Р Е Ш Е Н И Е
Номер 64 08.07.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 2020 година
граждански
състав
В публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Хр.В.
при участието на секретаря И.С., като разгледа
докладваното от съдията, гражданско дело номер 87 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225 от КТ.
Производството
е образувано по искова молба на Ж.П.А. срещу „Рудник Трояново – север” с.
Ковачево, клон на „Мини Марица - изток” ЕАД, с която се предявяват обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 от КТ и чл. 225 от КТ.
Ищецът твърди, че е работил в ответния клон на акционерното дружество на
длъжност „машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия – ГТЛ”, в участък
„Вулканизации”, на смени - през ден по 12 часа по график. Твърди, че със
Заповед № 02 / 13.01.2020 г. на Управителя на рудника трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ -
дисциплинарно уволнение. Твърди, че така издадената заповед се явява
незаконосъобразна и неправилна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.
195, ал. 1 от КТ, не било посочено ясно и точно в какво се състои тежкото
нарушение на трудовата дисциплина, като твърди, че са цитирани множество
текстове от закона, които е нарушил, но в крайна сметка не му ставало ясно, на
какво точно основание и за какво му е наложено дисциплинарното наказание –
„уволнение”. Твърди, че в мотивите към заповедта са цитирани заповеди на
управителя на рудника и на изпълнителния директор на акционерното дружество,
както и Правилник за вътрешния трудов ред в „Мини Марица-изток” ЕАД град
Раднево, които е нарушил, без обаче да е посочено дали и кога му е осигурена
възможност да се е запознал с тях, каквото е изискването на чл. 127, ал. 1, т.
5 от КТ. Твърди, че в обжалваната заповед липсват и мотиви дали тежестта на
извършеното нарушение съответства на наложеното наказание, като се отчете
характера на работата и настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя. Твърди, че така посочените пороци на заповедта са съществени като
от една страна затрудняват правото му на
защита, а от друга страна - не дават възможност да бъде преценено по какви
съображения му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” и при
неговото налагане работодателят дали е спазил изискването на чл. 189, ал. 1 от КТ. Твърди, че не е увредил никакво имущество на работодателя, нито е имал
намерение да стори това, както и не е злоупотребил с доверието на
предприятието. Заявява, че на 22.11.2019 г., малко преди да се качи на
автобуса, който ги извозва от участъка до село Ковачево, отишъл до тоалетната и
в страни от нея видял найлонова торбичка с четири бутилки пълни с някаква
течност, като тогава дори не знаел дали това е гориво или масло. Твърди, че е
сложил торбичката в раницата си и се качил на автобуса, а в автобуса споделил
това с колега от участъка и му казал, че мисли да предаде бутилките на
охраната, която била на изхода на рудника. Счита за изцяло манипулативно и
невярно твърдението, изложено в заповедта, че е нямал намерение доброволно да
предаде намереното от него гориво. Твърди, че в обстоятелствената част на
заповедта е посочено, че е нарушил Заповед № 84 от 12.04.2006 г. на управителя
на Рудник „Трояново-север” и Заповед № РД-09-475 /11.11.2019 г. на
изпълнителния директор на „Мини Марица-изток” ЕАД, и за неизпълнението на които
му е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”. Заявява категорично, че
тези заповеди нито са доведени до знанието му, нито му е дадена възможност да
се запознае с тях. Твърди, че не отговаря на истината и изложеното в заповедта
твърдение, че не е пазил грижливо имуществото, което му е поверено или с което
е бил в досег при изпълнение на
възложената му работа, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 126, т. 8
от КТ. Заявява, че е работил като „машинен оператор вулканизиране на каучукови
изделия” и при изпълнение на своите функции нито му е поверявано за пазене
дизелово гориво, нито пък е бил в досег с такова гориво при извършване на
възложената му работа. Твърди, че вулканизацията на лентите, в която е
участвал, са я извършвали група от 5-6 човека и същата такава група е имало и в
другата смяна и че горивото, което са получавали е било бензин, и се е ползвало
в агрегата и в бензиновите лампи, които пак ползвали всичките колеги. Твърди,
че през целия ден са били заедно всички колеги и не виждал как и от къде някой
би могъл да вземе гориво, без да бъде забелязан поне от няколко колеги.
