М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 595/15 г. на
РОС.
Русенската окръжна прокуратура е обвинила гръцкия
гражданин Й. К. в това, че на
13.05.2014г., на ГКПП „Лесово” и на ГКПП „Дунав мост”-Русе, в условията на
продължавано престъпление – на два пъти, без надлежно разрешително пренесъл
през границата на страната – Република България високорисково наркотично
вещество – 49.909 кг.
хероин със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите
от 16 до 29%, на стойност 2 495 450 лв., като предметът на контрабандата е
в особено големи размери и случаят е
особено тежък - престъпление по чл.242, ал.4 вр. с ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК и на 13.05.2014г., от ГКПП „Лесово” до ГКПП „Дунав мост”- Русе без надлежно
разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 49.909 кг. хероин със
съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 16 до
29%, на стойност 2 495 450 лв., като наркотичното вещество е в особено
големи размери - престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.4, вр. с ал.1, пр.4
от НК.
С присъда №
44/24.01.2014 г. по н.о.х.д. № 590/14 г. на РОС, потвърдена с решение №
78/13.05.2015 г. по н.о.х.д. № 53/15 г. на Апелативния съд в гр. Велико
Търново, подсъдимият е бил признат за виновен по внесените обвинения и и осъден
на наказания съответно 15 години лишаване от свобода и двеста хиляди лв. глоба за първото и 5
години лишаване от свобода и двадесет хиляди лв. глоба за второто с общо наказание
15 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и
зачитане на предварителното му задържане, при присъединяване на наказанието
двеста хиляди лв. глоба.
С решение №
405/5.11.2015 г. по н.д. № 1025/15 г. на ВКС - първо н.о. присъдата е била
отменена поради съществени нарушения на процесдуалните правила - дискредитиране
на протокола от първоинстанционното съдебното заседание като официален
удостоверителен документ доказващ извършените в хода на заседанието процесуални
действияи, както и на правото на подсъдимия да му бъде преведена устно и
писмено присъдата.
Делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд.
При новото
разглеждане на делото обвинението се поддържа от прокурора така както е
внесено.
Подсъдимият, при
надлежно разяснение от съда съгл. чл. 372 ал. 1 пр. 1 и 2 от НПК, е признал
изцяло фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да
не се събират доказателства за тях. След като е констатирал, че самопризнанието
се подкрепя от доказателствата по делото, при дадени положителни становища
както от защитника на подсъдимия, с определение по чл. 372 ал. 4 от НПК съдът е
обявил, че при постановяването на присъдата ще се ползува от самопризнанието
без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При тези предпоставки съдебното
следствие в настоящото съдебно производство е протекло по реда на чл. 373 ал. 2
вр. чл. 372 ал. 4 вр. чл. 371 т. 2 от НПК.
При устните
състезания представителят на обвинението е поискал размерите на наказанията на
подсъдимия да бъдат наложени в средния устатновен от закона размер, а не в
минималния такъв, както при отменената първа присъда.
Посъдимият и
защитникът му пледират за преквалификация на деянието по първото процесно
престъпление от чл. 242, ал.4 вр. с ал. 2, вр. с чл.26, ал.1 от НК на чл.
242 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като според тях по делото не е установен
единият от комулативно предвидените от законодателя обективени признци, а
именно деянието да представлява „особено тежък случай“ по см. на чл. 98 т. 8 от НК.
След като прецени
и обсъди материалите по делото и доводите на страните, съдът прие следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Й.К.
е роден на *** ***,
Република Гърция, гръцки гражданин, с основно образование, работи в „.....” –
гр.Лимбург, Германия на длъжност шофьор, адрес: Република Гърция, град Атина,район Ахарне, …. , притежава документ за самоличност - паспорт АК0164296,издаден на 14.09.2012г. Не е
осъждан. Женен е по втори брак за б…. гражданка, като от първия си брак с г…
гражданка има три вече пълнолетни деца. Работи като шофьор на товарни камиони,
преди това е имал …. в родината си Гърция, който затворил поради икономическата
криза. Представените характеристки за подсъдимия от бивш работодател –
собственик на „В.“ ЕООД Д. Д. и съседи на по местоживеенето му съдържат
единствено положителни за него данни за като трудови и социални изяви и
личностна специфика.
От 01.05.2014г. подсъдимият
работел като шофьор-международни
превози във „.....” - гр. Лимбург, Германия. Бил му поверен за управление товарен автомобил марка
„DAF” с германски рег.№ LMSB435, рама XLRTE47MSOE784327, собственост по талон
на автомобила на фирма „BUYUKKOEN” и
рег.№ LMSB209 на ремарке марка CHERAU, собственост по талон на „...”.
В инкриминирания период той следвало да осъществи транспорт
на стоки от Белгия до Р Турция по
маршрут Белгия - Германия – Австрия – Унгария – Румъния – България -Турция и обратно. Преди отпътуване по маршрута подсъдимият осъществил среща и постигнал уговорка с
неустановено лице да
пренесе голямо количество наркотично вещество-хероин по обратния курс от
РТурция до Белгия през
Р България и други страни - членки на Европейския съюз срещу
възнаграждение от 30 000 евро при доставката в град Гент, Белгия. За
осъществяване на комуникация във връзка с получаването, транспортирането и
предаването на наркотика на
му предоставен
мобилен телефон марка „Самсунг” с абонатен номер + ************, по който трябвало да комуникира
единствено чрез съобщения. Номерът за контакти на лицето, предоставило телефона, бил + ************.
На 05.05.2014г. подсъдимият К. стигнал до границата на Република
Турция при ГКПП”Лесово”. При извършената там проверка се установило, че не притежава необходима
работна виза, изискуема за гръцки граждани - шофьори на товарни автомобили и
автобуси и му било отказано преминаване на границата с товарния автомобил. Подсъдимият
съобщил за това по телефона на шефа
на фирмата в Р Германия и му било
указано да изчака пристигането на втори шофьор
с необходимата виза.
По същото време свидетелят
С.С. *** очаквал резултат за наемане на работа на длъжност шофьор- международни
превози във фирма „.....” - гр.Лимбург, Германия, с която се свързал чрез свой познат.
На 06.05.2014г. от
фирмата осъществили контакт със свидетеля С. и го уведомили, че ще го наемат на работа без да е необходимо да пътува за Германия. Обяснили му, че
камион на фирмата - марка
„DAF” с германски рег.№ LMSB435, рама XLRTE47MSOE784327 и рег.№ LMSB209 на
ремарке марка CHERAU, с водач гръцки
гражданин - Й.К.
е на турската граница, близо до МП
„Лесово” - на паркинг на
неутрална територия/и не може да мине
границата, тъй като шофьорът няма
работна виза за Р Турция.
Свидетелят С. разполагал с всички необходими документи и можело да преведе
автомобила през границата, да
изчака претоварване на стоката в Р Турция
и впоследствие директно със стоката и другия шофьор да отпътува за Германия.
Още същия ден свидетелят
С. се отправил към указаното място, открил товарния автомобил и водача му -
подсъдимия, когото до този момент не познавал.
Свидетелят С. се качил в товарния
автомобил и под негово управление на
06.05.2014 г. двамата с подсъдимия преминали границата на Р Турция.
На близко разстояние
след турската граница управлението на
ТИР-а било поето отново от обвиняемия К.. Двамата обвиняеми потеглили за
гр.Истанбул, където разтоварили стоката. Тъй като се оказало, че товаренето на стока ще се осъществи
в някой от следващите дни, а
не веднага, свидетелят С. решил
да се върне в Р България, да изчака обвиняемия К. и при
преминаването на товарния автомобил през българска територия да се качи в град
Разград и да продължи за Германия. Уговорката
била съгласувана и с управителя на фирмата. На 08.05.2014г. в 09.00 часа
,свидетелят С. *** и се прибрал вкъщи.
През следващите дни, на неустановена дата и
място в Р Турция
подсъдимият се срещнал
отново с неустановеното по делото лице, с
което поддържал непрекъсната телефонна комуникация по предоставения му мобилен
телефон и получил от него съгласно
предварителната договореност пътнически
куфар и черен сак. Подсъдимият да се
увери за съдържанието им и при отварянето им установил, че вътре се намират
пакети - общо 50 бр. с
наркотик - хероин, с общо тегло
около 50 кг., които
трябвало да пренесе до Белгия. Взел куфара и сака и ги поставил под
долното легло в кабината на камиона.
На 13.05.2014г., около 10,39 часа, подсъдимият се явил за влизане в Р България през ГКПП „Лесово”. На
трасе „Вход-товарни
автомобили” на МП ”Лесово”
била извършена документалната проверка на автомобила и товара, движещ се с ТИР карнет RX69343781. След това подсъдимият продължил транспортирането
с камиона в посока град Разград, където около 19.00 часа от бензиностанция в кв „Гецово”, следвало да вземе свидетеля С. .
След като се срещнали на
горепосочената бензиностанция, свидетелят
С. се качил в товарния автомобил. Свидетелят
С.С. не знаел, че в кабината на влекача се намира наркотично вещество.
Подсъдимият поставил
неговата дигитална карта на водач в тахографа, за да могат да
продължат пътуването без необходимите прекъсванания за почивка и потеглили за град Русе.
В 22.26 часа на
13.05.2014 г. подсъдимият с управлявания от него товарен
автомобил марка „DAF” с германски рег. №
LMSB435 и рег. № LMSB209 на
ремарке, се явил за излизане
през Р България на ГКПП
„Дунав мост ”-Русе. При
извършвания граничен контрол възникнало
съмнение в редовността на пломбата на хладилното ремарке от страна на
свид.Б.Т. -
полицай при РД „ГП”-
гр.Русе и камионът бил насочен за
сканиране с мобилна рентгенова система, при която били установени необичайни
предмети. Била извършена щателна
митническа проверка, при която под долното легло в кабината на влекача в
пътнически куфар и черен сак с надпис „SPORT” били намерени общо 50 бр. правоъгълни
пакети /22 бр. в
пътническия куфар и 28 бр. в спортния сак /, обвити със сиво тиксо.
Още при извършването на
проверката подсъдимият заявил,
че пренасяното наркотично вещество е хероин и че другият пътник в автомобила
няма отношение към трафика. Пътническия куфар, спортният сак и намиращите са в тях общо 50 бр. пакети с
наркотично вещество били предадени от подсъдимия с протокол за доброволно предаване по
настоящото производство.
За случая бил уведомен
разследващ митнически инспектор при Митница - Русе. След пристигане на
оперативно-следствена група бил извършен оглед на местопроизшествие. При извършения оглед на веществени
доказателства на 50 броя пакети, обвити
със сиво тиксо и вземане на представителни проби от тях се установило, че след
разрязване на тиксото на всеки пакет се намира стреч фолио, с което са
опаковани по два правоъгълни пакета, всеки от тях поотделно облепен плътно с
кафяво тиксо. Условно вътрешните пакети били обозначени с 1 и 2, след номера на
външния пакет, от който са извадени, съответно от № 1.1 до № 50.2 – общо 100
бр. пакети, облепени с кафяво тиксо. При направен полеви наркотест, откритото в пакетите кафяво прахообразно вещество
реагирало положително на хероин.
От приетите и неоспорени от страните експертизи по делото се установява
следното:
Видно от заключението на
съдебна
физико-химичната
експертиза намереното и предадено с протокол за доброволно предаване от
14.05.2014г. от подсъдимия
кафяво прахообразно вещество, съдържащо се в 50 бр. пакети, обвити със сиво
тиксо - 100 бр. пакети, обвити в кафяво тиксо и условно обозначени с номера от
№ 1.1 до № 50.2, представлява хероин с общо нето тегло 49 909 грама със
съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин в границите
от 16 – 29%. В експертното заключение е посочено, че хероинът е наркотично
средство и е поставено под контрол, съгласно Единната конвенция на ООН за
упойващите средства от 1961г., ратифицирана от България – списък 1 и съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, а също така е
поставен в ЗКНВП в Приложение № 1 на веществата с висока степен на риск за
общественото здраве, които нямат приложение в хуманната и ветеринарната
медицина. Стойността на предаденото наркотично вещество – хероин с нето тегло 49 909 грама със
съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 16 до
29%, е 2 495 450 лева.
Наркотичните вещества и
представителните проби, изследвани с посочената експертиза, били предадени на съхранение в ЦМУ, Отдел „МРР -
НОП” с приемо-предавателни протоколи № 32379/13.06.2014г. и №
32378/13.06.2014г.
От заключението на комплексната съдебна ценово-икономическа и
автотехническа експертиза се установява, че към 13.05.2014г. средната пазарна
стойност на товарен автомобил марка „DAF” с рег. № LMSB435 е била 42 000
лева, а на ремарке „CHERAU”с рег.№ LMSB209 – 15 000 лева.Според
експертното мнение не са установени промени в конструктивни елементи на автомобила или специално изградени тайници. Експертизата дава описание и на
графика на движение на товарния автомобил - време за движение и престой, средна скорост за отделните етапи на
движение и изминатите разстояния за съответните дати.
Чрез изготвената по
производството техническа експертиза на 2 бр. мобилни телефони ползувани от подсъдимия са изведени наличните записи на
входящи, изходящи и неприети повиквания и текстови съобщения в паметта на мобилните
телефони.
Тази фактическа
обстановка е допълнена от подсъдимия с твърдение за отправени заплахи за неговия и на децата му живот, очевидно
като допълнителен мотив за осъществяването на престъпленията наред с посочения
в обвинителния акт користен такъв - получаване на 30 000 евро. Твърдението
е поддържано в обясненията му на първите два разпита на досъдебното
производство и при настоящото съдебно следствие. Това твърдение само по себе си
не е в противоречие с направеното самопризнание, тъй като въпроса е останал
извън фактологията по обвинителния акт. По въпроса дали следва да се приеме за
доказано съдът съобрази следното: Както
е известно обясненията на подсъдимия се явяват пълноценно и равнопоставено на
всички останали доказателствено средство
в процеса, което следва да бъде съобразявано при надлежна преценка относно
съдържанието и достоверността му. Така заявеното в случая обстоятелство е
свързано с благоприятни за него последици, поради което и в светлината на
принципа, че съмненията следва да се тълкуват в полза на обвиняемия, съдът
дължи внимателно и изчерпателно изследване не само дали то е доказано по
несъмнен и категоричен начин, на дори и ако не е, дали обстоятелствата по
делото и логиката го изключват категорично.
При липса на
доказателства пряко и конкретно потвърждаващи или опровергаващи такива заплахи,
твърдението е твърде достоверно както от
житейско-логическа гледна точка, така и в светлината на фактите по делото
по следните две линии: От една страна касае се за неосъждан, с отлични лични и
трудови характеристични данни, социализиран и без установени асоциални прояви
човек, който срещу сравнително неголяма за европейска държава с нормален жизнен
стандарт /каквито са както Гърция, така и Германия/ е поел несъразмерно големия
риск да се ангажира с изключително тежко престъпление. Ноторно известни са, в
тази връзка, безкомпромисните и брутални
методи на „наркомрежите“ за „убеждаване“ на счетените за подходящи съобразно
конюктюрата лица, без оглед на личната им воля и морал. Тезата за приноса на
такава заплаха за мотивирането на подсъдимия логически внася яснота и по
обясненията му, че отначало е считал, че ще пренася злато и едва в хода на
просните събития разбрал, че ще е наркотично вещество. От друга страна
наличието и на такъв втори мотив - заплаха - логично се съчетава с
горепосочените безспорно установени по делото обстоятелства, визиращи незнание и пълна несъпричастности към
съществени елементи от изискванията за и организацията на процесния транспорт:
неподготвеността, че му е нужна работна виза за Р Турция, създаваната „ад хок“
нова организация за намиране на шофьор с такава виза св. С., неподготвеността
пък на последния да управлява процесния камион, та дори и нетипичното поставяне
на наркотик за два и половина милиона лева в куфар под леглото му в кабината на
камиона. При това става дума за човек на възраст, с опит като международен
шофьор и търговец, живял в различни части на Европа. Тези обстоятелства
разкриват поведението и действията на подсъдимия не просто като чисто
изпълнителски, а и като извършвани „на тъмно“, напълно подчинени на чужда
ръководна воля и функция, без собствена
инициатива и интелектуална преценка и строго в рамките на подаваните му команди. Такива особености са
присъщи на действията на човек с повече или по-малко блокирани воля и разум в
резултат на въздействие на негативни фактори, какъвто е и заплахата. Те са
твърде необичайни за спокоен и нормално разсъждаващ наркотрафикант,
„заработващ“ си уговореното срещу престъпна дейност парично
възнаграждение, стремящ се по всякакъв
начин да предвижда и избягва запомнящи се и предизвикващи съмнения и проверки
ситуации.
С оглед
изложеното съдът прие, че установеността по делото следва да обхване като
предпоставка за формиране на престъпното поведение на подсъдимия в комплекс
както безспорно установения користен мотив, така и отправена заплаха за неговата и на близките
му сигурност.
Тази фактическа обстановка се
установява непротиворечиво
от свидетелските показания на В.С.М., А.Б.Б., Б.Г.Т., Д.П.Р., от обясненията на С.С.С., дадени в качеството на обвиняем, производството по отношение на когото
е прекратено, както и от
приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства - свидетелство за съдимост, автобиография, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, протокол за личен обиск, протоколи за
оглед на местопроизшествие, за
претърсване и изземване и за оглед на
веществени доказателства и фотоалбуми
към тях, протоколи за доброволно
предаване, протоколи за вземане на представителни проби, съдебна физико-химична
експертиза, изготвена от експерт
при БНТЛ-Русе,
техническа експертиза ведно
с 1 бр. оптичен носител със
сериен номер LH3164RC06183791D2, съдебно ценова икономическа и автотехническа
експертиза, техническа
експертиза, резултати от ОИМ,
материали от извършена ЩМП от Митница Русе, справки за пътувания на лице -чужд гражданин, протокол за извършена митническа
проверка,
АУАН№113/14.05.2014г. на ТМУ-Рус, протокол
за предоставяне на веществени доказателства на отговорно пазене в склад на
Митница –Русе, опис на общо състояние на автомобила, експертни справки, приемо –предавателни протоколи, пълномощни, справка за предишни
нарушения от Митница - Русе, копия от документи и др, както и от веществените доказателства по делото - наркотично вещество хероин, намиращ
се на съхранение в ЦМУ- отдел “МРР-НОП”, товарен автомобил, намиращ се на
съхранение в склад на Митница Русе -
товарен автомобил марка „DAF” с германски рег. № LMSB435 и рег. №
LMSB209 на ремарке марка CHERAU, собственост
по талон на „...” другите
веществени доказателства иззети от товарния автомобил по приложенияи следващи делото по опис.
При тази
фактическа установеност съдът прие следното
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият е
пълнолетно и вменяемо наказателноотговорно лице.
1/ По описания
начин подсъдимият К. на 13.05.2014 г., на
ГКПП „Лесово” и на ГКПП „Дунав мост”-Русе, в условията на продължавано
престъпление - на
два пъти, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната - Република България високорисково
наркотично вещество – 49.909
кг. хероин със съдържание на активно действащ компонент
диацетилморфин в границите от 16 до 29%, на стойност 2 495 450 лв., като
предметът на контрабандата е в особено
големи размери и случаят е особено тежък .
Хероинът е високорисково наркотично
вещество и е поставен под контрол, съгласно Списък І на единната конвенция по
упойващите вещества от 1961 година и Глава І. във връзка с Приложение № 1 на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
От субективна
страна подсъдимият безспорно е съзнавал обективните съставомерни признаци на
престъплението. Това е така защото от
цялостното поведение на обвиняемия К., свързано със специфичния начин на укриване на наркотика
/под леглото на водача в шофьорската кабина/, изцяло
подкрепящо самопризнанията му, личи
че той е знаел какъв е видът на
превозваната пратка, както и че извършва престъпление. Действувал е
виновно, при пряк умисъл, като е предвиждал и се е стремил към настъпването на
общественоопасния резултат.
Налице са
предпоставките по чл. 26 ал. 1 от НК за прилагане на обща престъпна
квалификация. Деянията
осъществени на 13.05.2014г. са извършени през непродължителен период, при една и съща фактическа обстановка
и при еднородност на вината, като
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. От друга страна цялостната
престъпна дейност, свързана
с контрабандното пренасяне на наркотичните вещества през ГКПП ”Лесово ” и през ГКПП „Дунав мост ”- Русе на 13.05.2014г. следва да се приеме като довършена, независимо от обстоятелството
че деянието му през ГКПП ”Дунав
мост”-Русе е било осуетено по независещи
от волята му причини и е останало във фазата на опита. Този извод се извежда от факта, че
внасянето на наркотика на територията на Р България
през ГКПП „Лесово” на 13.05.2014г., обусловило по-нататъшното му преминаване през
цялата територия на РБългария до граничния пункт ГКПП”Дунав мост”, се отразява
значително върху цялостната престъпна дейност, с целения и причинен престъпен резултат.
Съдът прие за
основателни доводите на защитата на подсъдимия, че
за така установената престъпна деятелност на подсъдимия е
неприложима инвокираната от обвинението по тежка правна квалификация по чл. 242
ал. 4 пр. 1 от НК. Това е така
защото не е налице в пълнотата му
комплекса от комулативно предвидени изисквания за тази квалификация, а именно:
а/ стойността на предмета на престъплението да е в особено големи размери и б/ случаят
да е особено тежък
по смисъла на чл.93 т. 8 от НК. Както
основателно се навежда от защитата на подсъдимия, с коректно посочена и част от
изобилната съдебна практика трайно установена в юриспруденцията и юрисдикцията е
тезата, че за да се приложи тази правна квалификация следва за конкретния
случай да са доказани по несъмнен и категоричен начин и двете предпоставки,
всяка от които визира комплекс от специфични за конкретния случай факти и
обстоятелства. В случай че едната от тях не е налице, квалификацията е
неприложима, а доказаният елемент играе роля на отегчаващо, вкл. евентуално
изключително, обстоятелство по основната правна квалификация. В процесния
случай безспорно установена е само първата - стойността на наркотичното вещество
в конкретния случай съгласно
ТР № 1/30.10.1998 г. по ТНД № 1/98 г. на ОСНК на ВКС, сочи на признака “особено
големи размери”.
Втората обаче не
е налице.
Съгласно
обвързващата съда и страните легална дефиниция по чл. 83 т. 8 от НК „особено
тежък случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед настъпилите
вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително
висока степен на обществена опастност на деянието и дееца. В конкретния случай като
визиращи случая за особено тежък обвинението е посочило:
1. че пренасяното
наркотично вещество - хероин е едно от най-силните познати в света високорискови наркотични вещества
предвид всеобата забрана за пренасяне на хероин;
2. крупния размер
на паричната равностойност на предмета на престъплението, многократно
надвишаващ критерия особено големи размери;
3. особения начин
на укриване и
4. начина и
условията при които е извършено престъплението.
Първият от тези доводи
от една страна сам по себе си не сочи на изключителност, тъй се обосновава не с
единствено по рода си, а „едно от“ най-силните наркотични вещества. Характеристиката
на процесното вещество като високорисково е елемент от правната квалификация на
деянието на подсъдимия, поради което поначало не може да обосновава по тежка наказателна
отговорност. От друга страна твърдението, че се касае за едно от най-силните
наркотични вещества, вкл. и поснастоящем, не е подкрепено с каквито и да било
доказателства /или твърдения защо това е така. При това ноторно известно е и за
неспециалистите, че в както в
исторически план /ЛСД и пр./, така и понастоящем са съществували и постоянно
изникват на „наркопазара“ изключително силни и опасни наркотични вещества на база естествени
продукти или синтетични такива. При липса на такива твърдения и доказателства
се недопустимо е да се изисква и обосновава увеличаване на интензитета на
санкцията на дееца. Най-сетне всеобщата забрана за пренасяне на хероин изобщо
не е аргумент за изключителност на случая, тъй като се отнася за не само
хероина, а и за всички други високорискови наркотични вещества.
Стойността на
предмета на престъплението, както се посочи, поначало е се отнася към другата
комулативно изискуема предпоставка - „особено големи размери“, а надхвърлянето
на условно приетия с ТР 1/98 г. на ОСНК на ВКС критерий, при също условно
приетата въз основа на утвърдения с ПМС № 23/98 г. механизъм за остойностяване,
безспорно значително като цифрово съотношение, не е необичайна за трансграничния наркотрафик.
По делото не е
установено да е извършвано „укриване“ на наркотика - посочи се че е бил в куфар
под леглото в кабината на подсъдимия, а
„особеност“ би могла да се приеме само в смисъл на очевидна наимност и
неопитност. Обвинението не е вменило на
подсъдимия специфичното опаковане в тиксо на наркотичното вещество, поради
което то не може да бъде съобразявано в този аспект.
Четвъртият довод
не се подкрепя а се опровергава от установеността по делото, което не разкрива
нищо специфично или необичайно за този вид трансгранична контрабанда на
наркотици от случайно ангажирани и обикновено притиснати от обстоятелсвата и
манипулирани лица. При неустановеност /съгласно обвинителния акт/, респ. липса
на твърдения относно ролята, статута и взаимоотношенията на останалите замесени
в случая, и то безспорно организиращи, поръчващи и облагодетелствуващи се от
цялата схема лица, тезата че извършеното от „мулето“ очертава особената тежест
и в този смисъл изключителността на случая очевидно е незащитима. Тя е и крайно
несправедлива в аспекта на относимото й тук значение да обоснове предвидената в
разпоредбата по чл. 242 ал. 4 пр. 2 от НК изключително интензивна репресия,
кумулираща санкциите петнадесет до двадесет години лишаване от свобода и двеста
до триста хиляди лева глоба, каквито действуващият наказателен закон не предвижда дори и за редица флагрантни
престъпления засягащи ценности от най-висш порядък.
Съдът взе предвид и това, че липсват
вредни последици от това престъпление, а настъпването на такива, респ. вида им
е първият и основен критерий за особената тежест на случая по чл. 93 т. 8,
както и многобройните гореизброени обстоятелства, сочещи на положителната
характеристика и трайното социализиране на дееца, проявената наивност и
неловкост на подсъдимия, липсата на каквато и да било съпротива и опити за затрудняване
на мотническите органи и направеното веднага пред тях самопризнание.
Всичко изложено в комплекс изключва по мнение на този съдебен състав
определянето на случая като особено тежък по см. на чл. 93 т. 8 от НК, респ.
квалифицирането на процесното престъпление като такова по чл.242, ал. 4 вр. ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
По тези съображения по това обвинение съдът квалифицира извършеното от
подсъдимия и го призна за виновен за
престъпление по чл. 242,
ал. 2,
вр. с чл.26, ал.1 от НК, по обвинението за по-тежката квалификация да
деятелността му по чл. 242 ал. 4 вр. ал.
2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК го призна за невинен и го оправда.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за това престъпление съдът
отчете като
смекчаващи
отговорността му обстоятелства липсата
на минали осъждания, горепосочените му единствено положителни
характеристични данни, гореизложеното за приноса и на отправени към него и
близките му заплахи наред с користния мотив, проявените неловкост и наивност в
при организацията на процесното пътуване и транспортирането и укриването на
наркотичното вещество, а като
отегчаващи - де факто
доброволното му участие в добре организирана и координирана, макар и от други
лица, знакова и изключително вредна трансгранична престъпна дейност, какъвто е трафикът
на наркотици и стойността на предмета на престъплението, визираща и както се
посочи многократно надхвърляща критерия за „особено големи размери“ обхванат от
по-тежката квалификация по ал. 4 на чл. 242 от НК.
При така
установения относителен баланс на отегчаващите и смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът съобрази и това, че подсъдимият до момента не е
пребивавал в пенитенциарни заведения и определи размерите на наказанията му за
това престъпление на 12 години лишаване от свобода и седемдесет и пет хиляди
лева глоба.
На основание чл.
58а ал. 1 от НК вр. чл. 373 ал. 2 от НПК размера на наказанието лишаване от свобода
за това престъпление следва да се намали на 9 години.
2/ По описания
начин подсъдимият К. на
13.05.2014г., от ГКПП „Лесово” до ГКПП „Дунав мост”- Русе, без надлежно разрешително държал с
цел разпространение високорисково наркотично вещество - 49.909 кг. хероин със
съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 16 до
29%, на стойност 2 495 450 лв., като наркотичното вещество е в особено
големи размери.
През цялото време хероинът бил във
фактическа власт на обвиняемия Й.К., т.е по всяко време, той е можел да се
разпореди с него по какъвто и да е начин. Обвиняемият е упражнявал тази власт
необезпокоявано до момента на извършването на ЩМП от служители на Митница-Русе. Така обвиняемият осъществил една от формите на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а ал.1 от НК - държане.
Подсъдимият
не е имал надлежно разрешение за държането на наркотични вещества.
Предметът на
престъплението е категорично установен, чрез изготвената физико-химична експертиза, от която е видно,
че веществото, представлява хероин, с общо нето тегло в грама, със съдържание
на активни компоненти- диацетилморфин и стойности - посочени по-горе. Тези
вещества са изрично посочени в списък I към Единната конвенция на упойващите
вещества от 1961г., по която Република България е страна. Също така са посочени
и в приложение №1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. Те са наркотични вещества без легална употреба, пазар и
производство и по силата на посочените нормативни актове са под контрол.
Веществата безспорно са
високорискови, съгласно изискванията на чл.354а ал.1 изр.1-во алт.1-ва от НК.
Голямото количество на
наркотичните вещества е аргумент, че подсъдимият е целял бъдещото им разпространение. Високата
стойност на
наркотичните вещества - 2 495 450лв., съгласно ТР № 1/30.10.1998 г. по ТНД № 1/98 г. на ОСНК на
ВКС, сочи на признака “особено големи размери”.
И това престъпление е извършено от подсъдимия умишлено, при пряк умисъл,
тъй като, осъзнавайки обстоятелствата визиращи обективните съставомерни
признаци както се изложиха, той е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието и се е стремил към това
Ето защо съдът прие за доказано и призна подсъдимия за виновен по
обвинението в престъпление по чл.354а
ал. 2 изр.2 пр.4, вр. с ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за това престъпление
съдът прие като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно
минало, горепосочените положителни характеристични данни и заплахи, а като
отегчаващи трансграничния трафик на наркотичното вещество, многократното
надвишаване на критерия за „особено големи размери“. При относителен баланс
между двете групи съобрази и това, че подсъдимият не е търпял наказание
лишаване от свобода ефективно, както и това, че първата присъда с наложени за
това престъпление наказания пет години лишаване от свобода и двадесет хиляди
лв. глоба не е била протестирана за да бъде преодоляно класическото правило „reformation in peus“ съдът
наложи на подсъдимия наказания за това престъпление пет години лижшаване от
свобода и двасет хилади лева глоба.
Наказанието лишаване от свобода следва да бъде намалено на основание чл.
58а ал. 1 от НК на три години и четири месеца.
На
основание чл. 23 ал. 1 и 3 от НК на подсъдимия следва да бъде определено общо
наказание девет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на
изтърпяване и зачитане на предварителното му задържане. Към него следва да се
присъедини наказанието 75 000 лв. глоба.
На
основание чл.242 ал.7 и чл.354а ал.6 от НК, предметът на двете престъпления- 49 909 кг.хероин
със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин в границите от 16
до 29%, на стойност 2 495 450 лв,
следва да бъде отнет в полза на държавата.
На
основание чл.242 ал.8 от НК, товарен автомобил марка „DAF” с германски рег.№
LMSB435 и рег.№ LMSB209 на ремарке марка CHERAU,собственост по талон на „...”,ведно
с ключове и документите за тях, следва
да се отнемат в полза на държавата,като превозни средства ,послужили за
пренасяне на наркотичните вещества .На
същото основание следва да се отнемат и 1 бр.
пътнически куфар/синьо-черен ,с надпис „ Zhong Wang”/ ; 1 бр. черен сак с
надпис „SPORT”, с поставен в него черен полиетиленов плик, съдържащ 48 бр.
опаковки на пакети от № 1 до № 50, без № 43 и № 37 и 1 бр. бял прозрачен полиетиленов плик,
съдържащ опаковка от пакет с № 43 като преносни средства за наркотичното вещество .
На
основание чл.53 ал.1 б.а” от НК следва да се отнемат в полза на държавата и
веществените доказателства- 1 бр.
визитник с черна кожена подвързия с надпис на гръцки език, съдържащ документи и
вещи, подробно описани в протокол за оглед на веществени доказателства от
15.05.2014г.; 1 бр. мобилен телефон марка „ZTE”, модел „R222” с IMEI
865155006436865, с 2 бр. СИМ карти; 1 бр. мобилен телефон марка „SAMSUNG”,
модел „GT-E1200” с IMEI 351652069409822, с 1 бр. СИМ карта; 1 бр. СИМ карта с лого на Vodafone, с
фабричен номер 89300500201293771306;1 бр. зелен полиетиленов плик, съдържащ
опаковка със сиво тиксо, с изписан на нея номер 37, запечатан с лепенка на ОСлО
в ОП – гр.Русе с печат и подписи на поемни лица и следовател, и лепенка с
надпис „Изследвано ВД” с име и подпис на вещо лице.
Следва да
се присъдят деловодните разноски на държавата.
Причини
за извършването на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия и
поддаването му на оказаното от престъпни среди въздействие при съчетаване на
корстни подбуди и заплахи.
По тези съображения съдът се произнесе с
присъдата си.
Председател:
Член съдия: