – предмет на спора/ „процесният имот“/ не е обявяван за продажба
и не са извършвани действия по продажбата му/ „…не сме го обявявали за продажба и не
сме го продавали“/, поради което са „налице данни за извършено престъпление по чл.290
от НК“ и желае да се образува досъдебно производство против същия „с оглед ангажиране
на наказателната му отговорност“.
По този сигнал е образувано досъдебно производство № ЗМ -200/2023 г. по описа на
ОД на МВР В. Търново и ищецът е разпитан като свидетел на 11.01.2024 г. в гр.*** , като
преди това е разпитан по прокурорска преписка №5925/2023г. по описа на РП – ***, на
24.01.2023г. в сградата на 02 РУ – СДВР.
С постановление на прокурора от 01.04.2024г. досъдебното производство е
прекратено поради липса на извършено деяние, осъществяващо състав на престъпление по
чл.290,ал.1 НК.
С неоснователно подадения сигнал , ответникът не само го е наклеветил , но и го е
набедил в извършване на престъпление- действие , причинило увреждане на
психическото му благосъстояние: изпитвал отрицателни емоции, които продължили
няколко месеца, имал безсънни нощи, изтръпване на крайниците, сърцебиене на моменти,
изнервеност, преживявал случилото се с висока тревожност , защото постоянно мислел
дали това няма да навреди на кариерата му и как ще се развие случилото се, тъй като се
ползвал с изключително добро име в обществото и доверие, както и с високи нравствени и
1
морални качества.
Като пряка последица от това неправомерно действие , направил и разходи за гориво
на стойност от 152,36 лева , придвижвайки се от гр.*** до град *** и обратно във връзка с
явяването му на разпит като свидетел , съставляващи имуществени вреди .
Предвид това моли съда да постанови решение , с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, както и сумата 152.36 лева . обезщетение за претърпените
имуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
07.05.2024 година до окончателното им изплащане.
В с.з. поддържа предявените искове , с доводи, изложени в писмена защита.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор на исковата молба.
В с.з. чрез пълномощника си адвокат К. Л. от ВТАК устно и писмено заявява , че
оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени, с доводи за липса на противоправен характер
на действието на подаване на сигнал до компетентните органи за проверка по случая и
недоказаност на вредите , които ищецът твърди да е претърпял в тази връзка. Претендира
присъждане на направените по производството разноски и възразява срещу заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение поради прекомерност .
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Твърденията- предмет на изложение в исковата молба относно подадения от
ответника сигнал до прокуратурата с накратко пресъздаденото му / отчасти цитирано
съдържание , насочен срещу ищеца ; разпита му като свидетел по образуваното в тази
връзка досъдебно производство и прекратяването му поради липса на деяние ,
съставляващо престъпление по чл.290, ал.1 от НК, са безспорни и доказани със
съответните писмени документи / представени в заверени копия и намиращи се в
материалите на ДП № ЗМ- 200/2023 г. : прокурорски постановления , сигнал , протоколи за
разпит на свидетел на страните , протокол от съдебно заседание по гр.д. № 597/2022 г. на
ВТРС / факти , поради което е ненужно тяхното повторение .
Исковете са основателни.
Първичен елемент от съдържанието на деликтната отговорност е някакъв факт на
правонарушение , т.е. на действие или бездействие с противоправен характер, разбиран като
несъответствие между правно дължимо и фактическо поведение. Прилагателното наречие
«противоправен» буквално тълкувано означава «нещо против нечие право», т.е. което го засяга по
някакъв начин.
Наличието му , доколкото в текста на чл.45, ал.1 от ЗЗД не е изрично посочено , а е
употребена думата «виновно причини» , се обосновава с положението , че вина в правото без
факт на правонарушение/ неизпълнение на установено от закона или от договор задължение- чл.81,
ал.1 от ЗЗД, чл.9 от НК / не може да има.
Това правонарушение, както по-горе е казано, трябва да бъде виновно, т.е. а/ извършителят
да съзнава противоправния характер на поведението си, в смисъл да разбира в конкретната
обстановка , че не изпълнява някакво свое задължение или че нарушава чуждо право или защитен
от закона интерес и съответно опасността да причини на неговия носител вреди, но въпреки това
иска да му ги причини / да настъпи конкретен противоправен резултат/ или просто се съгласява/
безразлично му е / с настъпването им, като не прави нищо да ги предотврати- чл.11, ал.2 от НК ; б/
не го осъзнава и не предвижда , че би могъл да ги причини , но въпреки това е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, или пък ако и да ги е предвиждал , все пак е мислил да предотврати
настъпването им - чл.11, ал.3 от НК.
Подаването на съобщение до орган на досъдебно производство за извършено престъпление
/ чл.208, т.1 от НПК/ е по начало частен израз на упражняване на широкото право на
разпространение на информация , обикновено съчетано с правото на жалба /оплакване от нещо,
накърняващо конкретни права и/или законни / собствени или чужди/ интереси/ – чл. 41, ал.1 ,
чл.45 от КРБ.
Това право обаче не може да се упражнява недобросъвестно/ т.е. с неправомерна /користна
2
или отмъстителна/ цел, или иначе казано- злоупотребително / или небрежно / т.е. недобре
обмислено, несъобразително или направо лекомислено, лишено от здрав разум /, така че да бъдат
засегнати / накърнени чужди права/ сред които, разбира се, са и конституционно защитените
идеални блага на човека, наречени чест , добро име и въобще право на неприкосновеност на
личния му живот - чл.32, ал.1 от КРБ/ или законни интереси/ достойни за защита , защото чрез тях
се постигат позволени от правовото общество , цели/ - чл.57, ал.2, чл.41, ал.2 от КРБ, чл.45, ал.1
от ЗЗД / забрана да се вреди другиму без оглед на това дали е умишлено или небрежно , т.е. поради
неполагане на грижата , която всеки грижлив по един абстрактен, обективен модел на
цивилизованост , човек, би положил , за да проучи добре обстоятелствата , преди да упражни
въпросното право , за да се избегнат вреди , които обикновено в подобна ситуация неминуемо биха
настъпили при неполагането й /.
Добросъвестно и грижливо упражняване на правото/ недобросъвестното му упражняване
ще е умисъл към злепоставяне и най- често ще попадне в хипотезите на чл.147, ал.1 или на
чл.286, ал.1 от НК/ да се подаде съобщение до орган на досъдебното производство, съдържащо
твърдение , че някой е дал неверни/ казал неистина или затаил истина / показания като свидетел
пред съд или друг надлежен орган на властта/ дали са дадени съзнателно или не е въпрос на
преценка / работа на органа, натоварен с правомощието да разследва случая/ би имало на първо
място, ако обстоятелството или обстоятелствата , за които са дадени имат значение за
разкриване на истината, необходима да се разреши правилно повдигнатия правен спор/
граждански или административен / или да се изясни съществуват ли съответни хипотези на
закона за осъществяване на наказателна или администпративно – наказателна отговорност на едно
лице- предмет на конкретното дело, по което се дават/ обстоятелството или обстоятелствата са
включени в предмета му на доказване, очертан от относимите хипотези на закона /. На второ
място , би се упражнило добросъвестно , ако би било очевидно за всеки човек с нормална психика
и среден интелект , че показанията за значимото обстоятелство или обстоятелства, няма как да
съответстват на действителността / истината/.
Всъщност общо формурирана, висшата правомерна цел, оправдаваща по обективен
обществен критерий упражняването на правото да се подаде съобщение за извършено
престъпление, което в представиото съдържание на убеждението на упражняващия го е
«лъжесвидетелстване», би трябвало да е да се защитят обществените отношения , свързани с
нормалното функциониране на съдебната система или друга държавна система , за да се избегне
риска от неразкриване на цялата истина, което би могло да доведе / и често довежда/ до
несъответни с нея решения / противно на повелението на чл.121, ал.2 от КРБ/ и до вредни
последици.
Несъмнено е, че небрежното му упражняване / т.е., .когато, макар и да не е с лошо
намерение , все пак е недобре обмислено, несъобразително или направо лекомислено, лишено от
здрав разум / е по начало обективно годно да засегне вредоносно защитени от правото, идеални
ценности на посочения за извършител на деянието «лъжествителстване» човек , които са / както
бе казано по-горе / чест/ положителна обществена оценка за моралната му стойност/, добро име
/добита известност в обществото поради изградена положителна обществена оценка на изявите
му / и душевно благосъстояние като елемент от личния му живот и здравето в широк смисъл на
понятието.
Фактът , че образуваното по повод на съобщението досъдебно производство е прекратено
поради липса на престъпление е неминуем логически показател за неоснователното му подаване ,
т.е. поне за небрежно упражняване на правото / тъй-като злоупотребата с право не се предполага /.