Заявява, че в заповедта не е посочено от къде и въз основа на какво се прави
извод, че процесното дизелово гориво е собственост на дружеството и в частност
на участъка, в който е работил.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с
което да признае за незаконно уволнението му и да отмени заповедта, с която
същото е наложено, и да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност,
както и да му бъде присъдено обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 9 364
лева - за времето, през което е останал без работа или е работил на по-ниско
платена работа, считано от 13.01.2020 г. до 13.07.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане. С протоколно определение от 24.06.2020г. е
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, касаещо обезщетението по
чл. 225 КТ, като същото се счита предявено за сума в размер на 4 363.44
лв., за периода от 24.01.2020 г. до 13.07.2020 г. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника „Рудник Трояново - север“ с. Ковачево, клон на „Мини Марица - изток”
ЕАД, в който взема становище, че исковете са неоснователни и недоказани по
основание и размер. Твърди, че било
установено, че ищецът на 22.11.2019 г. изнесъл от дружеството
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите: сключения между страните трудов договор № 6
от 08.01.2018 г. за изпълнение на длъжността „машинен оператор вулканизиране на
каучукови изделия – ГТЛ” в участък „Вулканизации”; връчената на ищеца заповед №
02 от 13.01.2020г. на управителя на рудника за прекратяване на трудовото
правоотношение чрез дисциплинарно уволнение.
Съдът,
като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни
изводи:
С
протоколно определение от 26.05.2020г. е обявен за окончателен проекта на
доклад, обективиран в определението от 06.03.2020 г., с което на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване
фактите: сключения между страните трудов договор за изпълнение на длъжността
„машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия – ГТЛ” в участък
„Вулканизации”; връчената на ищеца заповед № 02 от 13.01.2020г. на управителя
на рудника за прекратяване на трудовото правоотношение чрез дисциплинарно
уволнение.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
За
да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за
незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е
работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с
оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от
доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от
компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната
власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна
е съдебната практика, постановена в решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например
решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о./, че съдът е
длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и
не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които
не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба,
поради което съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и
които най-условно биха могли да се групират както следва: липса на мотиви в
заповедта /чл. 195 КТ/; липса на извършени тежки нарушения на трудовата
дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/.
По
отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за незаконосъобразност
на заповедта /чл. 195 КТ/:
Заповедта
е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е посочен като нарушител
ищецът Ж.П.А. /чл. 195 КТ/. В оспорената заповед са изложени достатъчно
обстоятелства относно вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина,
чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила
/заповед/, дата на извършване на нарушението на трудовата дисциплина, т.е.
заповедта е мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. Поради това
съдът намира възражението на ищеца, че заповедта не е мотивирана за
неоснователно.
Посочени
са конкретните нарушения на трудовата дисциплина, наложеното наказание и
законните текстове, въз основа на които е наложено същото.
По
отношение на възражението, че ищеца не бил запознат с последната
заповед на работодателя, касаеща реда за предаване на евентуално намерени
материални ценности - тъй като в представения на съда списък е посочена
дата-28.11.2019г., т.е. последваща деянието съдът не го споделя поради следните
съображения:
Ж.А.
е в трудови правоотношения с Работодателя от 08.01.2018г. При постъпването му
на работа същият е запознат с действащите в дружеството Колективен трудов
договор, „Правилник за вътрешния трудов ред” и други вътрешно - дружествени
нормативни актове. Видно от подписаната от него Декларация тези материали са му
предоставени за запознаване на 05.01.2018г.
Към
датата на назначаването му на работа в дружеството е действал „Правилник за
вътрешния трудов ред”, утвърден на 12.04.2016г. Към датата на извършване на
дисциплинарното нарушение в дружеството действа „Правилник за вътрешния трудов
ред”, утвърден на 25.07.2019г.
Действително
посочената заповед № РД-09-475/11.11.2019г. на управителя на Рудник „Трояново –
север” е посочена като основание за налагане на дисциплинарното наказание, но
съдът счита, че същото задължение на работника се съдържа във всички останали
посочени заповеди, както и в Правилника за вътрешния трудов ред. В правилника
за вътрешния трудов ред - от 12.04.2016г., в сила към момента на сключване на
трудовото му правоотношение, с който ищеца е декларирал, че е запознат –
декларация – стр.75 от делото- е посочено ясно:
Раздел
„Б”- Задължения на работника и служителя
Чл.2
б „к”- да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег
при изпълнение на възложената му работа…
Б
„л”- Да бъде лоялен към Работодателя, като не злоупотребява с неговото
доверие….
В
същия Правилник е посочено ясно, че
Дисциплинарно уволнение може да се налага при злоупотреба с доверието на
Работодателя както и при констатирана
кражба на материали и горива.
Видно
от постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурор С.
*** се сочи ясно:
„
на 22.11.2019г. Ж.П.А., ЕГН ********** ***, работник в рудник „Трояново-
север”- село Ковачево, при проверка на автобус, извозващ работници след работа
от Рудника, на контролно-пропускателния пункт, на излизане, бил проверен от
дежурните охранители, които намерили в личния му багаж 4 броя ПВЦ - бутилки от
по
Намирам,
че тезата на А. е защитна и се опровергава от данните по преписката. Той при
проверката не е извършил никакво действие на доброволно предаване или
съобщаване за въпросното гориво, а последното
е било намерено в багажа му. Произходът на горивото, когато го е намерил
в тоалетната несъмнено има обществено опасен характер - отнето е от владението
на съответното отговорно лице, без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да бъде присвоено ….Така е налице деяние по чл.194, ал.3, вр. с
ал.1 НК. Предвид опита си в работата на Дружеството и Рудника, А. е знаел за
това деяние или поне основателно е
предположил за него, но с цел да набави
за себе си имотна облага, намирайки горивото го е придобил.”
Т.е.
прокурора приема, че е напълно осъществен и завършен състава на кражбата, но
тъй като стойността на отнетото е много под размера на две минимални работни
заплати, установени за страната към момента на извършване на деянието то е налице
състав на чл.218б от НК. Поради това е изпратено на Началника на РУ за налагане
на административно наказание по този текст.
Няма
данни постановлението на прокурора да е обжалвано от ищеца.
Действително
констатациите на прокурора не обвързват съда, но постановлението е влязло в
сила, поради което и е годно доказателство в гражданския процес, с което съдът
не може да не се съобрази.
Ищеца
е запознат според приложен списък/лист 91 от делото/ и с Правилника за
пропускателния режим в „Мини Марица Изток” ЕАД. Там ясно е указано, че
изнасянето на съоръжения, оборудване и отпадъци се извършва с придружаващи
служебни бележки, като един екземпляр остава на КПП. Същите важат за еднократно изнасяне.
Т.е.
възражението на ищеца, че само непознаване на последната заповед на
работодателя му е попречила да предаде по законния ред уж намереното гориво не
се споделя от съда.
Последното
обстоятелство, което води съда до този извод е и ноторно известното на съда
обстоятелство, че на 26.10.2019г. – колега на ищеца, на същата длъжност и от
същия участък в същия рудник направи опит за изнасяне от територията на Рудника
на гориво- бензин по абсолютно аналогичен начин- отново в две туби но от по
Всичко
посочено дава основание на съда да смята, че ищеца е бил напълно наясно какво
точно извършва, като отнема четирите бутилки с дизелово гориво и го е направил
без каквото и да е намерение да ги предава на охраната или да уведомява когото
и да било. Деянието му е извършено с пряк умисъл - той е целял настъпването на
противоправните последици и по-скоро отнемането на гориво е било практика за
работещите на длъжността вулканизатор. В рамките на две седмици са установени
два случая абсолютно идентични, от различни извършители – все на тази длъжност.
Ясно
и точно е посочено в заповедта в т.I нарушението на трудовата дисциплина, което
е вменено във вина на ищеца. Посочена е точната дата и час на извършване на
нарушението, как е извършено същото и в какво се състои – ищецът е изнасял в
личния си багаж /раница/, намираща се автобуса 4 бр. туби от по
Посочените
в заповедта обстоятелства са достатъчни както за осъществяване на защита от
страна на ищеца срещу нея, така и за проверка от съда на нейната
законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр.д.
№ 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №
65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012
г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV
г.о.; Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.).
Поради
всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато нарушение на нормата на
чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.
По
отношение на второто и третото въведено с исковата молба твърдение за
незаконосъобразност на заповедта /липса на извършени тежки нарушения на
трудовата дисциплина съгласно чл. 186,
чл. 187 и чл. 190 КТ и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на
нарушенията съгласно чл. 189 КТ/:
За
изясняване на тези обстоятелства са събрани по делото значителен обем писмени и
гласни доказателства, които установяват с нужната за гражданския процес
сигурност, че въпросното гориво е изнесено от ответното дружество от ищеца, без
надлежно разрешително от управителните органи. Не се установи твърдяното от
ищеца намерение да се предаде горивото на охранителите. Напротив, точно
обратното. Охранителите потвърдиха при разпита си в съдебно заседание, че
изобщо не е направен опит за предаване на горивото и това изявление е израз на
защитната позиция на ищеца.
От
свидетелските показания на св. М.С.А. - изпълняващ длъжността Н-к смяна „В” при
фирма „ВИП Секюрити” ООД /охраняваща Рудник „Трояново – север”/ и свидетеля И.Й.С.
- Автопатрул смяна „В” при фирма „ВИП Секюрити” ООД в Рудник „Трояново – север”
безусловно се констатира, че тези охранители са извършили проверка на автобуса,
в който се вози ищеца, както и че проверката се е извършила на територията на
Рудника, на бариерата преди напускането му /т.нар. КПП „Ковачево”/. При
проверката охранителят С., който проверява задната част на автобуса вижда, че
под седалката на ищеца има обемиста раница. Ищецът А. е накаран да отвори
раницата, в която са намерени 4-те бутилки от по
Предвид
така установената фактическа обстановка по отношение на извършеното
дисциплинарно нарушение, защитната теза на ищеца се свежда до следното:
Твърди,
че случайно е намерил процесното дизелово гориво и е искал да го предаде на
охраната на рудника;
Твърди,
че не е запознат с описаните в процесната Заповед за уволнение заповеди на Работодателя и вътрешно - дружествени
нормативни актове /правилници/;
Твърди, че за изнасяното индикирано дизелово гориво,
собственост на рудника няма категорични доказателства, че е същото гориво;
1.
Твърдението за „случайно намереното” гориво и намерението на работника да го
предаде на Охраната се опровергава от останалите доказателства по делото, които
следва да бъдат кредитирани от съда.
СвидетелятМ.Я., който е пътувал в същия
автобус на ищеца свидетелства, че не е чул А. да е споменавал за намерено
гориво. Дори и когато автобусът е спрял за проверка, ищецът не е уведомил
охраната, че пренася гориво, а раницата му е била оставена на седалката до
него. Идентични са и твърденията на други двама свидетели - охранителите /М.А.
и И.С./, извършили проверката на автобуса. Двамата са категорични, че А. не е
предприел никакви действия, за да им предаде пренасяното от него гориво
доброволно, а е имал достатъчно време /около минута - две/ за това.
Очевидно
е, че нито горивото е намерено случайно, нито работникът е имал намерение да го
предава доброволно на охраната.
Поведението
на ищеца А. по време на задържането му от охранителите на фирма „ВИП Секюрити”
ЕООД, град София по никакъв начин не кореспондира с това на добросъвестен
работник по смисъла на чл. 125 и чл. 126 от Кодекса на труда. Изнасянето на
дизеловото гориво е станало без знанието на работодателя или пряк служебен
ръководител на ищеца, бутилките са поставени в собствената му раница и са
транспортирани с него в автобуса, което навежда по категоричен начин за наличие
на умисъл и предварителна подготовка, преди извършването на деянието.
2.
Твърденията на ищеца А., че не е бил запознат със Заповедите на работодателя,
касаещи изнасянето на горива и други стоково - материални ценности /СМЦ/ извън
територията на Рудника, както и че не е запознат с разпоредбите на „Правилника
за вътрешния трудов ред” са несъстоятелни и неверни и съдът ги обсъди по-горе.
З.Последното
възражение и оплакване на ищцовата страна, че няма доказателства за това какво
е имало в раницата на А. и не е ясно дали това е индикирано гориво, също се
явяват необосновани и неоснователни.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно - химическа експертиза по
делото по безспорен начин се установява, че взетата проба от изнасяното от
ищеца гориво показва, че се касае за дизелово гориво, индикирано с индикатор SUDAN М -462-П, ползван само от рудниците в „Мини Марица –
Изток” ЕАД.
Оспорването
на начина на вземане на пробата /след като откраднатото от ищеца гориво е
върнато от РУ - Полиция Раднево на работодателя Рудник „Трояново – север”/ по
никакъв начин не влияе върху състава на горивото или съдържанието на бутилките,
които са иззети от ищеца.
Всички
свидетели, присъствали на задържането на ищеца Ж.А. и откриването на бутилките
в раницата му са категорични, че чрез мирис и наблюдение са установили, че
съдържанието на бутилките е ДИЗЕЛОВО ГОРИВО С ХАРАКТЕРНО ОЦВЕТЯВАНЕ /СВЕТЛО
ЧЕРВЕНО / МАЛИНОВО/, което се дължи на индикатора SUDAN
М -462-П, ползван само от рудниците в „Мини Марица – Изток” ЕАД.
4.
Неоснователно е възражението на ищеца, че при издаването на процесната Заповед
за дисциплинарно уволнение не било спазено изискването на чл. 195, ал.1 от КТ.
Дисциплинарното наказание е наложено със Заповед № 02 / 13.01.2020г. на
Управителя на Рудник „Трояново – север”, като същата е връчена на тази дата в
режим на „отказ от получаване”. Ищецът е отказал да получи заповедта и това е
удостоверено с подписите на двама свидетели - С.И.Н.и Н.И.А.. В заповедта за
дисциплинарно наказание са посочени нарушителят, описано е нарушението, времето
на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага
наказанието. В заповедта са изложени пълни и подробни мотиви, които се
допълват, а не си противоречат.
4.1.След
като се запознава с всички доказателства, събрани при образуваното
дисциплинарно производство, Работодателят приема, че:
4.1.1.
Деянието на Ж.П.А., че на 22.11.2019 год., около 20,00 часа, изнася в раницата
си извън територията на рудник „Трояново - север", село Ковачево без
надлежно разрешително
4.1.2.
Деянието на Ж.П.А. представлява и „злоупотреба с доверието на работодателя” по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение първо от Кодекса на труда, както и
че нарушението, извършено от Ж.П.А., представлява нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в „неизпълнение на законните нареждания на
работодателя” - по смисъла на чл. 187, т. 7 от Кодекса на труда. Необосновано е
оплакването на ищеца, изложено в обстоятелствената част на исковата молба, че
Работодателят не е извършил преценка дали тежестта на извършеното нарушение
съответства на наложеното наказание. В Процесната Заповед за налагане на
дисциплинарното уволнение работодателят изрично е мотивирал, че нарушението,
извършено от Ж.П.А., а именно; „изнася в раницата си извън територията на
рудник „Трояново – север”, село Ковачево без надлежно разрешително
5.
Абсолютно невярно е изложеното в исковата молба твърдение на ищеца, че:
„
... е работил само като „машинен оператор вулканизиране на каучукови изделия” и
при изпълнение на неговите на неговите функции нито му е поверявано за пазене
дизелово гориво, нито пък е бил в досег с такова гориво при извършване на
възложената му работа”.
Видно
от представеното като доказателство Лично трудово досие на Ж.А., с Допълнително
споразумение № 303 / 22.01.2019г. към трудов договор № 6 / 08.01.2018г. и
поради производствена необходимост ищецът Ж.А. е натоварен да изпълнява и
функциите на „Тракторист над 200 к.с.” в същия участък „Вулканизации”. Поради
което е безспорно, че при изпълняване на функциите на „тракторист” и на
„машинен оператор вулканизации” ищецът е имал достъп както до дизелово гориво
така и до бензин.
По
делото са събрани множество писмени доказателства, които са в пълен синхрон с посоченото
до тук от свидетелите.
По
повод посоченото от ищеца на двамата свидетели, че е намерил чанта с четири
бутилки с гориво, съдът намира, че това обстоятелство противоречи пряко на
казаното от него на охранителите (че иска да го пуснат). Тоест няма нито едно доказателство, подкрепящо тезата на
ищеца, че е намерил горивото и смятал да го предаде. Голословното му твърдение
за това пред двамата свидетели, не правят достоверна тезата му. Още повече, че
липсата на каквито и да е действия в тази посока пред охранителите и по време
на проверката опровергават напълно тази теза.
