Р Е Ш
Е Н И Е
Номер № 122 / 28.09.
Година 2017 Град
Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Втори наказателен състав
На 13
септември Година 2017
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
2.
НИКОЛА КЪНЧЕВ
Секретар
ВАНЯ ИВАНОВА
Прокурор
РАДОСТИН РАХНЕВ
разгледа
докладваното от съдията - докладчик
ТОНЬО ТОНЕВ
ВНОХ
дело №1133 по описа на съда за 2017 година
Производството
е по Глава ХХІ от НПК.
Обжалвана е от подсъдимия Д.И.Д. присъда
№12 от 17.05.2017 год. по НОХД №33/2017 год. по описа на Гълъбовски районен
съд, с която жалбоподателят е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.144, ал.3, предл. 1 във връзка с
чл.144, ал.1 от НК за това, че на
20.05.2016г. в град Гълъбово се заканил с убийство на Г.В.Г. ***, като насочил
газов пистолет към нея, което тя възприела като огнестрелно оръжие и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и осъден на лишаване от свобода за срок от
десет месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, както
е признат за виновен и за това, че на 20.05.2016г. в град Гълъбово, се заканил
с убийство на Е.Л.К., като насочил газов пистолет към него, което той възприел
като огнестрелно оръжие и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му, за което и на основание чл.144, ал.3, предл. 1 във
връзка с чл.144, ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК е осъден на десет месеца
“Лишаване от свобода”, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от
три години.
С присъдата на основание чл.23,ал.І от НК е определено на подсъдимия Д.И.Д.,
едно общо наказание - най-тежкото от
двете наказания, а именно 10 /десет/ месеца “Лишаване от свобода”, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК,
съдът е отнел в полза на държавата
веществените доказателства: газов пистолет „EKOL SPECIAL 99“, калибър 9мм с
номер ЕV1431963 и 5бр. боеприпаси за
същия, които са на съхранение в РУП-Гълъбово.
Според въззивната жалба в хода на съдебното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения и неточности, които са довели до
постановяването на порочен съдебен акт. Излага се, че доказателствата, на които
се основава присъдата - основно
показанията на служители на РУП-Гълъбово, са противоречиви и
непоследователни помежду си и противоречат на показанията на частните обвинители
Е.К. и Г.Г., които пък са заинтересовани от изхода на делото.
Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс- Д. Д. бъде признат за
невинен и оправдан по обвинението.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора счита, че присъдата е правилна и законосъобразна,
предвид и заключението на съдебнопсихологичната експертиза на частните
обвинители.
В
същият дух е и становището на повереника на частните обвинители Г.Г. и Е.К. –
адв. К..
Подсъдимият
Д.Д. поддържа въззивната жалба като счита, че предвид противоречията в мотивите
на първоинстанционната присъда, същата следва да се отмени и се постанови нова, с която бъде
оправдан по обвинението.
Първоинстанционният
съд е приел за установено, че на 20.05.2016г. подсъдимият Д.И.Д. извел кучето
си на разходка по ул.”***” в гр.Гълъбово. Разхождайки домашния си любимец, в
един момент кучето навлязло в градинка пред сградата на ***. На този адрес
притежавал имот бащата на свид. Е.К., който живеел на семейни начала с бившата
си съпруга Г.Г.. Двамата свидетели в този момент пребивавали на този адрес и
свид.Г.Г. забелязала как воденото от подсъдимия Д.Д. куче навлязло в градинката
и започнало да тъпче тревната площ и разравя засадените от нея цветя.
Свидетелката Г.Г. направила забележка на подсъдимия да изведе кучето си от там,
но подсъдимият Д.Д. започнал да се държи грубо и цинично със свид.Г.Г., като
започнал да я псува и да и отправя закани, че ще я набие. След като не могла да
накара подсъдимия да изведе кучето и предвид неговото (подсъдимия) поведение
свидетелката Г.Г. се обадила по телефона на свид.Е.К., който бил вътре в сградата.
Свидетелят Е.К. слязъл пред сградата и свид.Г.Г. му обяснила, за възникналия
конфликт с подсъдимия.
Междувременно
подсъдимият Д.Д. се придвижил с кучето си до паркинга от западната страна на
сградата, където завързал кучето. Към подсъдимия се приближили двамата
свидетели с намерение да разрешат спора. Подс.Д. Д. отново започнал да отправя
закани и псувни, този път и към свидетеля Е.К., който за да вразуми подсъдимия
казал, че ще се обади в полицията. Подсъдимият Д.Д. в този момент извадил от
чантата, която носил през рамо , газов пистолет „EKOL SPECIAL 99“, калибър 9мм
с номер ЕV1431963, и насочвайки го към свидетелите Г.Г. и Е.К. се заканил, като
ги заплашил, че ще ги убие. Свидетелката Г.Г. се изплашила от думите и
действията на подсъдимия Д.Д. и тръгнала към сградата на РУ-Гълъбово последвана
от свид.Е. *** се намирала на около 50 метра от мястото на инцидента. На
дежурния полицай при районното управление свидетелите съобщили, че непознато за
тях лице им отправя закана за убийство с насочен към тях пистолет, като
посочили и мястото, където е станало това. Във връзка със сигнала, служителите
на полицейското управление Веселин Танев, Т.Г.и Тодор С. веднага се насочили
към мястото, където се намирал подсъдимият Д.Д.. На место първоначално
подсъдимият е отричал да има оръжие и да е заплашвал с него свидетелите Г.Г. и Е.К.,но
след като последните, подканени от полицаите, се скрили от полезрението на
подсъдимия, той започнал да се държи агресивно и към полицейските служители,
при което бил задържан по Закона за МВР.
От
доказателствата по делото е видно, че служба КОС при РУ-Гълъбово не е издавала
удостоверителен документ по чл.54, ал.4 от ЗОБВВПИ за извършено уведомление за
придобиване на огнестрелно оръжие /л.37 ДП/.
Описаната
фактическа и правна обстановка се възприема и от настоящия състав на въззивната
инстанция, като отговаряща на събраните в хода на наказателното производство
доказателства.
По
отношение направените оплаквания за противоречие и неяснота на мотивите на
присъдата, респ. противоречия между показанията на всички свидетели и тези свид.
Т.Г.досежно обстоятелството, кой от двамата частни обвинители е сигнализирал за
действията на подсъдимия, първоинстанционният съд е изложил подробни
съображения на стр.5 от мотивите и въззивната инстанция не намира за необходимо
да приповтаря изводите на районния съд. В подкрепа на тези изводи са и самите
обяснения на подсъдимия, който на л.42 (на гърба-с.сл.), пред съдебния състав е
посочил, че “и двамата тръгнаха, отидоха зад сградата и повече не ги видях.
След около 3-4 мин. се появиха полицаи, които идваха от същата посока”.
Следователно и самия подсъдим в обясненията си потвърждава, че свид.Г.Г. и Е.К.
са тръгнали към полицейското управление, за което свидетелства и появата след
няколко минути на полицейските служители.
По
отношение показанията на св.А.П.и подлагане на съмнение на заявеното от него
пред съда, окръжният съд счита, че тези показания по никакъв начин не са
компрометирани, тъй като това лице не е извършвало фактически действия по
разследването и в тази връзка разпита му като свидетел е допустим, съобразен е
с процесуалното законодателство и тези показания следва да се ценят наравно с
останалите събрани в хода на разследването и проверени в хода на съдебното
следствие, така както е направил и първоинстанционният съд.
Действително
по делото не е приложен запис от охранителните камери на сградата, пред която е станал инцидента, но това е
пропуск на разследващите органи. В такива случаи е допустимо при липсващи
/унищожени/ доказателства фактите да могат да се установяват чрез други
доказателствени средства предвидени в НПК, в случая свидетелски показания. Показанията на този свидетел напълно кореспондират
с показанията на пострадалите частни обвинители.
Не
е процесуално нарушение и изложеното във въззивната жалба, че в определение от
18.11.2016г. по ЧНД № 345/2016г. на РС-Гълъбово, е посочено, че ДП е образувано
и водено за закана за убийство само на Г.Г., а в обвинителния акт обвиняеми са
две лица. Отразеното в цитирания протест на РП-Гълъбово против протоколно определение
от 18.11.2016г. по ЧНД № 345/2016г. на РС-Гълъбово по никакъв начин не се
отразява върху правилността и
законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Този протест е приложен по ВНЧД
№ 1267/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора и касае производство свързано с
мерки за процесуална принуда, докато обжалваната присъда е постановена по нохд
№ 33/2017г. на РС-Гълъбово и същото е образувано по внесен обвинителен акт от
Районна прокуратура – Гълъбово. Именно с обвинителния акт съставен по реда на
чл.246 от НПК прокуратурата конкретизира престъплението, което е извършено от
обвиняемия и фактическите обстоятелства свързани с извършването на това
престъпление.
Във
връзка с обективното, всестранно изясняване на обстоятелствата по делото беше
назначена съдебно психологична експертиза на свид.Г.Г. и Е.К. от която е видно,
че след преживяното е настъпила промяна в психическото състояние на двамата,
като при свидетелката Г.Г. се касае за
посттравматично стресово разстройство, коморбидно съчетано с разстройство на
адаптацията, а при освидетелствания Е.К. е настъпила остра стресова реакция,
като и двамата са преживели страхово изживяване, което би могло да се
квалифицира като основателен страх.
При
престъпленията по чл.144, ал.3 от НК е
характерно следното:
Родов
обект на това престъпление е личността на човека, а непосредствен – неговия
живот, доколкото се подлага на опасност живота и той се поставя под заплаха при
конкретното престъпно деяние. Задължителен признак от обективна страна на
състава на чл.144, ал.3 вр.с ал.1 от НК
законът изисква действие (закана с убийство), което се свежда до психическо
въздействие на пострадалия с цел неговото заплашване. Т.е. у пострадалия,
предвид обективната обстановка да се създава усещане за страх от осъществяване
на заканата. Обективното съдържание на заканата изисква на първо място да е
реална,т.е. да би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й.
Следователно изисква се от подсъдимия да има средства, достатъчни за нейната
реализация, без допълнителни усилия. В нашия случай подс.Д. Д. е демонстрирал
възможност от реализация на заканата с убийство, като е насочил към Г. Г. и Е. К.
газов пистолет. От друга страна заканата следва да се възприеме от
пострадалите. Заканата следва да бъде персонифицирана,т.е. да е насочена към
конкретно лице(в случая две лица) и да нарушава неговата безопасност. Следващ
елемент от обективното съдържание на заканата е нейната информираност –
заканата с убийство да е ясно и ярко изразена. В случая освен вербално
отправени закани с убийство, подсъдимият е насочил пистолет към свидетелите Г. Г.
и Е. К..
Съставът на това престъпление е конструиран
като формален и то се счита за завършено в момента на отправянето на заканите
(заплахите). В настоящия случай се установява, че вместо да контролира своя домашен
любимец подсъдимият се нахвърлил към свидетелката Г.Г., впоследствие и към Е.К.
с псувни, закани за убийство и насочване на оръжие. Като се има предвид, че при
съобщаването в районното управление, че неизвестно лице ги е заплашило с
пистолет, не може да не се приеме, че свидетелите Г. Г. и Е. К. са изпитали
основателен страх, че заканите могат да бъдат изпълнени.
От
субективна страна заканата за убийство може да се извърши единствено с пряк
умисъл. В случая подс.Д. Д. съзнава, че заплашвайки пострадалите с убийство той
се стреми и иска да сплаши последните.
Извършвайки това престъпление подсъдимият преследва и конкретна цел – да
изплаши пострадалите и създаде у тях впечатление в реалността и изпълнение на
отправената заплаха. Предвид конкретните факти по делото мотивът на извършване
на това престъпление е хулигански.
Не
може да се приеме несъставомерност на деянието предвид на факта, че се касае за
отправена закана с убийство, като е използвано газово оръжие, т.е. използвано е негодно средство,
тъй като газовото оръжие не е способно по своите обективни свойства да
предизвика настъпване на смърт от разстояние. Ползването на негодни средства
като правило съдържа обществена опасност на деянието и води до налагане на
наказание. Както се посочи
престъплението по чл.144,ал.ІІІ вр. с ал.І от НК е с формален състав и
общественоопасните последици настъпват с отправянето на заканите, които могат
да предизвикат основателен страх у заплашваните за тяхното осъществяване
Следователно в случая меродавно е какво значение на заканата придават на
ситуацията пострадалите частни обвинители. Ако самата конструкция – оръжието,
не се различава от огнестрелно оръжие по смисъла на закона, тъй като по своя
външен вид газовото оръжие не се различава от боен пистолет, за пострадалите е
нормално да се породи страх, че подсъдимия ще осъществи заканите си. В този
смисъл са изводите и на назначената от въззивната инстанция съдебнопсихологична
експертиза за влиянието върху психиката на пострадалите отправените от подсъдимия
закани с убийство с насочен пистолет.
При приключване на съдебното следствие не са предявени веществените
доказателства по реда на чл.284 НПК. Настоящият състав на въззивната инстанция
счита, че този пропуск на първоинстанционния съд не опорочава съдебния акт до
степен, приравнявайки го до съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правата на страните. Видно от материалите на досъдебното производство
разследването е предявено, както на подс.Д. Д., така и на пострадалите Г. Г. и
Е. К.. Приложени са по делото и протоколите за обиск на лице(л.68 ДП),
доброволно предаване(л.5 ДП), свързани с веществените доказателства. Следователно и подсъдимият и пострадалите са
запознати с веществените доказателства, които напълно съвпадат с описаните в
приложението към обвинителния акт внесен от РП-Гълъбово в РС-Гълъбово веществени
доказателства: газов пистолет „EKOL SPECIAL 99“, калибър 9мм с номер ЕV1431963
и 5бр. боеприпаси за същия, и които с
присъдата са иззети в полза на Държавата на основание чл.53,ал.2,б.”а” НК.
При извършената цялостна проверка на присъдата по реда на чл.314 НПК съдът
не констатира основания за нейната отмяна или изменяване, поради което и прие,
че обжалваната присъда на РС-Гълъбово следва да се потвърди.
Съдът, съобразявайки се с разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК намира, че
подсъдимият Д.И. Д.следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на
Окръжен съд в ЦКБ,клон Стара Загора, сумата от 357,40 лева, представляващи
направени разноски за назначената, изготвена и изслушана съдебнопсихологическа
експертиза.
Искането на повереника на частните обвинители,адв.Ж. К. за присъждане на
направени разноски пред въззивната
инстанция съдът оставя без уважение, тъй
като пред ОС-Стара Загора не е представен документ, удостоверяващ направени
разноски от частните обвинители Г. Г. и Е. К. за участие на повереника им при разглеждане на делото пред окръжния съд.
Водим
от гореизложеното въззината жалба се явява неоснователна, поради което и на
основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 и чл. 189, ал.3 от НПК, окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №12 от 17.05.2017 год. по НОХД №33/2017 год. по описа на Гълъбовски
районен съд.
ОСЪЖДА
подсъдимия Д.И.Д.,ЕГН, да заплати по сметка на Окръжен съд – Стара
Загора, сумата в размер на 357,40 лв., представляваща изплатено възнаграждение
за изготвена съдебно психологична експертиза пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Ж.В.К.-*** за
присъждане на направени разноски пред
въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.