Това заключение следва от неизпълнението и на двете обяснени по-горе предпоставки за
добросъвестното му упражняване : а/ обстоятелството дали имотът – предмет на вещноправния
спор по гр.д. № гр.д. № 597/2022 г. на ВТРС е бил обявен за продажба или не, е без никакво
значение за правилното му решаване, като отрицанието на подобно значение е направено
от самия съд, отхвърлил мотивирано направено доказателствено искане в тази връзка от
адвоката на ищцовата страна по делото/ което отхвърляне, ответникът няма как да не е
видял, щом е чел съдържанието на съдебния протокол, но така или иначе е могъл да го види ,
за да се убеди , че обстоятелството е извън предмета на спора , поради което показанията на
Т. в тази им част са неотносими към същия и не са / и няма как да са / „ценени“ и да „имат
значение за решаване на делото по същество от първоинстанционния съд“, както е посочил
в сигнала / ; б/ не само че не съществува никаква очевидност за ответника и който и да
било друг , че отрицателният отговор в свидетелските показания на ищеца на поставения
му въпрос обявяван ли е за продажба „процесния имот“ е казване на неистина / неверен/ , а
напротив – съществува сериозно основание за констатацията , че публикуваната обява за
3
продажба не се отнася до този имот, а до собствен имот на неговата майка , което
основание е било очевидно за ответника , за да постави под съмнение правилността на
мисълта му, че вероятно става въпрос за спорния.
Показанията му като свидетел, дадени на досъдебното производство, всъщност са
признание за неочевидност, пораждаща колебание на мисълта , а не за очевидност на
изречена от ищеца неистинност , твърдяна в съобщението : „… Вярно в обявата се посочва
парцел от 6667кв.м., който е собственост на майката на Т., но описанията по- долу в обявата
са, че вътре в него има съществуваща сграда, който факт ме кара да мисля / т.е да
предполага , а не да е категорично убеден/ , че се има предвид процесните по гражданското
дело имоти “.
Изводът от изложеното дотук е , че действието му притежава белезите противоправност
и вина/ най малкото е могъл да предвиди , че би могло да се стигне до привличане на Т. като
обвиняем, без да е извършил престъплението , което му вменява в съобщението, като при това
неполагането на дължимата грижа, приравнено на небрежната вина , се предполага- чл.45, ал.2 от
ЗЗД / като елементи от фактическия състав на търсената му деликтна отговорност.
Тя е възникнала , защото от действието непосредствено са произлезли за ищеца
вредни последици от субективно естество поради внезапно настъпило/и затова- стресово/
накърняване на душевното му благосъстояние, изразени в притеснение , изнервеност,
напрегнатост , високо ниво на тревожност/ да не загуби професионалното си положение ,
доверие и уважение в обществото /- установени с показанията на свидетелите П. К. и В. Р. и
най- вече със заключението на изслушана и приета по делото съдебно- психологическа
експертиза.
Независимо от установяването им , следва да се отбележи , че съвременната правна доктрина
в модерните държави не поставят на изследване , а ЕСПЧ в своята практика не изследва въпроса
и не изисква доказване на субективния факт на конкретни неблагоприятни изменения/
преживявания/ в психическия / душевния / живот на лицата , чиито абсолютни права и/или
правнозащитени идеални блага са били накърнени.
Неимуществените вреди в такива случаи се предполагат като налични , щом нарушението на
правото или правнозащитеното духовно благо / противоправното състояние/ е достигнало
някакво минимално ниво на значимост според конкретните обстоятелства , пресечени от
субективната гледна точка на засегнатия, оправдана обаче на някакво обективно основание/
принципно важен житейски въпрос/.
Безспорно е / или поне се предполага/ , че ищецът се ползва с добро име в обществото,
което заключение /предположение/ съгласно житейската логика се основава на деятелността му
като съдебен заседател в СГС, в действащи комисии към НС на РБ/ преди/ , председател на РИК ,
секретар в ОИК на Община Столична , притежанието на три висши образования, включително и
по специалността “Право“/ обстоятелства , доказани с представените дипломи, удостоверения и
грамоти/, чието обществено полезно и успешно осъществяване впрочем е предпоставено/ и няма
как да не е / от наличие на високи нравствени качества.
Няма обаче доказателства да е претърпял неимуществени вреди точно от накърняване на
доброто му име като правно защитима идеална ценност / чл.32, ал.1 от КРБ/ във връзка с
действието на ответника, защото за това е необходимо узнаването му в обществото сред по- широк
кръг хора, което реално / а не хипотетично , абстрактно да може да доведе/ да е довело до някакво
отрицателно /без оглед дали е справедливо или не / оценъчно и преобладаващо възприятие у тях /
да се появи в съзнанието им като пряко или косвено свързани с ефектите на дейността му или
отразяващи я/ и да се стигне до загубата му или до подкопаването му/ чрез снижаване на
доверието/, като в тези случаи вредите от субективно естество биха се изразили в страдалчески
изживявания .
Ответникът е носител на задължението да обезщети с пари/ чиято потребителна стойност
да донесе някакво компенсиращо претърпените неприятни душевни преживявания
удоволствие / всички тези вредни неимуществени последици , в размер, определен по
справедливост – чл.45, ал.1, вр. с чл.52 от ЗЗД.
В закона липсва каквото и да било определение на това понятие в правораздаването.
Няма и някаква нормативно предвидена казуистична “тарифа” за парична компенсация на
морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни физически и психически
4
увреждания.
По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не субективното
разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че фактически то
почти винаги се проявява , и няма как да не се проявява, щом законът мълчи и не определя
съдържанието на това понятие като родово, нито предвижда някаква каузистична „тарифа”
/, а изнамиране на някакъв обективен, преобладаващо приет от обществото, подход/
критерий за постигане на това явление при подобни случаи на конкретно разглеждания.
Ясно е, че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени
вреди, включително и по настоящото дело, следва да бъдат обичайните разрешения в
съдебната практика за други подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се при
съобразяване на всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при
„оживяването” на понятието справедливост.
Като съобразява казуистичната практика на съдилищата за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди при подобен вид вреди и обстоятелството , че
подаването на сигнала срещу ищеца е за извършване на престъпление против правосъдието,
тежестта му като неблагоприятно въздействие/ обем на страдалчески преживявания / върху
душевното му благосъстояние е по- значима , тъй като той е човек с описаната по-горе
обществено полезна и широка деятелност и юрист по образование , съдът счита, че
поисканият му размер от 5 000 лева е справедлив.
Затова искът за неимуществени вреди подлежи на уважаване изцяло .
Доказан е факта на направения от ищеца разход за гориво/ с представен фискален
бон от 11.01.2024 г./ във връзка с явяването му като свидетел по досъдебното производство,
пътувайки за целта със собствен автомобил от *** до *** и обратно . Този разход
представлява за него имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване , тъй-като не би бил
направен и е направен необходимо присъщо на ситуацията / бил е длъжен да се яви на
разпит/ , ако ответникът не бе подал неоснователно съобщение до прокуратурата за
извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, поради което
поисканото му присъждане върху главното парично задължение подлежи на уважаване,
считано от посочения начален момент/ датата на подаване на исковата молба / - 07.05.2024 г.
Това е така, защото към него момент , ответникът вече е бил поставен в положение на
забава по силата на правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
сумата от 2 678,50 лева, представляваща направените по производството разноски /
заплатено адвокатско възнаграждение, разходи за съдебно-психиатрична експертиза ,
заплатена държавна такса и разходи, свързани с обезпечение на предявения иск / и следва
да бъде осъден да я заплати, тъй- като са документално доказани и вторият е упражнил
това си право. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева по съображения, че делото нямало фактическа и правна сложност и че
пълномощникът на ищеца не участвал в съдебните заседания е лишено от основание.
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал.1, вр. с чл.52 и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите П. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул.
*** да заплати на Б. Л. Т., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр. ***, ул. ***,
сумата от 5000/ пет хиляди /лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на действието на първия на 30.08.2023 г., изразено в
подаване до РП *** на неоснователен сигнал срещу втория за извършено от него
престъпление по чл.290, ал.1 от НК , довело до стресово накърняване на душевното му
благосъстояние , изразено в притеснения , изнервеност, напрегнатост, високо ниво на
тревожност/ да не загуби професионалното си положение , доверие и уважение в
5
обществото /, както и сумата от 152.36 ./ сто петдесет и два лева и тридесет и шест
стотинки/лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разход за гориво за пътуване от гр. *** до гр. *** и обратно във връзка с разпита му
като свидетел на 11.01.2024 г. по досъдебно производство № ЗМ -200/2023 г. по описа на
ОД на МВР *** , образувано по повод на подадения сигнал от ответника, заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми , считано от
07.05.2024 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК П. А. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ул. *** да заплати на Б. Л. Т., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция: гр. ***, ул. ***, сумата от 2 678,50 лева, представляваща направени
по производството разноски .
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6