Р Е Ш
Е Н И Е
№………../08.01.2020г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
При секретаря
Павлинка Славова, разгледа т.д. № 378 по описа за
2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Т.“
АД /в несъстоятелност/ срещу Н.И.С. иск с правно основание чл. 694, ал. 3 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД за установяване недължимостта
на сумата от 4 703 379,98 лева, представляваща покупната цена за
придобиването на вземането, предмет на договора за цесия от 24.10.2014г сключен
между страните, което вземане е включено в списъка на приетите вземания с
определение №803 от 12.02.2018г постановено по т.д № 7340/2015 по описа на СГС,
ТО, 17-ти състав.
Ищецът оспорва
качеството на ответника на негов кредитор, тъй като цитирания договор за цесия
от 24.10.2014г е прекратен с обратна сила, поради сбъдване на предвидените в чл.
1, ал.1, т.1, т.4 от допълнително споразумение от 29.10.2014г към него прекратителни условия. Съгласно чл.1, т.1 от допълнително
споразумение от 29.10.2014г към договора за цесия от 24.10.2014г, той се
прекратява, ако БНБ отнеме лиценза на КТБ АД до 20.12.2014. Лицензът е отнет на
06.11.2014г, поради което договора за цесия от 24.10.2014г е прекратен. Договора
се прекратява и ако прихващането на придобитото от цесионера
вземане към задължението му към КТБ АД по договорите за кредит бъде обявено за
недействително на някакво основание или за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на тази банка, частично или в пълен размер. С
влязло в сила съдебна спогодба по т.д №9395/2016 на СГС е прогласено на
основание чл. 59, ал.3 ЗБН, че извършените прихващания, обективирани
в изявления вх.№№ 11279/06.11.2014г и 11580/11.11.2014г,
направени от ищеца до КТБ АД /н./ са относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/. На 01.06.2015г между страните
по делото е сключено допълнително споразумение към договора за прехвърляне на
вземания от 24.10.2014г, с което приемат, че последният не е произвел каквото и
да е правно действие и кредитор на „КТБ“ АД /н/ е ответника. В т. 3 от това
споразумение е постиганото съгласие и че страните нямат, каквито и да са
имуществени претенции една към друга. За това споразумение е уведомена и
банката на 14.08.2015г. По изложените съображения се претендира уважаването на
иска, ведно с присъждането на разноски за производството.
Ответникът оспорва
исковете. Твърди, че вземането му произтича от договор за прехвърляне на
вземания от 24.10.2014г, съгласно който ответникът в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца в качеството му на цесионер, част от вземането му към „КТБ“АД /н/ по банкова
сметка *** ***,
съгласно Рамков договор за платежни услуги от 11.02.2011г и Анекс №
67255/11.02.2011г, а именно: 2 672 000,00 евро, от които главница
2 550 00,00 евро и изтекли лихви в размер на
122 000,00 евро. Съгласно чл. 2, ал.1 от договора срещу придобиване на
гореописаното вземане, цесионерът се задължава да
заплати на цедента сумата от 2 404 800,00
евро на двадесет равни тримесечни вноски, дължими на 10-то число на съответния
месец, започвайки от месец март 2015г. Договорът за цесия е съобщен на банката
със съобщение вх.№ 11072/05.11.2014г и от този момент прехвърлянето е породило
действие спрямо нея. Видно от извлечение, издадено на 04.12.2014г от КТБ АД /н/
цесията с вх.№ 11072/05.11.2014 е осчетоводена съгласно Заповед
№З-732/27.10.2014г и одобрена от квесторите на банката с Решение №654. От
момента на придобиване на вземането ищецът дължи заплащане на уговорената
покупна цена. Отделно от това с изявление вх.№11279/06.11.2014г ищецът
уведомява банката, че извършва прихващане между вземанията за получаване на
суми по договор за паричен влог, който той е придобил с договора за цесия от
24.10.2014г и задълженията му по три договора за кредит от 01.03.2006г от
20.08.2007г и от 15.10.2007г. Ответникът счита за неотносима
сключената съдебна спогодба по т.д №9395/2016 на СГС, тъй като прихващането е
действително в отношенията между страната, която отправя изявлението за
прихващане и адресатът на това изявление. Банката е осчетоводила прехвърлянето
на вземането и със същата сума са погасени кредитите на ищцовото
дружество. Т.е. прехвърленото вземане е усвоено от цесионера.
Този извод е направен и от съда по несъстоятелността. Погасителния ефект на
прихващането настъпва в деня, в който са се осъществили всички предпоставки от
фактическия му състав, т.е. през месец ноември 2011г, което предхожда
сбъдването на прекратителното условие, уговорено в
допълнителното споразумение към договора за цесия от 24.10.2014г. Неиздаването
на удостоверение от страна на банката съгласно чл. 1, т. 1 от допълнителното
споразумение към договора за цесия от 24.10.2014г, че смята за одобрено
прихващането и погасени задълженията на цесионера по
договорите му за кредит, не е необходимо, след като последната с конклудентни действия го признава (осчетоводява прехвърлянето
на сумите по договора за цесия, описани и в изявлението за прихващане). Отделно
от това, оспорва да е осъществен фактическия състав на прекратителното
условие на чл.1, т.1 от допълнителното споразумение към договора за цесия от
24.10.2014г и защото лицензът на КТБ АД
/н/ е отнет. Ответникът оспорва споразумението от 01.06.2015г да е произвело
действие, тъй като с допълнително споразумение от 19.06.2015г страните са се
споразумели, че отменят споразумението от 01.06.2015г и се съгласяват, че договора
за прехвърляне на вземания от 24.10.2014г остава в сила. За това допълнително
споразумение банката е уведомена с молба вх.№3664/26.08.2015г.
С допълнителната
искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника, че: кредиторовото
му качеството е установено в производството по несъстоятелност по т.д.
№7340/2015г., тъй като последното има за предмет единствено
неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на
дружеството; банката е признала, че договорът за цесия е породил правни
последици, тъй като ако цесията е породила правни последици, банката нямаше да
предприема действия за обявяване на недействителността на извършените
прихващания; прихващането не е породило действие през месец ноември 2014г, тъй
като няма доказателства, че задълженията по кредитите на ищеца са погасени;
споразумението от 19.06.2015г не може да произведе действие, тъй като към
датата на сключването му са настъпили прекратителните
условия по чл. 1, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от допълнителното споразумение от
29.10.2014г; молбата до синдиците вх. №3664/26.08.2015г не е произвела
действие, тъй като изявлението не е достигнало до синдиците преди съдържащото
се изявление във вх.№3494/14.08.2015г.
С допълнителния
отговор се поддържа, че изявлението на ищеца за прихващане касае договори за
банков кредит в лева от 01.03.2006г, 20.08.2008г, 15.10.2007г, а в
производството по несъстоятелност банката не е претендирал плащане по договори
за банков кредит в лева от 01.03.2006г и 20.08.2008г., което е индиция, че банката счита вземанията по тези договори за
погасени със сумите описани в изявлението за прихващане от 06.11.2014г.
Синдикът на „Т.“ АД
/в несъстоятелност/ счита исковете за основателни, тъй като със сбъдване на прекратителните условия, правното действие на договора за цесия
отпада с обратна сила, което налага връщане на даденото по него, а не заплащане
на уговорената продажна цена.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Страните не спорят,
а това се установява и от събраните по делото доказателства, че между тях валидно
възниква договор за прехвърляне на вземания от 24.10.2014г, съгласно който
ответникът в качеството му на цедент, прехвърля на
ищеца в качеството му на цесионер, част от вземането си
към „КТБ“АД /н/ по банкова сметка *** ***, съгласно Рамков договор за платежни
услуги от 11.02.2011г и Анекс № 67255/11.02.2011г, а именно:
2 672 000,00 евро, от които главница 2 550 00,00 евро и изтекли лихви в размер на 122 000,00 евро.
Съгласно чл. 2, ал.1 от договора срещу придобиване на гореописаното вземане, цесионерът се задължава да заплати на цедента
сумата от 2 404 800,00 евро на двадесет равни тримесечни вноски,
дължими на 10-то число на съответния месец, започвайки от месец март 2015г.
С допълнително
споразумение от 29.10.2014г страните уговарят, че договора за прехвърляне на
вземания от 24.10.2014 се прекратява с обратна сила автоматично и без да е
необходимо изявление на някоя от страните за това, ако се осъществи някое от
следните условия: до 20.12.2014г, включително БНБ не отнеме лиценза на „КТБ“ АД
за извършване на банкова дейност; до 31.01.2015г КТБ АД не издаде на цесионера писмено удостоверение, че смята за одобрено
прихващането и погасени задълженията на цесионера,
произтичащи от договорите му за кредит с банката; прихващането на придобитото
от цесионера вземане срещу вземанията на КТБ АД по
договорите на кредит бъде обявено за недействително на някакво основание или за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката,
частично или в пълен размер.
Договорът за цесия
е съобщен на банката със съобщение вх.№ 11072/05.11.2014г.
Не е спорно и че
придобитото вземане по договора за цесия сключен между ищеца и ответникът е
прихванато към задълженията на „Т.“ АД /н/ към „КТБ“АД /н/, което погасяване е
осчетоводено в счетоводството на КТБ АД/н/.
Първия спорен
момент касае обстоятелството дали е настъпило някое от уговорените в
допълнителното споразумение от 29.10.2014г прекратителни
условия.
Условията по т. 1 и
т.4 не са осъществени, тъй като лицензията на банката е отнета, преди
20.12.2014г, а издаването или не на удостоверение за одобряване на прихващането
е ирелевантно, при положение, че същото е
осчетоводено и е породило целените с това правни правни
последици.
За осъществено съдът
намира прекратителното условие на т.2, тъй като с
влязло в сила съдебна спогодба по т.д №9395/2016 по описа на СГС е прогласено
на основание чл. 59, ал.3 ЗБН, че извършените прихващания, обективирани
в изявления вх.№№ 11279/06.11.2014г и 11580/11.11.2014г,
направени от ищеца до КТБ АД /н./ са относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/.
Със сбъдване на
условието, договора за цесия между страните се прекратява и то с обрана сила – арг от чл. 25, ал.2 ЗЗД. Прекратяването налага връщане на
всяка една от страните на полученото по договора. На плоскостта на договора за
цесия това означава, да се върне в патримониума на цедента цедираното вземане,
заедно с всичките му обезпечения и привилегии и последният отново да придобие
качеството на кредитор спрямо длъжника. За да е възможно връщането на вземането
то следва все още да съществува. Ако в периода на действие на договора за цесия
задължението е било изпълнено от длъжника, от последния е недопустимо да се
иска повторно изпълнение. Това е така, защото повторното изпълнение би довело
до неоснователното обедняване на длъжника и до неоснователно обогатяване на цесионера, който би получил нещо, което с оглед на
развалянето на договора за цесия не му се следва. Именно за избягване на това
неоснователно обогатяване, в тези хипотези задължението на цесионера
за връщане на даденото се трансформира в задължение за връщане на получената от
изпълнението престация. Ако такава престация не е получена или тя е в по-малък размер от
първоначално дължимото – в задължение да се отстрани явилото се в резултат на
това неоснователно обогатяване.
Предвид, че след
сключване на процесния договор за цесия,
прехвърленото вземане е използвано от цесионера и с
него са погасени чрез прихващане негови насрещни задължение към КТБ АД /н/ по
договори за кредит, се налага извода, че прехвърленото вземане не може да бъде
върнато, тъй като то не съществува. Това е така, защото в резултат на
отправеното от цесионера волеизявление за прихващане
на вземането към насрещното си задължение, което има към банката, цедираното вземане е погасено.
В обобщение следва
да се посочи, че договорът за цесия е прекратен поради сбъдване на прекратително условие, поради което цедентът
има вземане за заплащане на заместващата облага, а не на вземане за продажната
цена по прекратения договор. Следователно искът е основателен и следва да се
уважи.
По разноските.
На основание чл.
694, ал. 7 ТЗ ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса в
размер на 47 033,80 лв./4703379,98*1%= 47033,80/.
Ищецът има право на
разноски за адвокат в размер на сумата от 19 200,00 лева с ДДС.
Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно предвид
обстоятелството, че възнаграждението е уговорено и платено в минималния
съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размер.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
694, ал. 1, т. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че
Н.И.С., ЕГН ********** и адрес: *** и *******и съдебен адрес:***, няма вземане срещу „Т.“ АД /н./,
ЕИК *******, за продажна цена по договор за продажба на вземане от 24.10.2014
г. в размер на 4 703 379,98 лв., което вземане е включено в списъка
на приетите вземания с определение № 803 от 12.02.2018г, постановено по т.д. №
7340/2015 г. на СГС, ТО, 17 състав.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН ********** и адрес: *** и *******,
да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата от 47 033,80 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН ********** и адрес: *** и *******да заплати
на „Т.“ АД /н/), ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 19 200,00
лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: