№ 402
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100514063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20090494 от 09.04.2021г., постановено по гр.дело №21587/2020г. по описа
на СРС, ГО, 124 с-в, ответникът „Турски авиолинии- Т.Х.Й.“, БУЛСТАТ:*******, търговско
представителство на „Турски авиолинии- Т.Х.Й."- акционерно дружество, регистрирано в
Търговска палата- Истанбул с номер 75184/014968, е осъдено да заплати на Д. А. Б. с
ЕГН:********** и на К. М. С. с ЕГН:**********, по 600 евро на всеки от тях- обезщетение
за закъснение на полет ТК68 на 27.04.2019г., както и по 288,50 лева на всеки от тях-
разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК въззивна жалба от ответника „Турски авиолинии- Т.Х.Й.“. Жалбоподателят поддържа,
че исковата молба е нередовна, тъй като липсва надлежно упълномощаване от страна на
ищците. Твърди, че решението е нищожно, тъй като с отговора на исковата молба е признал
исковете и е представил платежни нареждания за заплащане на обезщетения в размер на по
600 евро за всеки един от ищците, но тези обстоятелства не са били обсъдени, а мотивите на
решението касаят различен полет и фактическа обстановка, поради което са неразбираеми.
Алтернативно твърди, че решението е неправилно, тъй като претенцията е погасена чрез
плащане по време на процеса. Моли да бъде прогласена нищожността на обжалваното
решение и делото да се върне за ново разглеждане на СРС, евентуално- решението да бъде
отменено, а исковете- отхвърлени поради извършеното по време на процеса плащане.
1
Претендира разноски.
С подадения в срок отговор на въззивната жалба ищците оспорват същата като
неоснователна. Твърдят, че упълномощаването е надлежно и решението не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност. Поканили ответника да заплати обезщетения, но
това не било сторено до датата на завеждане на исковата молба. Молят въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение- потвърдено. Претендират разноски за
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения. Ищците са представлявани от
адвокат, а опосредяването на упълномощанването не противоречи на разпоредбата на чл.32
от ГПК. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за нищожност на обжалваното
решение. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на
съдебното решение (съдебния акт), но те са изяснени не само от доктрината, но и от
съдебната практика - най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., в мотивите към ТР № 1/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Според
така установената безпротиворечива съдебна практика нищожност на съдебния акт е налице
при особено съществени пороци, като постановяване от ненадлежен орган (онзи, който не е
на длъжност, даваща му право да го издаде) или в ненадлежен състав; извън
правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния
състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда,
когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение
на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната
цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление. Нищожното
решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, ето защо
това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез
възражение или по исков ред безсрочно - чл. 270, ал. 2 ГПК. В случая не се открива да е
налице такъв съществен порок, който да води до нищожност на решението- същото е
постановено от надлежен орган и състав на съда, в рамките на правораздавателната му
власт, в писмена форма и е подписано от съдията. Изразената воля на съда както в
диспозитива на решението, така и в мотивите е ясна и разбираема. Предвид изложеното
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението и само по наведените
оплаквания в жалбата.
Решението е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:
2
С отговора на исковата молба ответникът изрично е признал основателността на
исковете и макар ищците да не са направили волеизявление по смисъла на чл.237, ал.1 от
ГПК за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно признанието,
последното следва да бъде отчетено. В същото време с отговора на исковата молба
ответникът е представил и доказателства, че е заплатил изцяло претендираните от ищците
главници след завеждането на иска, което обстоятелство не е съобразено то първостепенния
съд в нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Предвид изложеното исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради извършеното погасяване на
задълженията по време на процеса.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена като основателна,
първоинстанционното решение- отменено като неправилно в частта с която исковете са
уважени, а вместо това постановено друго решение, с което исковете за главниците се
отхвърлят изцяло. Първостепенният съд не се е произнесъл по искането на ищците за
присъждане на законна лихва за периода от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, но този въпрос е предмет на евентуално производство по реда на
чл.250 от ГПК за допълване на обжалваното първоинстанционно решение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора следва да бъде преразгледан въпросът относно разноските пред
първата инстанция. Ответникът твърди, че доколкото е признал исковете и не е дал повод за
завеждане на делото, на основание разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК разноските следва да
бъдат възложени върху ищците. Действително ответникът е признал исковете, но в случая
не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка- ответникът с поведението си да
не е дал повод за завеждането на исковете. Ищците, видно то представените с исковата
молба писмени доказателства, чрез свой упълномощен представител са поканили ответника
да им заплати претендираните обезщетения и такова плащане не е направено. Следователно
ответникът дължи заплащането на сторените от ищците разноски, чийто размер е правилно
определен от първостепенния съд. Предвид изхода на въззивното производство и доколкото
ищците са поддържали исковете след извършеното в първата инстанция плащане и са
оспорили въззивната жалба, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените
разноски за държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
633,70 лева с ДДС. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като предвид броя и размера на исковете същото е под предвидения в
НМРАВ минимален размер.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20090494 от 09.04.2021г., постановено по гр.дело №21587/2020г.
3
по описа на СРС, ГО, 124 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО „Турски авиолинии- Т.Х.Й.“,
БУЛСТАТ:*******, търговско представителство на „Турски авиолинии- Т.Х.Й."-
акционерно дружество, регистрирано в Търговска палата- Истанбул с номер 75184/014968, е
осъдено да заплати на Д. А. Б. с ЕГН:********** и на К. М. С. с ЕГН:**********, по 600
евро на всеки от тях- обезщетение за закъснение на полет ТК68 на 27.04.2019г., вместо
което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. А. Б. с ЕГН:********** и на К. М. С. с ЕГН:**********
срещу „Турски авиолинии- Т.Х.Й.“, БУЛСТАТ:*******, търговско представителство на
„Турски авиолинии- Т.Х.Й."- акционерно дружество, регистрирано в Търговска палата-
Истанбул с номер 75184/014968, искове с правно основание чл.7, т.1, б.„в" от Регламент
(ЕО) №261/2004 на ЕП и на Съвета, за сумите от по 600 евро за всеки от тях- обезщетение за
закъснение на полет ТК68 на 27.04.2019г., поради извършено по време на процеса
плащане.
ОСЪЖДА Д. А. Б. с ЕГН:********** и К. М. С. с ЕГН:********** да заплатят на
„Турски авиолинии- Т.Х.Й.“, БУЛСТАТ:*******, търговско представителство на „Турски
авиолинии- Т.Х.Й."- акционерно дружество, регистрирано в Търговска палата- Истанбул с
номер 75184/014968, всеки от тях сумата от по 341,85 лева (триста четиридесет и един лева
и 85 стотинки)- разноски за въззивната истанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4