Отделно
от това противоречи на всякаква житейска логика да намериш гориво и вместо веднага да се обадиш на
охраната да ги напъхаш в собствената си чанта, като ги скриеш, и ги положиш на
седалката под себе си, и чак след като охраната ги открие да започнеш да твърдиш,
че си имал намерение да ги предаваш. От друга страна тая защитна теза на ищеца
е тотално оборена от показанията на свидетелите, които посочват, че от доста
време имат информация, че ще се изнесе гориво. Това е и причината да се извърши
въпросната проверка на охранителите.
Затова
и съдът намира, че с оглед на цялостната преценка на събраните по делото
доказателства е видно, че ищецът е изнесъл въпросните четири бутилки от по
Самото
нарушение е от такава категория, че за да бъде квалифицирано като нарушение на
трудовата дисциплина, не е необходимо да бъде посочено в някакъв вътрешен акт
на работодателя като такова. Винаги кражбите и присвояванията на
стоково-материални ценности /СМЦ/ от работодателя представляват дисциплинарно
нарушение. Кражбата, обсебването и длъжностното присвояване, са престъпления
съгласно НК, което неминуемо обосновава тези деяния да представляват нарушения
на дисциплината като част от обществените отношения, свързани с полагането на
труд. В този смисъл и съдът не споделя нито едно от наведените възражение от
страна на ищеца и неговия адвокат, че понеже не бил запознат със вътрешните заповеди на работодателя не можел
да носи дисциплинарна отговорност. В противен случай съдът би следвало да
приеме, че работниците, които не са запознати с вътрешната нормативна уредба
при Рудника, биха могли безпрепятствено да извършват престъпления, докато ги
запознаят с точните заповеди за това.
Поверяването
на СМЦ на работника във връзка с извършваната от него работа е неизменна част
от процеса по престиране на труд, което изисква доверие на работодателя, че
работника ще използва поверените му СМЦ за изпълнение на трудовите си задължения.
Кражбата, присвояването на СМЦ от работника поради това представлява
накърняване на доверието, което работодателят му има. Едно от изрично
предвидените в чл. 187, ал. 1 КТ нарушения на трудовата дисциплина е именно
злоупотреба с доверието на работодателя /т.8/ във вр. чл. 126, т. 9 КТ - при
изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е
длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото
доверие.
В
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ са примерно изброени онези нарушения на
трудовата дисциплина, които могат да са основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение”. В т. 4 изрично е посочено „злоупотребата с
доверието на работодателя”. Константна е практиката на ВКС, че кражбата на
материални активи на работодателя е злоупотреба с доверието на работодателя по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
В
случая деянието на ищеца е в пряко нарушение и на заповед № 84/12.04.2006 г. на
управителя на ответното предприятие , с
която е строго забранено изнасянето на какъвто и да е инвентар, горива,
смазочни материали, оборудване, средства за аварийни и пожарна безопасност и
други от работниците и служителите на рудника без да имат надлежно разрешително
за това, като в заповедта е посочено, че при нарушение ще се налага дисциплинарно
наказание „уволнение”. Нарушението на заповедта попада в обхвата на чл. 190,
ал. 1, т. 7 КТ - други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Константна
е съдебната практика, че и примерно изброените нарушения на трудовата
дисциплина в чл. 190, ал. 1 КТ не са абсолютна предпоставка за налагане на
дисциплинарно уволнение, а същите трябва да представляват тежко нарушение на
трудовата дисциплина /аргумент от т.7 на ал. 1/ и че следва да се съобразят във
всеки конкретен случай критериите по чл. 189, ал. 1 КТ /виж чл. 190, ал. 2 КТ/.
Съгласно съдебната практика (Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
040/2009 г., IV г. о., ГК, ) тежестта на конкретното нарушение следва да се
преценява с оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за
безопасни условия на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички
обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените
трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му
към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се
преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител /в този смисъл
решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
Кражбата
на активи от работодателя винаги разстройва работният процес и влага липса на
сигурност и загуба на доверие от страна на работодателя, който не е длъжен да
търпи подобни деяния.
Деянието
е извършено умишлено от ищеца и с користна цел, а ищецът не изразява съжаление
за стореното.
Имуществените
последици от дисциплинарното нарушение може и да не са големи, но същото е
тежко с оглед поведението на работника, което е насочено срещу доверието, което
следва да съществува между ответник и работодател поради личния характер на
трудовото правоотношение. Присвояването/кражбата на СМЦ, в частност на
процесното гориво от страна на
работника, винаги е било преценявано в съдебната практика като тежко нарушение
на трудовата дисциплина, тъй като представлява най-тежката форма на злоупотреба
с доверието на работодателя /например решение № 62 от 18.02.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 955/2010 г. на 3-то ГО; решение № 32/15.02.2012 г. на ОС-Стара Загора
по в.гр.д. № 14/2012 г. на 1-ви гр.с-в, необжалвано; решение № 68 от 23.02.2018
г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. № 1529/2017 г. на 1-ви гр.с-в, недопуснато до
касационно обжалване/. То освен, че носи пряка материална вреда, носи и други
нематериални вредни последици за работодателя. Вредните последици, които
квалифицират нарушението като тежко нарушение на трудовата дисциплина могат да
са не само материално съизмеримите, но и такива, които са дали отрицателно,
разстройващо отражение върху трудовия процес /в този смисъл решение № 305 от
01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение №
461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Липсата на
наказване на такъв вид нарушения на трудовата дисциплина от страна на
работодателя носи не само спад в авторитета му спрямо работниците, но и носи
като пряка последица отрицателно въздействие върху трудовия колектив и
цялостния трудов процес. Липсва критично отношение на ищеца към извършеното
нарушение.
От
изложеното следва извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно
наказание „уволнение” съответства на тежестта на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина и законосъобразно е упражненото от работодателя правото му
по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Поради
изложените съображения съдът намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение” е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяната му е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Отхвърлянето на
иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя неоснователност
на иска за възстановяване на работа, поради което също следва да бъде
отхвърлен.
Следва да се
отхвърли и иска с правно основание в чл.344, ал.1 т. 3 от КТ а именно: така
както е изменен след приемането на експертизата – за сумата от 4 363.27
лева, представляващи обезщетението за оставане без работа за периода от 24.01.2020г.
до 13.07.2020г.., ведно със законните лихви върху тази сума, считано от 10.02.2020г.,
като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора ответникът има
право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са сторени от ответното
дружество в размер на 895.50лв. от които: 150 лв., изплатени възнаграждения за
разпитани свидетели; 300 лв. изплатено възнаграждение на вещо лице за ССЕ;
228лв. изплатени на химическа лаборатория за извършен химически анализ на
дизелово гориво и 217.50 лв. изплатено
възнаграждение на вещо лице за СХЕ.
Следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ на
ответното дружество да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 225
лв. общо за трите иска /по 75 лв. за всеки иск с оглед правната и фактическа
сложност по делото/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Ж.П.А. с ЕГН
********** ***, срещу Рудник „Трояново-север”, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с.
Ковачево, община Раднево, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т.3 КТ за признаване за незаконно на
наложеното със заповед
№ 02 от 13.01.2020 г. на управителя на рудника, дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца Ж.П.А. и за отмяна на заповедта, и за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност „Машинен оператор вулканизиране на
каучукови изделия -ГТЛ“ в участък „Вулканизации” при ответното дружество, както
и иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа с правно основание в
чл.344, ал. 1 т. 3 във връзка с чл.225, ал.2 КТ - сумата от 4 363.44 лева, за периода от 24.01.2020.,
ведно със законните лихви върху тази сума, считано от 10.02.2020г.
ОСЪЖДА Ж.П.А. с ЕГН **********
*** срещу Рудник „Трояново-север”, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление с. Ковачево,
община Раднево, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 225 лв./двеста
двадесет и пет лева/ за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 895.50
лева, от които: 150 лв. - изплатени
възнаграждения за разпитани свидетели; 300 лв. - изплатено възнаграждение на
вещо лице за ССЕ; 228 лв. - изплатени на Химическа лаборатория гр. Стара Загора
за извършен химически анализ на дизелово гориво и 217.50 лв. - изплатено възнаграждение на вещо
за СТЕ.
ОСЪЖДА Ж.П.А. с ЕГН **********
*** да заплати на Районен съд Раднево по сметка на ВСС сумата от 60 (шестдесет
лева), представляваща размера на разноските за изплатено възнаграждение на вещо
лице.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: